Р Е Ш Е Н И Е № 44 гр. София, 31.03.2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев като изслуша докладваното от съдия Колева КНД № 971/20 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по повод касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново и по касационна жалба на адв. С. – защитник на подс. Й. П. С. срещу присъда № 68 от 22.10.2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново, постановена по ВНОХД № 361/2020 г., с която въззивната инстанция е отменила присъда № 15 от 14.02.2020 г. на Районен съд – Велико Търново по НОХД № 2396/2018 г. и подс. Й. П. С. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 343б, ал. 1 от НК и по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, пр. 2, алт. 1 от НК като е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. В протеста са въведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Излагат се аргументи, че въззивният съд е допуснал нарушение на закона като е приложил неправилно чл. 66, ал. 1 НК и наказанието е явно несправедливо. Претендира за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. В жалбата на адв. С. са наведени доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Иска се отмяна на постановената присъда № 68/22.10.2020 г. и оправдаване на подзащитния му по всички обвинения. Във възражение, подадено срещу депозирания касационен протест се твърди, че подс. Й. С. е реабилитиран и затова правилно бил приложен института на условното осъждане. В допълнение към касационната жалба се оспорва възприетата от въззивния съд фактическа обстановка. Излагат се аргументи за недоказаност на обвинението и по двете престъпления. Релевира се довод, че въззивната инстанция не е отговорила на оплакването за липса на защитник на подзащитния му С. по време на задържането му по ЗМВР. Прави се искане за отмяна на присъдата на въззивния съд и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста като го намира за основателен. Счита, че са налице претендираните касационни основания и затова иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от Окръжен съд – Велико Търново. По отношение жалбата на адв. С. относно обвинението по чл. 343б, ал. 1 НК я намира за неоснователна, а по обвинението по чл. 354а НК за основателна. Защитникът на подс. С. намира атакуваната присъда за неправилна и незаконосъобразна като поддържа доводите в жалбата си. Излага твърдения за неоснователност на протеста. Претендира за оправдаване на подзащитния му. Алтернативно иска оставяне без уважение на протеста и потвърждаване на присъдата на окръжния съд. Подс. С. не изразява лично становище по основателността на жалбата и протеста. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Производството пред Върховния касационен съд е второ по ред. С присъда № 15 от 14.02.2020 г., постановена по НОХД № 2396/2018 г. Районен съд – Велико Търново е признал за невиновен подс. Й. П. С. по обвинения по чл. 343б, ал. 1 НК и по чл. 345а, ал. 3 НК. По протест на прокурора Великотърновският окръжен съд по ВНОХД № 100/2020 г. постановил присъда № 50/26.05.2020 г., с която признал подс. С. за виновен и по двете обвинения като за деянието по чл. 343б, ал. 1 НК му наложил наказание от една година лишаване от свобода, глоба в размер на 200 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от три години, а за деянието по чл. 354а, ал. 3 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 2 000 лв. На основание чл. 23 НК групирал наложените на С. наказания лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 2 000 лв., към което присъединил наказанието лишаване от правоуправление на МПС за срок от три години. Приспаднал времето, през което подсъдимият бил лишен от това право по административен ред. На основание чл. 66, ал. 1 НК отложил общото наказание с изпитателен срок от три години. Възложил разноските по делото на подсъдимия. С решение № 122 от 30.09.2020 г. на ВКС по КНД № 599/2020 г. бил уважен подаденият срещу присъдата на окръжния съд касационен протест с довод за нарушение на материалния закон, изразило се в неправилно приложение на чл. 66 НК и частично уважена касационната жалба срещу същия акт на въззивната инстанция. Атакуваната присъда № 750/26.05.2020 г., постановена по ВНОХД № 100/2020 г. по описа на окръжен съд – Велико Търново, била отменена, а делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд. Предмет на настоящия касационен контрол е присъда № 68/22.10.2020 г., постановена по ВНОХД № 361/2020 г. от Великотърновския окръжен съд. С нея подс. С. бил осъден по обвинението по чл. 343б, ал. 1 НК и му било наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и глоба в размер на две хиляди лв. На основание чл. 343 г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подс. С. бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години. Със същата присъда подс. С. бил признат за виновен за деяние по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, пр. 2, алт. 1 от НК и осъден на глоба в размер на петстотин лв. и признат за невиновен и оправдан по първоначалното обвинение по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Наказанията на подс. С. били групирани на основание чл. 23, ал. 1 НК и му било наложено едно общо най-тежко такова в размер на една година лишаване от свобода и глоба в размер на петстотин лева. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание било отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл. 23, ал. 2 НК към определеното общо наказание било присъединено наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК в размер на две години. На основание чл. 59, ал. 4 НК приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред. Отнет на основание чл. 354а, ал. 6 НК бил предметът на престъплението. На подсъдимия били възложени направените по делото разноски. Касационният протест е основателен, а жалбата – частично основателна. По жалбата на адв. С.. Твърденията в жалбата, че в АУАН не е посочена точната концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, че липсвали доказателства, че твърдяната в обвинителния акт концентрация на алкохол от 1,32 промила е от подс. С., че в паметта на техническото средство в 1,40 ч. на 16.12.2018 г. липсвало отразяване на концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда и че от този момент натам подзащитният му е бил задържан по ЗМВР и всички действия с него е следвало да се извършат в присъствие на защитник, са излагани както пред въззивната така и пред касационната инстанция. Преповторени са и възраженията досежно обвинението по чл. 354а, ал. 3 НК като отново се акцентира, че протоколите, приобщени по делото, са в нарушение на чл. 129 вр. чл. 131 НПК. При предходното разглеждане на делото от Върховния касационен съд съдебният състав е дал подробен отговор на основните оплаквания на страните и по двете обвинения, преповторени в настоящата жалба. В тази връзка, по отношение обвинението по чл. 343б, ал. 1 от НК второстепенният съд е съобразил дадените в отменителното решение разяснения. Въззивният съд е установил, че пробата за алкохол е взета от подс. С. в 1,37 ч. под № 2639. Начинът на вземането ѝ не противоречи на изискванията на чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1/2017 г., макар в АУАН да има някои непълноти, а разликата във времето, отразено в АУАН и техническото средство, е изключително малка. На база съвкупен анализ на доказателствата по това обвинение второстепенният съд е намерил обвинението за доказано по несъмнен начин. По отношение на обвинението по чл. 354а, ал. 3 НК въззивният съд не е посочил изрично дали и защо е изключил като доказателствен източник протокола за доброволно предаване на наркотичното вещество. Доколкото последният не е споменат от проверявания съд в коментара му от едно изречение на стр. 3 от мотивите във връзка с това кои доказателствени източници цени, за да приеме, че подсъдимият е осъществил две престъпления, а именно: „При тази фактическа обстановка и възприемане на гласните и писмени доказателства, събрани по делото, съответно на свид. П., П. П., Д. Х., С. Й., извършените справки за изследване както от техническото средство „Дрегер Алкотест“, така и за идентичността на съдържанието в полиетиленовото пличкче и физико-химическата експертиза, обосновават, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК“…, може да се заключи, че оспореният протокол е изключен от доказателствената маса по делото. На практика, въззивният съд е приел, че инкриминираното наркотично вещество не е предадено доброволно от С., а е намерено в негова фактическа власт от полицейските служители, кредитирайки с доверие тъкмо заявеното от тях в тази връзка. Частично основателно е възражението на защитата за липса на коментар от окръжния съд по оплакването ѝ за нарушаване правата на привлеченото към наказателна отговорност лице за времето на задържането му по ЗМВР. При запознаването с мотивите към присъдата на проверявания съд е видно, че е отговорено на това възражение, но само във връзка с обвинението по чл. 343б, ал. 1 НК. Този извод се дължи на начина на структуриране на мотивите, т. к. отговорът на поставения довод е разположен в абзаца, в който се коментира това деяние и съжденията, отразени като аргументи се отнасят за това обвинение. Затова, доколкото няма нарочен коментар от съда по това възражение за обвинението по чл. 354а НК и изградени по този начин мотивите, изправя страните и касационния съд пред хипотезата на частична липса на решаващи мотиви, който порок всякога е основание за отменяване на постановения съдебен акт. Това налага отмяна на коментираната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Той следва да установи последователността в действията на свидетелите П. П. и Д. Х., от една страна и тези на свидетелите Д. П. и С. Й., от друга и да съобрази данните за задържането на Й. С. по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР като прецени дали в този период с него са били извършвани процесуалноследствени действия или не и да даде отговор налице ли е нарушение на нормата на чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК. В този смисъл, ако всички действия на компетентните органи по изпробването на С. с дрегер за употреба на алкохол и намиране на наркотичното вещество във фактическата му власт са приключили преди съставянето на заповедта за задържането на С. по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, защото те са били основанието за задържането му, не е бил нарушен законът. Ако обаче С. е бил задържан по ЗМВР преди извършването на обиска и намирането на наркотичното вещество у него, то тогава би бил нарушен законът. По протеста на окръжна прокуратура – Велико Търново. Следва да се посочи, че и по въпроса за това допуснато ли е нарушение на материалния закон чрез налагане на условно наказание на подсъдимия, предходният състав на Върховния касационен съд е разсъждавал и изрично посочил в решението си, че независимо от направеното отбелязване от ръководителя на бюро „Съдимост“ при Районен съд – Горна Оряховица, че подс. С. е реабилитиран, това отразяване не освобождава съда по същество да извърши наново преценка на съдимостта на подсъдимия. Въпреки че се е запознал с отменителното решение на Върховната съдебна инстанция, констатиращо нарушение на материалния закон пряко свързано с преценката на въззивния съд по ВНОХД № 100/20 г. за настъпила реабилитация на подс. С. и вторият въззивен съд е извършил грешно тълкуване на нормите от НК относно реабилитацията. Видно от справката за съдимост, двата броя копия от бюлетина за съдимост на подс. Й. С. /находящи се на л. 29, 30 и 31 от ВНОХД № 361/20 г./ и удостоверение от МП, ГД „ИН“, ОС „ИН“ – Велико Търново, сектор „Пробация“ - гр. Горна Оряховица на л. 32 гръб от цитираното ВНОХД, подс. Й. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195 НК от Районен съд – Горна Оряховица по НОХД № 1421/2011 г. за деяние, осъществено на 22.04.2011 г. Присъдата е влязла в сила на 02.02.2012 г. Наказанието шест месеца пробация е изтърпяно на 16.08.2012 г. Наред с това, подс. Й. С. е санкциониран и по НОХД № 925/2013 г. от Районен съд – Горна Оряховица за деяние по чл. 354в, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, осъществено в периода края на м. март – началото на м. април 2013 г. до 27.08.2013 г., като присъдата е влязла в сила на 07.11.2013 г. и му е наложено наказание седем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено с три години изпитателен срок. Видно е, че в справката за съдимост на подс. С. е отразено, че по дело № 1421/2011 г. на Районен съд – Горна Оряховица лицето е реабилитирано на основание чл. 86, т. 1 НК, а по дело № 925/2013 г. на Районен съд – Горна Оряховица е реабилитиран на основание чл. 88а НК. Въпросът дали е настъпила така отразената в справката за съдимост на подс. С. реабилитация е бил обект на коментар от предходния състав на Върховния касационен съд при първата касационна проверка. По делото са приложени и заверени копия от бюлетините за съдимост на Й. С., в които е отразено, че той е реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК по НОХД № 925/2013 г. на Районен съд – Горна Оряховица и на основание чл. 88а НК по НОХД № 1421/11 г. на Районен съд – Горна Оряховица. Те са били в основата на преценката на контролирания съд за настъпила реабилитация по право за подс. С. по втората присъда – тази по НОХД № 925/2013 г. В случая неправилно институтът на реабилитацията е приложен в обратен на осъжданията ред - от последващото към предходното вместо последователно. Съобразявайки датите на деянията и влизане в сила на съдебните актове, с които деецът е санкциониран, се стига до извод, че по първата присъда – тази по НОХД № 1421/2011 г. не може да настъпи реабилитация по право на основание чл. 86, т. 2 НК, т. к. след изтърпяване на наказанието пробация на 16.08.12 г., през 2013 г. подсъдимият е извършил деянието по НОХД № 925/2013 г. Не е настъпила и реабилитация по чл. 88а, ал. 1 от НК, както правилно е приел съставът на въззивния съд, защото в двегодишния срок, който изисква цитираната норма, препращайки към разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 5 НК, е извършено деянието по втората присъда, постановена спрямо подс. С.. Доколкото по НОХД № 925/2013 г. не може да настъпи реабилитация по право – такава по чл. 86, ал. 1, т. 1 НК, за да се реабилитира деецът, е необходимо след изтичане на срока по чл. 66, ал. 1 НК да изтече и срокът за реабилитация по чл. 88а, ал. 3 вр. ал. 1 НК. В този случай към 16.12.2018 г., когато е датата на деянията по настоящото дело, реабилитация за осъждането на подсъдимия по чл. 88а, ал. 3 вр. ал. 1 НК не би настъпила. За да може подс. С. да се реабилитира по двете осъждания, следва да са изпълнени условията на чл. 88а, ал. 4 НК, а именно изтичане на сроковете по предходните алинеи за всички тях. С други думи, необходимо е изтичането на сроковете по чл. 88а, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 и т. 5 НК – две години за първото и пет години за второто осъждане. Началният момент, от който започват да текат тези срокове, е 07.11.2016 г., когато е изтекъл изпитателният срок по втората присъда. Тъкмо затова няма как на подс. С. да бъде наложено условно наказание по настоящото дело, защото деянията се твърди да са осъществени на 16.12.2018 г. и следователно спрямо подсъдимия не е настъпила реабилитация по второто осъждане. По изложените съображения се налага атакувания акт да бъде отменен и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от горното и на основание чл. 354, ал 1, т. 5 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 68 от 22.10.2020 г. по ВНОХД № 361/2019 г. на Окръжен съд – Велико Търново. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.