3 Р Е Ш Е Н И Е 301 гр.София, 13.11. 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 24 октомври 2013 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Райна Стоименова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1846 по описа за 2013 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Общината в [населено място] срещу решение № 261 от 4.11.2012 г., постановено по в. гр. д. № 480 по описа за 2012 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 40 от 5.09.2012 г. по гр. д. № 38 по описа за 2012 г. на Районен съд-гр. Кула за признаване за незаконно и за отмяната на уволнението на М. П. М. от длъжността „старши специалист Административно-правно обслужване на населението” в [населено място], [община], служителят е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и [община] е осъдена да му заплати 2 664,90 лв. обезщетение за оставането му без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 4.01.2012 г. до 4.07.2012 г. Касаторът твърди, че решението на Видинския окръжен съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Моли настоящата инстанция да го отмени и да отхвърли предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Ответникът по жалбата М. П. М. я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Видинския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна/ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 716 от 6.06.2013 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса дали е налице реално съкращаване на щата, когато част от трудовите функции на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадената длъжност, но са комбинирани с други, нови задължения, които са различни от предходните. По така поставения въпрос е формирана задължителна съдебна практика с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения № 154 от 18.04.2011 г. по гр.д. № 1279/2010 г. на ІІІ ГО и № 257 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 1480 по описа за 2010 г. на ІІІ ГО на ВКС. Според тази практика дори и част от задълженията на длъжността по стария щат да са запазени, е налице реално съкращаване в щата, ако липсва идентичност със старата длъжностна характеристика на съкратената длъжност. Такава идентичност липсва, когато са включени функции, които променят съществено новата длъжност. В обжалваното решение въззивният съд действително е обсъждал този въпрос и е достигнал до извода, че няма съществена промяна в трудовите функции на новата длъжност, затова не е налице реално съкращаване на щата и исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ са основателни. Крайният извод на съда за недоказаност на законосъобразността на уволнението е правилен, но по други съображения. В исковата молба ищецът е оспорил законността на уволнението и в съответствие с правилото на чл.154, ал.1 от ГПК е било в тежест на работодателя да докаже наличието на основанието, на което е бил прекратен трудовият договор. Това означава, че съобразно чл.131 от ГПК ответникът е следвало в месечен срок да подаде отговор на исковата молба, съдържащ неговото твърдение за съкращаване на щата поради извършено трансформиране на длъжности, като представи и доказателства, установяващи това твърдение. Ответникът обаче е пропуснал срока за отговор. Този срок е изтекъл на 23.04.2012 г., а отговорът е подаден на 24.04.2013 г. Молбата за възстановяване на срока за отговор на исковата молба е оставена без уважение с определение от 15.05.2012 г., постановено от Районен съд-гр. Кула, което не е обжалвано и е влязло в сила. След като отговорът не бил подаден в срок, следва да се приложат последиците на чл.133 от ГПК по отношение на правата на ответника, които той следва да формулира и за които носи доказателствената тежест. В случая това е правото на работодателя да установи законосъобразното прекратяване на трудовия договор поради съкращение в щата, извършено посредством т.нар. „трансформация на длъжности”. Поради настъпилата преклузия на това право на работодателя следва да се приеме, че уволнението е незаконосъобразно и исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ са основателни. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 500 лв. разноски за касационното производство. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 261 от 4.11.2012 г., постановено по в. гр. д. № 480 по описа за 2012 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 40 от 5.09.2012 г. по гр. д. № 38 по описа за 2012 г. на Районен съд-гр. Кула за признаване за незаконно и за отмяната на уволнението на М. П. М. от длъжността „старши специалист Административно-правно обслужване на населението” в [населено място], [община], служителят е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и [община] е осъдена да му заплати 2 664,90 лв. обезщетение за оставането му без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 4.01.2012 г. до 4.07.2012 г. ОСЪЖДА [община], област В., да заплати на М. П. М., ЕГН [ЕГН], сумата 500/петстотин/ лв. разноски за касационното обжалване. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: