Р Е Ш Е Н И Е № 130 София, 03.07.2017 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в публично заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при секретаря Милена Миланова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 839 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.47 и сл. ЗМТА, образувано по искова молба на Д. С. М. и С. М. Х. чрез адв. С., уточнена с допълнителни молби от 07.12.2016 г. /до Софийски районен съд/ и от 06.04.2017 г. /до ВКС/ за отмяна решение от 31.07.2014 г. по арбитражно дело № 3522/2014 г. на Арбитражен съд „А. Ю.“ С., с което ищците са осъдени да заплатят солидарно на [фирма] общо сумата 9976.57 лв. със законната лихва от постановяване на решението до окончателното погасяване на задължението, 85 лв. разноски по делото и 649.06 лв. юрисконсултско възнаграждение. В исковата молба и уточнителните такива се излагат подробни съображения за наличие на обстоятелства по чл.47 ал.1 т.2 и т.4 ЗМТА, обуславящи отмяна на арбитражното решение. Ищците твърдят, че липсва арб. споразумение, подписано надлежно от тях, доколкото Д. М. е напълно сляп, а С. Х., негова майка – неграмотна, при които обстоятелства арб. споразумение и самия договор не са валидно сключени с оглед изискванията на чл.189 ГПК. Договорът за кредит с дължими лихви противоречи на чл.10 ЗЗД, тъй като са договорени лихви над законната такава, присъдена е и лихва върху лихва /анатоцизъм/, недопустим за българското право и арбитражното решение противоречи на закона. Ищците не били надлежно призовавани за арб. производство, не им е надлежно връчено и арбитражното решение, за което узнали от поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ М. Б. за претендираните суми от ответника по изп.д. № 8577/2015 г. В о.с.з ищците поддържат исковата си молба с уточнителните такива по подробно изложени съображения в писмени бележки. Ответникът [фирма] оспорва допустимостта и основателността на иска по подробно изложени съображения в писмен отговор, които поддържа в о.с.з. Настоящият състав на ВКС намира, че исковата молба на Д. С. М. и С. М. Х. е подадена в преклузивния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА и е процесуално допустима по следните съображения: арбитражното решение, чиято отмяна се иска е постановено на 31.07.2014 г., като видно от приложеното арбитражно дело № 3522/2014 г. на Арбитражен съд „А. Ю.“ С. след решението са приложени две известия за доставяне на препис от арбитражното решение до Д. С. М. и С. М. Х.. В двете известия е попълнена като дата на получаване на пощенска пратка 6.08.201... г., а като доставчик е посочен номер, без положен подпис на самия доставчик. На двете известия е поставен и печат на [фирма] с дата 07.08.2014 г. Така попълнените две известия за доставяне не са в съответствие с изискванията на чл.36 ал.2 ЗПУ вр. чл.5 ал.2 Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, поради което настоящият състав на ВКС намира, че те не удостоверяват връчване на ищците на копие от арбитражното решение, предмет на исканата отмяна. Щом това е така, не може да се приеме, както поддържа ответната страна, че арбитражното решение е връчено на 06.08.2014 г. и исковата молба е подадена след изтичане на тримесечния срок от датата 06.08.2014 г., която не е изписана в този вид на известията за доставяне. Поканата от ЧСИ за доброволно изпълнение е изпратена на 20.10.2015 г. /т.е. получаването й от ищците е след тази дата/, а исковата молба до Русенски районен съд /Р./ е подадена на 10.12.2015 г., спрямо която дата е спазен тримесечния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА. Отмяната по реда на чл.48 ЗМТА е правен способ за защита срещу решения на арбитражни органи и съдилища, които са валидни и пораждат присъщите им правни последици. Поради това, преди да се произнесе по въведените с исковата молба основания по чл.47 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, ВКС е длъжен да извърши служебно проверка за валидността на решението. Настоящият състав на ВКС съобрази, че предмет на молбата за отмяна е арбитражно решение, с което е разрешен потребителски спор по смисъла на § 13 ал.1 З. – спор за дължими от ищците суми по договор за потребителски кредит – договор за револвиращ заем, поради което счита, че постановеното арбитражно решение следва да бъде прогласено за нищожно, без да се обсъждат наведените от ищците основания за отмяна по следните съображения: По силата на § 6 ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017 г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13 ал.1 З., съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19 ал.1 ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл.47 ал.2 ЗМТА / § 8 т.5 ЗИД на ГПК ДВ 8/2017 г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. В производството по чл.48 ал.1 ЗМТА въпросът за валидността на арбитражното решение е процесуалноправен, следователно разрешаването му следва да е основано на действащата нормативна уредба, която посредством редакциите на чл.19 ал.1 ГПК и чл.47 ал.2 ЗМТА изрично регламентира забрана за разрешаване на потребителски спорове от арбитраж и прогласява нищожността на поставените по тях арбитражни решения. С влизане в сила на ЗИД на ГПК ДВ бр.8/2017 г. и съгласно § 6 ал.2 ПЗР, производствата по неарбитрируеми - потребителски спорове се прекратяват и по тях не може да бъде постановено арбитражно решение. Това правило следва да бъде приложено симетрично и по отношение на онези арбитражни решения по аналогични спорове, които са предмет на иск за отмяна /иск, който е бил предявен в преклузивния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА/, по който ВКС не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на изменението на процесуалния кодекс. По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т.3 по конст.дело № 15/2002 г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първия стадий на процеса, а защитата по реда на чл.47 ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното производство в първия стадий подлежи на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитрируемост на спора /чл.19 ал.1 ГПК вр. § 6 ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК - ДВ бр.8/2017 г./. Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес е преминала в своя втори стадий при постановено арбитражно решение и това е заварено производство, ще следва ВКС да констатира този порок на арбитражното решение, като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем - потребителски спор, тъй като след като констатира нищожността на такова решение, ВКС не би могъл нито да го отмени, нито да остави молбата за отмяна без уважение. Аргумент за дължимото от ВКС произнасяне може да бъде изведен от разпоредбата на новата ал.5 на чл.405 ГПК /приета ДВ бр.8/2017 г./ - съдът отказва да издаде изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл.47 ал.2 ЗМТА решения. Това е процесуалноправна норма, която има действие от влизане в сила на закона и прилагането й, съответно преценката за нищожност на арбитражното решение при молба за издаване на изпълнителен лист, е възложено на окръжните съдилища. На по-голямо основание ВКС дължи тази преценка по висящите производства по чл.48 ЗМТА - тези, които са заварени от Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр.8/2017 г./ и по които не е постановено решение. По изложените по-горе съображения следва да бъде обявена нищожността в настоящата втора фаза от защитата в арб. производство на арбитражното решение по арбитражно дело № 3522/2014 г. на Арбитражен съд „А. Ю.“ С.. На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати поисканите и доказани разноски само на ищеца Д. С. М. в размер на 450 лв. по представеното адвокатско пълномощно пред ВКС. Съдът не присъжда разноски за адвокатска защита за двамата ищци по представените два броя пълномощни пред Р. от 05.12.2015 г., доколкото в тях е уговорено внасянето на сумите „до 31.03.2016 г.„ за Д. С. М. и „до 15.04.2016 г.“ за С. М. Х., без доказателства за изпълнение на това условие. На основание чл.78 ал.6 ГПК /ищците са освободени от заплащане на държавни такси на основание чл.83 ал.2 ГПК на 11.12.2015 г./ [фирма] следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 417.06 лв. По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на І ТО Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение, постановено на 31.07.2014 г. по арбитражно дело № 3522/2014 г. на Арбитражен съд „А. Ю.“ С., [населено място]. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. С. М., ЕГН [ЕГН] сумата 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/ лв. разноски за настоящото производство. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 417.06 лв. /четиристотин и седемнадесет лева и 6 ст./. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.