Р Е Ш Е Н И Е № 88 гр. София, 06.07.2017 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 3114 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на решение № 475 от 11.03.2015г. по т.д. № 2933/2014г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 27 от 12.03.2014г. на Окръжен съд – София по т.д. № 90/2013г. за отхвърляне на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от [фирма] срещу [фирма] за заплащане на законна лихва за забава, считано от 10.06.2010г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 103 985,09 лева, както и в частта, с която [фирма] е осъден да заплати на [фирма] разноски за въззивното производство в размер на 2 684 лева. В касационната жалба на [фирма] се сочи, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, поради което се иска неговото отмяна в тази част, както и присъждане на направените за настоящото производство съдебни разноски. Касаторът прави оплакване, че по делото има представени и приети като доказателства още две писмени покани, с които ответникът е поставен в забава, но същите не са разгледани и обсъдени от съда, който се е позовал единствено на липсата на данни за получаване на поканата от 04.06.2009г. от адресата й. В отговора на жалбата се излагат съображение за правилност на решението в частта, в която е допуснат инстанционния контрол. Поддържа се, че въззивният съд е обсъдил във връзка с момента на забавата на ответника за плащане на вземането за дивидент единствено писмото-покана от м.юни 2009г., тъй като само на него се основава исковата молба. Ответникът се позовава и на липсата на яснота относно размера на претендирания дивидент, като едва към 2011г. става ясно дължи ли се дивидент и в какъв размер. Въз основа на това се прави довод, че при липса на определяемост на дължимата главница, не може да се приеме, че към юни 2010г. е настъпила изискуемостта на вземането. Оспорва се и размера на дължимата лихва, тъй като претенцията за главницата е частично уважена, а размерът на лихвата е изчислен върху първоначално претендирания размер на дивидента. С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело касационното обжалване е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: „Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото относими и допустими доказателства?”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: Въззивният съд е приел предявеният иск с правно основание чл.133, ал.1, изр.2, вр. чл.123 ТЗ за частично основателен, като е посочил, че правото на съдружника да получи част от печалбата за съответната финансова година, съразмерно на притежаваните от него дялове, е имуществено субективно право, което възниква при следните предпоставки: изтичане на финансовата година, реализирана печалба, приемане на годишния финансов отчет и решение на Общото събрание на съдружниците за разпределение на печалбата. Съдът е счел, че наличието на предпоставките от фактическия състав поражда задължение за ответника да плати дивидент в полза на ищеца, още повече, че оспорване на наличието на решение на едноличния собственик на капитала не е направено в законоустановените преклузивни срокове. Макар в решението да липсва конкретно посочване на наименованието на ответното дружество съдът е приел, че то обвързва валидно ответника, след като същият представлява „дружество от структурата на предприятието – майка”, което е едноличен собственик на капитала. Липсата на конкретно посочен размер на дивидента също не е основание да се приеме наличие на порок във волята водещ до извод за липса на решение изобщо, тъй като липсва необходимост от конкретизация на дела от печалбата на едноличния собственик на капитала, като е посочено, че размерът на дивидента се определя, след като от печалбата се заделят законовите резерви и се покрият загубите за предходни периоди. Ответникът не е оспорвал предпоставките за възникване на вземането за дивидент преди завеждане на делото, извършил е частично погасяване и е настоявал за разсрочване на остатъка. Изискуемостта на задължението за плащане на дивидент настъпва при липса на определен между страните срок от датата на поканата. Въз основа на изложените по-горе съображения и като е взела предвид, че няма споразумение между страните за разсрочване, предоговаряне или отлагане на плащането на дивидента, въззивната инстанция е уважила иска за заплащане на главницата частично за сумата от 280 433 лева, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба, като за разликата до пълния претендиран размер на дивидента от 336 000 лева искът е отхвърлен, поради .констатирана от вещото лице нередовност при водене на счетоводството на ответника- неправилно осчетоводени разходи, вследствие на което печалбата на [фирма] за 2007г- възлиза на 1 598 640 лева, а дължимият размер на дивидента за посочената година, след приспадане на 10% законови резерви и загубите за минали периоди, е 530 433 лева, от които са заплатени 250 000 лева на 16.10.2012г. В частта за главницата решението е влязло в сила. Искът за лихвата до завеждане на исковата молба е приет за неоснователен като апелативният съд се е позовал единствено на липса на данни писмо рег. № 474-790/ 04.06.2009г. на [фирма], да е получено от адресата, от което е изведено, че твърдението, че ответникът е поставен в забава с изтичането на този срок е недоказано. По релевирания правен въпрос: Отговор на процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване е даден в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 24/ 28.01.2010г. по гр.д. № 4744/ 2008г. на I ГО на ВКС, който се споделя от настоящия състав. В цитираната задължителна практика на ВКС е прието, че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да се мотивира за това. По основателността жалбата : Неоснователно е възражението на ответника, че в исковата молба във връзка с претендираната лихва за забава на заплащане на вземането за дивидент касаторът-ищец се е позовал единствено на писмо рег. № 474-790/ 04.06.2009г. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът е навел следните твърдения: с писмо рег. № 474-1258 23.01.2009г. е поканил ответника да заплати дивидента за 2007г. в размер на 766 146 лева, връчено на адресата на 29.01.2009г.; с факт от 23.01.2009г. ответникът е признал съществуването на задължението и е поискал разсрочване на плащането; с писмо рег. № 474-502/ 30.03.2009г. ищецът отново е поискал погасяване на задължението като е дал 10-дневен срок, а в отговор на това с писмо рег. № 228/ 30.04.2009г. ответникът е предложил схема за разсрочено плащане, която видно от писмо рег. № 474-790/ 04.06.2009г. не е приета от ищцовото дружество и за пореден път се настоява за изплащане на дивидента за 2007г. в 7-дневен срок или да се предложи график за изплащане, но с максимален срок за изпълнение - 1 година; споразумение да разсрочено плащане на дивидента за 2007г. не е подписано. Цитираните писма са представени от ищеца като приложения към исковата молба. Не може да бъде споделен и доводът на ответното дружество, че за процесния период, за който се претендира мораторната лихва /от 10.06.2010г.- до завеждането на исковата молба - 29.05.2013г./ вземането за дивидент не е било определяемо. До 04.09.2008г. [фирма] е едноличен собственик на капитала на [фирма] като в това си качество е взел решение с протокол № 67 от 10.06.2008г. печалбата на дружествата от структурата на [фирма], завършили с положителен финансов резултат през 2007г., след заделяне на задължителните законови резерви и покриване на загуби за минали години, да бъде приведена на [фирма] като дивидент. Видно от посоченото решение, вземането за дивидент е определяемо и е в размер на цялата печалба за 2007г., но след заделяне на законоустановените резерви и покриване на загубите за минали периоди. Съществуването на вземането е установено с влязло в сила решение, с което е прието, че в полза на ищеца е възникнало вземане за дивидент за 2007г. в размер на 530 433 лева, от които са заплатени 250 000 лева на 16.10.2012г., като е присъден незаплатения остатък от 280 433 лева. Наличието на спор относно съществуването на вземането или неговия размер е ирелевантно относно момента на настъпване на изискуемостта на вземането или на забавата на плащането му. От значение за изискуемостта или забавата е вземането реално да е съществувало към момента, за който се търсят вредите от забавата. В случая, със сила на присъдено нещо е установено осъществяване на правопораждащия вземането фактическия състав преди периода, за който се търси мораторната лихва. Понятията „определяемост” и „ликвидност” на вземането са различни, като липсата на безспорност на вземането неоснователно се приравнява от ответника на неопределяемост на престацията. Въззивният съд е разгледал единствено писмо рег. № 474-790/ 04.06.09.г., приемайки, че въз основа на него не е налице покана за изпълнение, тъй като то не е достигнало до адресата си, без обаче да обсъди останали писма – покани, представени с исковата молба, на което ищецът се е позовал и във въззивната жалба. Ето защо, в тази си част въззивното решение е постановено в несъответствие с посочената задължителна практика на ВКС. Решаващият състав е допуснал и известно смесване на понятията „изискуемост” и „забава”, като неправилно е приел, че изискуемостта на задължението за плащане на дивидент настъпва, при липса на определен между страните срок, от датата на поканата. Изискуемостта на безсрочното вземане за дивидент настъпва с възникването му - чл.69, ал.1 ЗЗД, но за да бъде поставен длъжника в забава е необходима покана за плащане от страна на кредитора, съобразно чл.84, ал.2 ЗЗД. В писмо рег. № 474-125/ 23.01.2009г. на ищеца се съдържа покана до ответника да погаси задължението си за дивидент за 2007г. от 766 146 лева, но от представеното известие за доставяне от 29.01.2009г. не се установява предмет на пощенската пратка да е именно писмото от 23.01.2009г. Писмото от 23.01.2008г. на ответника до ищеца също не съдържа данни за получаване на посочената покана за плащане на дивидента от страна на длъжника. От друга страна, по делото се доказва, че съдържащата се в писмо рег. № 474-502/ 30.03.2009г. покана на ищеца до ответника за заплащане на дивидента за 2007г. в 10-дневен срок от получаването й, е достигнала до адресата си на 30.04.2009г., тъй като с насрещно писмо от тази дата - рег. № 228/ 30.04.2009г., ответното дружество изрично е поискало във връзка с посоченото писмо на ищеца - рег. № 474-502/ 30.03.2009г., разсрочване на плащането относно вземането за дивидента за 2007г., като безспорно установено по делото е, че съгласие между страните за разсрочване или отсрочване на плащането не е постигнато. Видно от гореизложеното, въззивният съд като е обсъдил във връзка със забавата на плащането на главницата за дивидент само избрани от него доказателства, без да вземе предвид останалите събрани по делото относими и допустими доказателства, е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до необоснованост на направения от решаващия състав извод за липса на достигнала до длъжника покана от кредитора за плащане на безсрочното задължение преди завеждането на исковата молба. Доколкото обаче допуснатото от апелативния съд процесуално нарушение не налага събиране на нови доказателства, ВКС следва да се произнесе по основателността на претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода преди завеждането на исковата молба. Настоящият състав на ВКС, въз основа на установените по-горе обстоятелства, и на основание чл.84, ал.2 ЗЗД, приема, че длъжникът изпада в забава на 11.05.2009г. относно изпълнението на задължението за дивидента след изтичането на 10.05.2009г. на дадения от кредитора 10-дневен срок за плащане с поканата, връчена на ответното дружество на 30.04.2009г. Ето защо, считано от 11.05.2009г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД ответникът дължи законна лихва за забава върху главницата. От друга страна, с оглед диспозитивното начало на гражданския процес, съдът не може да излезе извън рамките на сезирането, поради което лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде присъдена за посочения в исковата молба период - считано от 10.06.2010г. до завеждането на иска - 29.05.2013г., като се отчете и обстоятелството, че лихвата не се претендира върху заплатената част от дивидента от 250 000 лева. Предвид горното, искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан по размер за сумата от 85 772,56 лева – обезщетение за забава на плащането на дължимия незаплатен остатък от 280 433 лева за периода от 10.6.2010г. до 29.05.2013г. /28.05.2013г. вкл./, в която част искът следва да бъде уважен след частична отмяна на обжалваното решение. За разликата от 85 772,56 лева до пълния претендиран размер от 103 985,09 лева искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е неоснователен и недоказан, като в тази част решението на апелативния съд следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на касатора се дължат разноски в размер на 1295,41 лева /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/ за касационното производство, а на ответника по касацията- в размер на 2558,09 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, изчислени съразмерно на уважената / отхвърлената част съобразно общия интерес по касационната жалба на [фирма].от 159 552,09 лева /55 567 лева – отхвърлена главница, по която не е допуснат касационния контрол и 103 985,09 лева- претендирана лихва/. Във връзка с отговора на касационната жалба на насрещната страна на ищеца са присъдени разноски с определението по чл.288 ГПК. Разноските на ответника по иска за въззивното производство, съобразно изхода на спора, следва да се редуцират до размер от 1247,65 лева. Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 475 от 11.03.2015г. по т.д. № 2933/2014г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 27 от 12.03.2014г. на Окръжен съд – София по т.д. № 90/2013г. за отхвърляне на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от [фирма] ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк], [улица], срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], за заплащане на законна лихва за забава, считано от 10.06.2010г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 85 772,56 лева върху главницата от 280 433 лева, както и в частта, с която [фирма] е осъден да заплати на [фирма] разноски за въззивното производство за разликата над 1247,65 лева до присъдения размер от 2 684 лева, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на основание чл.86, ал.1 ЗЗД на [фирма] ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк], [улица], законна лихва за забава в размер на 85 772,56 лева за забава плащането на главницата от 280 433 лева- дивидент за 2007г., за периода от 10.06.2010г. до датата на завеждане на исковата молба- 29.05.2013г. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 475 от 11.03.2015г. по т.д. № 2933/2014г. на Апелативен съд – София, в частта с която е потвърдено решение № 27 от 12.03.2014г. на Окръжен съд – София по т.д. № 90/2013г. за отхвърляне на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк], [улица], срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], за заплащане на законна лихва за забава, считано от 10.06.2010г. до датата на завеждане на исковата молба за горницата над 85 772,56 лева до пълния претендиран размер от 103 985,09 лева върху главницата от 336 000 лева, както и в частта за присъдените в полза на [фирма] разноски за въззивното производство в размер на 1247,65 лева. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], направени разноски за касационното производство в размер на 1295,41 лева. ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], направени разноски за касационното производство в размер на 2558,09 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.