2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1168 гр. София, 15.12.2017 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2623 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 15 от 22.03.2017 г. по в. гр. д. № 29 по описа за 2017 г. на Разградски окръжен съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 27, пр. І-во ЗЗД, предявен от А. С. А., действащ със съгласието на своя баща и законен представител С. А. М., двамата от [населено място], [община] против „М. а. на з. или п. при к.“, [населено място] за прогласяване на недействителност на договор от 17.12.2013 г. поради неспазване законните изисквания при сключване на договор от законен представител на недееспособно лице. В решението е прието за установено, че на 17.12.2013 г., между страните по делото е бил сключен договор, с който ищецът, действащ чрез своя баща С. А. М., е възложил на ответника „М. а. на з. или п. при к.“ да му окаже правна защита и съдействие за предявяване на претенции за застрахователно обезщетение за претърпени вреди от пътнотранспортно произшествие. В т. 2 от договора, страните са уговорили задължение за възложителя да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 30 % от полученото застрахователно обезщетение. След проведено съдебно производство срещу [фирма], в което ответникът е представлявал малолетния ищец, на последния е било присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 32000 лева. На 16.04.2015 г. ищецът, действащ като непълнолетен със съгласието на своя баща С. М. е подписал споразумение със [фирма], [населено място] за изплащане на обезщетението в размер на 32000 лева чрез превод по банковата му сметка. На 28.04.2015 г., дължимата от застрахователя сума в размер на 32000 лева е била преведена по сметка на ищеца. При така установените факти, въззивният съд е приел за неоснователен предявеният иск за прогласяване недействителност на договор от 17.12.2013 г. на соченото от ищеца основание – поради неспазване на изискванията на чл. 130, ал. 3 СК при сключване на договори от представител на недееспособно лице. Приел е, че клаузата за заплащане в полза на изпълнителя на възнаграждение в размер на 30 % от полученото обезщетение в т. 2 от процесния договор представлява уговорено възнаграждение за извършената от изпълнителя работа, което по правната си същност не съставлява действие на разпореждане с имущество на малолетния. Прието е, че уговарянето на такова възнаграждение не противоречи на изискването на чл. 130, ал. 3 от СК, тъй като предвиденият в тази разпоредба разрешителен режим се отнася само за извършване на действия на разпореждане с недвижими имоти, движими вещи, ценни книги и влогове, принадлежащи на детето. Касационна жалба против решението на Разградски окръжен съд е постъпила от А. С. А., действащ със съгласието на своя баща С. А. М.. Поддържа се, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос съставлява ли акт на разпореждане с паричен влог по смисъла на чл. 130, ал. 3 СК поемането на задължение за изплащане на възнаграждение от суми, постъпили по влог на ненавършило пълнолетие дете и представляващи обезщетение за вреди. Ответникът по касационната жалба „М. а. на з. или п. при к.“ счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (в редакцията до изм. и доп. ДВ – бр. 86 от 2017 г.) за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Разградския окръжен съд. Повдигнатият от касатора въпрос съставлява ли акт на разпореждане с паричен влог по смисъла на чл. 130, ал. 3 СК поемането на задължение за изплащане на възнаграждение от суми, постъпили по влог на ненавършило пълнолетие дете не е обуславящ изхода на делото. Във въззивното решение е разгледан въпросът за действителността на клаузата за заплащане на възнаграждение, дължимо от малолетния по договор за поръчка, т.е. въпросът дали възнаграждението ще бъде изплатено от влога на малолетния не е предмет на делото. Обстоятелствата, че след подписване на процесния договор, дължимото на малолетното дете обезщетението е било преведено по паричен влог и дали възнаграждението на изпълнителя по договора за поръчка ще бъде изплатено от този влог нямат връзка с предмета на делото. Независимо от изложеното, при разрешаване на въпроса съставлява ли акт на разпореждане уговарянето на възнаграждение по договор за поръчка, сключен от родителя като законен представител на малолетно дете, въззивният съд е съобразил установената съдебна практика по приложението на чл. 130, ал. 3 от СК. Съдът е съобразил, че имуществените права, за които е въведен разрешителен режим са посочите в чл.130, ал. 3 СК, където изброяването е изчерпателно; че съгласно чл. 130, ал. 3 СК, забранени за самостоятелно извършване са разпоредителните сделки с недвижими вещи на детето, формалните сделки с движими вещи, с влоговете и сделките с ценните книжа, които трябва да бъдат извършвани само след получаване на разрешение от районния съд за всяко конкретно разпореждане; че законодателят, охранявайки интересите на ненавършилите пълнолетие деца в чл. 130, ал. 4 СК е предвидил, че сделките дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни, както и че за поемане на задължения извън посочените разпореждания с имуществени права не се изисква разрешение от районният съд, а родителите следва да управляват имуществото на детето в негов интерес и с грижата на добър стопанин. В този смисъл и определение № 302 от 11.06.2010 г. по ч.гр.д. № 310/2010 г. ІІІ г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК. Искането на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски следва да бъде оставено без уважение с оглед липсата на доказателства за извършване на разноски пред настоящата съдебна инстанция. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 15 от 22.03.2017 г. по гр. д. № 29/2017 г. на Разградски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: