О   П   Р   Е   Д   Е  Л  Е  Н  И  Е № 310                        гр.София,  15.04.2010г.   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и десета година  в състав:                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА                                                ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                                                          МАРИАНА КОСТОВА   след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д.  № 24/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:             Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК. Обжалвано е определение №711 от 17.03.2009г., постановено по ч.гр.дело №674/2009г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено определението от 4.02.2009г. по ч.гр.дело №204/2008г. на Пловдивския районен съд и е разпоредено обезпечението на доказателството да се извърши от Пловдивския районен съд. Жалбоподателят ”Е” О. моли за отмяна на определението като развива съображения, че извън изрично посочените в чл. 208, ал.1 ГПК случай на местна подсъдност на делата за обезпечаване на доказателства, са приложими общите разпоредби на чл.108, ал.1 ГПК – местно компетентен съд е този в чийто район се намира седалището на ответника юридическо лице и на второ място същата е неоснователна поради отсъствие на предпоставките на чл.207 ГПК за допускане обезпечение на доказателства. В изложението към частната касационна жалба касаторът се позовава на приложното поле на чл.208, ал.1, т.3 ГПК като счита, че разпоредбата на чл. 208, ал.1 ГПК дава основание за противоречивото й тълкува от съдилищата, тогава когато се иска обезпечаване на доказателства извън тези изрично посочени в закона. Ответникът “П” А. , гр. П. в писмен отговор счита, че конкретния казус не засяга въпрос, разрешаването на който налага изоставянето на непротиворечива съдебна практика или тълкуване на неясна правна норма. По съществото на частната касационна жалба излага съображения, че след като предмет на обезпечаване е повреден автомобил, който се намира в гр. П. и предвид особения характер на производството, което цели бързина за събиране на доказателства, компетентен е съда по местонахождение на вещта. Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Търговска колегия, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивният съд, за да постанови обжалвания резултат, е приел за местно компетентен съда в седалището, на който се намира вещта, предвид спецификата на производството по обезпечаване на доказателства. Счетено, е че исканото доказателствено действие трябва да бъде извършено пред съда където е най-бързо и незатрудняващо молителя. Съгласно чл.208, ал.1 ГПК, молбата за обезпечение на доказателства, преди да има образувано съдебно производство, се подава в районния съд по постоянния адрес на лицето, което ще се разпитва, или по местонахождението на имота, върху който ще се извърши оглед. С оглед на противоречивото тълкуване на цитираната норма от различните състави на съдилищата по конкретното дело, както и липсата на съдебна практика за подсъдност на делата, в случаите на обезпечаване на доказателства за движима вещ, свързано с назначаване на експертиза, настоящият състав на ВКС, ТК намира че са налице двете предпоставки на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост до касация на въззивното определение. Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна. Обезпечаването на доказателствата е предварителна фаза на предстоящия или висящ исков процес и по естеството си е спорно производство. Законът изброява изрично само гласните доказателства и тези свързани с оглед на недвижим имот, но могат да се обезпечават всички допустими от ГПК доказателствени средства, защото спрямо всички може да възникне нужда от обезпечаване, какъвто е настоящия случай. Във всички случаи, когато доказателствата се обезпечават по висящ исков процес, компетентен е съда пред който е висящо делото. В този случай е съобразен задължителния за съда принцип за непосредственост при събиране на доказателствата, т.е. за правилното формиране на съдийското убеждение относно фактите и като гаранция на принципа за дирене на истината. Едно от изключенията от принципа за непосредственост е при обезпечението на доказателства по бъдещ процес - те да се съберат от съда, в района на който се намира доказателството или доказателственото средство. Този извод следва както от определената в чл.208, ал.1 ГПК компетентност на съда при събиране доказателствени средства, като разпит на свидетели или оглед на недв. имот, но и от целта на производството по обезпечение на доказателства - да съществува опасност да се загуби или неговото събиране на да затрудни. А това изисква бързина на производството. Логиката на закона при определянето на местната компетентност на съда при събиране на доказателствени средства като разпит на лице / което може да бъде свидетел, страна по реда на чл.176, ал.1 ГПК, вещо лице/ или оглед на недв. имот, следва да бъде приложена и по отношение на останалите доказателствени средства – оглед на движима вещ и назначаване на експертиза, която да установи факти, които са нужни за бъдещия процес, т.е. няма да се приложи общата компетентност на чл.108, ал.1 ГПК. Компетентен ще е съда в района на който се намира доказателството, чието обезпечаване се иска за нуждите на бъдещ исков процес. В случая това е Пловдивския районен съд. Доколкото е предмет на обжалване определение по чл.121 ГПК, а не по чл. 208, ал.3 ГПК неоснователно е искането на жалбоподателя настоящата инстанция да се произнесе по основателността на молбата по чл.207 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ В СИЛА определение №711/17.03.2009г., постановено по ч.гр.дело № 674/2009г. на Пловдивския окръжен съд. Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: