Р Е Ш Е Н И Е                                                                   № 235            София, 17 май 2010 година                        В ИМЕТО НА НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 19 април две хиляди и десета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                              ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                     ДАНИЕЛА АТАНАСОВА                                                                                                                                                                                                                                             при участието на секретаря:Румяна Виденова и в присъствието на прокурора:Антони Лаков изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №136 по описа за 2010 година   Срещу въззивна присъда по внохд. №575/2009 г. на Окръжен съд гр. С. са подадени касационни жалби от частния обвинител и граждански ищец П. И. и от подсъдимия Н. В съдебно заседание частния обвинител,чрез повереника си поддържа жалбата с оплаквания за явна несправедливост на наказанието и занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Подсъдимия лично и чрез защитата си ангажира всички касационни основания. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановената въззивна присъда правилна и законосъобразна,а подадените жалби неоснователни. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 8.02.2010 г. постановена по внохд. №575/2009 г. на Окръжен съд гр. С. е отменена оправдателна присъда по нохд. №650/2009 г. на Районен съд гр. С. и вместо това, подсъдимия Н е признат за виновен в това на 25.06.2008 г. в с. С. да е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвокупление по отношение на лице навършило 14 год.-св. П. И. ,чрез употреба на сила,поради което и на основание чл.150 ал.1НК вр. с чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години,изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от четири години. С присъдата е уважен граждански иск за причинени неимуществени вреди, в полза на пострадалата в размер на 8000 лв.,ведно със законните последици. ПО ЖАЛБАТА на частния обвинител и граждански ищец И. : Основното оплакване е за явна несправедливост на наложеното наказание ,с искане да се увеличи размера на наказанието лишаване от свобода и се отмени приложението на чл.66 ал.1 НК. Доводите са неоснователни. При определяне размера на наказанието ,което подсъдимия следва да изтърпи за извършеното от него престъпление въззивния съд е съобразил всички обстоятелства от значение,включително степента на личната обществена опасност на подсъдимия,както и тази на извършеното престъпление. Наказанието е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5т.1 НПК. Законосъобразно е и приложението на чл.66 ал.1 НК. Неоснователно е и оплакването за занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди . В тази връзка изключително подробни са мотивите към присъдата,съобразена е и разпоредбата на чл.52 ЗЗД. ПО ЖАЛБАТА на под. С. : Оплакванията за съществени процесуални нарушение касаят оценката на доказателствата направена от въззивния съд,който изградил изводите си по фактите единствено на показанията на пострадалата,които били вътрешно противоречиви,игнорирани показанията на другите свидетели, освен на тези възпроизвеждащи казаното от пострадалата,не взето предвид психичното заболяване на пострадалата предхождащо инцидента. Доводите са неоснователни. Въззивния съд е констатирал съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата допуснати при постановяване на първоинстанционната присъда,поради което е направил изключително подробен и задълбочен анализ на цялата доказателствена съвкупност. Посочил е кои обстоятелства от предмета на доказване приема за установени и на коя доказателствена основа. Изключително подробно са обсъдени и обясненията на подсъдимия ,съпоставени с останалите доказателства и доказателствени средства. Посочено е и на кои свидетелски показания следва да се даде вяра ,в коя точно част и защо. Липсва претендирането игнориране на доказателства и изграждане на изводи “единствено” на показанията на пострадалата. Напълно голословни са твърденията ,че “по тялото на пострадалата няма видими белези от нанесения й побой”,като се вземат предвид показанията на пострадалата,служителите на МВР видели я на следващия ден,д-р Петрова прегледала пострадалата на 27.06.2008 г.,както и заключението на съдебно медицинската експертиза. Неоснователно е и оплакването за нарушение на закона. На инкриминираната дата и място подсъдимия е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвокупление,по отношение на пострадалата И. ,като употребил за това сила и по този закон е осъден,т.е. приложен е закона,който е следвало да бъде приложен. Довода за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание не е мотивиран,поради което не се обсъжда,а е и неоснователен по посочените по горе ,по повод касационната жалба на частния обвинител. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената присъда правилна и законосъобразна,а подадените жалби изцяло неоснователни. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА присъда по внохд. №575/2009 г.по описа на Окръжен съд гр. С..       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :