5 Р Е Ш Е Н И Е № 211 СОФИЯ, 13.09.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 10 май 2011 година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1940/09 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 108 от 20.07.2009 г. по гр.д. № 950/07 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение № 1332 от 05.10.2007 г. по гр.д. № 2308/06 г. на Бургаския районен съд в частта, с което Г. П. С., Т. Д. С. и М. Г. С. са осъдени на основание чл. 109 ЗС да осигурят на С. Д. Г. и М. С. Г. достъп до стълбището и таванските помещения , като избият за своя сметка и монтират врата от първия етаж към вътрешното стълбище, водещо до таванските помещения в двуетажната жилищна сграда - западен близнак, изградена в УПИ ХІV-118 в кв. 95 по плана на[жк], [населено място], както и в частта, с която К. Н. Л. е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на С. Д. Г. и М. С. Г. владението върху 1/2 ид. част от таванското помещение в двуетажната жилищна сграда- западен близнак, изградена в УПИ ХІV-118 в кв. 95 по плана на квартала. Възззивното решение е обжалвано с касационна жалба от Т. Д. С., М. Г. С., К. Н. Л. и З. Г. Б. чрез техния пълномощник адв. Н. Х.. Изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, нарушение на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че в противоречие с установените по делото факти относно построяването и ползуването на таванския етаж, съдът е направил извод, че същият има статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС и не може да бъде обект на придобивна давност. Ответниците по касация не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното: От фактическа страна по делото е установено, че дворното място, в което е построена сграда, е било собственост на Г. П. С. и Я. Ж. Я.. През 1968 г. е бил одобрен архитектурен проект за застрояване на дворното място от двамата съсобственици, предвиждащ изграждане на двуетажна двуфамилна жилищна сграда- източен и западен близнак. По архитектурен проект западният близнак е бил предвиден като четиристайно жилище, състоящо се на първия етаж от дневна, кухня, санитарен възел, антре и складово помещение, а втория етаж - от две спални, стая, баня и коридор. Таванският етаж е бил предвиден като подпокривно пространство с малък надзид/ 0.25 м/, без обособени стаи. Не е било предвидено стълбище от пода на втория етаж към тавана. Установено е също, че западният близнак е бил изграден в отклонение от одобрения архитектурен проект и представлява двуетажна двуфамилна сграда, състояща се от два жилищни етажа и обитаемо подпокривно пространство. В първия етаж е обособено тристайно жилище със застроена площ 65.28 кв.м. , с отделен вход откъм западната фасада, състоящо се от дневна, две стаи, кухня, санитарен възел и входно антре. Вторият етаж се състои от входно антре, дневна, спалня, кухня- столова, баня- тоалетна, тераса и балкон. Надзидът на таванския етаж е бил увеличен и в него са изградени входно антре, три стаи и баня- тоалетна. Таванът е скосен и в хоризонталната му част височината на стаите е 2.30 м., а към ограждащите зидове- 1.25м. Горните обстоятелства се установяват по безспорен начин от изслушаните пред първата и въззивната инстанция съдебно - технически експертизи. През 1970 г. Г. П. С. дарил на своята дъщеря М. Г. С. 150/730 ид. части от дворното място, заедно с правото на строеж върху 60 кв.м. През 1978 г. продал по реда на ЗСГ чрез ОбНС на ищеца С. Д. Г. първи етаж от двуетажната жилищна сграда, застроен на 60.53 кв.м., състоящ се от две стаи и кухня, антре и сервизни помещения, както и 100 кв.м застроено и незастроено дворно място от парцела за сумата 4646 лв., внесена от купувача в Д. Б.. От заключението на съдебно- техническите експертизи е установено също, че входът на сградата по проект и вътрешното стълбище в по - голямата си част обслужват втория и таванския етаж. За да уважи предявеният иск по чл. 109 ЗС, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 38, ал.1 ЗС таванът и стълбището са общи части на сградата и служат за общо ползуване от етажните собственици. Като са преградили стълбището на ниво първи етаж, с което са прекъснали достъпа на собствениците на първия етаж до таванските помещения, ответниците- собственици на втория етаж, са извършили неоснователни действия, които създават пречки ищците да ползуват общите части в сградата според тяхното предназначение. Намерил е за неоснователно възражението на ответника К. Л. за изтекла в негова полза придобивна давност върху таванския етаж, като е обосновал извода си с това, че таванът е обща част на сградата - етажна собственост и не може да бъде придобит на това основание. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за определяне вещноправния статут на таванското помещение. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос противоречи на ТР № 34/15.08.1983 г. на ОСГК. В същото е прието, че съгласно чл. 63, ал.1 от Наредба № 5 за правила и норми по Т./отм./ в обема на подпокривното пространство на сгради със скатен покрив могат да изграждат, въз основа на одобрен архитектурен проект, жилища, стаи за творческа или научна дейност за ползуване на обитателите от по- долните етажи, ателиета за научна, художествена или друго творческа дейност, сушилни, складови помещение. Когато същото не е изградено по този начин, а представлява общ незастроен обем между плочата на последния етаж и покривната конструкция, то е обща част. Ако има нужната височина, пространство и обем за изграждане на складови помещения, стаи за творческа дейност или самостоятелни обекти, могат да се обособят части за преминаване и има достъп от редовна стълба, таванът е обща част по предназначение. Ако обаче не отговаря на тези критерии и е неизползваем, освен като изолация между последната плоча и покрива, той е обща част по естеството си. От значение за определяне статута на спорното помещение като самостоятелен обект на правото на собственост или като обща част по смисъла на чл. 38 ЗС е предназначението, което то е имало към момента на възникване на етажната собственост. В случая етажната собственост е възникнала през 1978 г., когато ищците са закупили първия жилищен етаж. Към този момент процесното подпокривно не е било със статут на обща част нито по естеството си, нито по предназначение. От събраните по делото доказателства е установено, че още с построяването на жилищната сграда таванския етаж е бил изграден от собственика на сградата в отклонение на одобрения архитектурен проект, като неговият надзид е бил повдигнат с оглед обособяването му в самостоятелно жилище, каквото в действителност е изградено и съществува. Всъщност цялата жилищна е построена в отклонение от одобрения архитектурен проект, като вместо двуетажна еднофамилна, е изградена като двуетажна двуфамилна сграда. При тези доказателства се налага извод, че процесното таванско помещение не е обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС, а представлява таванско жилище, което е самостоятелен обект на собственост и може да бъде придобито по давност. Установено е по делото от показанията на разпитаните свидетели, а в този смисъл са и обясненията на ищцата М. Г., че от закупуването на първия етаж, същите никога не са ползували тавана, въпреки, че са искали достъп до него. Освен ответниците, друг не е ползувал таванския етаж. При това положение следва да се приеме, че ищците не се легитимират като собственици на идеална част от таванския етаж, а същият е собственост на ответниците, поради което и предявеният иск за ревандикация на 1/2 ид. част от този етаж е неоснователен. Оттук следва, че като са преградили стълбището на ниво първи етаж, с което са прекъснали достъпа на собствениците на първия етаж до таванските помещения, ответниците - собственици на втория етаж, не са създали пречки ищците да ползуват общите части в сградата според тяхното предназначение, което обосновава извод за неоснователност на претенцията по чл. 109 ЗС. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон и тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, на основание чл. 293, ал.1 ГПК бъде постановено друго от касационната инстанция, с което предявените искове по чл. 108 ЗС и по чл. 109 ЗС бъдат отхвърлени като неоснователни. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 108 от 20.07.2009 г. по гр.д. № 950/07 г. на Бургаския окръжен съд , вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Д. Г. и М. С. Г. против З. Г. Б. като правоприемник на починалия в хода на делото Г. петров С., Т. Д. С. и М. Г. С. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да осигурят достъп до вътрешното стълбище и таванските помещения в двуетажната жилищна сграда - западен близнак, изградена в УПИ ХІV- 118 в кв. 95 по плана на [населено място],[жк]. ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Д. Г. и М. С. Г. против К. Н. Л. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху 1/2 ид. част от таванското помещение в двуетажната жилищна сграда - западен близнак, изградена в УПИ ХІV- 118 в кв. 95 по плана на [населено място],[жк]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: