О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 501   София, 26.11.2009 г.     В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А       Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  закрито  заседание  на двадесет и трети ноември, две хиляди и девета година в състав:                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА                                                ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                                                                                         ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА                                                   изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова ч.гр. дело № 398/2009 г.                         Производството е  по реда на 274,ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на «Б. къмпани» ООД, гр. София, срещу определение от 30.06.2009г. по гр.дело № 826/2009г. на Софийския апелативен съд. В изложението по чл.284, ал.3 ГПК касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос-наличието на правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск. Съдът в противоречие с установената съдебна практика е приел, че е допустимо да се заведе отрицателен установителен иск за вещно право само от трето лице, което не участва в отричаното правоотношение, срещу носителя на отричаното право. Въпросът, дали едно лице, претендиращо да е титуляр на вещното право, предмет на отрицателния установителен иск, може да предяви такъв иск, е от обществено значение за развитие на правото въобще. Въпросът се решава в противоречие с практиката на съдилищата и следва да намери своето разрешение по принцип от ВКС. Ответниците по частната жалба не изразяват становище. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. С обжалваното определение е потвърдено определение № 2426/19.02.2009г. за прекратяване производството по гр.д. №36/2009г. на Софийския градски съд по предявения от «Б. Къмпани» ООД срещу М. Н. Г.Вебер и К. Н. Г. установителен иск, че последните не са собственици на подробно описани недвижими имоти – 15 кантори, складово помещение и два магазина, находящи се в гр. С.. Въззивният съд е приел, че ищците не са установили правния си интерес от водене на отрицателния установителен иск. Те са обосновали правния си интерес с фактическото участие на настоящите ответници в качеството им на ответници и по прекратено по молба на трети лица-ищци на основание чл.119, ал.2 ГПК/отм./ делбено производство и съществуващата вероятност да бъде нарушено изключителното му право на собственост, поради вписване исковата молба за делба срещу тези ответници. Въззивният съд е констатирал липса на правен интерес от воденото на отрицателния установителен иск, поради следното : липсват доказателства, подкрепящи твърдението, че предмет на делото за делба са процесните имоти, както и доказателства, установяващи кои са страните в делбеното производство и за участието на ответниците в него. Вещното правоотношение – предмет на иска, би следвало да се твърди или отрича като едно конкретно, вече възникнало отношение между страните. Ищецът твърди,че е изключителен собственик на имотите и не твърди никакви действия на ответниците, манифестиращи оспорване на правата му и обуславящи непосредствен или евентуален интерес като предпоставка за допустимост на иска. Неоснователно е позоваването на чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на определението. Приложените решения на ВКС не са по аналогични случаи. Р № 885/2002г. разглежда случай относно избрания път на защита на правото на ищеца като е прието,че отрицателният установителен иск дава по-ограничен обем защита на правата на ищеца. Приложените теоретични разработки за защита на вещните права с установителен, негаторен и др.видове искове, цитиращи съдебни решения, не попадат в хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се разглеждат. Посоченото Р 416/1962г. на ВКС, І г.о. , според което вероятност да бъде нарушено конкретно субективно право, поражда правен интерес от водене на установителен иск, също не обуславя допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като касае различна фактическа обстановка, обосновала правен интерес от водене на установителен иск за собственост с цел да не се допусне изменение на регулационния план. Не следва да се допуска касационно обжалване и в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като е налице трайна съдебна практика по приложение разпоредбата на чл.97,ал.1 ГПК /отм./, сега чл.124,ал.1 ГПК, относно правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка за водене на установителния иск. Разгледаният от въззивният съд правен въпрос няма значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. за еднообразното тълкуване на закона и отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика, или пък създаване на нова, поради липса на разрешение на този въпрос. Трайната съдебна практика по приложението на цитираната разпоредба е съобразена от въззивния съд с оглед твърденията в исковата молба и установените по делото факти относно липсата на действия на ответниците, манифестиращи оспорване на правата на ищеца и обуславящи непосредствен или евентуален интерес от водене на иска. С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението.   Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.   О П Р Е Д Е Л И :   НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 30.06.2009г. по гр.дело № 826/2009г. на Софийския апелативен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ:1. 2.