Ключови фрази
Управление на МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право на управление на МПС, след като деецът е наказан за същото деяние по административен ред * явна несправедливост на наказанието * съвкупност от престъпления


Р Е Ш Е Н И Е

№ 200

гр. София, 04 юни 2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети април хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев
ЧЛЕНОВЕ: Пламен Томов
Капка Костова
при секретар Аврора Караджова и
в присъствие на прокурора Тома Комов,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
наказателно дело № 585/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на осъдения К. Г. Т. за отмяна по този ред на влязлата в законна сила присъда № 171 от 03 септември 2012 година на Ямболския районен съд, постановена по нохд № 624/2012 година и потвърдена с решение № 2 от 23 януари 2013 година на Ямболския окръжен съд, по вонхд № 349/2012 година по описа на този съд.

Искането за възобновяване на делото съдържа позоваване на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, към което препраща разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, доколкото допуснатото нарушение е съществено. Основната претенция на молителя е за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, а алтернативната – за изменяването му при намаляване на наложеното му наказание.

В съдебно заседание пред ВКС осъденият К. Т. участва лично и с назначената му за служебен защитник адвокат К. М. от САК, която поддържа искането за възобновяване на делото при релевираното в него отменително основание и доводи в негова подкрепа, както и отправени до съда алтернативни искания.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното:

С атакуваното въззивно решение е потвърдена изцяло присъдата на първоинстанционния съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на К. Г. Т. за това, че на 29. 02. 2012 година, в [населено място], управлявал собственото си моторно превозно средство – лек автомобил „Шевролет А.”, [рег.номер на МПС] , без свидетелство за правоуправление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление без такова свидетелство, с НП № 929 от 21. 11. 2011 година на Началника на РУП – гр. Ямбол, влязло в законна сила на 20. 01. 2012 година, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 от НК и при условията на чл. 58а във вр. чл. 54 от НК, му е наложено наказание една година и четири месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор.

Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от легитимирано за това лице по чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК.
Единственото възражение в искането за възобновяване на делото касае тежестта на ангажираната наказателна отговорност на осъдения Т.. Твърди се, че редовните съдебни инстанции неправилно са отказали индивидуализиране на наложеното наказание при условията на чл. 55 от НК, като са надценили значението на установените по делото отегчаващи отговорността му обстоятелства (предходни осъждания) и са игнорирали многобройните смекчаващи отговорността му такива (оказаното пълно съдействие на разследващите органи, липсата на щета, изразеното разкаяние за извършеното, тежките социално-икономически условия на живот, семейно положение, тежкото здравословно състояние на неговата майка, за която той полага грижи и пр.).
Разгледано по същество, искането е основателно, макар и не изцяло по изложените в него съображения.
ВКС намира за необходимо да отбележи, че идентично възражение и доводи в негова подкрепа е било предмет и на извършената въззивна проверка. То е получило надлежен отговор (с. 3 от решението), като обстоятелството, че той не се споделя от осъдения, очевидно е повод за атакуването на решението по реда на възобновяване на наказателните дела.
Съдебното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като осъденият Т. е признал изцяло фактите, изложени в обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти (протокол от с. з. от 03. 09. 2012 година).
Поради това, индивидуализацията на наложеното на осъдения Т. наказание е извършена при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, т. е. на чл. 54 от НК. ВКС намира за правилна преценката на съда за липса на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на осъдения обстоятелства, предвид постановените по отношение на него девет предходни влезли в законна сила присъди за извършени осем престъпления от общ характер и едно от частен характер, като четири от присъдите са за престъпления по чл. 343в от НК. На осъдения са налагани общо взето снизходителни наказания – лишаване от свобода за кратки срокове, вкл. и при условията на чл. 66 от НК, пробация и пр., които очевидно не са оказали необходимия възпитателен и превантивен ефект по отношение на същия. Пет от престъпленията са извършени в условията на съвкупност и на основание чл. 25 от НК, за тях му е определено общо наказание от шест месеца лишаване от свобода (Определение № 14 от 09. 01. 2012 година на Ямболския районен съд по нчд № 1777/2011 година).
Редовните съдебни инстанции правилно са отчели тези обстоятелства като отегчаващи отговорността на осъдения, наред с наложените му многобройни административни наказания за извършени от него нарушения на правилата за движение. Правилно са отказали да ценят като многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства семейното му положение (женен с две малолетни деца), направеното от него признание за стореното и изразеното разкаяние. В тази насока първоинстанционният съд е изложил съображения на л. 3 от мотивите на присъдата, които са възприети и от въззивния съд и няма причини да не бъдат дефинирани и от настоящата инстанция като правилни и законосъобразни.
Наред с това обаче, извън вниманието на съда са останали редица обстоятелства, относими към индивидуализацията на наложеното на осъдения Т. наказание.
Първо, изложените и обсъдени по-горе данни за неговото съдебно минало и за административното му санкциониране за допуснати нарушения на правилата за движение, са преценени формално е едностранчиво. Три от четирите му осъждания за престъпления по чл. 343в от НК (по нохд № 890/2011 година, нохд № 202/2011 година и 1450/2011 година) са за престъпления, намиращи се помежду си в отношение на съвкупност и затова следва да се считат за едно осъждане. Това се извежда не само от същността на множествата от престъпления по чл. 23 - 25 от НК, но и от безпротиворечивата и утвърдена съдебна практика в този смисъл. Четвъртото му осъждане за престъпление по чл. 343в от НК (нохд № 1124/2008 година), заедно с още три осъждания (по нохд №№№ 231/2011 година, 294/2011 година и 945/2009 година), също са за престъпления, намиращи се помежду си в отношение на съвкупност по правилата на чл. 25 от НК, в какъвто смисъл е постановеното определение № 14/2012 година, посочено по-горе.
Второ, изцяло игнорирани от съда са данните за здравословното състояние на осъдения, отразени в приложените на л. 42-44 от въззивното съдебно дело епикриза, протокол на медицинска комисия и болничен лист. От тяхното съдържание се установява, че осъденият Т. страда от исхемична болест на сърцето, ангина пекторис, третирана вкл. с имплантиран стент, от захарен диабет тип 1 – инсулинозависим.
Ако редовните съдебни инстанции бяха съобразили всички тези обстоятелства, вероятно биха достигнали до изводи за определяне на наказание на осъдения Т. в размер, различен от максимално предвидения в закона от две години лишаване от свобода. Макар посочените от настоящата инстанция обстоятелства да не позволяват дефинирането им като многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на осъдения, те следва да бъдат отчетени и съобразени при определяне на размера на наказанието, което същият следва да изтърпи. Доколкото такава промяна е в полза на осъдения, тя може да бъде извършена в рамките на правомощията на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК. ВКС намира, че наказание от една година и три месеца лишаване от свобода, редуцирано при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК до размера на десет месеца лишаване от свобода, удовлетворява изискванията на чл. 54 от НК и изпълнява целите на наказанието по чл. 36 от НК. То е съразмерно на тежестта на извършеното престъпление, на степента на обществена опасност на деянието и дееца и достатъчно за постигане на съответните положителни промени в съзнанието на осъдения Т. и превъзпитаването му към спазване на законите и на добрите нрави и затова е справедливо. В този смисъл следва да бъде изменен атакуваният съдебен акт. Промененият срок на наказанието не налага промяна на първоначалния режим и мястото на изтърпяването му.
Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ решение № 2 от 23 януари 2013 година на Ямболския окръжен съд, постановено по вонхд № 349/2012 година, с което е потвърдена присъда № 171 от 03 септември 2012 година на Ямболския районен съд, по нохд № 624/2012 година, като н а м а л я в а наложеното на осъдения К. Г. Т. наказание на десет месеца лишаване от свобода.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.