1 Р Е Ш Е Н И Е № 63 София, 20.03.2018г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Ванюша Стоилова като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3940 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от К.-Л. Г.,поданик на О. К. В. и С. И. чрез адв.Б. Г. от АК В. Т. срещу решение № 225 от 6.06.17г.по в.гр.дело № 90/17г.на Великотърновския окръжен съд.С него е отменено решение № 33 от 10.11.16г.по гр.дело № 36/16г.на Свищовския районен съд в обжалваната част и вместо него е постановено друго,с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете П. М. Г., [дата на раждане] в Ш.,на бащата М. П. Г. ; определено е местоживеенето на детето при бащата в [населено място], общ.С., [улица]; за майката К. –Л. Г. е определен следния режим за лични контакти с малолетното дете : за времето на пребиваването на майката в България всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9ч.в събота до 18ч.в неделя с преспиване по нейното местоживеене,както и независимо от местопребиваването й в страната или в чужбина- по един месец през лятото от 1 юли до 1 август всяка година,за времето от 25 декември на всяка четна година до 2 януари на следващата година,за Великденската ваканция – официално определена в България за съответната нечетна година,като бащата води детето при майката на посочен от нея адрес в България или чужбина,а майката връща детето при бащата по местоживеенето на детето; осъдена е К. –Л. Г. да заплаща на М. П. Г. в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете П. М. Г. ежемесечна издръжка в размер на 200 лв,начиная от влизане на решението в сила,до настъпването на законоустановени причини за изменението или прекратяването й,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на просрочието до окончателното изплащане на сумата. С определение № 1066 от 15.11.17г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка на процесуалната му допустимост. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото,приема следното: Служебно задължение на съда е да следи за спазването на съществени процесуални норми,обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото.Преди да реши спора по същество,съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост.В случая се поставя въпросът за допустимостта на производството пред българския съд,с оглед правилата за подсъдността на исковете за упражняване на родителски права по отношение на дете,което има обичайно местопребиваване в държава – членка на ЕС,въведени с Регламент /ЕО/№ 2201/2003г.на Съвета от 27.ХІ.2003г.Регламентът урежда правилата за подсъдността,признаването и изпълнението на решенията по брачни дела и делата,свързани с родителската отговорност за децата на двамата съпрузи,издадени в хода на брачното производство – чл.3.Този регламент се отнася само до разтрогване на родителските връзки и не трябва да се занимава с въпросите за основанията за развода,имуществените последици на брака или други допълнителни въпроси – чл.8.Съгласно чл.12 подсъдността по делата за родителска отговорност трябва да се отнася към държавата – членка на обичайното местопребиваване на детето,освен в случаите на промяна на пребиваването на детето по силата на споразумения между носителите на родителската отговорност. В разглеждания случай детето П. е родено на 31.12.10г. в Ш..Данните по делото сочат,че родителите са съпрузи от 29.04.11г.До м.ноември 2011г.страните,заедно с малолетното дете,са живели в Ш.,след което за няколко месеца са идвали в България,при родителите на ищеца М. Г..През периода май-декември 2012г.отново са пребивавали в Ш.,като през м.декември 2012г.са дошли в България.До м.март 2014г.са живели в България,в дома на родителите на ищеца в [населено място],като и двамата са полагали грижи за детето.Поради влошените отношения ответницата е заминала за Ш. през м.март 2014г.,като детето е останало с баща си в България.От този момент до предаването му с протокол от 21.03.16г.по изп.дело № 2/16г.П. е отглеждан от баща си,подпомаган от роднините му.През този период майката е водила дела за предаване на детето на нея,което е разпоредено по силата на решение № 2357 от 30.11.15г.по гр.дело № 3787/15г.на Софийски апелативен съд,с което е отменено решение № 5301/17.07.15г.по гр.дело № 1914/14г.на СГС.Към настоящия момент детето живее в Ш.,заедно с майка си. При тези данни по делото настоящият съдебен състав приема,че обичайното местоживеене на детето П. е в Ш.,т.е. на територията на друга държава – членка на ЕС.По силата на чл.235 ГПК при постановяване на решението си съдът взема предвид и фактите,настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.В случая това е фактът на връщане на детето П. Г. в държавата на обичайното му местопребиваване – Ш. и предаването му на неговата майка К.- Л. Г. с влязло в сила съдебно решение,изпълнено на 21.03.2016г.Следва да намери приложение чл.8 т.1 от Регламент 2201/2003г.,според който по делата,свързани с родителска отговорност,компетентни са съдилищата на тази държава – членка, в която детето има обичайно местопребиваване по времето,когато съдът е сезиран. Според чл.17 от Регламент № 2201/2003г.съдът следи служебно за своята компетентност по делата, за които регламентът се отнася и е длъжен да прогласи, че не е компетентен /т.е.да прекрати производството по делото/,ако намери основания за това. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде обезсилено и да бъде прекратено производството по делото по претенцията за упражняване на родителските права,включително мерките на лични отношения и издръжката. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И : ОБЕЗСИЛВА решение № 225 от 6.06.17г.по гр.дело № 90/17г.на Окръжен съд – Велико Търново В ЧАСТТА,с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете П. М. Г., [дата на раждане] в Ш.,на бащата М. П. Г. ; определено е местоживеенето на детето при бащата в [населено място], общ.С., [улица]; за майката К. –Л. Г. е определен следния режим за лични контакти с малолетното дете : за времето на пребиваването на майката в България всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9ч.в събота до 18ч.в неделя с преспиване по нейното местоживеене,както и независимо от местопребиваването й в страната или в чужбина- по един месец през лятото от 1 юли до 1 август всяка година,за времето от 25 декември на всяка четна година до 2 януари на следващата година,за Великденската ваканция – официално определена в България за съответната нечетна година,като бащата води детето при майката на посочен от нея адрес в България или чужбина,а майката връща детето при бащата по местоживеенето на детето; осъдена е К. –Л. Г. да заплаща на М. П. Г. в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете П. М. Г. ежемесечна издръжка в размер на 200 лв,начиная от влизане на решението в сила,до настъпването на законоустановени причини за изменението или прекратяването й,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на просрочието до окончателното изплащане на сумата. ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.