О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 133 гр.София, 20.09.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември, 2013 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА с участието на прокурора ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.1759/13 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано пред ВКС в процедура по чл.43,т.1 НПК. С разпореждане № 269/19.08.13 г., съдията-докладчик по Н.Ч.Д.420/13 г.по описа на ОС-Сливен, е повдигнал препирня за подсъдност на основание чл.44,ал.1 НПК с РС-Свиленград и е изпратил посоченото дело на ВКС за определяне на компетентен съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането поначало е основателно и делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Военен съд- София. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери релевантните данни по делото и като са запозна със становището на прокурора, намира за установено следното: Първоначално делото за съдебна реабилитация е било образувано за разглеждане пред РС-Свиленград, както е отправена молбата от самото осъдено лице. С разпореждане от 07.08.13 г.съдията-докладчик по Н.Ч.Д.794/13 г.по описа на същия съд е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото за разглеждане по подсъдност на ОС-Сливен. В мотивите на това разпореждане е отразено, че според разпоредбата на чл.433,ал.2 НПК, когато лицето е осъдено с няколко присъди от различни съдилища, компетентен е първоинстанционният съд, наложил най-тежкото наказание, а когато наказанията са еднакво тежки-съдът, постановил последната присъда. Според РС-Свиленград по-тежкото наказание по осъжданията, за които се иска реабилитация, е това на ОС-Сливен по Н.Д.78/99 г., което е с наложено наказание лишаване от свобода за срок от 16 години, за разлика от 3 години лишаване от свобода, постановено по Н.О.Х.Д. 162/03 г.по описа на РС-Свиленград. В разпореждането за прекратяване на производството от съдията-докладчик при ОС-Сливен е отразено,че цитираната присъда с определено по-тежко наказание е постановена от Военен съд- София и ОС-Сливен не е компетентен да се произнесе по молбата за реабилитация. Повдигнал е препирнята за подсъдност между себе си и РС-Свиленград, който му е изпратил делото. Видно от приложеното към делото свидетелство за съдимост на осъдената и присъда с мотиви към него, налице са две осъждания: първото е по Н.Д.78/99 г.по описа на Военен съд-София с определено наказание 16 години лишаване от свобода. Самото деяние е извършено в периода втората половина на 1993 г.до началото на 1994 г., а присъдата е влязла в сила на 25.04.01 г. По това осъждане ОС-Сливен е допуснал условно предсрочно освобождаване, с определение, влязло в сила на 29.12.08 г. Намесата на СлОС е обяснима поради наличие на едно-единствено пенитенциарно заведение за жени, което е в рамките на този съдебен район. Второто осъждане, за което се иска реабилитация, е по Н.О.Х.Д.162/03 г. по описа на РС-Свиленград, то е с влязъл в сила съдебен акт на 22.04.03 г.,деянията по него по чл.279,ал.1 вр.чл.18,ал.1 НК и чл.316 вр.чл.308,ал.1 НК са извършени на 24.10.97 г., а общото определено наказание е 3 години лишаване от свобода и глоба от 30 лв. Без значение дали деянията по цитираните осъждания са в условията на съвкупност или рецидив, очевидно с оглед процесната молба е, че най-тежкото наложено наказание е шестнадесет години лишаване от свобода, определено от Военен съд-София. Следователно, по силата на чл.433,ал.2 НПК компетентен да разгледа молбата за реабилитация е този съд, действал като първа инстанция. Същевременно обаче препирнята за подсъдност е повдигната между ОС-Сливен, комуто без съмнение незаконосъобразно съдията-докладчик от РС-Свиленград е изпратил делото по подсъдност /вероятно неправилно разчитайки условното предсрочно освобождаване като постановен от първостепенен съд съдебен акт, въпреки наличието на присъда с мотиви на Военен съд-София/, и РС-Свиленград. Липсват каквито и да са развити съображения за наличие предпоставките на чл.43,т.1 НПК, процедура, по която е образувано касационното производство. Спорът за подсъдност е повдигнат между две съдилища, пред които делото е било висящо и трябва да бъде разрешен между тях. В този смисъл, доколкото ОС-Сливен е категорично некомпетентен по силата на чл.433,ал.2 НПК да разгледа молбата на реабилитация на осъдената, тъй като не е постановил като първа инстанция никаква присъда срещу нея, с оглед правилата на настоящата активирана процедура делото трябва да бъде изпратено за разглеждане на РС-Свиленград. Последният от своя страна следва внимателно да разгледа въпроса с компетентния съд в производство за реабилитация, в смисъла, вложен в съдържанието на обсъждания по-горе процесуален текст и при законосъобразна преценка на приложените към делото доказателствени материали. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА прекратеното от съдия-докладчик при ОС-Сливен Н.Ч.Д.420/13 г., за образуване и разглеждане от РС-Свиленград. Определението не подлежи на обжалване. Препис от определението да се изпрати на председателя на ОС-Сливен за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/