Р Е Ш Е Н И Е № 144 София, 20 февруари 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и осемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 598/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби, подадени от частния обвинител Я. Д., чрез повереника й адв. Д. Р., от частния обвинител М. К., лично и като законен представител на частните обвинители - малолетните й деца И. К. и Б. К., чрез повереника адв. Д. Р. и от подсъдимия Н. Т., чрез защитника му адв. Б. П. срещу въззивно решение № 28 от 19.04.2018г., постановено по внохд № 22/18г. по описа на Апелативен съд - Бургас. Жалбите на частните обвинители са с абсолютно идентично съдържание, като се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК - явна несправедливост на наложеното наказание. Твърдят, че наложените на подсъдимия наказания са твърде занижени по размер, независимо от направеното увеличение от въззивната инстанция. Считат, че при установените факти наказанията е следвало да бъдат определени при превес на отегчаващи обстоятелства или поне при баланс със смекчаващите. Исканията, които отправят всички частните обвинители са за изменение на въззивното решение, като размерите на наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС, бъдат увеличени. С жалбата си подсъдимият прави оплаквания по всички касационни основания на чл.348, ал.1 от НПК, но с аргументация, касаеща индивидуализацията на наложените наказания. Оспорва се анализа на данните, касаещи личността на подсъдимия. Твърди се, че във въззивното решение се акцентира върху предходните нарушение на ЗДП – наложени административни наказания с три наказателни постановления и глоби с два фиша, които са за сравнително леки нарушения, поради което неправилни са изводите на съда, че тези санкционирания характеризират подсъдимия като системен нарушител на правилата за движение по пътищата. Също така за неправилно оценени намира и данните, касаещи здравословното състояние на подс.Т.. Касаторът се позовава и на допуснати нарушения при оценката на експертното заключение по комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза относно причините за навлизане на управлявания от подсъдимия автомобил в лентата за насрещно движение. Счита, че при отчитане на смекчаващите обстоятелства, съдът е направил изводи, които са в противоречие с установената практика – Постановление №3 /70г. на Пленума на ВС, т.18. и Постановление №1/83г. на Пленума на ВС, т. 4, б.”е”. Оспорва и приетото от съда, че при ПТП са причинени “значителни имуществени вреди” на автомобилите, като твърди, че стойността на повредите не покрива установените в съдебната практика критерии за това.Прави се искане за изменение решението на АС- Бургас в атакуваната му част, като се намали размера на наложените наказания, а по отношение на наказанието лишаване от свобода, се приложи чл.66 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на всички жалби. Намира, че въззивният съд не е допуснал нарушения при оценката на фактическите обстоятелства, имащи значение за определяне на наказанието, като e изложил подробна аргументация в акта си. Счита, че наложените наказания са законосъобразно и справедливо определени, като постановеното от апелативния съд увеличаване на размера им, е в съответствие със степента на обществена опасност на деянието и дееца, както е и съобразено с целите по чл.36 от НК. Моли за оставяне в сила на въззивното решение. Адвокат Д. Р., повереник на всички частни обвинители поддържа касационните жалби на доверителите си и моли за уважаването им по изложените в тях съображения. Намира за явно несправедливи наложените на подсъдимия наказания независимо от направените от въззивната инстанция увеличения. Изразява становище, че наказанията следва да бъдат определени при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Твърди, че инстанциите по същество ненужно са толерирали подсъдимия, давайки превес на младата му възраст и възможността за поправяне и превъзпитание, тъй като подсъдимият е личност, демонстрираща трайно незачитане правилата за движение по пътищата. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на въззивната инстанция за увеличаване размера на наложените на Т. наказания. Адвокат Б. П., защитник на подс.Т. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, като моли за уважаването й. Позовава се на преекспониране от страна на въззивния съд на определени факти и игнориране на други, което е в нарушение на разпоредбите на чл.13 и 14 от НПК, и е довело до нарушения на материалния закон, които от своя страна са обусловили явна несправедливост на наложените наказания. В подкрепа на възраженията си, защитата излага аргументи, идентични с тези от касационната жалба: относно преценката на личността на подсъдимия; свързани с механизма на деянието и неизползването на колани от пострадалите; във връзка с щетите по л.а “марка”. Поддържа и направените с жалбата искания. Подсъдимият Н. Т. се придържа изцяло към становището на защитника си, изразява съжаление, моли за намаляване на наказанието и най-вече за условно осъждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 292 от 19.12.2017г., постановена по нохд №1132/17г., Окръжен съд – Бургас е признал подсъдимия Н. А. Т. за виновен в това, че на 21.08.2016г., около 13.00часа, на път № 906, км.45+1 от разклона за [населено място] в посока [населено място], при управлението на МПС – л.а.”марка” с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата - чл.16, ал.1, т.1 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на М. К. и средна телесна повреда на Я. Д., поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.”Б”, пр.1, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК му е наложил наказание три години лишаване от свобода, като на основание чл.66 от НК е отложил изпълнението му с изпитателен срок от пет години. На основание чл.343г от НК, съдът е наложил на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години. Подсъдимият е бил осъден да заплати на гражданския ищец [фирма], представлявано от П. И. К. сумата от 2079.90лв., обезщетение за причинени имуществени вреди. Съдът се е произнесъл по разноските и дължимата се държавна такса. С въззивно решение № 28 от 19.04.2018г., постановено по внохд № 22/18г., Апелативен съд - Бургас е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, както следва: постановил е, че подс.Т. е причинил на пострадалата Я. Д. три средни телесни повреди; увеличил е размера на наложеното наказание лишаване от свобода от три години на три години и шест месеца; увеличил е срока на наложено на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС от четири години на четири години и шест месеца; отменил е приложението на чл.66 от НК; определил е първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационните жалби са допустими, но неоснователни. И в трите касационни жалби - на подсъдимия и частните обвинители, се прави оплакване за явна несправедливост на наложените на Т. наказания. Оплакванията на подсъдимия за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, са аргументирани с доводи, касаещи индивидуализацията на наложените му наказания. Макар исканията в жалбите да са направени в условията на противоположност/в тази на подсъдимия за намаляване размера на наказанията, а на частното обвинение за увеличаването им/, преобладаващата аргументация е във връзка с оценката на едни и същи фактически положения, поради което е необходимо да бъдат разгледани съвместно. Индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, по силата на който съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид са тези, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и специална превенции. Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. При тази диференцирана процедура наказанията подлежат на определяне по правилата, визирани в разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, която препраща към нормата на чл.58а от НК. В настоящия случай решаващите инстанции са индивидуализирали наказанието лишаване от свобода при предпоставките на чл.58а, ал.1 от НК. Крайните изводи на въззивния съд относно размера на наложените на подсъдимия наказания са съответни на степента на обществена опасност на деянието и дееца, и на целите по чл.36 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от пет години и три месеца, редуцирано с една трета на три години и шест месеца лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години и шест месеца. Следва обаче да се направят някои уточнения и корекции относно приетите за смекчаващи и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и досежно останалите обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл.54 от НК. Въззивният съд от една страна е възприел изцяло фактическите данни, установени от първия съд, обуславящи съответните смекчаващи и отегчаващи такива, а от друга изрично е посочил в акта си и е анализирал приетите от него като инстанция по същество, значими за индивидуализацията на наказанието обстоятелства, включително своята оценка на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Апелативната инстанция е приела за установени следните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства/част от които са констатирани от първия съд, други установи от нея/: смекчаващи такива – сравнително младата възраст на подсъдимия, изразеното съжаление и разкаяние за случилото се, трудовата му и семейна ангажираност, обучението му във ВУЗ за повишаване степента на образование, както и влошеното му здравословно състояние, поради установено тревожно-депресивно състояние, наложило абмулаторното му лечение; отегчаващи обстоятелства – обремененото съдебно минало на подсъдимия/осъждан за умишлено престъпление по транспорта/, множеството наказания по административен ред за нарушения на правилата за движение, наличието на пет пострадали лица с леки телесни повреди/извън съставомерните/, сред които две шест годишни лица и една бременна жена; причиняването на значителни имуществени вреди на двата автомобила. Контролираната инстанция е приела висока степен на обществена опасност на деянието, отчитайки следните “особености”: механизма на извършване на ПТП- безпричинно навлизане в лентата за насрещно движение; значимостта на нарушеното правило за движение- регламентиращо забрана за навлизане в насрещната лента за движение и имащо приоритетно значение за безопасност на движението; причините за настъпване на инцидента - отклоняване вниманието на водача или краткотрайно заспиване вследствие употреба на медикаменти, предизвикващи сънливост; настъпилия вредоносен резултат – смърт на млад човек – М. К., баща на две малолетни деца, причинени са три средни телесни повреди на пострадалата Я. Д., които увреждания са били придружени с интензивна медицинска интервенция и продължително лечение; причиняването на значителни имуществени вреди, изразили се в тотално унищожаване на л.а. “марка” и сериозни щети по л.а. “марка”, като двата автомобила са собственост на трети лица – търговски дружества. Настоящият състав възприема за правилни част от горните констатации, но също така намира, че на някои от тях е придадена тежест, каквато те не притежават. Неоснователни са оплакванията на подсъдимия и на частните обвинители за невярна интерпретация на данните за личността на подс.Т. и по-точно тези, свързани с предходното осъждане и административните санкции за нарушения на правилата за движение по пътищата. Настоящият състав счита, че при оценката на предходни нарушение на ЗДП от значение е не само броя на наложените по административен ред наказания, а и времето на тяхното извършване, естеството им, сериозността на нарушенията, степента на обществената им опасност и други. Независимо, че подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 2009г., за периода от 2007г. до 2011г., той е бил санкциониран по административен ред пет пъти – издадени са три наказателни постановления и два фиша. Невярно е твърдението на защитата, че административните санкционирания са за леки нарушения –два пъти подс.Т. е бил санкциониран за управление на МПС с превишена скорост. В следващите шест години/до момента на ПТП/ подсъдимият не е наказван по административен ред за нарушения на ЗДП, но през 2014г. по силата на одобрено споразумение е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б от НК, като са му били наложени наказания - пробация, включващо съответните пробационни мерки и лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца. Тези фактически констатации, преценени не изолирано, а в тяхната хронологична и темпорална последователност сочат на системно неправомерно поведение, характеризиращо се първоначално с извършването на административни нарушения на ЗДП, а в последствие на престъпление против транспорта. Те безспорно показват, че подсъдимият като водач на МПС е системен нарушител. Неоснователни са твърденията на защитата, че след осъждането му е настъпила промяна в поведението на подсъдимия, като водач на МПС и е налице такова, демонстриращо неговата ресоциализация, т.е. постигната е целта на наказанието с предходното осъждане. Тази теза не може да бъде възприета, независимо, че данните по делото сочат на предприети от подсъдимия действия през 2016г. за лечение от алкохолната зависимост. Т. е провеждал и продължително лечение/около една година/ по повод “тревожно- депресивно състояние”. От заключението на съдебно-химическата/токсикологична/експертиза е установено, че предоставената от подсъдимия кръвна проба съдържа валпроева киселина, както и, че медикаментите, съдържащи този лекарствен препарат са с действие върху централната нервна система, и могат да доведат до сънливост, поради което в лекарствените указания за употреба има изрично отбелязвано предупреждение относно шофирането. Независимо от това подсъдимият е управлявал МПС, с риск от настъпване на инцидент на пътя. Това поведение не може да бъде пренебрегнато и същото не сочи на необходимата за превъзпитанието му дисциплинираност като водач на МПС. На следващо място неоснователно е оплакването, че съдът при индивидуализацията на наказанието не е отчел, че на пострадалата Д. е причинена една средна телесна повреда. Защитата се позовава на Постановление №3 /70г. на Пленума на ВС, т.18, което визира как следва да се квалифицира деянието, когато са причинени еднакви по характер телесни увреждания, респективно различни по вид. Важното обаче е приетото в цитираната точка, че наличието на няколко еднакви или различни по характер увреждания не са от значение за квалификацията на деянието, но са значими за наказанието. Ето защо правилно са отчетени сред отегчаващите обстоятелства причинените на пострадалата Д. три увреждания, които по медико-биологичните си характеристики покриват критериите на средна телесна повреда. Правилно въззивният съд е ценил сред отегчаващите обстоятелства и причинените имуществени вреди на участвалите в ПТП л.а.”марка” и л.а.”марка”, тъй като и двата автомобила са собственост на трети лица-търговски дружества и са били използвани при осъществяване на търговска дейност. Общата стойност на повредите е 5 397, 90лв., което не покрива критерия за значителни имуществени вреди/ 5 880лв/, но значително се доближава до него и не може да бъде пренебрегната като относимо към определяне на наказанието обстоятелство/ за л.а. “марка” щетата е тотална/. Горното не се променя от факта, че въззивната инстанция ги е определила незаконосъобразно като значителни. Съдът е длъжен да бъда прецизен относно използваната правна терминология, съобразявайки се с установеното в закона или в практиката съдържание на съответните понятия. Защитата се позовава и на отказ на съда да отчете причинените леки телесни повреди сред смекчаващите обстоятелства, позовавайки се на съдебната практика – Постановление №1/83г. на Пленума на ВС, т.4, б.”е”, а ги е ценил като отегчаващи такива. Настоящата инстанция не намира тези действия на апелативния съд за несъответни на задължителната практика на ВС. Цитираната такава е относно квалифициращия признак причиняване на средни или тежки телесни повреди или смърт на повече от едно лице, като ВС е дал следното тълкуване - “...законодателят в чл.343, ал.3 НК е приел квалификацията по ал.2, б.”б” на същия текст и когато при произшествието е причинена смърт на едно лице и телесни повреди/средни или тежки, или средни и тежки/ на други лица. Следователно приета е квалификация като за повече от един смъртен случай, а телесните повреди, т.е. по – леките престъпни резултати, се вземат предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства при определяне на наказанието - чл.54, респективно чл.55 от НК”. Както беше посочено тази практика е във връзка с квалифициращ признак на престъплението по чл.343 от НК/в настоящата редакция – ДВ, бр.92 от 2002г., горните текстове са съответно ал.4 и ал.3, б.”б”/, и е обвързваща със съставомерните последици, каквито не се причинените леки телесни повреди, поради което последните са вярно оценени. Подсъдимият и защитата му възразяват и относно анализа на механизма на ПТП, чрез многократно повторение на данните от комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза, при преценка степента на обществена опасност на деянието и дееца, и отегчаващите вината обстоятелства. Това оплакване е основателно, тъй като отчитайки действията на подсъдимия по навлизане в насрещната лента за движение на управлявания от него автомобил, с което е допуснал нарушение на правилата за движение, съдът в разрез с данните по делото е определил поведението му като дръзко и самоуверено. Съдът следва да се придържа единствено към фактите, като ги оценява съгласно установените в НПК правила, недопустайки разсъждения в житейски аспект. Безпредметно е да бъдат обсъждани подробно изложените в жалбата на този касатор аргументи за доказаност на версията за ухапване на подсъдимия от насекомо и последвала алергична реакция. Освен, че сред признатите факти такива не са релевирани, тази версия е била предмет на проверка на досъдебното производство и е отхвърлена като възможна. От значение обаче е факта, че подс.Т. е допуснал грубо нарушение на правилата за движение - навлизане в насрещната лента, което не се дължи на причини от технически характер, а изцяло от субективни такива, свързани с поведението на подсъдимия – отклонено внимание, умора, заспиване и др. Този състав намира за неоснователни твърденията, че при индивидуализацията на наказанията, апелативната инстанция не е отчела факта на неизползване на колани от пострадалите. По този въпрос съдът се е произнесъл, приемайки правилно, че не е налице съпричиняване/факт, който не се оспорва и от защитата/. Извън тази проблематика, обстоятелството, че пострадалите не са били с поставени колани, не е от естество, което да бъда кредитирано като смекчаващо вината обстоятелство. Обобщено, в настоящият казус данните по делото, касаещи обществената опасност на конкретното деяние, сочат на завишена степен в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид .Завишена е и степента на обществена опасност на дееца. Също така във връзка с определянето на наказанието е необходимо да бъде посочено принципното разбиране на настоящия състав за това, че при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при преценката на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степента на обществена опасност на деянието и дееца. В контекста на това разбиране и горните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, настоящият състав счита, че наказание лишаване от свобода за срок от пет години и три месеца, е законосъобразно и съответно за постигане целите по чл.36 от НК. С оглед на горното, касационната инстанция не намира, че увеличените от въззивния съд размери на наказанията лишаване от свобода на пет години и три месеца/ редуцирането му на три години и шест месеца е резултат от приложението на чл.58а, ал.1 от НК, което не подлежи на преценка от страна на съдилищата, а е императивно установено/ и на лишаването от право да управлява МПС от четири години на четири години и шест месеца, разкриват признаците на явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК. Ето защо неоснователни са исканията на подсъдимия и защитата му за намаляване размера на наказанията, както и това на частното обвинение за връщане на делото за ново разглеждане във връзка с увеличаване на наказанията. Предвид гореизложеното, атакуваното въззивно решение на АС–Бургас следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 28 от 19.04.2018г., постановено по внохд № 22/18г., по описа на Апелативен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: