Ключови фрази

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№624

ГР. София, 16.07.2020 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 30.06.20 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1520/20 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. М. срещу въззивното решение на Апелативен съд Бургас по гр.д. №331/19 г. и по допускане на обжалването. В обжалваното въззивно решение е отхвърлен искът на касаторката срещу А. Г. по чл.87, ал.3 ЗЗД – за разваляне на сключения между страните, като прехвърлител и приобретател, с нот. акт №58/4.09.17 г. договор за прехвърляне на недвижим имот / апартамент в [населено място]/ срещу задължение за издръжка и гледане.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК.

Намира, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси от предмета на спора/ уточнени по смисъл и конкретизирани – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК/:

1. Относно задължението на съда по чл.12,чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събрените по делото доказателства, като ги прецени не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка, да съобрази доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение и да изложи мотиви в тази връзка, които да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни съображения защо съдът счита доводите и възраженията на страните за основателни, респ. неоснователни.

2. Относно задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводи на страните поотделно и в тяхната съвкупност, което произтича от задължението му, регламентирано пряко от Конституцията и посочените разпоредби на ГПК, и в тази връзка може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, твърдения и доводи, а не върху всички събрани, без да изложи съображения защо отхвърля част от тях, а друга приема.

3. Относно задължението на съда да приема доказателства само в преклузивния срок по чл.370 ГПК и може ли въззивната инстанция да събере доказателствата и по –късно, с прилагане на санкцията по ГПК, а не да откаже направеното пред нея искане за назначаване на съдебно – икономическа експертиза.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е отхвърлил иска за разваляне на алеаторния договор като е приел, че не се установява твърдяното от ищцата значително за интересите й неизпълнение на договора от ответницата. Неизпълнението на задължението на ответницата да се грижи лично или чрез трето лице за ищцата е причинено от поведението на последната, която неоправдано отказвала да приеме престацията по субективни причини, свързани с голословни опасения и обвинения. Неизпълнението на задължението за полагане на грижа не е виновно, а е предизвикано с неоказано съдействие от кредитора - ищца и тя като недобросъвестна страна не може да черпи права от несъобразеното с договора свое поведение. Ответницата е започнала дело по чл.97 ЗЗД за трансформация на задължението за гледане в парично и за целия период, в който ищцата не е приемала дължимата по договора грижа, е заплащала консумативните разноски и е плащала по 200 лв. месечно на ищцата. По делото, според въззивния съд, няма данни ищцата, която е в напреднала възраст – род. през 1928 г., да е с тежки и трайни увреждания на здравето. Данните от НСИ за необходимата месечна издръжка на едно лице, които първоинстанционният съд е използвал при съпоставка на нуждите на ищцата с престираните от ответницата парични суми, и според въззивния съд сочат, че тези суми са достатъчни за задоволяване на жизнените потребности на ищцата – кредитор, поради което възраженията й за значително неизпълнение на договора са неоснователни.

При тези решаващи изводи на въззивния съд по съществото на спора, ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване по третия от поставените въпроси, с оглед твърдяното от касатора противоречие на действията на въззивния съд при разглеждане и решаване на делото с указаното в ТР №1/2013 г. ОСГТК – осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Бургас по гр.д. №331/19 г. от 22.11.19 г.

Касаторът В. М. е освободена от държавна такса.

Да се докладва за насрочване в о.з.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: