Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    № 358   София, 25 юни  2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на десети юни  2010 г. в състав :                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА                                                                             ЧЛЕНОВЕ:  КЕТИ МАРКОВА                                                                                     ПАВЛИНА ПАНОВА                                                            при секретаря ............Ив. Илиева...........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........Ст. БУМБАЛОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 293/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения С. М. Й. за възобновяване на ВНОХД № 301/2009 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград и отмяна на постановеното по него решение и оправдаването му или връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. В искането се посочва наличие на всички касационни основания по чл. 348 ал.1 т.1-3 от НПК, но по същество се съдържат доводи само за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. В контекста на това касационно основание се излагат аргументи за това, че съдебно-счетоводните експертизи са дали своите заключения въз основа на свидетелски показания, без да работят с първична счетоводна документация, че по делото липсва такава документация, че за част от получените плащания са използвани само касови ордери, а не и фактури, че в хода на въззивното производство е било отказано да се приемат като доказателство представени от подсъдимия РКО, че не е бил допуснат свидетел, посочен от него, както и че е участвал като страна граждански ищец, въпреки че производството по гражданския иск е било прекратено още пред първата инстанция. Пред касационния съд защитникът на осъдения Й. поддържа искането и всички изложени в него съображения, като акцентира върху невиновността на дееца, предвид обстоятелството, че деянието му е не е доказано по несъмнен начин. Иска оправдаването на молителя. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, поради което предлага да бъде оставено без уважение. Счита, че решението на въззивния съд отговаря на критериите на чл. 339 от НПК, няма нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закони.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: С присъда № 994/24.02.2009 г. по НОХД № 980/2006 г. Благоевградският районен съд е признал подсъдимия С. М. Й. за виновен в осъществяване на престъпление по чл. 206 ал.3 пр.1 вр. ал.1 пр.2 от НК и на осн. чл. 54 ал.1 от НК му е наложил наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено за срок от три години за това, че през есента на 2003 г. в с. Д., общ. Благоевград противозаконно е присвоил чужди движими вещи – пари в големи размери – 10 397,43 лв. , собственост на Кооперация на селскостопанските производители и водоползватели „Дъбрава”, които пазил. Със същата присъда подсъдимият е бил лишен от правото да заема държавна или обществена длъжност, свързана с пазене и управление на чуждо имущество за срок от една година. С въззивно решение № 465 от 21.012010г., постановено от Благоевградски окръжен съд по ВНОХД № 301/2009 г., присъдата е била потвърдена. Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение, като искането за възобновяване се явява подадено в изискуемия се 6- месечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК.   Разгледано по същество, искането на осъдения е частично основателно.   Прегледът на материалите по делото сочи на допуснато съществено процесуално нарушение при разглеждането на делото от въззивната инстанция. В съдебно заседание, проведено на 16.10.2009 г. , подсъдимият чрез защитата си е направил искане за приобщаване към доказателствата по делото на „един кочан с касови ордери и квитанции”, който бил намерен от него, след като е станал председател на Кооперацията. С тях подсъдимият е целял да установи при кого са постъпвали сумите, предмет на обвинението. Съдът е отказал приобщаването на кочана с ордери , тъй като е приел, че „по делото са събрани достатъчен брой писмени и гласни доказателства, поради което останалите доказателства не следва да се уважават, тъй като са неотносими към настоящето производство” /л. 25 – гръб от възз. производство/. Тази констатация на съда най-малкото е невярна. По делото е налице изключително съществена празнота от гледна точка на писмени доказателства по отношение на частта от предмета на обвинението, касаещо сумите, получени от св. Н от продажбата на грозде. Обвинението е било подкрепено само със свидетелски показания и един брой тетрадка с водени в нея вписвания от св. М. В същото време както тази свидетелка /л. 53/, така и свидетелите Д/л.48/ и Я. / л.51/ твърдят, че всяка вечер Миладинова е отчитала паричните постъпления на подс. Й. , като това ставало с попълването на ордер от нейна страна, който бил подписван от нея и от подсъдимия. Тези ордери не са били намерени от органите по разследването. За тях са налице показанията на св. Д, че цялата документация на кооперацията била взета от подс. Й. с оглед оформянето на счетоводната отчетност на кооперацията от неговата съпруга, която имала съответните познания. При тази доказателствена наличност буди недоумение решението на въззивния съд да откаже приемането на доказателства – касови ордери, представени от подсъдимия. Първо, съдът не би могъл да се произнесе по въпроса за относимостта на тези ордери към предмета на обвинението, без да ги е приел като доказателство. От съдебния протокол не става ясно защо съдът е приел, че те не са относими. Второ, по делото ясно е установено, че цялата документация след приключване на продажбата на гроздето, е останала именно у подсъдимия. Не е изключено представеният кочан с ордери да е именно част от тази документация. Трето, установено е, че св. М е предавала парите, попълвайки касови ордери. Дали представените ордери от подсъдимия пред въззивния съд са именно тези, с които Миладинова е предавала суми на подсъдимия, които той впоследствие е обсебил, съдът не би могъл да реши, без да изследва този въпрос. Това би могло да стане чрез приемането на ордерите, предявяването им на св. М, а при необходимост и назначаването на графологическа експертиза относно почерка, с който е попълнен ордера, както и подписите, съдържащи се в него/. Като не е приел и изследвал представените от подсъдимия документи, съдът не е обезпечил делото с необходимата доказателствена съвкупност, която да удостовери, че той е взел решение по делото в резултат на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото /чл.14 от НПК/. Не може да се приеме и че съдът е стигнал до обективната истина по делото, след като е игнорирал представените документи, които е възможно да се окажат именно липсващите касови ордери – тези счетоводни документи, които да установят предмета на обвинението и дали той действително е преминал във фактическа власт на подсъдимия. По този начин е нарушен принципа на чл. 13 от НПК, задължаващ съда да разкрие обективната истина, като това стане по реда, предвиден в чл. 107 от НПК. Съгласно тази норма съдът е длъжен да събира както доказателства, които разобличават подсъдимия или отегчват неговата отговорност, така и доказателства, които оправдават подсъдимия или смекчават отговорността му. Като е отказал да приобщи документите, представени от подсъдимия, съдът не е дал възможност на него и защитата му да използват тези документи като доказателства и въз основа на тях да изграждат защитата си. По този начин съдът не е достигнал до обективната истина, а също така е и ограничил правото на защита на подс. Йорданов. Последното се реализира с възможността му да представя доказателства и да прави съответните искания въз основа на тях. Това му право е гарантирано както от чл. 55 от НПК, така и е израз на реализацията на принципа на чл. 12 от НПК и чл. 6 от ЕКПЧ. Лишаването на подсъдимия в случая от възможността да сочи доказателства и да се позовава на тях е съществено ограничение на правото му на защита и на принципа на състезателността и равенството на страните в наказателния процес. Приобщаването на документите, представени от подсъдимия не означава във всички случаи, че съдът следва да ги приеме предварително за достоверни и установяващи твърдените от подсъдимия обстоятелства. По този въпрос обаче той би могъл да се произнесе единствено след проверка и оценка на доказателството, което не може да стане преди документите да са приобщени към делото. С оглед на това въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения на принципите на чл. 12,13 и 14 от НПК и на правилата, уреждащи правото на защита на подсъдимия в наказателния процес. Нарушенията са особено съществени, тъй като допускането им е довело до невъзможност подсъдимият да упражни пълноценно правото си на защита, а съдът да се произнесе по неговите оправдателни аргументи. Тъй като по конкретното дело е било допуснато съществено нарушение по чл. 348 ал.1 т.3 вр. ал.3 т.1 от НПК, което е отстранимо чрез връщане на делото за ново разглеждане, е налице основание за възобновяване на наказателното производство по делото, отмяна на постановеното по него решение и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора. Не е възможно касационният съд да се произнесе по искането за оправдаване на подсъдимия, тъй като констатираните процесуални недостатъци не позволяват упражняването на това правомощие. С оглед този изход на производството не е необходимо произнасяне по останалите доводи, съдържащи се в твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения, но въззивният съд следва да се съобрази с обстоятелството, че по делото вече не е налице страна „граждански ищец”. При новото разглеждане пред въззивната инстанция процесуалните пропуски следва да бъдат отстранени чрез приобщаване на сочените от подсъдимия доказателства, чрез тяхната проверка по указаните вече начини, както и чрез нов цялостен задълбочен анализ на цялата доказателствена съвкупност. Предвид изложеното и на основание чл. 425 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНОХД № 301/2009 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. ОТМЕНЯ постановеното по него въззивно решение № 465 от 21.01.2010 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.