5 Р Е Ш Е Н И Е № 224 София,11.07.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и единадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 371 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 535 от 14.05.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 259 от 12.11.2009 година по гр.д. № 379/2009 година на Смолянски окръжен съд в частта му, с която предявеният от К. Г. Г. от [населено място] против [фирма] иск за заплащане на адвокатско възнаграждение е отхвърлен за разликата между 367 лева и 8486,27 лева. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 114 ЗЗД, чл. 84 ЗЗД вр. с чл. 36 ЗА относно началото на погасителната давност за вземане, произхождащо от договор за правна защита по дело. По въпроса за точното приложение на чл. 114 ЗЗД, чл. 84 ЗЗД вр. с чл. 36 ЗА Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 495 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 1669/2009 г. на Трето гражданско отделение и решение № 623 от 01.12.2010 г. по гр.д. № 1744/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, основните характеристики на договора за процесуално представителство по дела го определят като договор за поръчка. В отклонение на общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само когато е уговорено, възнаграждение по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги – чл. 36, ал.1 ЗА. Когато страните по договора не са определи размера му, то възнаграждението е съгласно действащата Наредба за минималните адвокатски възнаграждения, а изискуемостта на вземането настъпва от момента на изпълнение на поръчката – от извършването на уговореното от страните правно действие. В случаите, когато договорът за процесуално представителство е до окончателното свършване на делото във всички съдебни инстанции, то вземането за възнаграждение възниква от извършването на последното съдопроизводствено действие по делото. Задължението за възнаграждение по договор за поръчка няма определен в закона срок за изпълнение, поради което изискуемостта му настъпва от покана до длъжника. В този случай, поканата прави задължението изискуемо и поставя длъжника в забава, влечаща съответните санкционни последици (чл. 84, ал.2 ЗЗД), но не поставя начало на погасителната давност, тъй като съгласно чл. 114, ал.2 ЗЗД давността тече от възникване на задължението. В обжалваното решение на Смолянски окръжен съд е прието, че ищецът К. Г. Г. е извършвал процесуални действия в качеството си на пълномощник на [фирма] по граждански дела № 137/1998 г.; № 2/2001 година; № 41/2002 г. на Смолянски окръжен съд и гр.д. № 65/2000 г. на Златоградски районен съд, приключили с влезли в сила съдебни актове. Прието е, че задължението за плащане на възнаграждение е било изискуемо от момента на извършване на съответните правни действия, поради което вземанията за възнаграждения по изпълнените договори за поръчка по дела № 137/1998 г.; № 2/2001 година и № 41/2002 г. на Смолянски окръжен съд и гр. д. № 65/2000 г. на Златоградски районен съд размер са погасени по давност. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от К. Г. Г. се поддържа, че в нарушение на чл. 84, ал.2 ЗЗД, съдът е определил неправилно началото на срока на погасителната давност. Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са основателни. Изводите на въззивния съд, че срокът на погасителната давност за вземане за адвокатско възнаграждение започва да тече с извършването на всяко съдопроизводствено действие по делото е неправилен. При мандат за водене на делото във всички съдебни инстанции, договорът за поръчка е изпълнен с приключването му, поради което задължението за заплащане на адвокатско възнаграждение възниква от постановяването на окончателния съдебен акт. С договор от 11.05.2002 година, ответникът [фирма] е овластил ищеца адвокат К. Г. Г. да извършва от негово име процесуални действия по гр.д. № 41/2002 г. на Смоленски окръжен съд до окончателното му свършване във всички съдебни инстанции. Последното съдопроизводствено действие по делото е постановяване на решение № 1335 от 01.07.2005 г. по гр.д. № 868/2003 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение, по което дело ищецът е участвал като пълномощник на ответника, от който момент е възникнало вземането за възнаграждение по договора за поръчка. Предвид изложеното, изводът на въззивният съд, че срокът на погасителната давност е започнал да тече от момента на извършване на последното процесуално действие на пълномощника пред въззивния съд – представителство в съдебно заседание на 18.12.2002 г. е неправилен, формиран в нарушение на чл. 69, ал.1 ЗЗД и чл. 114, ал.2 ЗЗД. Вземането за адвокатско възнаграждение по гр.д. № 1301/2002 г. на Пловдивски апелативен съд, образувано по въззивна жалба против решение по гр.д. № 41/2002 г. на Смоленски окръжен съд е възникнало на 01.07.2005 година, с окончателното изпълнение на договора за поръчка, поради което предявеният на 16.07.2008 г. иск с правно основание чл. 280 ЗЗД вр. с чл. 36, ал.1 ЗА е в рамките на петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД. С пълномощно от 02.01.2002 г., [фирма] в ликвидация е овластило ищеца К. Г. да го представлява в производството по несъстоятелност на [фирма] по т.д. № 2/2001 г. на окръжен съд [населено място]. Производството по делото, в рамките на което ищецът е действал като пълномощник на ответника, е приключило с постановяване на решение от 13.08.2004 г., с което е постановено заличаване на [фирма] от търговския регистър и производството по несъстоятелност е прекратено на основание чл. 735, ал.1, т.2 ТЗ поради изчерпване масата на несъстоятелността. При начало на давностния срок 13.08.2004 г., вземането за адвокатско възнаграждение по предявения на 16.07.2008 г. иск не е погасено по давност, поради което решението на въззивния съд е неправилно и в тази му част. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.2 ГПК в частта му, с която исковете за адвокатски възнаграждения по гр.д. № 1301/2002 г. на Пловдивски апелативен съд (образувано по въззивна жалба срещу решение по гр.д. № 41/2002 г. на Смоленски окръжен съд) и т.д. № 2/2001 г. на окръжен съд [населено място] и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. С оглед размера на обжалваемия интерес по гр.д. № 1301/2002 г. на Пловдивски апелативен съд - 6500 лева и полагаемото се възнаграждение по чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, искът е основателен и следва да бъде уважен в предявения му размер от 440 лева. Искът за възнаграждение за изпълнение на договора за поръчка по т.д. № 2/2001 г. на окръжен съд [населено място], при изчисление на възнаграждението съобразно чл.7, ал.3 вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения от 09.07.2004 г. и с оглед предявения петитум следва да бъде уважен в размер на 2223,19 лева. Дължимата лихва за забава върху размера на неиздължените възнаграждения е от завеждане на иска – представената по делото покана от 17.06.2009 г. за провеждане на преговори за извънсъдебно уреждане на отношенията по повод неизплатени възнаграждения не съдържа изявления, касаещи вземанията по процесните дела, поради което предявената претенция за мораторни лихви в размер на 3054,95 лева е неоснователна. В останалата му част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Последното съдопроизводствено действие по гр.д. № 137/1997 г. на Смолянски окръжен съд, по което ищецът К. Г. е упълномощен да представлява ответника [фирма] е извършено на 18.04.2003 г. (въззивната жалба против първоинстанционното решение е върната на основание чл. 200, ал.1, б. „б” ГПК (отм.) с влязло в сила определение), поради което предявеният на 16.07.2008 г. иск за заплащане на адвокатско възнаграждение по делото е след изтичане на петгодишният давностен срок. Правилни по същество са и формираните изводи за погасяване по давност на вземането за адвокатско възнаграждение по гр.д. № 65/2000 г. на Златоградски районен съд, приключило с постановяване на решение № 1543 от 18.10.2002 г. по гр.д. № 3044/2001 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд – искът е предявен сред изтичане на срока по чл. 110 ЗЗД. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът по делото следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски съобразно уважената част от иска общо в размер на 213,10 лева. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 259 от 12.11.2009 година по гр.д. № 379/2009 година на Смолянски окръжен съд в частта му, с която предявеният от К. Г. Г. от [населено място] против [фирма] иск за заплащане на адвокатско възнаграждение е отхвърлен за разликата между 367 лева и 3030,19 лева. ОСЪЖДА “Г. З.” АД, [населено място] да заплати на К. Г. Г. от [населено място], ЕГН [ЕГН] на основание чл. 280 ЗЗД вр. с чл. 36, ал. 1 ЗА сумата 2663,19 (две хиляди шестстотин шестдесет и три лева и 19 ст.) лева, съставляващи неизплатено адвокатско възнаграждение по гр.д. № 1301/2002 г. на Пловдивски апелативен съд и т.д. № 2/2001 г. на окръжен съд [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.07.2008 г. до окончателното и изплащане, както и сумата 213,10 лева разноски по делото. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: