Р Е Ш Е Н И Е № 520 гр. София, 28.11.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Бисер Троянов при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Т. Комов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1216/2013 година. Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по жалба на подсъдимия К. Р. С. от гр. София, чрез неговия защитник – адвокат И. В., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 133/2013 г. Сочи се по същество и се поддържа в съдебно заседание, че наложеното наказание е явно несправедливо, като се иска да се намали неговият размер. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по реда на чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 90/21.03.2013 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 4-ти състав, е потвърдил присъда № 8/15.01.2013 г., постановена по нохд № 4187/2012 г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 7-ми състав, с която подс. К. Р. С. е бил признат за виновен в извършено на 13.01.2012 г., около 01.00 ч., в гр.С., [жк], престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК и при приложението на чл. 58а НК осъден на шест години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при „строг” първоначален режим. Зачел е предварителното му задържане от 13.01.2012 г., произнесъл се е по предявените от гражданската ищца М. Ф. граждански искове, присъдил е държавна такса и разноски и се е разпоредил с веществените доказателства по делото. По жалбата на подс. К. С. с единствен довод за явна несправедливост на наложеното наказание: Релевираното в жалбата касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Направеното искане е за намаляване на размера, на наказанието лишаване от свобода. Санкцията от този вид и размер, определена за извършеното престъпно деяние при условията на чл. 29 НК, индивидуализирана по реда на чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 НК, с оглед разпоредбите на чл. 373, ал. 2 НК, е напълно справедлива. Съставът на въззивният съд се е съгласил изцяло със съображенията на първата инстанция, относно определянето на размера на наказанието и намаляването му с 1/3. И според настоящият касационен съдебен състав, този извод на второинстанционния съд е законосъобразен, съобразен с всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, от една страна с данните за изключително високата степен на обществена опасност на престъплението, взето предварително решение, набавяне на средства, които да обезпечат реализирането му – оръжие, маска и ръкавици, извършено с изключителна дързост, бруталност и безцеремонност, времето и мястото на извършването, а от друга – завишената степен на обществена опасност на личността на дееца - осъждан многократно, което говори за устойчивост на престъпното му поведение и трайна склонност към извършване на престъпления. С оглед на тези данни, може да бъде споделен и от настоящата инстанция извода на въззивният съд, че целите на наказанието по чл. 36 НК, могат да бъдат постигнати само с определеното наказание от шест години лишаване от свобода. Тежестта на посочените по - горе обстоятелства, основателно са мотивирали и предходния съд да приеме, че целите на генералната и индивидуална превенции и преди всичко поправянето и превъзпитаването на дееца, могат да бъдат постигнати само с така определеното по размер наказание. По - нататъшно снизхождение, с оглед на данните за изключително високата обществена опасност на деянието и дееца, не би способствало за реализирането на задачите му. Въззивният съд в мотивите си по повод на подадена жалба се е занимал внимателно и подробно с изложените и пред него възражения за наркотичната зависимост на подсъдимия, за преживените от него в миналото травмиращи физиката и психиката събития, като точно е приел, че в конкретния случай не е бил под влияние на фактор, провокиращ определено емоционално състояние и влияещ върху рационалното мислене и самоконтрола. Основателно е счел, че употребения преди деянието алкохол и повишил склонността му към поемане на риск, но този факт не може да бъде отчетен като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като сам се е поставил в това състояние. Ето защо, не е налице посоченото касационно основание, само при наличието на което възниква задължение на касационната инстанция, за изменение или отмяна на съдебния акт. Поради това, жалбата на подсъдимия, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 90/ 21.03.2013 г., постановено по внохд № 133/2013 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 4-ти състав. Председател: Членове: