7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
С., 05.02.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря София Симеонова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3583/ 2014 година
Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение № 55 от 17.07.2014 г. по т.д. №164/2014 г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено Решение №390 от 24.03.2014г. по т.д.№438/2012 г. на Бургаски окръжен съд, с което е уважен искът по чл. 74 ал. 1 ТЗ на М. Г. Х. - от [населено място] срещу [фирма] - [населено място] и са отменени решенията, взети на 27.06.2012 г. от ОС на О., на основание чл. 138 ТЗ - нарушена процедура по свикване, и е постановено решение, с което искът по чл. 74 ал. 1 ТЗ е отхвърлен на това основание и е уважен на основание чл. 126 ал. 3 т. 3 ТЗ поради липса на действия на ищцата против интересите на дружеството, с оплакване за неправилност и необоснованост.
Жалбоподателят излага, че правилно въззивният съд е приел, че не е нарушена процедурата по свикване на ОС на 27.06.2012 г.: връчено е на ищцата предупреждение за изключване с посочване на нарушенията, обосноваващи изключване; отправено е искане до ищцата, като управител, за свикване на ОС, ищцата не е свикала ОС в 2-седмичен срок, и сочи, че въззивният съд при формиране на правните си изводи и фактическите констатации относно основанието по чл. 126 ал. 3 ТЗ е нарушил задълженията си да съобрази и обсъди всички доказателства, доводите и възраженията на страните. Жалбоподателят поддържа, че съдът не е обсъдил доводите му и доказателства, съществени за спора, от които се установява, че ищцата е извършила нарушенията, за които е изключена - графологическата експертиза относно неистинност на подписите на Елефтериус Андреу и Янакис Андреу на двата протокола от ОС, въз основа на които е извършила три разпоредителни сделки от името на дружеството; свидетелските показания, че ищцата е знаела за неистиността на протоколите; предупреждението за изключване и протокола от ОС на 27.06.2012 г., които съдържат едни и същи нарушения на ищцата, съставляващи систематично и трайно неизпълнение на задълженията й като съдружник и действия против интересите на дружеството, които жалбоподателят подробно изброява. Жалбоподателят обосновава, че е неправилен и направен без обсъждане на останалите по делото доказателства изводът, че ищцата е поправила поведението си с представените на ОС на 27.06.2012 г. документи, без да е представила всички документи, посочени в предупреждението за изключване; излага факти, които счита, че са установени с доказателства, въз основа на които следва извод за виновно бездействие на ищцата и за недобросъвестност в действията й против интересите на дружеството, извършени непосредствено преди ОС на 27.06.2012 г.: сключен на 25.06.2012 г. договор за наем за срок 10 години за три имота на дружеството при цена общо 30 лв. и уговорена неустойка за неизпълнение на дружеството 500 000 лв.; подадена на 26.06.2012 г. до ЧСИ молба да й бъде платена сумата 64 000 лв., получена от публична продан на имоти на дружеството. Жалбоподателят аргументира, че в противоречие с практиката на ВКС е направеният извод за твърдени от ответника настъпили за О. вреди от действията на ищцата, тъй като вредите не са елемент от фактическия състав на чл. 126 ал. 3 т. 3 ТЗ. Прави оплакване, че въззивният съд неправилно е приел, че ответникът с Протокола на ОС от 27.06.2012 г. е въвел нарушения, които не се съдържат в предупреждението за изключване, въпреки че са едни и същи основанията за изключване, съдържащи се в предупреждението и в Протокола от ОС на 27.06.2012 г. и че голяма част от нарушенията са такива, че не може да се очаква от ищцата корекция в поведението, за което да й се даде срок. Жалбоподателят заключава, че е неправилен изводът на съда относно задължаването на ищцата да представи изброените в предупреждението документи, които не били конкретизирани, сочи, че се касае за всички документи на дружеството, които ищцата съхранява, като управител, че дружеството не може да посочи конкретен документ, тъй като ОС никога не е провеждано, никога не са представяни от ищцата за приемане от ОС отчетите и балансите на дружеството, а и ищцата е извършвала сделки с неистински протоколи. Иска решението да се отмени и да се постанови друго, с което искът да се отхвърли.
Ответницата по касационната жалба М. Г. Х. - от [населено място] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя във връзка с касационната жалба, и като провери правилността на решението, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното:
С Определение № 204 от 20.04.2015 г., постановено по делото, на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да постанови решението си въз основа на доказани правнорелевантни факти, като обсъди, съгласно чл. 235 ал. 2 ГПК всички допустими и относими доказателства, възраженията и доводите на страните; и на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК поради липса на съдебна практика по въпроса: в писменото предупреждение за изключване по чл. 126 ал. 3 т. 3 ТЗ необходима ли е конкретизация на всички документи на О., които изключваният съдружник, като управител, следва да представи.
По първия въпрос, с оглед създадената задължителна съдебна практика за задълженията на въззивния съд при постановяване на решението: ПлВС№1/1953 г. и т. 19 от ТР№1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК и постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции:Р.№57/02.03.2011 г. по гр.д.№1416/2010 г. на ІІІ г.о.;Р.№34/ 22.02.2012 г. по гр.д.№652/2011 г. на ІІг.о.;Р.№37/29.03. 2012 г. по гр.д.№241/2011 г. на І г.о.;Р.№536/19.12.2012 г. по гр.д.№89/ 2012 г. на ІV г.о. и Р.№43/04.06.2014 г. по т.д.№213/2012 г. на ІІ т.о., отговорът е, че въззивният съд има задължение да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички допустими и относими доказателства, възраженията и доводите на страните, съгласно чл. 235 ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК.
Отговорът на въпроса: в писменото предупреждение за изключване по чл. 126 ал. 3 т. 3 ТЗ необходима ли е конкретизация на всички документи на О., които изключваният съдружник, като управител следва да представи, следва да се изведе от характера и правното значение на предупреждението за изключване, като се държи сметка и за конкретните обстоятелства по отделното дело. Съгласно установената съдебна практика - постановени от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р.№160/21.01.2010 г. по т.д.№ 379/2009 г. на І т.о., Р.№3/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 482/2009 г. на І т.о. и Р.№ 171/14.03.2012 г. по т.д.№ 860/ 2010 г на ІІ т.о. - целта на предупреждението по чл. 126 ал. 3 ТЗ е да уведоми съдружника за констатирани нарушения по повод дружествените работи, както и възможност той да се подготви за ОС: да изложи доводи против съобщените му провинения; да коригира поведението си, ако нарушението позволява, затова в предупреждението за изключване следва да са посочени и конкретизирани действията против интересите на дружеството, съставляващи основание за изключване по чл. 126 ал. 3 ТЗ.
В контекста на изложеното, когато в предупреждението за изключване по чл. 126 ал. 3 т. 3 ТЗ на съдружник, който е и управител на О., се дава срок да представи документи на дружеството, в това число документи за собственост и счетоводни документи, тези документи следва да бъдат конкретизирани с оглед вида и характера им (първични счетоводни документи, документи за собственост, документи, касаещи дейността на О.) по начин управителят да може да ги представи. Не е необходимо, когато не се касае за един или няколко конкретни документа, и когато управителят не изпълнява задълженията си относно съставяне на документи във връзка с дейността на дружеството и извършва сделки въз основа на неистински протоколи на ОС, документите, които е задължен да представи, да бъдат изчерпателно изброени и подробно конкретизирани (с номер и дата на издаване и т.н.), за каквито подробности съдружниците не могат да имат информация.
Въззивният съд, за да отмени, като незаконосъобразно, решението в частта, с която искът по чл. 74 ал. 1 ТЗ за отмяна решенията, взети от ОС на 27.06.2012 г., е уважен на основание чл. 138 ал. 2 ТЗ, и да го отхвърли, е изложил съображения, че ОС е свикано законосъобразно - налице е искане на съдружниците, притежаващи дялове над 1/10 от капитала, до управителя, при неизпълнение от управителя на задължението за свикване, няма пречка ОС да е свикано от съдружниците, като в един и същ документ се съдържа искането за свикване и поканата за насрочване, като ОС е насрочено след изтичане на двуседмичния срок по чл. 138 ал. 2 ТЗ. По съображения за материална незаконосъобразност на решенията, взети от ОС на 27.06.2012 г., съдът е уважил иска по чл. 74 ал. 1 ТЗ на основание чл. 126 ал. 3 т. 3 ТЗ, като е приел, че с предупреждението за изключване на ищцата е даден 7-дневен срок да възстанови суми, които е следвало да внесе по сметка на дружеството, както и да представи всички книжа и документи на дружеството: документи за собственост, счетоводни документи и др. Посочил е, че на ОС на 27.06.2012 г. ищцата е представила приходни касови ордери, от които е видно, че е била депозирала сумите по сметка на О.; представила е нотариални актове и счетоводни документи, като възраженията на дружеството, че това не е пълният комплект документи, които следва да представи, съставляват твърдения за вреди извън тези, посочени в предупреждението за изключване, те са нововъведени в Протокола за ОС на 27.06.2012 г., по които ищцата не е могла да вземе становище. По съображения, че в предупреждението не са конкретизирани книжата и документите, касаещи дейността на О., а са посочени общо с изписване „и др.”, съдът е счел, че не може да се вмени на ищцата виновно поведение и неизпълнение на отправеното до нея предупреждение за изключване - взетите от ОС на 27.06.2012 г. решения са незаконосъобразни.
Решението е неправилно. Въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, има задължение, съгласно чл. 12 и чл. 235 ал. 2 ГПК да направи свои фактически и правни изводи, като вземе предвид възраженията и доводите на страните, да обсъди доказателствата за правно релевантните факти и да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани. Въззивният съд не е обсъдил правнорелевантните за спора факти и доказателства: нарушенията, за които ищцата е изключена, посочени в предупреждението за изключване и в Протокола от ОС на 27.06.2012 г., като неправилно е приел, че тези в протокола са нововъведени. Съдът не е обсъдил извършените от ищцата, като управител, три разпоредителни сделки от името на [фирма], без решение затова на ОС; графологическата експертиза за неистинност на подписите на двама от съдружниците на двата протокола от ОС; гласните доказателства, че ищцата е знаела за неистиността на протоколите; не е обсъдил налице ли е системно неизпълнение от ищцата с действия и бездействия на задълженията й като управител; не е обсъдил извършени от ищцата действия непосредствено преди ОС - Договор за наем от 25.06. 2012 г. за три имота на дружеството за срок 10 години при цена общо 30 лв. и уговорена неустойка за неизпълнение на дружеството 500 000 лв.; Молба, подадена на 26.06.2012 г. до ЧСИ за изплащане на сумата 64 000 лв., получена от публична продан на имоти на дружеството. Без да обсъди доводите на ответника и събраните доказателства относно тези факти и обстоятелства и дали същите съставляват действия против интересите на дружеството по чл.126 ал. 3 т. 3 ТЗ, изводът на въззивния съд, че ищцата не е извършила нарушенията, за които е изключена, е незаконосъобразен.
Действително в предупреждението за изключване не са подробно конкретизирани и изчерпателно изброени книжата и документите, касаещи дейността на О., които ищцата, като управител, е задължена в дадения срок да представи, посочени са ”всички книжа и документи на дружеството, в това число документи за собственост и касаещи притежаваните от дружеството имоти, счетоводни документи и др.”. Съдружниците по този начин са посочили в предупреждението за изключване документите, които ищцата следва да представи с оглед твърдението, че ищцата не е изпълнявала задълженията си като управител относно дейността на дружеството и документацията, която следва да съставя. Неправилно въззивният съд е приел, че не е налице неизпълнение на ищцата на задължението да представи документите, посочени в предупреждението за изключване поради липса на конкретизация и общото им посочване. Като има предвид документите, които всеки управител на О. следва да съставя и представените от ищцата документи в ОС в на 27.06.20012 г., съдът следва да прецени налице ли е неизпълнение от ищцата на задължение, като управител за представяне на документи, касаещи дейността на дружеството, които съхранява.
Въззивният съд не е изложил съображения съставляват ли или не действия против интересите на дружеството другите твърдяни действия на ищцата, като съдружник и управител, посочени по-горе, съдържащи се в предупреждението за изключване и разисквани в Протокола за ОС на 27.06.2012 г., които са конкретно описани, вече извършени, и за които едва ли може да се очаква до ОС на 27.06.2012 г. ищцата да коригира поведението си, за които действия ответникът е приложил санкцията по чл. 126 ал. 3 т.3 ТЗ. По иска за отмяна на решения на ОС при проверка на материалната законосъобразност на решенията, включително решение за изключване на съдружник, съдът следва да извърши проверка доказано ли е основанието за изключване - установено ли е нарушение на конкретно дължимо от ищцата поведение, произтичащо от закона, от дружествения договор или от решение на ОС, налице ли е виновно неизпълнение на основни за дружествените цели имуществени или неимуществени правни задължения на съдружника, включително задължения като управител, при отсъствието на каквото неизпълнение, изключването е недопустимо, като се касае за крайна санкционна мярка, която трябва да е адекватна на извършеното нарушение - в този смисъл Р.№126/08.07.2013 г. по т.д.№ 943/2012 г. на ВКС, ІІ т.о. и Р №171/ 13.03.2012 г. по т.д. № 860/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.
Допуснатото от въззивният съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка, доводите и възраженията на една от страните, налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, при което съдът следва като посочи кои от съдържащите се в предупреждението за изключване действия, са допуснати от ищцата и съставляват ли същите действия против интересите на дружеството.
Затова и на основание чл. 293 ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 55 от 17.07.2014 г. по т.д. №164/ 2014 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и е постановено друго, с което искът по чл. 74 ал. 1 ТЗ е уважен поради липса на основание за изключване по чл. 126 ал. 3 т. 3 ТЗ - действия против интересите на дружеството.
ВРЪЩА в тази част делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: |