5 Р Е Ш Е Н И Е № 310 гр. София, 06.02.2019 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 2429 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. М. Ю., И. М. А. и О. М. А. срещу решение № 96 от 02.05.2017г. по в.т.д. № 67/2017г. на Апелативен съд - Варна, с което след отмяна на решение № 26 от 21.07.2016г. по т.д. № 261/2015г. на Окръжен съд - Разград в уважителната част и потвърждаването му в отхвърлителната част, са отхвърлени исковете им с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. пар.22 ПЗР на КЗ за осъждане на ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, [населено място], да заплати на всеки от тях сумата от 100 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на брат им А. М. С., починал на 15.11.2012г. в резултат на ПТП, виновно причинено от Е. Е. К. като водач на л.а. марка „Опел А.” с ДК № Р 71-05РН Т, за който е сключена с ответното дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Същевременно касаторите са осъдени да заплатят и разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторите атакуват въззивното решение като неправилно с твърдение, че е постановено при нарушения на процесуалния и материалния закон и е необосновано, тъй като не отговаря на съвкупния събран по делото доказателствен материал. Намират за неправилни изводите на съда относно процесуалната им легитимация, размера на претендираното обезщетение, който същевременно не съответства на нормата на чл. 52 ЗЗД и не кореспондира на претърпените от тях болки и страдания, както и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Изразяват становище, че са процесуално легитимирани да предявят иска, като тази преценката следва да се направи от съда при разрешаване на спора по същество и не касае допустимостта на иска. Твърдят, че решаващият състав не е посочил как и по какъв начин е определил процента на съпричиняване Претендират разноски за трите инстанции. Ответникът по жалбата и по делото, ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, [населено място], в писмен отговор излага подробно становище за неоснователност на жалбата, като иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции. С определение по чл.288 ГПК е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по материалноправния въпрос: „Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък?”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да измени първоинстанционното решение в уважителната му част и да отхвърли претенцията на ищците /настоящи касатори/, решаващият състав е достигнал до извода за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД от първостепенния съд. Съдът е намерил за основателно възражението на застрахователното дружество за липса на материална легитимация на ищците, тъй като от представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 94.П-155-1/22.07.2012г., издадено от Община Завет, се установява, че същите са съответно сестра и братя на починалия А. М. С., и като такива са извън кръга на имащите право на обезщетение по чл. 52 ЗЗД за неимуществени вреди в случай на причинена смърт на друго лице, определен по задължителен за съдилищата в страната начин с приетите от Пленума на ВС Постановление № 4/1961г., № 5/1969г. и № 2/1984г. Решаващият състав се е позовал и на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 181/30.11.2012г. по т.д. № 958/2011г. на ІІ т.о. на ВКС. Посочил е, че към момента на постановяване на решението му е образувано тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС със значим за изхода на спора материалноправен въпрос, но същото не е приключило с постановяване на тълкувателно решение, поради което съобразява решението си с действащата задължителна съдебна практика. По въпросите, по които е допуснато касационното обжалване: На материалноправния въпрос, обусловил допускането на решението до касация, е даден отговор с Тълкувателно решение № 1/ 2016г. от 21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, който е задължителен за съдилищата, на основание чл.130 ЗСВ. С него е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Само в наказателния процес материалната легитимация е ограничена до лицата, изброените в цитираните постановления на Пленума на ВС, както и до братята и сестрите на починалия и до неговите възходящи и низходящи от втора степен. По основателността на касационната жалба: Даденото във въззивния акт разрешение относно поставения от касаторите материалноправен въпрос е в противоречие с тълкуването на разпоредбата на чл.52 ЗЗД в посочената задължителна практика на ВКС. Изводите на решаващия състав по въпроса, обусловил допускането на решението до касация, противоречат на материалния закон – чл.52 ЗЗД, като доколкото не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. Въз основа на влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 221/2013г. на РОС, настоящият състав на ВКС, на основание чл.300 ГПК, приема за доказано, че настъпилото на 15.11.2012г. ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на наследодателя на ищците, А. С., е по вина на Е. Е. К.. Отговорността на същия се покрива от задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена между собственика на МПС, участник в ПТП, управлявано от причинилия вредите водач. Въз основа на приетата от първата инстанция комплексна експертиза, се установява, че по време на ПТП, станало около 19.00 часа вечерта на 15.11.2012г., пострадалият е карал колелото си без нужното за велосипедист обезопасяване и оборудване (носел е тъмни дрехи, без светлоотразителна жилетка и каска; велосипедът също е бил тъмен на цвят без осветление и светлоотразители) и след употреба на алкохол в степен (2,23 промила алкохол в кръвта), лишаваща го от възможност да възприеме своевременно и да отреагира адекватно на приближаващия го автомобил - да излезе от лентата на движение в близкия банкет. С поведението си водачът на велосипеда е нарушил разпоредбите на чл.79, ал.1, т.3 и т.4 и чл.80, ал.1, т.1 ЗДвП. С оглед на това, основателно се явява възражението на застрахователното дружество, че е налице съпричиняване на този резултат от пострадалото лице по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД. Предвид конкретните факти по делото, свързани с механизма на ПТП, настоящият състав на ВКС счита, че приносът на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат е в размер на 1/3. От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че единствени наследници по закон на починалото при ПТП лице са ищците – негова сестра и двама братя. От свидетелските показания е видно, че приживе А. С. е бил здрав, физически активен и работоспособен., като редовно използвал велосипеда си като превозно средство за предвиждане до работното си място. Работел е като овчар в овцеферма, находяща се в покрайнините на [населено място], в който град починалият е живял. С реализирания доход същият помагал с малки суми на братята и сестра си и на техните деца. По между им съществували хармонични отношения на разбирателство, взаимна поддръжка и привързаност. Събирали се редовно по повод традиционните за етноса им празници. До смъртта си А. С. обитавал едно жилище с брат си О. А., също несемеен, като те поддържали едно домакинство. Сестрата на починалия, П. Х., живеела в [населено място], но отношенията по между им се отличавали с особена близост, като същата приела тежко смъртта на брат си и не е може да го прежали. Приживе А. С. често гостувал на брат си И. А., живеещ в [населено място], на отстояние 30 км. от [населено място], което разстояние пострадалият често изминавал с велосипеда си. Въз основа на изложените факти, настоящият състав на ВКС приема, че ищците са активно легитимирани по субективно съединените искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. пар. 22 ПЗР на КЗ, тъй като с оглед конкретните житейски обстоятелства – ищците са били единствените близки на починалия, който е нямал свое семейство, и между него и братята и сестра му са поддържани постоянни отношения на взаимна обич, материална и морална подкрепа и емоционална близост, сочещи на силна привързаност, надхвърляща по интезитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка болки и страдания, поради което ищците следва да бъдат обезщетени за действително претърпели от тях неимуществени вреди от смъртта на брат им от ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, по която застраховано лице е делинквентът. Настоящият състав на ВКС намира, че паричният еквивалент на понесените неимуществени вреди, причинени от смъртта на брата на ищците, с който те са имали трайни емоционални връзки, при съобразяване на възрастта на починалия (55г.), неговата жизнеспособност, обстоятелството че починалият е бил несемеен, живял е в едно домакинство с единия си брат, като същевременно постоянно е поддържал близки и топли отношения и с другия си брат и сестра си, потвърждаващо се и от факта на оказваната им от него материална подкрепа, честите посещения и общите събирания при чествания и празници, както и предвид обществените отношения, вкл. и застрахователните лимити към момента на ПТП – 15.11.2011г., възлиза на 45 000 лева -обезщетение за неимуществени вреди на всеки един от ищците. С оглед приетото съпричиняване в размер на 1/3 на вредите от починалото лице, всеки от исковете по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. пар.22 ПЗР на КЗ е основателен за сумата от 30 000 лева. Предвид горното, въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която всеки от исковете е отхвърлен за сумата от 30 000 лева, като всяка от претенциите по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. пар.22 ПЗР на КЗ се уважи за тази сума, ведно със законната лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главниците от 30 000 лева, считано от датата на ПТП - 15.11.2012г. до окончателното плащане на обезщетението. С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът по касацията и по исковете следва да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 7200 лева за трите инстанции, изчислена върху уважената част от исковете, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК на всеки от ищците – разноски за трите инстанции от по 1260 на всеки един от тях, изчислени съобразно уважената част на претенцията. Всеки от ищците дължи на ответното дружество, на основание чл.78, ал.8 ГПК, по 315 лева - юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции и по 143,5 лева - разноски за вещо лице и свидетел в първата инстанция, съобразно отхвърлената част на претенцията му или общо всеки от ищците дължи разноски на ответника от по 458,50 лева. Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 96 от 02.05.2017г. по в.т.д. № 67/2017г. на Апелативен съд - Варна, в частта, в която след отмяна на решение № 26 от 21.07.2016г. по т.д. № 261/2015г. на Окръжен съд - Разград в уважителната част от 6 000 лева по всеки от исковете по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. пар.22 ПЗР на КЗ и потвърждаването му в отхвърлителната част за разликата от 6 000 лева до 30 000 лева, са отхвърлени исковете на П. М. Ю., И. М. А. и О. М. А. с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. пар.22 ПЗР на КЗ против ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, София за сумата от по 30 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на брат им А. М. С., починал на 15.11.2012г. в резултат на ПТП, ведно със законната лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата от 30 000 лева, считано от 15.11.2012г. до окончателното й плащане, както и в частта за разноските и държавната такса. ОСЪЖДА, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм/ вр. пар.22 ПЗР на КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК[ЕИК], София, [улица], ет.5, да заплати на П. М. Ю., ЕГН [ЕГН], И. М. А., ЕГН [ЕГН], и О. М. А., ЕГН [ЕГН], по 30 000 лева на всеки един от тях - обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на брат им А. М. С., починал на 15.11.2012г. в резултат на ПТП, ведно със законната лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата от 30 000 лева, считано от 15.11.2012г. до окончателното й плащане. ОСЪЖДА, на основание 78, ал.6 ГПК, ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет.5, да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 7200 лева за трите инстанции. ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет.5, да заплати на П. М. Ю., ЕГН [ЕГН], И. М. А., ЕГН [ЕГН], и О. М. А., ЕГН [ЕГН], на основание чл.78, ал.1 ГПК, на всеки един от тях по 1260 лева- разноски за трите инстанции. ОСЪЖДА П. М. Ю., ЕГН [ЕГН], И. М. А., ЕГН [ЕГН], и О. М. А., ЕГН [ЕГН], да заплатят на ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет.5, разноски от по 458,50 лева всеки един от тях за трите инстанции. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 96 от 02.05.2017г. по в.т.д. № 67/2017г. на Апелативен съд - Варна, в частта, в която е потвърдено решение № 26 от 21.07.2016г. по т.д. № 261/2015г. на Окръжен съд - Разград в отхвърлителната му част за разликата от 30 000 лева до 100 000 лева по предявените от П. М. Ю., ЕГН [ЕГН], И. М. А., ЕГН [ЕГН], и О. М. А., ЕГН [ЕГН], против ЗАД „ОЗК Застраховане” АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. пар.22 ПЗР на КЗ, ведно със законната лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху тази разлика, считано от 15.11.2012г. до окончателното й плащане. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.