Р Е Ш Е Н И Е № 156 гр.София, 17. 04.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми април две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 743/ 2015 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на М. Н. П. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд № І-43-20/ 16.03.2012 г. по гр.д.№ 5984/ 2011 г., потвърдено с решение на Софийски градски съд от 30.04.2014 г. по гр.д.№ 5705/ 2012 г., с което молителката е осъдена да заплати на Ф. И. Н. 2 750 лв със законната лихва от 18.11.2010 г. до окончателното й изплащане. Молителката поддържа, че поради допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на правилата за призоваването е била лишена от възможността да участва в производството по предявените срещу нея искове, съответно, че не са били налице предпоставките да бъде представлявана по реда на чл.47 ал.6 ГПК. Нарушенията се състоят в неправилно изписване на бащиното й име (Н., вместо правилното Н.) в съобщението, с което й е връчен препис от в исковата молба, а в самата молба са посочени само две имена – М. П.. Вместо да вземе мерки за отстраняване на нередовностите, съдът от първа инстанция й предоставил правна помощ (назначил й служебно представител) и постановил решение срещу нея, без преди това тя да е била надлежно конституирана като ответник. Освен това призоваването й е нередовно поради това, че не са надлежно удостоверени от призовкаря предпоставките за залепване на уведомление по чл.47 ал.5 ГПК. Претендира отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на връчване на препис от исковата молба. Ответната страна, Ф. И. Н., оспорва молбата. Поддържа, че М. П. е известна с тези си имена, така е получавала съобщения по настоящето дело и така се подписва, поради което грешката при изписването на бащиното й име не е съществена. Върховният касационен съд намира молбата за допустима, но за неоснователна. Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Ф. И. Н. против М. П., предявени са обективно съединени искове, от които за разглеждане е останала единствено претенция за заплащане на 2 750 лв – обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва. Съдът изискал отстраняване на нередовности на исковата молба чрез посочване на трите имена на ответницата, като с молба от 28.06.2011 г. ищцата е посочила, че тези имена са М. Н. П.. Съдът разпоредил връчване на препис от исковата молба, съобщение с преписа е изпратено на М. Н. П. и е върнато в цялост с отбелязване от призовкаря, че адресът е посетен четири пъти и не е намерено лице, на което да се връчат книжата. Има къща, намираща се навътре в двор, няма звънец и достъп до нея. Призовкарят посочил, че е залепил уведомление по чл.47 ал.1 ГПК на металната врата на [улица]. Съдът разпоредил изискване на справка за постоянен и настоящ адрес на ответницата, която била издадена на името на М. Н. П., постоянен и настоящ адрес [улица]. Съдът приел книжата за редовно връчени, назначил на ответницата представител на разноски на ищцата и разгледал делото с негово участие. С решение от 16.03.2012 г. искът бил уважен изцяло, а образуваното по жалба на представителя на ответницата дело пред Софийски градски съд приключило с акт от 30.04.2014 г., потвърждаващ първоинстанционното решение. В съдебния акт на първата инстанция ответницата е индивидуализирана с бащино име Н., а в този на въззивната – с бащино име Н.. При тези обстоятелства са налице твърдяните от молителката обстоятелства, обосноваващи извод за допуснати от съдилищата процесуални нарушения, но те не са съществени и не са я лишили от възможността да участва в производството по предявените срещу нея искове. Бащиното име на ответницата действително е Н., а не Н., както е посочила ищцата в уточняваща молба. Значението на тази грешка обаче може да бъде преценено единствено с оглед целта, която процесуалния закон преследва, с въвеждане на изискването по чл.127 ал.1 т.2 ГПК. В исковата молба трябва да бъдат посочени имената и адресите на страните, за да може съдът, сезиран със спора, да осъществи процесуални отношения с посоченото като ответник лице, както и да извърши индивидуализация на страните по спорното правоотношение, да събере доказателства за правнорелевантните факти във връзка с отношенията именно между така индивидуализираните страни и да осигури правото им на защита. Когато посочените в исковата молба данни са достатъчни за постигане на тези цели, евентуални пропуски при индивидуализацията на ответната страна и неотстраняването им от съда не съставляват съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Те не препятстват защитата на ответника, нито участието му в процесуалните правоотношения. Правилата за индивидуализация на физическите лица по Закона за гражданската регистрация (ЗГР) свързват същата с имената на лицето, гражданството му, постоянния адрес и отношенията на родство и брак (чл.1 ал.3 ЗГР). Съгласно чл.8 ЗГР, името, гражданството, полът, датата и мястото на раждане и единния граждански номер, са основни данни за гражданската регистрация на лицата. В конкретния случай ответницата се индивидуализира с имената М. Н. П., с постоянен и настоящ адрес в [населено място], [улица] единен граждански номер [ЕГН]. Съобщението, с което и е изпратен препис от исковата молба и й е указана възможността да подаде отговор, е изпратено именно на декларирания от нея адрес. Грешката при посочването на бащиното й име не е пречка за индивидуализацията на ответницата, нито може да се счете, че й е попречило да разбере дали предявените претенции я касаят. Призоваването чрез залепване на уведомление е редовно, молителката е имала възможност да получи исковата молба в канцеларията на съда и да участва в производството по делото, като се защити срещу правните твърдения на ищцата (включително като заяви възражения, че не тя е лицето, дължащо обезщетение, а това е лице с друга правна индивидуализация). Молителката не се е възползвала от възможността да участва в делото, но това не се дължи на допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не съставлява такова нарушение и погрешното посочване на презимето на ответницата във въззивното съдебно решение. Касае се за фактическа грешка, която може да бъде отстранена без ограничение във времето, по инициатива на страните или по почин на съда. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.303 ал.1 т.5 ГПК и Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Н. П. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд № І-43-20/ 16.03.2012 г. по гр.д.№ 5984/ 2011 г., потвърдено с решение на Софийски градски съд от 30.04.2014 г. по гр.д.№ 5705/ 2012 г. ОСЪЖДА М. Н. П., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на Ф. И. Н., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], 100 лв (сто лева) разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: