5 Р Е Ш Е Н И Е №23 София, 02 март 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 1269/2017 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалби, подадени от името на частните обвинители Л. И. И., И. Н. Н. и А. Н. Н. срещу въззивно решение № 260/12.06. 2017 г., постановено по ВНОХД № 428/2017 г. от Софийски апелативен съд. В жалбите на частните обвинители се поддържа наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Изтъкват се аргументи, че наказанието лишаване от свобода е занижено по размер, а приложението на чл. 66 от НК е проява на ненужно снизхождение. Отправеното искане е за отмяна на решението, като се увеличи размерът на наложеното наказание лишаване от свобода до максималния размер и се отмени приложението на чл. 66 от НК. Частният обвинител Л. И. не се явява, редовно призована. В съдебното заседание частните обвинители И. Н. и А. Н. лично и чрез своя повереник поддържат жалбите по съображенията, изложени в тях. Подсъдимият Г. Т. К. и неговият защитник изразяват становище за неоснователност на жалбите, подадени от частните обвинители. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд – Монтана с присъда от 16.02.2017 г., постановена по НОХД № 213/2016 г., признал подсъдимия Г. Т. К. за виновен в това, че на 04.03.2016 г. нарушил правилата за движение (чл. 8, ал.1, чл. 16, ал.1 от ЗДП и чл. 47, ал.1 от ППЗДП) и по непредпазливост причинил смъртта на Н. И. Н., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал.1 във вр. с чл. 58а, ал. 1 го осъдил на две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66 от НК. На основание чл. 343г във вр. с чл. 37, т. 7 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години. Съдът е оправдал подсъдимия по обвинението за нарушения на чл. 5, ал. 1, чл. 20, ал.1 и ал. 2 от ЗДП. Със сега атакуваното решение въззивният съд е изменил присъдата, както следва : увеличил размера на наложеното наказание лишаване от свобода от две години на три години; увеличил на пет години изпитателния срок по чл. 66 от НК; увеличил размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС от три на четири години. Съдът е оправдал подсъдимия по повдигнатото обвинение за допуснати нарушения на чл. 8, ал.1 и чл. 16, ал. 1 от ЗДП. Жалбите на частните обвинители са напълно идентични по съдържание, което не налага отделното им разглеждане. Преди всичко следва да се отбележи, че отправеното в жалбите искане, поддържано и в съдебното заседание от повереника, Върховният касационен съд да увеличи размера на наказанието и отмени приложението на чл. 66 от НК е процесуално невъзможно. Касационната инстанция не разполага с такова правомощие, извън случаите на чл. 354, ал.5, изр. 2 от НПК, в каквато процесуална ситуация не се намира делото. В жалбите се оспорва справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание, като се изтъкват доводи за занижен по размер срок на наказанието лишаване от свобода и неправилно приложение на чл. 66 от НК с оглед целите на чл. 36 от НК. Настоящият състав не намира основание да приеме, че е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. При индивидуализацията на наказанието въззивният съд е подложил на внимателна преценка относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 от НК, които имат значение за определяне обема на наказателната принуда. Втората инстанция, коригирайки разсъжденията на окръжния съд относно смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, е установил превес на вторите, поради което е приел, че наказанието следва да се определи над средния размер, предвиден в закона, а именно четири години и шест месеца лишаване от свобода, който с оглед приложението на чл. 58а, ал.1 от НК е намален с една трета до три години. Въззивният съдебен състав обаче не е имал основание да пренебрегне и смекчаващите обстоятелства (чистото съдебно минало на подсъдимия, изразеното съжаление, предприетите действия за оказване на помощ на пострадалия, не водещо до друга правна квалификация), които също са получили адекватна оценка в комплекса от фактори, значими за индивидуализация на наказанието Определеният от въззивния съдебен състав размер на наказанието лишаване от свобода притежава достатъчно интензивен възпиращ и предупредителен ефект, което го прави справедливо по тежест и съответен на целите, предвидени в чл. 36 от НК. В този смисъл искането за увеличаване на наказанието лишаване от свобода до максималния размер е неоснователно. Предходната инстанция е обсъдила необходимостта от ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Не се оправдава от данните по делото възражението, че решението на въззивния съд е „немотивирано” по отношение приложението на чл. 66 от НК. С оглед оспорването, следва да се припомни, че определянето на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, и определянето на начина на неговото изтърпяване (вкл. прилагането на условното осъждане) са различни дейности на съда, подчинени съответно на правилата и преценката на предпоставките по чл. 54 – 55 от НК и тези по чл. 66 от НК. В случаите на прилагане на условно осъждане законът поставя акцента върху индивидуалната превенция - „поправяне на осъдения”, което разбира се, съвсем не означава, че не се отчита въздействието върху останалите граждани. Основното при преценката на съда остава обаче възможността за постигане на целите на наказанието и поправянето на дееца, без той да изтърпява ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода. Въззивният съд не се е отклонил от тези принципни положения, а в мотивите на атакуваното решение се съдържат законосъобразни разсъждения, свързани с предпоставките, визирани в чл. 66, ал. 1 от НК, позволили да се направи извода, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия К. не е необходимо той ефективно да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода. В отговор на жалбата следва да се добави, че съжалението на подсъдимия, което е проява и на разкаяние, е изразено недвусмислено. Демонстрираното от него съжаление за настъпилия резултат, издаващо преоценка на престъпното му поведение, подкрепят направената констатация, че поправянето на подсъдимия може да бъде постигнато и без да бъде откъснат от нормалната социална среда. Въззивният съд, макар и не с решаващо значение, е коментирал и данните за влошеното здравословно състояние на подсъдимия. Изпитателният срок, отмерен от въззивния съд в максималния законов размер, наред с не малкия срок на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС в достатъчна степен ще упражнят поправително и възпитателно въздействие по отношение на подсъдимия като водач. Продължителността на изпитателния срок позволява да се реализира предупредителният потенциал на условното осъждане както върху подсъдимия, така и спрямо останалите членове на обществото, защото през този период е налице реална заплаха да се изтърпи наложеното наказание, ако не се мотивира поведение към стриктно спазване на закона. Определената по вид, размер и начин на изтърпяване комплексна санкция ще осигури необходимия баланс между поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и общопревантивната функция на наказанието. С оглед на казаното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 348, ал. 5 от НПК, налагащи упражняване на правомощията по чл. 354, ал.3, т. 1 от НПК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 260/12.06.2017 г., постановено по ВНОХД № 428/2017 г. от Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.