Ключови фрази
Образуване и ръководене на организирана престъпна група * организирана престъпна група * право на справедлив процес * Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи * оценка на гласни доказателствени източници * секретно производство * съществени процесуални нарушения * липса на мотиви


Р Е Ш Е Н И Е
№ 225

гр.София , 15 юли 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ:АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЛАДА ПАУНОВА

при участието на секретаря Илияна Петкова
и прокурора от ВКП Мадлена Велинова
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 184/2014 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е образувано по касационни жалби, депозирани лично от подсъдимите Х. А. М., О. А. Х.,А. О. М., И. М. В. и В. Н. Ч. , от адв.Н.,защитник на подсъдимия В. Ч. и от адв.Р.-защитник на подсъдимите О. Х.,А. М. и И. В. срещу решение №37 от 30.10.2013 г.,постановено по внохд 26/2013 г. по описа на Военно апелативния съд на Р.България.
Жалбите подадени лично от подсъдимите са с идентично съдържание и в тях се прави оплакване за наличие на касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 от НПК. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се аргументира с това,че въззивната инстанция не е отговорила на направените от страна на защитата възражения; че не е анализирала доказателствата по делото, а анализираните доказателства са интерпретирани превратно и в нарушение на процесуалните правила. На следващо място се сочи ,че не са налице доказателства,обезпечаващи обективната и субективна страна на инкриминираните на подсъдимите престъпления.Претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание се обосновава с липса на обсъждане на обстоятелства,имащи отношение към определяне на наказанието.Моли се в условията на алтернативност да бъде отменена атакуваната присъда и делото върнато за ново разглеждане на военно-апелативния съд или подсъдимите да бъдат оправдани.
Съдържанието на жалбите ,подадени от адв.Р. ,упълномощен защитник на подсъдимите О. А. Х., А. О. М. и И. М. В. и от адв.Н.,защитник на подсъдимия В. Ч. е идентично и касае оплаквания за наличието на трите касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК.Като допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се сочат: че решението на Военно-апелативния съд е постановено от незаконен състав;че липсва обсъждане на изложените от защитата фактически и правни доводи;че изводът за виновност на тримата подсъдими е направен на базата на предположения.На следващо място ,като аргумент за това ,че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон се посочва, че липсват доказателства ,обосноваващи по безспорен начин,че подсъдимите Х., М. , В. и Ч. са извършили възведените им с обвинителния акт деяния. Оплакването за явна несправедливост на наказанието се аргументира с факта на неотчитане от страна на съда на многобройните и изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства. Моли се да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане,или алтернативно- подсъдимите да бъдат оправдани,а като втора алтернатива –да бъде намален размера на наложените им наказания,а по отношение на подсъдимия Ч. –да бъде отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода при условията на чл.66 ал.1 от НК.
В допълнението към касационните жалби, изготвено от адвокати Н. и Р. се твърди ,че както пред СлВС,така и пред ВАпС страните в процеса не са били равнопоставени,тъй като препис от засекретените мотиви към първоинстанционната присъда, обявени за класифицирана информация с гриф „поверително” и непубликувани на страницата на съда е бил предоставен на прокурора ,а отказан на защитата на подсъдимите. При това положение ,според защитниците, е нарушено правото на справедлив процес, което изисква спазване на принципа за равенство на средствата, т.е страните да имат еднакъв достъп до всички документи по делото и да им бъде дадена достатъчна възможност да представят позицията си и доказателствата си при условия, които не ги поставят в неизгодно положение спрямо противната страна.На следващо място се посочва,че приетата фактическа обстановка от апелативната инстанция страда от липса на конкретика, тъй като не е ясно какви действия всеки едни от подсъдимите е извършил в рамките на обвинението за организирана престъпна група; че изцяло са игнорирани фактическите и правни доводи на защитата на подсъдимите; че доказателствата, сочени от защитата са останали необсъдени и игнорирани, а на тези на обвинението отнапред е придадена безусловна сила, което обуславя извод ,че атакуваният съдебен акт е постановен от незаконен състав,поради предубеденост на членовете на състава на съда; че съдът по недопустим начин се е позовал на показанията на свидетелите полицейски служители , които съдържат производни доказателства. Във връзка с оплакването за нарушение на материалния закон се твърди, че осъществяваната от подсъдимите дейност е правомерна и в рамките на предоставения им лиценз за търговия с благородни метали и изделия от тях и като такава не е обществено опасна; че контрабандата по чл.242 от НК не може да бъде осъществена ,ако стоките са били декларирани или ако не е имало задължение за декларирането им ,понеже са били в рамките на разрешения внос/износ,какъвто е настоящият случай, поради което липсва обективен елемент от състава на престъплението; че О. не може да бъде образувана за извършване на правомерна дейност или митнически нарушения. На следващо място се сочи, че ВАпС не е отчел многобройните и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства/ конкретно изброени/ досежно подсъдимия Ч..
В допълнението към касационните жалби, изготвено от упълномощените защитници адв.В. /за подсъдимия Х. М./, адв.Л. /за подсъдимия О. Х./ и адв.С. /за подсъдимия В. Ч./ се твърдят следните съществени процесуални нарушения :1. при наличието на противоречиви интереси, подсъдимите на досъдебното производство са били защитавани от един адвокат, като обясненията им ,дадени тогава в присъствието на адвокат, който съгласно чл.91 ал.3 т.1 от НПК не може да бъде защитник по делото, са приобщени от първоинстанционния съд по реда на чл.279 ал.2 от НПК, въпреки, че поради посочената причина са негодно доказателствено средство и не могат да бъдат поставени в основата на фактическите изводи на съда. 2. липса на мотиви- липсва отговор на направените от страна на защитата възражения; липсва собствен анализ на доказателствата по делото /свидетелските показания изобщо не са обсъждани/; липсва дължимото от съда обяснения защо кредитира противоречиви доказателства, защо дава вяра на показания на свидетели от досъдебното производство ,а не на тези, депозирани в хода на съдебното следствие, както и липса на съображения за причините ,поради които се кредитират показания на свидетели, дадени по реда на чл.223 от НПК, които са дословно възпроизведени от протоколите ,обективиращи предходни техни разпити пред органа на досъдебното производство; 3. противоречие между диспозитива на присъдата и мотивите, възпроизведено в решението на ВАпС относно това кой от подсъдимите е извършил действия по подпомагане на подсъдимия Ч. във връзка с осъществяване на престъплението по чл.242 от НК-дали подсъдимият Х. или подсъдимият М.. Изложени са подробни съображения и относно оплакването за неправилно приложение на материалния закон.
В съдебното заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия Х. М.-адв.В. моли да бъде отменено атакуваното въззивно решение по съображенията ,изложени в допълнението към касационните жалби,изготвено съвместно с адв.Л. и адв.С..Подробно развива оплакването за несъобразяване на решаващите съдилища с обстоятелството,че въпреки наличието на противоречиви интереси на досъдебното производство подсъдимите,тогава обвиняеми, са били с един и същи защитник,като дадените от тях обяснения,макар и негодно доказателствено средство са били приобщени в съдебната фаза на процеса и незаконосъобразно поставени в основата на изводите на съда по фактите.
В пледоарията си защитникът на подсъдимия О. Х.-адв.Л. застъпва тезата за липса на мотиви към въззивното решение, поради необсъждане на доказателствения материал по дължимия ред в т.ч. обясненията на подсъдимите ,показанията на свидетелите и данните , съдържащи се във В.,изготвени въз основа на използвани СРС. Акцентира на това,че съдът е подходил повърхностно по отношение направените възражения от страна на защитата,като е отказал изобщо да обсъди наведените доводи за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателства.
Защитникът на подсъдимия Ч.-адв.С. обръща внимание на несъответствието между мотивите и диспозитива на присъдата, досежно съучастието на В. Ч.-в мотивите с подсъдимия Х.,а в диспозитива-с подсъдимия М..На следващо място счита,че е налице нарушение на материалния закон,тъй като данните по делото сочат за наличие на една нормална търговска дейност, осъществявана от подсъдимите, а не за образувана и функционираща организирана престъпна група, както и за наличието на роднински връзки между подсъдимите , а не за престъпни връзки и намерения. По отношение престъплението по чл.242 от НК посочва, че липсват мотиви на въззивната инстанция, като направените в тази насока възражения от защитата, са останали без отговор. По-нататък пледира за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Ч. наказание,като счита ,че постановяването на условна присъда би било справедливо.
Адвокат Р.,защитник на подсъдимите О. Х.,А. М. и И. В. поддържа оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения пред първоинстанционния и въззивния съд, както и за нарушение на материалния закон. Моли подсъдимите да бъдат оправдани.
Представителят на В. намира решението на въззивната инстанция за правилно и законосъобразно,тъй като материалният закон е приложен правилно и не са допуснати твърдяните от защитниците на подсъдимите съществени процесуални нарушения.Заявява,че всички доказателства , събрани по делото са били обсъдени, че правилно са били приобщени обясненията на подсъдимите ,дадени на досъдебното производство,поради което не е налице нарушено право на защита.По отношение наложените наказания на подсъдимите счита,че те са справедливи.Моли да бъдат оставени без уважение касационните жалби, а атакуваното въззивно решение-в сила, алтернативно –по преценка на съда- решението да се отмени и делото върне за ново разглеждане.
В последната си дума подсъдимите Х. М.,А. М. и И. В. молят жалбите им да бъдат уважени.
Подсъдимите О. Х. и В. Ч.,редовно призовани не се явяват пред касационната инстанция ,поради което не вземат становище по жалбите.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда №5 от 08.04.2013 г.,постановена по нохд 268/2012 г., С. военен съд е признал подсъдимите бивш главен старшина В. Н. Ч. и гражданските лица Х. А. М.,О. А. Х.,А. О. М. и И. М. В. за виновни в това, че:
1. за периода от началото на м.юни 2011 г. до 31.10.2011 г.в [населено място], подсъдимият М. образувал и ръководил организирана престъпна група, с участие в нея на подсъдимите Ч., Х., М. и В., създадена с користна цел-получаване на имотна облага, чрез извършване на престъпления по чл.242 ал.1 б. „д”от НК ,за което е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години,поради което и на основание чл.321 ал.3 пр.2 т.1 във вр.с ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода;
2. за периода от началото на м.юни 2011 г. до 31.10.2011 г.в [населено място], подсъдимите Ч., Х., М. и В. участвали в образувана и ръководена от подсъдимия М. организирана престъпна група, създадена с користна цел-получаване на имотна облага, чрез извършване на престъпления по чл.242 ал.1 б. „д”от НК, ,за което е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, поради което и на основание чл.321 ал.3 пр.2 т.2 във вр.с ал.2 и чл.54 от НК ги е осъдил на по три години лишаване от свобода.
3. На 18.08.2011 г.,към 04.00 часа на ГКПП-гр.Малко Търново подсъдимият Ч. като извършител ,умишлено улеснен от подсъдимия М. и в изпълнение на решение на организирана престъпна група, направил опит да пренесе през границата на страната стоки и предмети за търговски цели в големи размери-златни и сребърни изделия, на обща стойност 58 970.00 лв.,без знанието и разрешението на митниците, като деянието е останало недовършено по независещи от извършителя причини, поради което и на основание чл.242 ал.1 б. „д” и „ж”, за Ч. във вр.с чл.20 ал.2,а за М. във вр.с чл.20 ал.4 , за двамата във вр.с чл.18 ал.1 и чл.54 от НК ги е осъдил на по три години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на по 20 000 лв.
На основание чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо и най-тежко наказание- за подсъдимия М. в размер на пет години лишаване от свобода ,а за подсъдимия Ч.- в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл.23 ал.3 от НК е присъединено изцяло към така определените им наказания лишаване от свобода наложените им наказания глоба в размер на по 20 000 лв.
Съдът е определил първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по отношение на подсъдимите М. и Ч.,в затворническо общежитие от открит тип.
На основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на наложените наказания лишаване от свобода на подсъдимите Х.,М. и В. с изпитателен срок от по пет години.
На основание чл.59 ал.1 от НК е зачетено времето, през което подсъдимите Ч., М., Х., М. и В. са били задържани под стража,считано от 01.11.2011 г.до 06.12.2011 г.
С присъдата е признат подсъдимия А. А. З. за невиновен в това, че за периода от началото на м.юни 2011 г. до 31.10.2011 г.в [населено място], да е участвал заедно с подсъдимите Ч., Х., М. и В. в образувана и ръководена от подсъдимия М. организирана престъпна група, създадена с користна цел-получаване на имотна облага, чрез извършване на престъпления по чл.242 ал.1 б. „д”от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК, е оправдан по обвинението по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 във вр.с ал.2 от НК .
На основание чл.247 ал.7 от НК е отнет в полза на държавата предмета на контрабандата-бижутерийни изделия и отливки от злато и сребро,а на основание чл.53 ал.1 б. „а” от НК е отнет л.а. „Мерцедес”,модел „В.”, рег. [рег.номер на МПС] , собственост на подсъдимия М..
В тежест на подсъдимите Ч.,М.,Х.,М. и В. са възложени направените по делото разноски,като съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото.
По въззивни жалби на подсъдимите В. Ч., А. М., И. В., Х. М. и О. Х., депозирани чрез защитниците им, е било образувано пред Военно апелативен съд на Р.България внохд №26 от 2013 г.,което на 30.10.2013 г.е приключило с решение №37,с което е потвърдена изцяло присъда №5 от 08.04.2013 г. по нохд 268/2012 г. по описа на С. военен съд.

Касационните жалби на подсъдимите са ОСНОВАТЕЛНИ,макар и не по всички съображения, изложени в тях .
Касационната инстанция възприема за основателни част от доводите на защитата на подсъдимите за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на въззивния съд, които условно разделя на три групи: 1.съществено противоречие между диспозитива и мотивите на първоинстанционната присъда, преповторено във въззивното решение ; 2. липса на дължимата оценка на част от доказателствата по делото , което прави невъзможна проверката на правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд при изпълнение на задължението му за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и 3. липса на правни съображения във въззивното решение.
Доколкото ВКС се произнася в рамките на установените от решаващите съдилища факти, без да може да ги променя и изменя, фактическите констатации на първата и въззивната инстанция следва да бъдат ясни и недвусмислени и в съответствие с доказателствения материал,от които те се извеждат. Във веригата -доказателства ,фактически констатации и правни изводи не следва да е налице пробив, а е необходимо да съществува единство и пълно съответствие. В настоящият случай, в диспозитива на първоинстанционната присъда, Сливенският военен съд е признал подсъдимия М. за виновен в извършването на престъплението по чл.242 ал.1 б. „д” и „ж” във вр.с чл.18 ал.1 във вр.с чл.20 ал.4 от НК,а именно ,че на 18.08.2011 г.,действайки като помагач умишлено е улеснил извършителя Ч. да направи опит да пренесе през границата на страната стоки и предмети за търговски и производствени цели в големи размери, без знанието и разрешението на митниците. Видно от обвинителния акт, помагаческата дейност на М. се е изразила в набавяне на средства-предоставяне на собствения си лек автомобил „Мерцедес” ,модел „В.” с рег [рег.номер на МПС] на подсъдимия Ч.,чрез който да се осъществи престъплението контрабанда. От мотивите към присъдата се установява, че при описание на фактите първоинстанционният съд е приел , че подсъдимият Х. /а не М./ е бил този ,който е предоставил процесния автомобил на подсъдимия Ч., с посочената по-горе цел. При това положение се констатира както противоречие между диспозитива и мотивите на първоинстанционната присъда досежно лицето,осъществило помагаческа дейност към престъплението по чл.242 от НК ,но и вътрешна противоречивост на мотивите, доколкото при правните си изводи решаващият съд е посочил, че подсъдимият М. е осъществил престъпния състав на чл.242 ал.1 във вр. с чл.20 ал.4 от НК. Нещо повече, фактическият извод на СлВС за това ,че помагач е подсъдимият Х. не се подкрепя и от доказателствата по делото,както впрочем такава корелация между факти и доказателства липсва и за следните обстоятелства, посочени в мотивите- че Х. и Ч. отишли в ателието на св. О. на 17.08.2011 г.,където били претопени изделия от злато и сребро / според показанията на св.О. ,в ателието му са били К. /М./ и В. Ч.; че след задържането на контрабандната стока на ГКПП-Малко Търново,подсъдимият Ч. в 05.15 часа се обадил по телефона на Х., като го уведомил за случващото се, а в следващите три часа между Ч. и Х. били проведени множество разговори /видно от В.,изготвени въз основа на СРС,посочените разговори са проведени с подсъдимия М./.Вярно е , че е налице съвпадение между собственото име и фамилното име на двама от подсъдимите- Х. М. и О. Х..Това обстоятелство е задължавало решаващия съд да бъде изключително внимателен при описание на фактите, които да отрази по начин ,че да няма съмнение за кого от двамата подсъдими става дума. Описаните факти ,както вече се посочи, следва да бъдат ясни и категорични, доколкото ВКС проверява законосъобразността на постановения акт въз основа на фактите, така както са установени, като тяхното тълкуване е недопустимо.
В тази насока следва да се подчертае ,че въззивната инстанция безкритично е възпроизвела в решението си фактическата обстановка, такава каквато е била приета от първостепенния съд, независимо ,че ВАпС като втора по ред инстанция по фактите е разполагала с правомощия да я промени.По този начин апелативният съд е допуснал противоречие между мотивите и диспозитива на съдебния си акт,с който е била потвърдена изцяло първоинстанционната присъда, т.е и касателно помагаческата дейност на подсъдимия М..
Коментираното дотук процесуално нарушение е съществено,доколкото е довело до накърняване правата на подсъдимите Х. М. и О. Х. да разберат кой от двамата и въз основа на какви мотиви е осъден за престъплението по чл.242 от НК. И това е така, тъй като присъдата е единство между диспозитив и мотиви и за нейната законосъобразност се изисква пълна тъждественост между тях.
На следващо място е необходимо да се отбележи,че проверката ,която касационната инстанция извършва, е за правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващия съдебен състав при събирането и оценката на доказателствата и при изпълнение на задължението си по чл.14 от НПК за обективно,всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.Независимо ,че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда по същество, то тази дейност подлежи на проверка и се свежда до това ,дали контролираният съд е обезпечил чрез събраните и проверени доказателства обективното и всестранно изясняване на релевантните обстоятелства. Проверката на касационния съд включва и дали доказателствата не са събирани избирателно, дали не са обсъждани едностранчиво или изопачено и не според действителното им съдържание, дали съдът надлежно е обосновал изводите си за кредитиране на едни доказателства за сметка на други,както и дали е изложил съображения при наличието на противоречиви доказателства. В конкретния случай ,въззивната инстанция е била изключително пестелива в онази част от мотивите си ,касаеща анализ на доказателствата, като собствен анализ почти отсъства. Неверен е и обобщаващият й извод, че „доказателствените материали, събрани от първата инстанция са допустими, относими, достоверни и достатъчни, за да установят релевантните факти”. И това е така , тъй като не всички събрани по делото доказателства, СлВС е приел за допустими, като в тази насока в мотивите към първоинстанционната присъда изрично е отбелязал, че показанията на свидетелите М., Д. и Ж. „не се вземат предвид при постановяване на присъдата”, доколкото тези лица „не свидетелстват за обстоятелства ,възприети лично от тях,а преразказват онова ,което им е станало известно във връзка с оперативната работа по случая”. Твърдението на въззивната инстанция,че „изцяло възприема доказателствата, събрани от СлВС” не е защитено по никакъв начин, тъй като ,ако той действително възприема всички събрани от СлВС доказателства, би следвало да изложи собствени мотиви за причините , поради които кредитира приетите за недупостими от първата инстанция доказателства, а такива съображения липсват.
В основата на фактическите изводи на първата инстанция са били поставени освен обясненията на подсъдимите, депозирани в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.279 ал.2 от НПК и показанията на свидетелите Г. К.,К. М.,Е. З., Г. Ш. от досъдебното производство ,дадени по реда на чл.223 от НПК,както и тези на св.Ю. И.,прочетени в съдебната фаза на основание чл.281 ал.4 от НПК.Обстоятелствата, че посочените лица са роднини или близки приятели на подсъдимите, както и ,че не са налице данни върху тях да е оказван натиск ,още повече ,че са дадени пред първоинстанционен съдия, не водят автоматично до извод,че следва да се кретидира заявеното от тях на досъдебното производство, така както е приел въззивния съд.
В принципен план фактът ,че свидетелските показания са депозирани пред съдия, по реда на чл.223 от НПК е гаранция за това ,че същите са доброволно дадени, по собствена воля на свидетелстващият и без оказан натиск, но това не означава ,че те са достоверни. От друга страна не може априори да се приеме ,че след като показанията ,с които се подпомага тезата на подсъдимите изхождат от техни близки или роднини , то такива показания задължително са необективни. Именно поради наличието на близки отношения между свидетелите и подсъдимите лица, съдът дължи много внимателна оценка, съпоставка и проверка на данните ,предоставени от тях. Съдът е длъжен да ги съпостави както помежду им, така и с други доказателствени източници и ако установи кореспонденция между тях или потвърждение, да ги кредитира. Такава оценка на показанията от досъдебното производство на посочените свидетели не е направена,като в тази насока следва да се отбележи,че неприемливостта на причините за промяна на показанията е само едно от основанията, подлежащи на преценка за тяхната обективност , но водещото, както вече беше посочено, е проверката им. В конкретния случай тази проверка е била особено наложителна и предвид обстоятелството, че показанията на свидетелите Е.Зурнаджиев и Г.Ш., дадени по реда на чл.223 от НПК дословно възпроизвеждат показанията им, депозирани преди това пред органа на досъдебното производство, като решаващият съд /посредством техния разпит/ е бил длъжен да изясни начина на провеждането на разпита им пред съдия. В. такова възражение е било правено от защитниците на подсъдимите , но същото не е намерили отговор във въззивното решение.
Настоящата инстанция констатира и че на основното възражение на защитниците на подсъдимите, а именно ,че не е налице О. ,чиято цел е извършването на престъпления по чл.242 от НК ,тъй като според тях осъществяваната от подсъдимите на територията на страната дейност по закупуване на благородни метали и тяхната преработка е правомерна ,с оглед наличието на лиценз за това, а по отношение на изнасянето през границата на страната на благородни метали и изделия от тях- това не е ставало без знанието и разрешението на митницата, изобщо не е отговорено. В тази насока въззивната инстанция изобщо не е изложила съображения относно доказаността на целта на О.-то, насочена към извършване на престъпления по чл.242 от НК ,като единствено е посочила, че целта й е користна, което е квалифициращ деянието признак, а не елемент от обективната страна на престъплението по чл.321 ал.1 и 2 от НК.
Що се отнася до останалите съставомерни признаци на деянието по чл.321 ал.1 и ал.2 от НК, мотивите на въззивното решение са изключително непълни, неточни и повърхностни. За да се носи наказателна отговорност за организирането, ръководенето или участието в общо престъпно сдружение, като общо понятие за организирана престъпна група е необходимо на първо място да се установи съществуването на признаците по чл.93 т.20 от НК. В тази разпоредба законодателят е дал легална дефиниция на понятието „организирана престъпна група”. Анализът на дефиницията показва,че на първо място ,за да е налице О. , следва да се прецени количествения критерий-сдружението да е на три или повече лица. Освен това от обективна страна е необходимо да бъде установено,че се касае до структурирано трайно сдружение, което си е поставило за цел да извършва съгласувано в страната или в чужбина престъпления, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години. Също така се изисква престъпната насоченост на дейността да не е инцидентна,за някакво определено престъпление, за определен момент, а да обхваща изрично съгласие на лицата за създаване на предпоставки за извършване на поне две престъпления от категорията на посочените в закона, изисква се съзнание, че сдружението е направено, за да осъществява целите-извършване на престъпления.При това не е необходимо участниците в групата да се познават помежду си,а е необходимо да съзнават,че с дейността си подпомагат постигането на общи престъпни цели. Първата форма на изпълнителното деяние по чл.321 ал.1 от НК е образуване на О..При тази форма,деецът съгласува волите на лицата, за да се създадат трайни взаимоотношения, обвързани в едно престъпно сдружение.Деецът извършва активна дейност по създаването на О.. Втората форма на изпълнително деяние е ръководене на О.. Ръководство на О. е налице тогава,когато деецът нарежда на един или повече членове от групата,като им възлага общи или конкретни задачи или им дава указания за постигане на поставените цели.Третата проявна форма на изпълнителното деяние е членуването в такава група.При нея деецът се обвързва в определени взаимоотношения с другите лица в групата,като в случая се касае до фигурата на продължено престъпление.
Изхождайки от тези принципни съображения, касаещи съставомерността на деянието по чл.321 ал.1 и ал.2 от НК се налага извод, че мотивите на въззивното решение ,в частта ,касаеща правните изводи на съда са изключително непълни. Такива са и правните доводи за престъплението по чл.242 ал.1 от НК.
Изложеното дотук обосновава извод за наличие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК,обуславящо отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВАпС на Р.България от стадия на съдебното заседание.При новото разглеждане на делото следва да се извърши пълноценен и прецизен анализ на доказателствената съвкупност ,като при необходимост на бъде проведен допълнителен разпит на св.Е.З. и св.Г.Ш. за посочените по-горе обстоятелства; да се прецизира фактическата обстановка, в съответствие с доказателствения материал; да се отговори на направените от страните възражения и изложат доводи по правото.
С оглед наличието на допуснати съществени процесуални нарушения , налагащи отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, не се налага обсъждане на доводите, касаещи основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.
За пълнота на изложението следва да се отбележи,че макар и да не е бил предоставен на защитата и подсъдимите от решаващите съдилища препис от мотивите към първоинстанционната присъда ,по причина на тяхното засекретяване, а данните по делото да сочат ,че искането на прокуратурата е било уважено, то съгласно практиката на ЕСПЧ ,когато на по-горната инстанция равенството на страните в процеса е било възстановено /какъвто е настоящият случай/, понеже са били осигурени достатъчно време и възможности за подготовка на защитата на подсъдимите, не е налице нарушение на правото на справедлив процес по чл.6 §3 от ЕКЗПЧОС. По настоящето дело,след премахването на грифа за сигурност „поверително”, поставен върху мотивите към първоинстанционната присъда, препис от тях е предоставен на защитниците на подсъдимите.Едновременно с това, разглеждането на делото пред ВКС е било отложено за следващо съдебно заседание, именно с цел осигуряване ефективна възможност на защитата да ползва това, с което разполага другата страна-обвинението и да разполага с достатъчно време за подготовка. / в този смисъл Решение от 22.06.1993 г. по делото М. срещу Франция, по жалба №12914/1987 г./
На следващо място не се констатира и твърдяното от защитата нарушение при даването на обяснения от подсъдимите на досъдебното производство, впоследствие приобщени от СлВС в хода на първоинстанционното съдебно следствие . Действително при първия си разпит , проведен на 25.08.2011 г., в присъствието на адв.П., В. Ч. е отрекъл участието си в престъплението по чл.242 ал.1 от НК, за което към този момент му е било предявено обвинение.Към 01.11.2011 г. са били проведени разпити в качеството на обвиняеми на В. Ч. ,Х. М., О. Х. и И. В., всичките защитавани от адв.П. и на А. М. -с адв.Ч., в които разпити те са заявили ,че не се признават за виновни и не желаят да дават обяснения. На всички обвиняеми отново са били проведени разпити на 18.11.2011 г.,в които са посочили ,че ще дадат обяснения по-късно. На 05.12.2011 г., за времето от 10.20 часа до 11.25 часа, в присъствието на упълномощения защитник адв.П. , обв.В. Ч. е дал обяснения , в който е признал собственото си участие в престъпленията, за които е бил привлечен да отговаря ,като е предоставил данни и за действията на останалите му съпроцесници при извършване на престъпленията. След това, последователно и в присъствието на адв.П. всички останали подсъдими /тогава обвиняеми/ са дали обяснения, в които са разказали за поведението, както на другите, така и за собствените си действия при извършване на инкриминираните им престъпления. Доколкото в рамките на тези обяснения обвиняемите не са се уличавали взаимно в авторството на съответното престъпление, а и всички са дали обяснения в насока изясняване дейността на О. и своя каузален принос в нея, не се установяват противоречиви интереси между тях, които да налагат самоотвод или отвод на защитника им адв.П.. По друг начин би стоял въпроса за противоречивост на интересите им, ако в разпитите им, проведени на 05.12.2011 г.,част от обвиняемите са отказали да дадат обяснения, а други са дали такива по обвинението. Да се приеме наличието на противоречиви интереси между обвиняемите, като се изходи от това, че до 05.12.2011 г. те не са давали обяснения, а на 05.12.2011 г. В. Ч. пръв от последователно разпитаните обвиняеми е дал обяснения по релевантните факти, означава да се приеме, че са налице противоречиви интереси и защитникът следва да бъде отстранен и в случая, когато в съдебната фаза на процеса,подсъдимите, които до този момент не са давали обяснения ,решат последователно, един след друг да дадат еднопосочни обяснения. Самоотводът или отводът на защитникът в посочената хипотеза би бил лишен от законово основание. На практика наличие на противоречиви интереси между обвиняемите, предвид тяхната процесуална позиция в последователно проведените на 05.12.2011 г. разпити няма. Ако при тези разпити се констатираха противоречиви интереси между обвиняемите, това би довело до отстраняването на защитника им адв.П. от по-нататъшното му участие по делото. Доколкото не е възможно едномоментното провеждане на разпит на обвиняемите, следва да се приеме, че се касае се за един нов етап ,в който всички обвиняеми без изключение, последователно и един след друг, са променили еднопосочно процесуалната си позиция спрямо първоначалния момент, когато тяхната позиция е била различна. Предвид изложеното, касационният съд счита, че обясненията на подсъдимите, дадени на досъдебното производство са годно доказателствено средство.Що се отнася до тяхната обективност, същата подлежи на преценка с оглед достоверността на заявените от подсъдимите причини, поради които впоследствие те са ги отрекли , но най-вече- с оглед останалият доказателствен материал, събран по делото.
По-нататък искането на защитата за отмяна на определението на въззивния съд ,с което са наложени глоби на адв.Р. и адв.Н. не може да бъде удовлетворено,тъй като е извън предмета на касационно обжалване по чл.346 от НПК.Д. ,че доколкото това определение не може да се обжалва отделно от решението, поради което подлежи на проверка от касационната инстанция ,заедно с решението ,вероятно черпи основание от разпоредбата на чл.341 ал.3 от НПК,която обаче се отнася до въззивната инстанция.
По изложените съображения,настоящият касационен състав счита,че жалбите на подсъдимите следва да бъдат уважени.
Водим от горното и на основание чл.354 ал.3 т.2 във вр.с ал.1 т.4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно решение №37 от 30.10.2013 г., постановено по внохд №26/2013 г. по описа на Военно-апелативен съд на Р.България, в частта, с която е потвърдена първоинстанционна присъда №5 от 08.04.2013 г. по нохд №268/2012 г. на Сливенски военен съд , в частта , с която са били признати за виновни и осъдени подсъдимите Х. А. М. за престъпления по чл.321 ал.3 пр.2 т.1 от НК и по чл.242 ал.1 ,б. „д” и „ж” във вр.с чл.18 ал.1 във вр.с чл.20 ал.4 от НК ; В. Н. Ч. за престъпления по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 във вр.с ал.2 от НК и по чл.242 ал.1 б. „д” и „ж” във вр.с чл.18 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК; О. А. Х. , А. О. М. и И. М. В. за престъпление, извършено от всеки един от тях по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 във вр.с ал.2 от НК , относно приложението на чл.242 ал.7 от НК, чл.53 ал.1 от НК , разноските по делото и разпореждането с веществените доказателства.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане в отменената част на Военно- апелативен съд на Р.България, от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1/



2/