Р Е Ш Е Н И Е № 2 Гр. София, 18 февруари 2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на петнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора М. Михайлова като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 1202/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. А. Б., защитник на подс. Т. М. Д., против решение № 362/10. 10. 2018 год., постановено по в. н. о. х. д. № 701/2018 год. по описа на Софийски апелативен съд. С жалбата се атакува единствено осъдителната част на въззивния съдебен акт. Релевирани са всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, но са изложени доводи само за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствата. Поддържа се, че изводът на съда, че именно подсъдимият е посредничил между свидетелите Н. и Я. за сделката за закупуване на инкриминираното наркотично вещество, е произволен и основан на предположения; твърди се, че въззивната инстанция е придала на разговорите, документирани посредством използване на специални разузнавателни средства, смисъл какъвто те не притежават. С оглед тези аргументи защитникът настоява за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подс. Т. Д. не изразява лично становище относно основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда от 06. 03. 2018 год., постановена по н. о. х. д. № 4253/2014 год., Софийски градски съд, НО, 15 състав е признал подс. Т. М. Д. за виновен в това, че на 28. 05. 2012 год. около 16,30ч. – 17,00 часа в [населено място], в съучастие като помагач с И. Я. (извършител) умишлено улеснил Я. да разпространи без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество – марихуана с нето тегло 0,90 гр., със съдържание на активен компонент тетра-хидроканабинол 9,2%, на стойност 5.40 лв., като го продаде на Д. Н. за сумата от 30 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 5, алт. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева и го е оправдал по обвинението умишлено да е улеснил Я. да държи с цел разпространение инкриминираното наркотично вещество. Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен в това, че за времето от 17,05ч. до 23,22ч. на 28. 05. 2012 год. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в съучастие като помагач с И. Я. (извършител) умишлено улеснил Я. да да държи с цел разпространение без надлежно разрешително съгласно ЗКВНВП високорискови наркотични вещества – марихуана с нето тегло 49,60 гр. и амфетамин с общо нето тегло 28,71 гр., всичко на обща стойност 1 158.90 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнато му обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Подсъдимият е признат за невиновен и в това, че на 25. 05. 2012 год. в [населено място], в съучастие като помагач с И. Я. (помагач) и Е. В. (извършител), умишлено улеснил В. да държи с цел разпространение без надлежно разрешително за времето от 25. 05. 2012 год. до 29. 05. 2012 год. в [населено място] високорискови наркотични вещества, както следва: марихуана с нето тегло 0,34 гр., със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4,6%, на стойност 2.04 лева и хашиш с нето тегло 0,80 гр., с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 1,9%, на стойност 7.20 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 НК. Съдът е отнел в полза на държавата инкриминираните наркотични вещества и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. Присъдата е проверена по жалба на защитника на подсъдимия и с решение № 362/10. 10. 2018 год., постановено по в. н. о. х. д. № 701/2018 год. по описа на Софийски апелативен съд, е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. Преди всичко следва да бъдат обсъдени доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото от тяхната основателност зависи дали ще бъдат разгледани твърденията на защитата за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Внимателният прочит на проверявания съдебен акт не дава основание да бъдат възприети аргументите на защитата за неспазване на правилата, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение. На първо място, не се подкрепят от материалите по делото възраженията за недопустимо предположение, че на 28. 05. 2012 год. подс. Д. приел на тел. № /номер/ обаждане от свид. Н. с искане за закупуване на марихуана на стойност 30 лева, след което от тел. № /номер/предал поръчката на свид. Я., разяснявайки му кога и къде ще го чака купувачът, за да получи наркотика. Съдът е достигнал до извод за участие на подсъдимия в инкриминираното деяние след внимателен и задълбочен анализ на събраните гласни и писмени доказателства, на протоколите за веществени доказателствени средства, събрани посредством експлоатиране на специални разузнавателни средства и на експертните заключения. Доказателствените източници са обсъдени поотделно и в съвкупността им, при спазване на правилата на формалната логика, а оценката им е осъществена съобразно действителното им съдържание, без да им се придава смисъл, какъвто те не притежават. Обстоятелството, че по делото не е била изслушана фоноскопска експертиза, установяваща идентичност между гласа на подсъдимия и този, на лицето, записано при използване на специални разузнавателни средства, не е убягнало от вниманието на САС, но той законосъобразно е заключил, че само по себе си това не е достатъчно за постановяване на оправдателна присъда. В основата на тази констатация е поставена забраната на чл. 14, ал. 2 от НПК за доказателства и доказателствени средства, ползващи се с предварително установена сила. Ето защо в съответствие с изискванията за обективност, всестранност и пълнота на изследването съдът е анализирал останалите доказателствени източници и убедително е защитил тезата си, че макар и косвени, те изграждат непрекъсната доказателствена верига, обосноваваща единствено възможен извод за участие на Т. Д. като помагач в инкриминираното разпространение на високорискови наркотични вещества. Така, въз основа на справките от мобилните оператори, съдът е приел за безспорно доказано, че S. карти с номера /номер/ и /номер/ са ползвани в инкриминирания период с апаратите, иззети при задържане на подсъдимия, като самото задържане е станало в относително кратък период след приемането на поръчка от свид. Н. и предаването ѝ на свид. Я.. Наред с това контролираната инстанция се е позовала на показанията на свид. В., като е отчела не само, че тя е била пряко ангажирана с разпространението на наркотични вещества и е приемала поръчки за доставка на наркотици именно от първия телефонен номер, но и че при разпита си пред съдия на досъдебното производство свидетелката без колебание е посочила, че едно от лицата, които отговаряли на повикванията ѝ, бил тъкмо присъствалия на това действие по разследването Т. Д.. За преценката, че заявеното от В. е достоверно от съществено значение е бил не само фактът, че тя добросъвестно е разказала както за схемата, по която са били приемани и изпълнявани поръчките на желаещите да си купят дрога, така и за собственото си участие в нея без да се опитва да го омаловажи. Със сериозна тежест е било и обстоятелството, че свидетелката е професионален музикант и притежава т. нар. „абсолютен слух“, позволяващ ѝ с точност да разпознава височина на тонове, тембър и звучене на човешки глас. Посоченото от нея, че с течение на времето гласът се променя, правилно не е послужило като основание за съмнение в твърденията ѝ предвид факта, че разпитът ѝ на досъдебното производство е бил непосредствено след задържането им с Д. и Я. и в много кратък период след проведените телефонни разговори с първия от тях. Показанията на свид. В. са били съпоставени и със заявеното от свидетел с тайна самоличност № 2 и съдът е достигнал до верен извод, че двете доказателствени средства кореспондират помежду си, тъй като защитеният свидетел е разпознал подсъдимия и е посочил, че в инкриминирания период е поръчвал наркотици на тел. /номер/. При това апелативният съд е обсъдил задълбочено възражението на защитата за процесуална негодност на протокола за разпознаване и е изложил законосъобразни съображения за неговата неоснователност. Най-сетне, в подкрепа на извода, че посредник между свидетелите Н. и Я. е бил именно подсъдимият, апелативният съд е изтъкнал основното и допълнителното заключение на техническата експертиза. Вещото лице е проследило клетките, от които са провеждани разговори на инкриминираната дата, и въз основа на специалните си знания и дългогодишния си професионален опит е достигнало до извод, че интересуващите процеса телефонни контакти са осъществени от станция в непосредствена близост до дома на подсъдимия, като е налице съвпадение в местонахождението на двата телефона – № /номер/и № /номер/, не само по време на тези разговори, но и на предхождащите и следващите ги такива. Неоснователно е и възражението за превратна интерпретация на разговорите, документирани в протоколите за веществени доказателствени средства, получени при експлоатиране на специални разузнавателни средства. Доводът, че на общи фрази и обичайни разговори е придаден смисъл, какъвто те не притежават, би бил резонен само ако коментираното доказателствено средство се разглежда изолирано, извън контекста на останалите доказателствени източници, но тъкмо подобен подход би представлявал нарушение на процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение. Именно поради това той не е бил възприет от въззивната инстанция. Съдът е анализирал детайлно не само разговорите от инкриминираната дата, но и тези, които я предшестват и е съпоставил съдържанието им с показанията на свид. Й. Й., който в течение на дългогодишната си професионална дейност е придобил достатъчно ясна и подробна информация досежно използваните от дилърите на наркотици кодирани изрази. За извода, че вместо официалните названия на наркотичните вещества подсъдимият и свидетелите Я. и В. са използвали различни имена или други думи – „дума“, „дума“, „дума“, „дума“ и т. н., от значение е било и развитието на инкриминираните събития. Въпреки че нито в разговора между подсъдимия и свид. Н., нито в този между Д. и свид. Я. събеседниците са употребили думите „марихуана“, „коноп“ или „трева“, в крайна сметка именно това вещество е получил свид. Н. от свид. Я., като видно от показанията на свидетелите Д. Д. (полицейски служител, осъществил наблюдението над свид. Я.) и И. Д. (приятел на Я.) срещата между продавач и купувач е била кратка и без прояви на неразбирателство между тях относно естеството на доставката. При положение, че аналитичната дейност на въззивната инстанция не страда от пороците, описани в касационните жалби, не може успешно да се поддържа, че тя е довела до неправилно приложение на материалния закон. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Описаните в мотивите действия на подс. Д. по приемане на поръчката за доставка на марихуана и предаването ѝ на свид. Я. заедно с разяснения относно времето и мястото на срещата с купувача – свид. Н., осъществяват състава на престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 5, алт. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК. Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. В касационната жалба не се посочва кои са обстоятелствата, които имат отношение към вида и размера на наказанието и които са били игнорирани или недооценени от апелативния съд, а проверката, извършена от настоящия съдебен състав не установи наличието на такива. На подсъдимия е наложено минималното наказание, предвидено за извършеното от него престъпление и намаляването му под този минимум е възможно само при условията на чл. 55 от НК. В случая обаче чистото съдебно минало и трудовата ангажираност на подсъдимия са единствените смекчаващи обстоятелства и те не са нито изключителни, нито многобройни по смисъла на цитираната разпоредба, а и не могат да обосноват несъразмерна тежест на минимално предвиденото наказание предвид данните, че инкриминираното деяние не е инцидентна проява в живота на подсъдимия. С оглед изложеното касационната инстанция намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от НПК и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 362/10. 10. 2018 год., постановено по в. н. о. х. д. № 701/2018 год. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.