Р Е Ш Е Н И Е N 22 София, 11.02.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми януари.......................... две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при секретаря Р.Иванова.............….…..........................................................в присъствието на прокурора .............……......................................... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА.......................... гр.дело N 2909/2015 година. Производство по чл.290 ГПК. Касационна жалба е постъпила от Е. К. С. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Д. Д. от АК-П., срещу решение № 134 от 18.03.2015 година по гр.д. N 22/2015 година на Плевенския окръжен съд, с което е отменено решение № 164 от 13.11.2014 г. по гр.д. № 244/2014 г. на районен съд – Н. и вместо него е постановено изменение на постигнатото между касаторката и Емил П. К. споразумение за упражняване на родителски права, местоживеене, личните отношения и издръжка на малолетното дете К., род. на 28.03.2003 г., които са предоставени занапред на бащата, определен е режим на лични отношения с майката и тя е осъдена да заплаща месечна издръжка от 100 лева – иск с правно основание чл.51, ал.4 във вр. с чл.59, ал.9 СК. В останалата част първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение поради материална незаконосъобразност, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, 3 ГПК. Ответникът Емил П. К. от [населено място], област П., чрез процесуалния си представител адв. В. Н. от АК-П., оспорва жалбата с отговор по чл.287, ал.1 ГПК и в съдебно заседание. Счита, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й. Претендира разноски за производството. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд се е произнесъл с определение № 973 от 28.10.2015 г. и е уважил искането по формулирания от касаторката въпрос: ”Задължително ли е изслушването на родителите при дела, в които се разрешават спорове относно местоживеенето на ненавършили пълнолетие деца, упражняването на родителските права и мерките, при които това става, както и относно режима на лични отношения, и неизпълнението на задължението по чл.59, ал.6, предл.1 СК съставлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на постановения съдебен акт”. Обжалването е допуснато на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и закона, а именно, че въззивният съд е пропуснал да отстрани допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на нормата на чл.59, ал.6 СК в частта, която изисква изслушването на родителите. Това становище касаторката обосновава с приложени многобройни решения по чл.290 ГПК на ВКС, между които № 21/30.01.2014 г. по гр.д. 5451/2013 г. на ІV г..о.; № 14/24.01.2015 г. по гр.д. № 4575/2014 г. на ІІІ г.о. и др., според които изслушването на родителите е задължително. Отговорът на поставения въпрос се намира в посочената и приложена по делото задължителна съдебна практика, съобразно която изслушването на родителите при иск с правно основание чл.51, ал.4 във вр. с чл.59, ал.9 СК е задължително, за да може съдът да добие лични впечатления от тях, да се увери в мотивацията им да поемат грижата по отглеждането и възпитанието на децата и да формира обосновано становище за родителския им капацитет. Неизпълнението на това задължение съставлява съществено процесуално нарушение в случай, че не са съществували пречки за изпълнението му съобразно изискването на закона – чл.56, ал.6 СК. За да постанови решение, с което да отмени решение № 164 от 13.11.2014 г. по гр.д. № 244/2014 г. на районен съд – Н. и вместо него да постанови изменение на постигнатото между Е. К. С., сега касаторка и Емил П. К., сега ответник по жалбата, споразумение за упражняване на родителски права, местоживеене, личните отношения и издръжка на малолетното дете К., род. на 28.03.2003 г., които са предоставени занапред на бащата, определен е режим на лични отношения с майката и тя е осъдена да заплаща месечна издръжка от 100 лева, съставът на въззивния съд е приел, че освен желанието на детето К. да живее при баща си от значение е трайното фактическо съжителство на детето с него и травмиращото въздействие върху психиката му на евентуалното принудително извеждане от обичайната семейна среда съобразно настоящото си местоживеене. Посочил е още, че е налице синдром на родителско отчуждение спрямо майката и други обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за защита на интересите на детето – родителски и морални качества и т.н. От данните, съдържащи се в протоколите на проведените в двете съдебни инстанции заседания, обаче, не се установя изслушване на двамата родители, макар че те са присъствали при разглеждането на делото заедно с пълномощниците си. Същевременно в мотивите на първоинстанционното решение е записано, че те са изслушани, а задължение в тази насока е записано и в доклада по делото. Очевидно е налице пропуск на първоинстанционния съд, който не е изпълнил изискването на чл.56, ал.6 СК, както и пропуск на въззивния съд да го констатира и отстрани. При дадения отговор на поставения за разглеждане въпрос следва да се приеме, че въззивната инстанция, дори и без оплакване - поради засилено служебно начало, което го задължава да следи за интересите на децата – е следвало да провери и установни неизпълнението на императивна правна норма. Въззивният съд не е изслушал родителите, които са се намирали в залата, и въпреки това е постановил решение по съществото на спора. Това налага отмяна на въззивното решение поради допуснато съществено процесуално нарушение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да изпълни задължението по призоваване и разпит на двамата родители в открито съдебно заседание. По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 134 от 18.03.2015 година по гр.д. N 22/2015 година на Плевенския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Плевенския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.