Р Е Ш Е Н И Е № 62 гр. София, 05.06.2020 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Илиана Рангелова и в присъствието на прокурора А. Гебрев като изсуша докладваното от съдия Колева КНД № 158/20 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по жалба на адв. Т. Ц. – упълномощен защитник на подс. Х. Л. П. срещу решение № 516/19.12.2019 г. на Софийски апелативен съд по ВНОХД № 742/2019 г., с което е потвърдена присъда № 17 от 19.04.2019 г., постановена по НОХД № 396/2018 г. на Софийски окръжен съд. В жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Твърди се, че не са установени две съществени обстоятелства – дали пострадалият се е обадил по радиостанцията на диспечера със заявка за спиране на напрежението и дали не е допусната грешка от въпросните диспечери, както и дали твърденията на подсъдимия, че е подписал въпросните разрешения след инцидента са верни. На следващо място се оспорва съставомерността на деянието, доколкото според него подс. П. не се явява нито изпълнител, нито член на бригада поради липсата на наряд или нареждане, каквото се изисква според Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи по електрически мрежи /Правилника/. Изложени са съображения, че не е налице идентичност между наряд и разрешение за извършване на работа и е недопустимо аргументиране на тезата на съда по този въпрос със становище на вещо лице - инженер. Претендира се вътрешна противоречивост на мотивите, доколкото според съда разрешенията подменяли изискванията за издаване на наряд, а от друга се признавало обстоятелството, че в „Е. М.“ ЕАД не е била създадена необходимата организация. Твърди, се че не е отговорено на съществени възражения на защитата. Изказва се недоволство от факта, че подсъдимия е осъден за това, че е извършил престъплението в качеството си на изпълнител на работата и по двата извода, а вредоносния резултат е настъпил само при единия извод. Защитникът се оплаква и от това, че разпоредбите на Правилника са общи, а фирмата не е изготвила конкретна регламентация за работа при присъединяване на проводници към електропреносната мрежа и не са издавани наряди. Счита, че неправилно подсъдимият е признат за виновен, че в качеството на изпълнител на работата не е изпълнил разпоредбата на чл. 61, ал. 2, т. 4 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи по електрически мрежи, регламентираща задълженията на член на бригада, поради което съобразно начина на формулиране на обвинението, деянието е несъставомерно. Затова претендира отмяна на атакуваното решение и оправдаване на ходс. Х. П.. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че решението на апелативния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Частните обвинители също молят за потвърждаване на атакуваното решение. Защитникът на подс. Х. П. намира атакуваното решение за незаконосъобразно и неправилно. Акцентира на липсата на издаден наряд по отношение на подзащитния му, поради което счита, че той не притежава качеството изпълнител на работата. Претендира за оправдаване на подс. П.. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 17 от 19.04.2019 г., постановена по НОХД № 396/2018 г. на Софийски окръжен съд подс. Х. Л. П. е признат за виновен, за това, че на 26.06.2014 г. около 10,55 ч. на ниво хоризонт № 1180 на открита работна площадка на „Р. к. – Е.“, собственост на фирма „Е. М.“ АД – [населено място], находяща се в землището на [населено място], обл. С. в качеството си на изпълнител на работата, определен за такъв с Разрешение № 116/26.06.2014 г. и Разрешение № 117/26.06.2014 г., е причинил смъртта на И. М. П. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – присъединяване на проводници към високоволтова електропреносна мрежа за захранване на трансформаторен пункт за включване на електрически агрегат, като не спазил изискванията на Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи по електрически мрежи – чл. 61, ал. 2, т. 4, като не положил грижа за безопасността на член от бригада, включваща използването по време на работа на определени лични предпазни средства за изолиране на крайниците – електрически ръкавици и средства за установяване наличието на напрежение; чл. 59, ал. 1, т. 3 от Правилника – като не спазил предвидените мерки за безопасност от членовете на бригадата и ползването на предоставените лични предпазни средства; чл. 53, ал. 1, т. 5 от Правилника - като допуснал извършване на работа от член на бригадата без лични предпазни средства и по чл. 59, ал. 2, т. 2 от Правилника – като не осигурил на работното място необходимите защитни средства, инструменти и приспособления за бригадата и не следил за правилното им използване като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. Със същата присъда подс. П. е оправдан да е нарушил т. 4 на Заповед № 37/26.04.2013 г. на Директор на РК „Е. - м.“ АД като не попълнил писмена заявка за изключване на напрежението по изводите 6 кv. С присъдата в частта, в която подс. Х. П. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 123, ал. 4 вр. ал. 1 НК му е наложено наказание „пробация“ за срок от една година с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година. На подсъдимия са възложени и направените по делото деловодни разноски. Присъдата на Софийски окръжен съд била атакувана от защитника на подс. П. пред апелативен съд – София, който с решение от 19.12.2019 г. я потвърдил изцяло. Срещу оправдателната част на присъдата не постъпили въззивни протест и/или жалби от частните обвинители. Касационната жалба е неоснователна. Твърденията в жалбата, че не са установени две съществени обстоятелства – дали пострадалият се е обадил по радиостанцията на диспечера със заявка за спиране на напрежението и в тази връзка дали не е допусната грешка от въпросните диспечери, както и дали твърденията на подсъдимия, че е подписал въпросните разрешения след инцидента са верни представляват доводи за фактическа необоснованост, която не е касационно основание. Пречупени през призмата на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, настоящият състав извежда претенция за нарушаване на чл. 14 и чл. 107 от НПК. Тъкмо доводите за допуснати съществени процесуални нарушения следва да бъдат разгледани приоритетно, с оглед процесуалния ефект, който биха имали при констатиране на допускането им. Разгледани по същество, доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се опровергават от данните по делото. При внимателния прочит на съдържанието на атакувания съдебен акт се установява, че не е налице твърдяното от защитата противоречие в мотивите към решението на проверявания съд. Вярно е, че контролирания съд е констатирал в своя акт, че организацията на работа в „Е. м.“ АД до деня на инцидента не включвала издаване на наряди за работа по въздушни линии, каквото задължение съществува съобразно Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи по електрически мрежи и че едва след настъпването му се пристъпило към издаване на такива. Апелативният съд е установил и че фактическото възлагане на работата по въздушни електропроводни линии в предприятието ставало с „разрешения за извършване на работа по въздушни линии“, които разрешения според него замествали липсващите наряди. По-натам съдът чрез споделените разсъждения на окръжния съд е обосновал виждането си, че на база фактическото възлагане на работата, макар и чрез разрешение вместо с наряд, е създало за неговия адресат задължения да спазва изискванията на Правилника и това лице в конкретния случай се явявал именно подсъдимият. Тук следва да се посочи, че не е лишено от основание възражението на защитата за невъзможността съдът да гради своите изводи относно това бил ли е адресат на задълженията подсъдимият на база заключението на техническата експертиза, като в тази част мнението на вещото лице не следва да бъде поставяно в основата на изводите на съда, доколкото се касае за правен такъв, който съдът следва да направи, а не да ползва разсъжденията на експерта по правни въпроси. Извън посоченият порок, при изграждане на изводите си във връзка с организацията на работата в предприятието, съдът не е ценил превратно доказателствените източници, защото те установяват тъкмо приетото от апелативния съд - от една страна, недобра организация, свързана с неиздаване на наряди при възлагане на съответната работа с напрежение над 1000 v, а от друга - възлагането на ежедневните задачи на работниците фактически е ставало с разрешения, които на практика замествали нарядите. Затова не може да се приеме, че е налице противоречие в съдебния акт, поставен на вниманието на касационната инстанция. Напротив, чрез приетото от въззивния съд се установява действителното положение при организацията на работата в дружеството без да се игнорират или надценяват определени доказателствени източници. Не може да бъде споделено и виждането на защитата за липса на съществена част от мотивите, изразяваща се в неотговаряне с решението на всички нейни доводи. Решаващият съд е обсъдил всички възражения на защитата, наведени пред него и в този смисъл е дал своите аргументи по тях. Оплакването, че не е даден отговор на съществени доводи на защитата произтича по-скоро от несъгласието на решаващия съд с аргументите ѝ. Апелативният съд е приел, че никой не се е обадил на диспечерите за спиране на напрежението и е отхвърлил посоченото от подсъдимия, че пострадалия е сторил това, но диспечерите са допуснали грешка. За да направи този извод, въззивният съд е съобразил показанията на свид. Л. В., Г. М. и Н. Л., които твърдят, че са изслушали на място записите, а свид. Т. Т. говорил веднага след инцидента с диспечерите и служителите от подстанцията, за да разбере постъпило ли е обаждане за спиране на напрежението от подсъдимия или пострадалия П. като заявява, че никой от тях не се е свързал с диспечерите. Съдът е приел, че в подкрепа на твърденията на свидетелите е заключението на фоноскопната експертиза и представения дневник за включване и изключване на електрозахранването в Рудничния комплекс на „Е. м.“ АД за обсъждания ден като по този начин обясненията на подсъдимия в тази им част се явяват опровергани от събраните доказателствени източници. Второинстанционният съд не е игнорирал доказателствени материали нито е подценил или надценил значението на приобщените такива. Свидетелите, установяващи факта, че нито подс. П., нито пострадалия И. П. са се обадили на диспечерите за изключване на напрежението по изводите, по които ще се работи, са Т. Т., Н. Н., Л. В., Н. Л., Г. М. и М. А.. И ако всички свидетели без свид. А. са установили този факт впоследствие, то според показанията на свид. М. А., той е слушал по включената му радиостанция и не е чул някой да се обажда в подстанцията да се изключи напрежението. Твърденията на посочените свидетели, че никой не се е обадил в подстанцията или на диспечерите за изключване на изводите с напрежението намира потвърждение в приложените заверени копия от дневника за включване и изключване на електрозахранването в Рудничния комплекс на „Е. м.“ АД за конкретния ден – 26.06.2014 г. Всички тези свидетели еднопосочно установяват, че нито подсъдимия, нито пострадалия са се обадили да се изключат изводите и ако за свидетелите, работещи в предприятието, би могло да се предположи някаква хипотетична заинтересованост от посочване на този факт, такава не се установява при свид. В.. Тъкмо обратното – той не работи в предприятието, а е контролен орган, натоварен с проверка по случая, извършил е същата веднага след настъпването му и най-важното неговите твърдения намират подкрепа във всички изброени по-горе доказателствени източници – гласни и писмени освен с обясненията в тази част на подс. П.. Затова и обясненията на подс. П. в тази насока са останали изолирани и не са били кредитирани от съда. Обсъдени, макар и лаконично, са обясненията на подс. П. и относно твърдението му, че е подписал разрешения №№ 116 и 117 от инкриминирания ден след инцидента като и в тази им част въззивният съд ги е приел за защитна позиция. Всъщност, контролирания съд е споделил доводите на първостепенния съд в тази насока като е кредитирал с доверие показанията на свид. Т. Т. и Л. В.. Следва да се посочи, че второинстанционния съд не е длъжен да излага допълнителни аргументи, когато споделя изводите на първостепенния такъв. Заключението на съда по фактите кои доказателствени източници да кредитира с доверие е суверенно негово право, стига това да е сторено при съблюдаване на логическите правила и при спазване изискването за обективност, всестранност и пълнота. Тези негови изводи не подлежат на касационна проверка. Тук следва да се спомене, че показанията на свид. Г. Т., че не е видял да се попълват документи – разрешение, наряд или нещо друго, касаят и двата момента – както преди, така и след инцидента. Следователно, показанията на свид. Г. Т. не потвърждават заявеното от подс. П., че впоследствие е подписал разрешения №№ 116 и 117 за извършване на работата. Затова обясненията на подсъдимия в тази им част остават изолирани, доколкото не намират подкрепа в твърденията на свид. Г. Т.. Тъкмо обратното, видно от показанията на свид. В. разрешенията са били в подстанцията в момента на проверката, извършена от него веднага след злополуката. Няма данни по делото подс. П. да е напускал мястото на инцидента преди идването на свид. В., за да ги подпише или да са му били занесени на място със същата цел, а и защитата не твърди подобно нещо. Разрешенията, според свид. В., не отговаряли на изискванията на Правилника, т. к. вместо с наряд в предприятието се използвали разрешения за извършване на работи по въздушни линии и това е било едно от констатираните от него нарушения, но той не е установил липса на реквизит в самото разрешение в т. ч. подпис срещу изпълнител на работата. По тези причини решаващият съд е отказал да се довери на обясненията на подс. П. и в тази им част. Неоснователно е възражението на защитата за това, че в предприятието липсвали конкретни вътрешни правила, които да се отнасят до спецификата на работата в него. В „Е. м.“ АД е действал цитираният Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи по електрически мрежи, който е нормативен акт и регулира тъкмо тази област. Дали ще се издадат нарочни вътрешни правила, които да детайлизират нормите на Правилника или не, е въпрос на решение на ръководството и точно за случаите, в които няма създадени подобни вътрешни правила приложение намират нормите на Правилника. Върховният касационен съд не констатира и материалният закон да е бил приложен неправилно. Установени чрез съответните доказателствени способи са всички елементи от обективната и субективната страна на деянието на подс. П. и правилно са били квалифицирани като престъпление по чл. 123 НК. Безспорно е, че подс. П. е годен субект на престъплението – той е бил назначен на работа в предприятието, притежавал е необходимата квалификация – четвърти разряд, бил е фактически натоварен с изпълнението на възложената задача на база издадените от свид. Т. Т. разрешения №№ 116 и 117 за извършване на работата. Без значение в крайна сметка е начинът, по който на подс. Х. П. е била възложена съответната задача, доколкото тъкмо такава е била установената до момента практика в дружеството, от една страна и положения от самия него подпис под „изпълнител на работата“ в издаденото разрешение, от друга. Съгласно § 3, т. 11 от Допълнителните разпоредби на правилника „изпълнител на работата“ е лице, на което е възложено с наряд или нареждане да организира и ръководи трудовия процес при извършване на работата от бригада в състав от двама и повече работници. Такъв е и коментирания случай. На подс. П. чрез описаните разрешения за извършване на работата по електропреносната мрежа на 26.06.2014 г. срещу подпис му е възложено извършването на определена работа, описана конкретно във всяко разрешение. Затова и в негова тежест е било да осигури спазване на правилата за безопасност тъкмо като „изпълнител на работата“. Не е спорно, че упражняваната от подс. П. дейност е правнорегламентирана и източник на повишена опасност. И най-малкото отклоняване от правилата за извършване на дейността крие риск за здравето и живота на осъществяващите фактическите действия по нейното изпълнение. В разглеждания случай, подс. П., който е изпълнител и член на бригадата, съобразно подписаните от него разрешения №№ 116 и 117, допускайки с бездействието си колегата си И. П. като член на бригадата да извършва работа без да е спряно напрежението по изводите, по които ще работят и без предпазни средства е нарушил разпоредбите на чл. 59, ал. 1, т. 3 от Правилника, според която изпълнителят на работата носи отговорност за спазване на предвидените мерки за безопасност от членовете на бригадата и ползването на предоставените лични предпазни средства. Тъкмо личните предпазни средства за изолиране на крайниците – диелектрични ръкавици и индикатор за установяване на напрежение - не са били ползвани от пострадалия при изпълнение на работата. В нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 5 от Правилника, който вменява отговорност за изпълнителя на работата за допускане извършване на работа от член на бригадата без лични предпазни средства, пострадалият И. П. е допуснат в коша на автовишката без изброените лични предпазни средства и без фазоуказателната щанга, която се е намирала в трактора, а не в коша на автовишката, както изисква разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 2 от Правилника. Нормата задължава изпълнителя на работата да осигури на работното място необходимите защитни средства, инструменти и приспособления за бригадата и да следи за правилното им използване. Затова наказателната отговорност на подс. П. следва да бъде ангажирана за неговото лично виновно бездействие, което се явява в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на И. П.. В тази връзка въззивният съд е изложил факти, които установяват по категоричен начин, че подс. П. е имал пряк ангажимент по осигуряване най – общо на безопасен труд на пострадалия. Безспорно е, че касаторът е бил назначен като електротехник четвърти разряд в дружеството, т. е. имал е нуждата квалификация и компетентност, даваща му право да изпълнява тази дейност. С посочените разрешения №№ 117 и 116 свид. Т. Т. му е възложил конкретна функция – на изпълнител на работата и член на бригада. В решението на апелативния съд е анализирано съдържанието на това разрешение и е прието, че по съдържание то изпълнява функциите на наряд, т. к. съдържанието на разрешението за извършване на работа включва в себе си основните реквизити изискуеми за наряда. С разрешението са определени дейностите за извършване, времето на извършване, състава на бригадата и изпълнителя на задачата, както и мерките за безопасност, които следва да бъдат взети. Изяснено е, че в предприятието до момента наряди не са издавани, но фактически работата се възлагала с цитираните разрешения. Установил е спорния момент с времето на подписване на разрешенията от подсъдимия и е заключил, че това е станало преди, а не след инцидента. Затова подсъдимият се явява изпълнител на работата, поради което се явява и адресат на задълженията от Правилника. От факта, че подс. П. не е възразил, че е определен за изпълнител на работата следва и съгласието му с това качество, което влече след себе си и посочените задължения за изпълнител на работата. Съпричинителската дейност на самия пострадал не изключва виновността на подс. П., доколкото макар и двамата с пострадалия П. да са притежавали четвърти разряд по безопасност, тъкмо той е вписан като изпълнител на работата, приел е да изпълнят възложената задача и следователно е носел отговорност за безопасността на колегата си. В случая е налице фактически възложена задача и бездействие на подсъдимия. Ето защо изводът, че подс. П. е годен субект на наказателна отговорност по чл. 123, ал. 1 НК и следва да отговаря за лично виновно бездействие не противоречи на закона. Тук следва да се подчертае обстоятелството, че без значение за личната наказателна отговорност на подс. П. е наличието на възможност за ангажиране наказателната отговорност и на други лица, заемащи по-високи длъжности в предприятието. Задължението на свид. Т. Т. например да издаде наряд, в който да определи не само състава на бригадата, вида и място на работа, условия за извършване, време на започване и завършване, отговорни лица за осигуряване на безопасността, мерките за безопасност и т. н., не освобождава подс. П. от отговорност. Затова и няма как да бъде удовлетворено искането на защитата за оправдаване на подсъдимия по възведеното му обвинение. Основателно е възражението на адв. Ц., че по начина на формулиране на обвинението срещу подс. П., въпреки съчетаването от него на две качества – на „изпълнител на работата“ и на „член на бригадата“, той не може да бъде осъден за нарушение на чл. 61, ал. 2, т. 4 от Правилника, който задължава членовете на бригадата да се грижат освен за своята безопасност и за безопасността на членовете на бригадата. Цитираната норма несъмнено също не е спазена от подсъдимия, но липсва обвинение срещу него за това да е причинил смъртта на пострадалия в качеството на „член на бригадата“. Видно от обвинителния акт обвинението, което е повдигнато на подсъдимия е, че като изпълнител на работата е нарушил разпоредбата от Правилника, отнасяща се до членовете на бригадата, поради което подс. П. следва да бъде оправдан за нарушаването на посочената норма. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 516/19.12.2019 г. по ВНОХД № 742/2019 г. на Софийски апелативен съд като ОПРАВДАВА подс. Х. Л. П. да е извършил нарушение на чл. 61, ал. 2, т. 4 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи по електрически мрежи. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 516/19.12.2019 г. по ВНОХД № 742/2019 г. на Софийски апелативен съд в останалата част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.