4 Р Е Ш Е Н И Е № 31 София, 11.10.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА МАРИО ПЪРВАНОВ при участието на секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова дело № 2633/2008 година по описа на ІІ гражданско отделение Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М.о.чрез старши юрисконсулт М. Г. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 9.ІV.2008 г. постановено по в.гр.д.№ 25/2008 г. , с което е отменено решението на Асеновградския районен съд по гр.д.№ 1168/2006 г., с което са отхвърлени обективно съединените искове на С. В. К. с правно основание чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ и вместо това е постановено друго решение, с което са уважени трите претенции срещу М. о. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Касационното обжалване е допуснато с определение № 703 от 7.VІІ.2009 г. от тричленен състав на ІV г.о. на ВКС по настоящото дело по въпроса за компетентния орган при определяне на щатните разписания и за тяхната промяна във ведомството на М. о. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 280 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Ищецът С. К. е предявил обективно съединените искове по чл. 344 ал.1 т.1-3 срещу поделение 24 490, където е работил като гражданско лице на длъжност касиер и от където е бил уволнен поради съкращение на щата със заповед № 166 от 13.VІ.2002 г. на командира на поделението на основание чл. 328 ал.1 т.2 от КТ. С решение № 157 от 2.VІІ.2003 г. на Асеновградския районен съд, 1 гр.състав по гр.д.№ 277/2002 г. исковете са отхвърлени като неоснователни, като втората инстанция Пловдивският окръжен съд, Х гр. състав с решение от 19.V.2004 г. по гр.д.№ 2105/2003 г. е оставила в сила първоинстанционния съдебен акт. С решение № 1601/13.ХІ.2006 г. на ІІІ г.о. на ВКС по гр.д. № 1603/2004 г. са обезсилени посочените два съдебни акта на Асеновградския районен съд и Пловдивския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд по съображение, че надлежен ответник по спора е М. о., а не поделението. Поради това ищецът С. К. е подал искова молба и срещу М. на о., по която е образувано гр.д.№ 1213/2006 г., впоследствие присъединено към гр.д.№ 1168/2006 г. на Асеновградския районен съд, ІV гр.състав. С решение от 16.ХІ.2007 г. по гр.д.№ 1168/2006 г. исковете са отхвърлени като неоснователни както срещу поделение 24 490, така и срещу М о. По въззивна жалба на ищеца К. Пловдивският окръжен съд, VІ състав на гр. отделение с решение № 584 от 9.ІV.2008 г. постановено по гр.д.№ 25/2008 г. е отменил първоинстанционния съдебен акт и е уважил трите иска, като е признал уволнението за незаконно, като е преценил, че командира на поделението няма право да извършва промени в щатното разписание, а това е правомощие на М. о. Поради уважаване на иска по чл. 344 ал.1 т.1 и при наличие на предпоставките за уважаване на останалите два иска, съдът се е произнесъл за възстановяване на заеманата длъжност “касиер” в поделението на ищеца, на когото е присъдил сумата 1487.40 лв, платима от М. о., като е отхвърлил паричната претенция по чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ срещу поделението. По поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, ВКС приема, че компетентен да изготвя, респ. променя щатното разписание на гражданските лица към военните поделения е Началника на Г. щаб на Б. армия. В настоящия случай именно със заповед № 00107 от 30.ІV.2002 г. т.3 е съкратена длъжността касиер към отделение “Ф.” с шифър 300-05-1/0. В изпълнение на тази заповед командирът на поделение 24 490 е издал заповед № 166 от 13.VІ.2002 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца назначен на длъжност касиер поради съкращаване на щата по чл. 328 ал.1 т.2 от КТ. Шифърът на длъжността на ищеца, на която е бил назначен е 300-04, но от заключението на изслушаната в първата инстанция при първото разглеждане на спора съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещото лице З. М.(стр.90 и 91 от производството пред АРС) се установява, че длъжността “К.” към отдел Ф. на 4АРБ е била единствена и след съкращението в щата по силата на заповедта на началника на Г..щаба на БА остава 0. При извършена проверка на длъжности с шифър 300 и код 05 експерта е установил, че в щатните разписания те касаят други длъжности, а не касиер. Допусната е била техническа грешка в изписване на последната цифра в заповедта на началника на Г..щаба на БА вместо 04, посочена погрешно като 05. Текстуално в тази заповед конкретно е посочено, че се съкращава длъжността касиер към отдел “Ф.”в ответното поделение, поради което следва да се приеме, че е налице извършено съкращение на щата именно относно длъжността, на която е бил назначен ищеца К. като гражданско лице към поделението. Поради това следва да се приеме, че е налице действително съкращение на щата, което не е налагало извършване на подбор, тъй като се съкращава единствената щатна бройка за длъжността. По останалите доводи на ищеца за незаконност на уволнението като извършено от некомпетентен орган – не командира на поделението ген.З., а от неговия заместник началника на щаба на 4 А. полк.Т., в обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е направил обоснован и законосъобразен извод, че с оглед на приложените писмени доказателства към датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение командира на поделението е бил в задгранична командировка, продължила до 14.VІ.2002 г., така че негов заместник се явява началника на щаба на поделението полк.Т. по силата на разпоредбите на Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБ чл. 263 ал.2. Не е налице и твърдяното от ищеца неспазване на процедурата по получаване на съгласие от синдикалната организация за уволнение поради съкращение на щата. Приложен е протокол № 20/6.VІ.2002 г. за дадено валидно съгласие за съкращението на ищеца от синдикалния комитет към поделението. Без значение е, че преди това е било отказвано такова съгласие. Назначаването на друг служител на длъжност “К.” 1 година след уволнението на ищеца – И. Шекерлетова, не означава, че не е налице реално съкращение към момента на прекратяване на трудовото правоотношение[населено място]. Решенията на работодателя за промени в щатното разписание са такива по целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол. При наличие на установено по делото реално съкращение на щата, издадената заповед на командира на поделението в изпълнение на извършената промяна в щатното разписание, извършена от Началника на Г. щаб на Б. армия, за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца като гражданско лице, заемащо длъжността “касиер” на основание чл. 328 ал.1 т.2, е законна и е произвела целените правни последици. Поради това искът по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ за признаването й за незаконна е неоснователен и следва да се отхвърли. Този извод предопределя неоснователността и на обусловените претенции по чл. 344 ал.1 т.2 и 3 от КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетението за времето през което той не е работил в срока по чл. 225 ал.1 от КТ. С оглед на изложеното, Пловдивският окръжен съд като е приел в обжалваното решение противното по трите иска по чл. 344 от КТ е постановил решение в нарушение на материалния закон, с наличие на порока по чл. 281 т.3 от ГПК, поради което съгласно разпоредбата на чл. 293 ал.1 и 2 от ГПК това решение следва да се отмени, като спора се пререши с отхвърляне на трите претенции като неоснователни. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 584 от 9.ІV.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, гр.отделение, VІ състав, постановено по в.гр.д.№ 25/2008 г. в уважената част, както и относно присъдените разноски и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете на С. В. К. от[населено място], ул. Трети март № 2 срещу П. 24 490 и М. о. за признаване за незаконно на уволнението му, извършено със заповед № 166/13.VІ.2002 г. на началника на поделение № 24490, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “К.” с шифър 300-04 в поделение 24 490 и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението в размер на 1487.40 лв ведно със законната лихва от датата на исковата молба, с правно основание чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ, като неоснователни. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: