О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 128 София, 14.03.2018 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ……………………………...........…. и с участието на прокурора ………………………....................., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 474 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК – във вр. чл. 262, ал. 3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 5993 от 7.ХІІ.2017 г. на „Многопрофилна болница за активно лечение [фирма]-гр. С. /по-нататък „МБАЛ” или „болницата”,/ подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от АК-Г. против определение № 248 на Великотърновския апелативен съд 22.ХІ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 369/2017 г., с което е била оставена без уважение предходна частна жалба на болницата срещу разпореждане на Габровския ОС от 4.ІХ.2017 г. по т. д. № 28/2016 г. С последното – като просрочена - е била върната постъпилата срещу първоинстанционното решение № 150/3.VІІ.2017 г. по това дело въззивна жалба на „МБАЛ” в имащата характера на определение негова част досежно отхвърленото искане по чл. 241 ГПК. Оплакванията на севлиевската „МБАЛ” настоящ частен касатор са за постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Инвокирайки допълнителни оплаквания, че не били обсъдени доводите в частната въззивна жалба, а също и че липсвали мотиви към атакуваното въззивно определение, [фирма]-гр. С. претендира за неговото касиране. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба болницата неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на основанията по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212/1.ІІ.2012 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 1106/2010 г. и решение № 72/15.VІІ.2016 г. на ІІ-ро т. о. по т. д. № 290/2016 г., по следния процесуалноправен въпрос: „Какъв е характера на отхвърлянето на искането по чл. 241, ал. 1 ГПК – определение или част от решение и какъв е срока за обжалването му?” По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му. Върховният касационен съд на Републиката, ТК, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното производство пред Великотърновския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-гр. С. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните: За да потвърди първоинстанционното разпореждане по чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, въззивната инстанция е приела, че „законът не предвижда изрично правото на обжалване по произнасянето на съда по искането за отстрочване или за разсрочване изпълнението на решението”. Ето защо решаващият правен извод на Великотърновския апелативен съд (за принципната недопустимост на подадената от [фирма]-гр. С. въззивна жалба), е намерил обаче опора във фактическата му констатация, че във финалната част от диспозитива на първоинстанционното решение № 150/3.VІІ.2017 г., постановено по т. д. № 28/2016 г., Габровският ОС изрично е указал, че: „В частта, с която се оставя без уважение искането по чл. 241 ГПК, решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Т. в едноседмичен срок от съобщаването му на страните”. Не се констатира наличието на приложно поле на частното касационно обжалване в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като нито едно от двете решения на състави от гражданската и от търговската колегии на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, не се отнасят до приложението на разпоредбата на чл. 241 ГПК. Напротив, относими са към приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК, и чл. 269 ГПК, а и според сега действащото съдопроизводствено правило на чл. 290, ал. 3 ГПК /в сила от 30.Х.2017 г./ решението по ал. 2 на същия законов текст „не представлява задължителна съдебна практика”. Налице е обаче предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол в процесния случай, тъй като релевираният от болницата настоящ частен касатор процесуалноправен въпрос „за характера на отхвърляне на искането по чл. 241 ГПК – определение или решение и оттам за продължителността на срока за неговото обжалване”, се явява такъв от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тази значимост произтича от обстоятелството, че при действието на новия ГПК (в сила от 1.ІІІ.2008 г.) вече не е допустимо отсрочване, съответно разсрочване след постановяване на решението – за разлика от предишното положение по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.), предвиждащ, че „в изключителни случаи” съдът може да реши въпроса за отстрочване или разсрочване на изпълнението на решението и след неговото постановяване, като за целта призове страните и се произнесе с определение, което не подлежи на обжалване. Налице са едновременно и промени в законодателството, както и липса на съдебна практика по новия процесуален закон относно приложението на чл. 241 ГПК във връзка с релевирания от дружеството частен касатор процесуалноправен въпрос. От друга страна, налице е съдебна практика (Опр. № 817/22.ХІІ.2015 г. на ІV-то г.о., постановено по ч. гр. дело № 6073/2015 г.) за обжалваемост на отделното, изрично определение за отхвърляне на искане за разсрочване на изпълнението на парично вземане, чието присъждане е станало не с решение, а с разпореждане за издаване на обратен изпълнителен лист по реда на чл. 245, ал. ГПК. Разгледана по същество частната касационна жалба на „МБАЛ [фирма]-гр. С. е основателна. Съгласно чл. 259, ал. 1 ГПК преклузивният срок за въззивно обжалване на първоинстанционно решение е двуседмичен, считано от връчването му на страната, докато според чл. 275, ал. 1 ГПК срокът за обжалване на определение е два пъти по-къс – едноседмичен, считано от неговото съобщаване, респ. от деня на съдебното заседание. От друга страна, разпоредбата на чл. 258, ал. 2 ГПК не оставя съмнение, че жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу „отделни негови части”. При съобразяването на тези три съдопроизводствени правила верният отговор на релевирания от болницата настоящ частен касатор единствен процесуалноправен въпрос е, че при сега действащия ГПК (в сила от 1.ІІІ.2008 г.) произнасянето на съда по искане на страна с правно основание по чл. 241 ГПК – било за частично или за пълно отлагане на изпълнителната сила на осъдително решение, е винаги неразделна част от самото това решение, като това произнасяне се обективира задължително едновременно с постановяване на решението. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод следва от систематичното тълкуване на разпоредбите в Раздел ІІ от Гл. 18 на действащия процесуален закон, където за определението, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение на решението, изрично е предвидено обжалване с частна жалба, докато в обратната хипотеза - на отлагането на изпълнението /в двете му форми на частично или пълно, наричани „отсрочване” и „разсрочване”/ законодателят не е предвидил възможност за произнасяне с такъв съдебен акт, различен от акта по съществото на спора, точно защото и отсрочването, и разсрочването, при съблюдаване на диспозитивното начало по чл. 6 ГПК, се извършват едновременно с постановяването на осъдителното решение. Щом това е така, срокът за обжалване на последното в частта му, съдържаща произнасяне по искането на страна с правно основание по чл. 241 ГПК, е този, който е валиден за обжалваното решение – в процесния случай двуседмичен. В заключение въззивната жалба на настоящия частен касатор с вх. № 3448/8.VІІІ.2017 г. не е нередовна /просрочена/ и затова ще следва надлежно да бъде администрирана от първостепенния съд. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 248 на Великотърновския апелативен съд от 22.ХІ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 369/2017 г. ОТМЕНЯВА определение № 248 на Великотърновския апелативен съд от 22.ХІ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 369/2017 г., КАКТО И потвърденото с него разпореждане по чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК на Габровския ОС от 4.ІХ.2017 г. по т. д. № 28/2016 г. В Р Ъ Щ А делото на същия състав на първостепенния съд за надлежно администриране на редовната въззивна жалба на [фирма] с вх. № 3448/8.VІІІ.2017 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2