4 Р Е Ш Е Н И Е №32 Гр.София, 15.05.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Костадинка Недкова при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1897 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. Р., [населено място] срещу решение № 1289/12.07.2012г., постановено по гр.д.№ 1063/12г. от Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение, имащо характер на допълнително решение от 30.12.2011г. по гр.д.№ 16509/09г. на Пловдивския районен съд за отхвърляне на искането на касатора за допълване на решение № 1767/11.05.2011г. за присъждане на лихви върху определеното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът ЗК [фирма], [населено място] оспорва жалбата. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че молбата за допълване на първоинстанционното решение е неоснователна, тъй като се иска присъждане на законната лихва от 19.04.2008г., т.е. преди подаване на исковата молба, поради което не е налице прибавяне на изтекли лихви по смисъла на чл.214, ал.2 ГПК. С определение № 914/27.11.2013г. по т.д.№ 1897/13г. ВКС, ТК, І отделение допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса за присъждане на законната лихва върху претендирано обезщетение докато делото е висящо без да се спазват изискванията на чл.116 ГПК /отм./, сега чл.214 ГПК. Становището на състава на ВКС произтича от следното: С решение № 1767/11.05.2011г. по гр.д.№ 16509/09г. Пловдивският районен съд е осъдил [фирма], [населено място] да заплати на М. В. Р., [населено място] сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 2454.22 лв. за имуществените вреди, изразяващи се в болки, страдания и разходи за лечение, настъпили в резултат на ПТП на 19.04.2008г. С молба от 22.03.2011г. ищцата по иска – настоящ касатор е заявила, че предявява иска в пълния му размер от 19369 лв., при първоначално заявен общ размер от 12454.22 лв., като прави увеличение на претенцията за неимуществени вреди с 3085.22 лв., или искът следва да се счита предявен в размер на 20000 лв. за неимуществени вреди и 2454.22 лв. – имуществени вреди. С молбата е заявено и искане за присъждане на законната лихва върху главницата общо от 22454.22 лв., считано от датата на ПТП – 19.04.2008г. В открито съдебно заседание на 22.03.2011г. съдът е докладвал молбата и е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение на исковата претенция за неимуществени вреди, която се увеличава до размер на 20000 лв. С молба от 08.06.2011г. е поискано допълване на решението по молбата от 22.03.2011г., като съдът се произнесе и досежно законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2008г. Исковата молба е постъпила в съда на 04.12.2009г. Съгласно т. 9 на ТР № 1/04.01.2001г. по тълк.д.№ 1/200г. на ОСГК на ВКС не се счита за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви след неговото предявяване – чл.116, ал.3 ГПК, като не е допустимо да се предявява пред въззивната инстанция искане за лихви или добиви от вещта, предхождащи предявяването на иска, тъй като това ще представлява изменение на иска с въвеждане на нов по предмет петитум. В решение № 221/08.06.1999г. на 5-чл. състав на ВКС е прието, че искането за присъждане на законна лихва може да се направи и устно в съдебно заседание във всяко положение на делото, включително и пред второинстанционния съд и с него се предприема увеличение на иска, тъй като искането има акцесорен характер и е в зависимост от главния дълг. Разпоредбата на чл.116, ал.3 ГПК /отм./ е възпроизведена в чл.214, ал.2 ГПК от 2007г., поради което даденото разрешение в ТР 1/04.01.2001г. относно това, че не се счита за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви след неговото предявяване, не е загубило сила. В този смисъл, с молбата от 22.03.2011г. ищецът по иска е заявил както претенция за заплащане на законната лихва върху главницата от датата на настъпване на ПТП 19.04.2008г. до датата на предявяване на иска – 04.12.2009г., така и искане за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 04.12.2009г. до окончателното й изплащане. Искането в частта за заплащане на законната лихва за периода 19.04.2008г. – 04.12.2009г. представлява предявяване на нов иск, тъй като иск за обезщетение за забава в плащането на парично задължение не е бил предявен с исковата молба. Искането в частта за заплащане на законната лихва за периода след 04.12.2009г. представлява прибавяне на изтекли лихви върху главницата след предявяването на иска, поради което не представлява изменение на иска и се прилага разпоредбата на чл.214, ал.2 ГПК. Искането е заявено пред първоинстанционния съд и е допустимо и основателно. По тези съображения съставът на ВКС приема, че въззивното решение не съответства на практиката на ВКС в частта, с която е потвърден първоинстанционния съдебен акт за отхвърляне на искането за допълване на решение № 1767/11.05.2011г. за присъждане на лихви върху определеното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за периода след 04.12.2009г. В останалата част обжалваното решение съответства на практиката на ВКС. На основание чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК решението на Пловдивския окръжен съд следва да се отмени частично, като се осъди ответника да заплати на касатора законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение от 22454.22 лв., считано от 04.12.2009г. до окончателното й изплащане, а в останалата част въззивното решение следва да се остави в сила. По разноските. Искане за присъждане на разноски е заявено само от касатора, като разноските за първоинстанционното и въззивното производство са присъдени с решението. За касационното производство касаторът не е заплатил разноски съгласно чл.83, ал.1, т.4 ГПК. Въззивното решение, с което настоящият касатор е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., следва да се отмени. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 187.29 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1289/12.07.2012г., постановено по гр.д.№ 1063/12г. от Пловдивския окръжен съд, В ЧАСТТА, с което е потвърдено определение, имащо характер на допълнително решение от 30.12.2011г., по гр.д.№ 16509/09г. на Пловдивския районен съд за отхвърляне на искането М. В. Р. за допълване на решение № 1767/11.05.2011г. за присъждане на лихви върху определеното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за периода след 04.12.2009г., както и в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], да заплати на М. В. Р., [населено място], [улица], ет.5, ап.12, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, офис 21, адв. Б. С., законната лихва върху сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 2454.22 лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди, присъдени с решение № 1767/11.05.2001г. по гр.д.№ 16509/09г. на Пловдивския районен съд, считано от 04.12.2009г. до окончателното й изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 187.29 лв. /Сто осемдесет и седем лв. и 29 ст./. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.