7 Р Е Ш Е Н И Е № 56 гр.София, 30.06.2022г. в името на народа ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Мадлена Желева със секретар Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 601 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Банка ДСК“ АД, [населено място], срещу решение № 260032/09.10.2020 г., постановено по в.гр.д. № 795/2019 г. по описа на Добрички окръжен съд, с което след отмяна на решение № 72/23.05.2019 г. по гр.д. № 114/2019 г. на Балчишки районен съд е отхвърлен предявеният от касатора против С. Д. Й. иск за установяване нищожността на извършеното на 18.05.2017 г. вписване на заличаване на договорна ипотека, учредена в полза на Банката с нотариален акт № 66, том III, рег. № 1497, нот. дело № 373/2007 г. на нотариус О. О., с рег. № 109 и район на действие - РС – Балчик, вписан с вх. № 1356/30.03.2007 г., акт № 93, том I, дело № 783/2007 г. на Служба по вписванията – Б.. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалните правила относно разпределението на доказателствената тежест и приложението на разпоредбата на чл.183 ГПК. Моли решението да се отмени и предявеният иск да се уважи или евентуално делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд. Претендира разноски. Ответницата оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І т.о. констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно учредяването с нотариален акт № 66, том III, рег. № 1497, нот. дело № 373/2007 г. на нотариус с рег. № 109 и район на действие – РС – Балчик, вписан с вх. № 1356/30.03.2007 г., акт № 93, том I, дело № 783/2007 г. на Службата по вписванията – Б., на договорна ипотека в полза на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД върху собствен на ответницата С. Д. Й. и М. Д. М. недвижим имот в [населено място], общ. Б., [улица], за обезпечаване на вземане на Банката по договор за ипотечен кредит от 28.03.2007 г., сключен със С. Д. Й.. По спорния въпрос относно действителността на вписаното заличаване на ипотеката при условията и по реда на чл.22 ПВ решаващият състав е приел, че ищецът не е доказал, че не е било налице приложеното основание за вписване на заличаването. Изложил е съображения, че представеният препис от молбата за подновяване на ипотеката няма характер на заверен по реда на чл.32 ЗА документ съобразно обясненията в молба вх.№ 338/14.01.2020г., че е заверен от подписалия исковата молба юрисконсулт, а представеното пълномощно на упражнилия правото на кредитора да иска подновяване на ипотеката е във вид на ксерокопие. Посочил е, че и двата документа са изключени от доказателствата по делото при условията на чл.183 ГПК, поради неизпълнение на вменено на ищеца с определение от 06.12.2019 г., постановено във въззивното производство, задължение (по искане на насрещната страна) за представяне на приложените към исковата молба документи във вид на оригинал или официално заверен препис, а на пълномощното (по указание на съда) - във вид на заверен препис, оригинал или официално заверен препис. С оглед на тези съображения въззивният съд е заключил, че представените документи не могат да служат за доказателствен извод за надлежно упражнено право от страна на кредитора за подновяване на ипотеката в срока по чл.172, ал.1 ЗЗД, респ. за вписване на заличаването при липсата на предпоставките на чл.22 ПВ, позовавайки се и на липсата на други ангажирани доказателства. С определение № 60717/23.12.2021 г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Съставът е констатирал, че е налице противоречие между дадените указания на въззивния съд с определение № 1003/06.12.2019г. и прилагането на последиците по чл.183 ГПК. Становището на състава на ВКС произтича от следното: Основният решаващ извод на въззивния съд е, че липсва надлежно упражнено право на „Банка ДСК“ АД за вписване на подновяване на ипотеката, заявено с молба от 14.02.2017г., поради което правилно е вписано заличаването й на 18.05.2017г. и съответно искът за установяване на нищожността на вписаното заличаване е отхвърлен. Молбата на ищеца по иска „Банка ДСК“ АД от 14.02.2017г. за подновяване на ипотеката е приложена към исковата молба. В отговора на исковата молба ответникът С. Й. е оспорила представителната власт на К. Н. М., подала молбата от 14.02.2017г., тъй като не бил представен договор или пълномощно. В първоинстанционното решение е обсъдено приложено по делото пълномощно рег. № 4951/10.05.2011г. и рег.№ 4952/10.05.2011г., с което изпълнителните директори на „Банка ДСК“ АД - С. и Николова са учредили на К. М. представителна власт, включително и за участие в нотариални производства по учредяване и заличаване на ипотеки по отпуснати кредити. С определение № 1003/06.12.2019г. Добричкият окръжен съд е задължил „Банка ДСК“ АД по искане на насрещната страна да представи приложените към исковата молба документи във вид на оригинал или официално заверен препис, а пълномощното на М. (по указание на съда) - във вид на заверен препис, оригинал или официално заверен препис. С молба от 14.01.2020г. ищецът „Банка ДСК“ АД е посочил, че документите от л.6 до л.35 от първоначално образуваното дело пред окръжен съд (приложените с исковата молба) и от л.12 до л.13 по делото на Балчишкия районен съд са заверени с печат „вярно с оригинала“ и носят подпис на процесуалния представител на ищеца, подписал исковата молба. Изрично е посочено, че ако съдът приеме, че указанията не са изпълнени, да даде нови указания за заверка на документите. С определение от открито заседание на 05.02.2020г. на основание чл.183, ал.1, изр.2 ГПК съдът е изключил от доказателствата по делото всички представени документи, описани в определението от 06.12.2019г. С молба от 23.03.2020г. „Банка ДСК“ АД чрез юрк. А. Каменополски е представил заверено копие на пълномощно и е декларирал, че всички документи са заверени от него в качеството му на процесуален представител. С молба от 08.09.2020г. ответницата е заявила, че оспорва истинността на представеното пълномощно на юрк.Каменополски, като не са изпълнени указанията на съда относно установяване на представителната власт на юрисконсулта. В открито заседание на 09.09.2020г. съдът е докладвал тази молба и е дал ход на устните състезания, като в мотивите на обжалваното решение е посочил, че на основание чл.183 ГПК молбата за подновяване на ипотеката и пълномощното на лицето, което е подало тази молба са изключени от доказателствата по делото. Съгласно разпоредбата на чл.183 ГПК, когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страна препис, но в такъв случай при поискване, тя е длъжна представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. В случая молбата от 14.02.2017г. за подновяване на ипотеката е представена като копие, върху което са отразени нотариалната заверка на подписа на К. М. и регистрационния номер с печат на Агенция по вписванията – Б., а пълномощното е в копие, върху което са отразени нотариалните заверки на подписите и на съдържанието. Копията са заверени с отбелязване „вярно с оригинала“ и подпис на юрк.Каменополски. При съпоставяне на дадените указания от съда в определението от 06.12.2019г., изпълнението им и приложените последици по чл.183 ГПК с определението от 05.02.2020г. настоящият състав констатира, че по отношение на пълномощното на К. М. указанията са изпълнени, тъй като те са пълномощното да се представи „във вид на заверен препис, оригинал или официално заверен препис“ и същото е представено в заверен от страната препис. По отношение на този документ не са били налице предпоставките за изключването му от доказателствата по делото. От друга страна, съдът служебно е изискал представянето на „заверен препис, оригинал или официално заверен препис“, предвид на обстоятелството, че в отговора на исковата молба изрично е оспорена представителната власт на М. „относно факта на подписаната и подадена молба от 14.02.2017г.“. Оспорването на „истинността на приложените документи“, направено в отговора по чл.131 ГПК, не включва пълномощното на М., тъй като същото не е приложено с исковата молба. Искането за представяне на оригиналите е относимо само към молбата от 14.02.2017г. и е заявено в отговора на исковата молба. Във въззивната жалба оплакването, освен че не са изискани оригиналите на документите, представени с исковата молба, е, че била оспорена представителната власт на М., но първоинстанционният съд „не се произнесъл по това доказателствено искане“, както че не бил „връчен проекто – доклада“ и не бил приет доклада по делото. В проекто доклада на делото от 12.02.2019г. е докладвано оспорването на представителната власт на лицето, подало молбата за вписване на подновяването на ипотеката, и правилно е разпределена доказателствената тежест: на ищеца да докаже подновяване на ипотеката, а на ответника – настъпването на фактите, обуславящи заличаване на ипотеката. След обявяване на проекта за доклад за окончателен са дадени указания на ответника, „че не прави доказателствени искания във връзка с твърденията си относно липсата на процесуална власт на лицето, извършило подновяване на ипотеката“. При така извършените процесуални действия настоящият съдебен състав намира, че искане за представяне на оригинал или на официално заверен препис на пълномощното не е заявен от ответника по иска и въззивник. Даденото указание правилно е изпълнено от ищеца чрез представяне само на заверен от страната препис. В този смисъл пълномощното неправилно е изключено от доказателствата по делото. По отношение на молбата от 14.02.2017г. за подновяване на ипотеката следва да се отбележи, че оспорването е досежно представителната власт на лицето, което я е подписало, видно от отговора на исковата молба. По делото е представена и втора молба със същия входящ номер, върху която е отразена резолюция „Да се поднови“. Тази молба е депозирана в Агенция по вписванията от К. М. и към нея отново е приложено пълномощното от 10.05.2011г. Посочената молба не е от приложените към исковата молба документи и за нея не са дадени указания в определението от 06.12.2019г. Следователно молбата за подновяване на ипотеката е подадена от К. М. с приложено пълномощно за представителна власт, учредена й от лицата, представляващи кредитора „Банка ДСК“ АД. Видно от разпечатката от системата на Службата по вписванията Б. на 14.02.2017г. е вписано подновяване на ипотеката, поради което оригиналът на документа съществува в електронен вид и е достъпен, като по делото не е оспорен фактът на вписаното подновяване на ипотеката. Направеното оспорване на представителната власт на М. е недоказано с оглед на пълномощното от 10.05.2011г. - за участие в нотариални производства по учредяване и заличаване на ипотеки по отпуснати кредити.Доказателствени искания във връзка с оспорването, след представяне на завереното от страната копие на пълномощното не са направени. Предявеният от ищеца иск се основава на извършено заличаване на ипотеката, което е било заявено с оглед на неподновяването й след изтичане на десет години от вписването по чл.22 от Правилника за вписванията. Оспорването от ответницата по иска подновяване на вписването е направено именно с оглед на основанието, на което тя се е позовала за заличаване на ипотеката. Следва да се отбележи, че по отношение на молбата за заличаване на ипотеката от 18.05.2017г. също е било направено оспорване с отговора на исковата молба, също са дадени указания за представяне на оригинал или официално заверен препис и тя също е изключена от доказателствата по делото с определението от 06.12.2019г. Върху молбата е видимо разпореждането „Да се заличи“ и заличаването е отразено в разпечатката от системата на Службата по вписванията Б.. При произнасяне по предявения иск въззивният съд е приел за безспорно единствено учредяването на ипотеката на 30.03.2017г. (нотариалният акт също е изключен от доказателствата по делото), но решаващият състав, като се е позовал на определението си от 06.12.2019г., постановено по реда на чл.183, ал.1, изр.2 ГПК, не е приел за безспорно, че е вписано подновяване и е вписано заличаване на ипотеката. Тези два факта не се оспорват от страните и са отразени в системата на Службата по вписванията. От мотивите на решението индиректно може да се заключи, че фактите са приети за безспорни, доколкото е формиран извод, че не е доказано право на кредитора за подновяване на ипотеката и вписано заличаване при липса на предпоставките по чл.22 ПВ. При безспорността на тези факти, спорът между страните е единствено дали лицето, подало молбата за подновяване на ипотеката, разполага с представителна власт, каквото е становището на ответницата по иска и свързаните с това оспорвания на доказателства. Предвид на представената и отразена в регистъра молба за подновяване на ипотеката от 14.02.2017г., депозирана от К. М., и представителната й власт, учредена с пълномощното от 10.05.2011г., последното изключено от доказателствата по делото в нарушение на процесуалните правила, подновяването на вписването е направено в съответствие с разпоредбата на чл.172, ал.1, изр.2 ГПК – преди изтичане на 10 години от учредяването й на 30.03.2007г., поради което не са били налице предпоставките по чл.22 ПВ за заличаване на вписването. Вписването на заличаването е нищожно на основание чл.537, ал.2 ГПК и следва да се отмени. По изложените съображения въззивното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва на основание чл.293, ал.1 ГПК да се отмени и да се постанови ново решение, с което предявеният иск да се уважи. По разноските. На основание чл.81 ГПК ответницата следва да заплати направените от касатора разноски по представения списък в размер на 1311,22 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 260032/09.10.2020 г., постановено по в.гр.д. № 795/2019 г. по описа на Добрички окръжен съд, като ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Д. Й., [населено място], [община], [улица], по иска с правно основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.537, ал.2 ГПК и чл.88 и чл.90 ЗКИР, предявен от „Банка ДСК“ АД, [населено място], [улица], че извършеното на 18.05.2017 г. вписване на заличаване на договорна ипотека, учредена в полза на Банката с нотариален акт № 66, том III, рег. № 1497, нот. дело № 373/2007 г. на нотариус О. О., с рег. № 109 и район на действие - РС – Балчик, вписан с вх. № 1356/30.03.2007 г., акт № 93, том I, дело № 783/2007 г. на Служба по вписванията – Б., е нищожно. ОТМЕНЯ извършеното вписване – заличаване на договорна ипотека, учредена в полза на Банката с нотариален акт № 66, том III, рег. № 1497, нот. дело № 373/2007 г. на нотариус О. О., с рег. № 109 и район на действие - РС – Балчик, вписан с вх. № 1356/30.03.2007 г., акт № 93, том I, дело № 783/2007 г. на Службата по вписванията – Б., обективирано в акт № 169, т.1, вх.р.№ 1157/18.05.2017 г. на Служба по вписванията – Б.. ОСЪЖДА С. Д. Й., [населено място], [община], [улица], да заплати на „Банка ДСК“ АД, [населено място], [улица], сумата от 1311,22 лв. (хиляда триста и единадесет лева и двадесет и две стотинки) – разноски за производството. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.