О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 115 гр. София, 23.02.2016 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 3377 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. Н. К. против определение № 526 / 07.10.2015г. по ч.гр.д. № 426/2015г. на Апелативен съд - Пловдив, в частта, с която е потвърдено определение от 23.06.2015г. на Окръжен съд - Пловдив по гр.д. № 1630/2013г за спиране, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, на производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на производството по иск с правно основание чл.74 ТЗ. Частният жалбоподател иска отмяна на атакуваното определение като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че определението е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – необсъждане на всички оплаквания в частната жалба, свързани с изложените в нея доводите, че решението по иска с правно основание чл.74 ТЗ ще има за последица вписване в търговския регистър с действие занапред във времето, поради което извършените от управителя действия, чийто избор е атакуван, запазват правните си последици, не се отразяват и на влязлото в сила постановление за възлагане по чл.510 ГПК, поради което искът по чл.74 ТЗ не е обуславящ спрямо спора по делото. Съдът е тълкувал неправилно материалния закон като не е съобразил, че искът по чл.74, ал.1 ТЗ има за предмет потестативно право на отмяна на решението на ОС на съдружниците в О., както и че последиците от настъпилата промяна са винаги занапред, вследствие на което неправилно е приложил и нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Ответникът по частната жалба, [фирма], не представя отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. На проведено на 04.12.2012г. Общо събрание на [фирма] е взето решение за освобождане на стария управител и за избор на нов управител – Иво С., като е предявен иск от съдружника [фирма], К. срещу дружеството с правно основание по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решението. [фирма] чрез новия си вписан управител, Иво С., е издал запис на заповед, който поемателят е джиросал на Г. К.. Последният се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК и изпълнителен лист, въз основа на които е образувано изпълнително производство, по което с постановление по чл.510 ГПК на взискателя, Г. К., е възложено вместо плащане вземане на длъжника по изпълнението, [фирма], към [фирма] по договор за изкупуване на ел. енергия от независим производител. Позовавайки се на постановлението по чл.510 ГПК, по което няма плащане, Г. К. е завел иск срещу „ [фирма] за вземането. [фирма], К., е заявил собствени права върху същото вземане, поддържайки, че е придобил вземането преди ищеца, Г. К., въз основа на сключен с [фирма] на 08.11.2012г. договор за цесия, като е встъпил в исковото производство, по което първоначалният ответник, [фирма], е внесъл сумата по указания от съда начин, и производството по отношение на последния е прекратено на основание чл.224, ал.1 ГПК. За да потвърди определението по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на първоинстанционното производство, въззивният съд е приел, че решението по чл.74 ТЗ има значение за изхода на спора по настоящото дело, тъй като предмет на делото по чл.74 ТЗ е установяване качеството на представителни органи на дружеството, [фирма], които са задължили същото с подписан запис на заповед в изпълнителното производство. Аргументирано е, че доколкото ищецът твърди, че именно действията в изпълнителното производство са основание за възникване на неговите права, претендирани от него и оспорени от настоящия ответник, [фирма], фактът е от съществено значение за правилното решаване на спора, а от там е прието наличие на основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делото до приключване на производството по иска по чл.74 ТЗ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК, се твърди, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимите за спора въпроси: /1/ Длъжен ли е съдът да обсъди направените от страните възражения, в случая- оплаквания и доводи и да изложи съображенията си по тях при постановяване на своя акт?; /2/ Налице ли е връзка на обусловеност по см. на чл.229, ал.1, т.4 ГПК между исково производство с предмет – имуществен спор, относно права и задължения, възникнали в правоотношение, по което търговско дружество е представлявано от управител на една страна, и дело с предмет – иск с правно основание чл.74 ТЗ за оспорване на законосъобразността на избора на този управител?; Налице ли е такава връзка, когато се касае за процесуално правоотношение, вкл. В изпълнителното производство, по което дружеството е било страна, докато законен представител е управител, с оспорван иск по чл.74 ТЗ статус?; Налице ли е връзка на обусловеност по см. на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, когато решението по „обуславящото дело” има действие занапред?”. Частният касатор релевира допълнителния критерия по чл.280, ал.1, т.1 и при евентуалност – по чл.280, ал.1, т.2 ГПК Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че са осъществени предпоставките за допускане на касационното обжалване. Първият поставен от касатора въпрос е обуславящ за изхода на спора, тъй като апелативният съд не е обсъдил доводите на частния касатор във въззивната жалба за липса на преюдициалност на иска по чл.74 ТЗ спрямо установителния иск с оглед темпоралното действие на конститутивното решение занапред. По въпроса, дали съдът е длъжен да обсъди направените от страните оплаквания и доводи, е формирана задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 57 / 02.03.3011г., гр.д. № 1416/2010г., като обжалваният акт е постановен в противоречие с даденото в нея разрешение за задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения на страните, поради което е осъществено не само общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, но и релевираният в изложението допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по формулирания в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК от касатора въпрос, дали е налице връзка на обусловеност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК между исково производство, с предмет – имуществен спор, относно права и задължения, възникнали от правоотношение, по което търговско дружество е представлявано от управител, и дело с предмет – иск с правно основание чл.74 ТЗ за оспорване на законосъобразността на избора на този управител. Въпросът е обуславящ изхода на спора по см. на чл.280, ал.1 ГПК, като въззивното определение е в несъответствие с постановената по реда на чл.274, ал.3 ГПК задължителна практика на ВКС, с което е осъществена и посочената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационния контрол. С определение № 25.09.2013г. по ч.т.д. № 2988/2013г. на ВКС, I ТО, е прието, че изходът на спора по производството по чл.74 ТЗ не е обуславящ развитието на друго исково производство, по което дружеството има качеството на страна. Аргументирано е с това, че съгласно задължителните за съдилищата указания в Тълкувателно решение № 1/ 06.12.2002г. по тълк.д. № 1/ 2002г. на ОСГК на ВКС /т.3/, конститутивното действие на решението, с което е уважен иск по чл.74 ТЗ настъпва занапред – от влизането му в сила, като заличаването на вписването, като последица от успешното му провеждане, също има действие занапред. Настоящият състав напълно възприема даденото в практиката по чл.274, ал.3 ГПК разрешение. Искът по чл.74 ТЗ е конститутивен и при уважаването му постановената с него правна промяна има действие занапред - от влизане в сила на решението. Поради липсата на обратно действие на отмяната по чл.74 ТЗ на решение на общото събрание на търговско дружество за избор на управител, тя не е от значение за представителната власт на управителя в отношенията на дружеството с третите лица за периода от вписване на избора на управителя до вписване на заличаването му в търговския регистър въз основа на влязлото в сила конститутивно решение по чл.74 ТЗ. Да се приеме противното означава да се придаде обратно действие на последиците на решението по чл.74 ТЗ, съответно на заличаването на вписани в регистъра обстоятелства, каквито те нямат. Ето защо, не е налице връзка на обусловеност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК между исково производство, с предмет – имуществен спор, относно права и задължения, възникнали от правоотношение, по което търговско дружество е представлявано от управител, и дело с предмет – иск с правно основание чл.74 ТЗ за оспорване на законосъобразността на избора на този управител. Предвид дадения отговор на поставените въпроси, частната жалба, разгледана по същество, е основателна. Въззивният съд е постановил акта си в противоречие с чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради което обжалваното определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени като неправилни и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 526 / 07.10.2015г. по ч.гр.д. № 426/2015г. на Апелативен съд - Пловдив, в частта, с която е потвърдено определение от 23.06.2015г. на Окръжен съд - Пловдив по гр.д. № 1630/2013г за спиране, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, на производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на производството по т.д. № 1490/2015г. по описа на ВКС. ОТМЕНЯ определение № 526 / 07.10.2015г. по ч.гр.д. № 426/2015г. на Апелативен съд - Пловдив, в частта, с която е потвърдено определение от 23.06.2015г. на Окръжен съд - Пловдив по гр.д. № 1630/2013г за спиране, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, на производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на производството по т.д. № 1490/2015г. по описа на ВКС. ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 1630/2013г по описа на съда. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.