Р Е Ш Е Н И Е № 77 София, 17 юли 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. осемнадесети февруари ........... 2014 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ............................... ЧЛЕНОВЕ: .. Даниела Атанасова ............................. .. Красимир Шекерджиев .................... при секретар .. Илияна Петкова ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мадлена Велинова .........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. КНОХД № .. 2382 .. / .. 13 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по подадени в срок жалби от страна на подсъдимия С. Д. и от страна на гражданските ищци и частни обвинители М. М., С. Д. и А. М.. Обжалва се решение № 149 от 25.10.13 год., постановено по ВНОХД № 153/13 год. по описа на Бургаския апелативен съд. Със същото е изменена присъда № 183 от 22.07.13 год. по НОХД № 561/13 год. на Бургаския окръжен съд, с което Д. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 1 НК. С жалбите от страна на подсъдимия Д. се обжалва решението в наказателната и в гражданската му части. Посочени са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК – нарушение на закона и явна несправедливост. Посочени са доводи само по отношение на явната несправедливост в двете части на решението. Иска се да се измени решението, като се приложи чл. 55, ал. 1 НК, да се отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода по чл. 66, ал. 1 НК и да се намалят присъдените на гражданските ищци обезщетения за неимуществени вреди. С жалбата от страна на гражданските ищци и частни обвинители се атакува решението като явно несправедливо в двете му части. Визирани са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Сочат се доводи единствено за явната несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с конкретни указания, които да бъдат съобразени при определянето на наказанието. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители поддържа жалбата. Посочва, че правилно апелативният съд не е приложил чл. 55, ал. 1 НК и е постановил ефективно изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода, но намира същото за явно несправедливо. Пледира за „увеличаване” на същото. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Защитата на подсъдимия поддържа жалбата. Моли за приложението на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК и намаляване на присъдените на гражданските ищци обезщетения. Намира жалбата на наследниците на пострадалия за неоснователна. Прокурорът счита жалбите за неоснователни. Пледира за оставяне в сила на решението. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилите жалби, посочените основания и доводи и становищата на страните, намира следното: Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. С цитираната присъда подсъдимият С. Д. е признат за виновен в това, че на 18.08.12 год. в [населено място], вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, по непредпазливост причинил смъртта на И. М., поради което и на осн. чл. 124, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК и чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на ДВЕ години лишаване от свобода, търпими на осн. чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 НК в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. Съдът е осъдил Д. да заплати на осн. чл. 45 ЗЗД на М. М., С. Д. и А. М. обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на по 55 000.00 лв. за всеки един поотделно, заедно със законната лихва, считано от 18.08.12 год. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил гражданския иск в останалата му част до 150 000.00лв. за всеки от ищците като неоснователен. Произнесъл се е по разноските по разноските по делото и държавната такса. С обжалваното решение БАС е изменил присъдата. Преквалифицирал е престъплението в такова по чл. 124, ал. 1, пр. 2 НК /изоставена е връзката с чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК . Увеличил е присъдените обезщетения за М. М. и А. М. от 55 000.00 лв. на 100 000.00 лв. за всеки един от двамата и от 55 000.00 лв. на 95 000.00 лв. за С. Д.. Произнесъл се е по държавната такса, вследствие на измененията на обезщетенията и направените разноски от гражданските ищци пред въззивната инстанция. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Двете групи страни в касационното производство обжалват решението в наказателната част единствено за размера на наложеното наказание, съответно отказа на съда да приложи чл. 55 и института на условното осъждане – основание по чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5 НПК. В гражданската част от страна на подсъдимия се атакува размера на присъдените обезщетения като завишен. При определяне на наказанието въззивната инстанция е възприела и изключително задълбочено и подробно е посочила като обстоятелства, значими за наказателната отговорност на Д., обществената опасност на конкретното извършено непредпазливо престъпление, с оглед на повода, причините, времето, мястото, механизма на извършване, броя, силата и насочеността на ударите, средството за тяхното нанасяне и локализацията, причинените на пострадалия наранявания и времето до настъпване на смъртта. Като отегчаващи отговорността обстоятелства са отчетени ниската обща и правна култура на подсъдимия, слабите му морално-волеви задръжки, незачитане на физическата неприкосновеност и правото на живот, злоупотребата с алкохол, проявената агресивност и отмъстителност, спрямо човек, с който работят заедно. В жалбите не се сочат обстоятелства, които не са взети предвид или са подценени или надценени. Като смекчаващи отговорността обстоятелства са ценени чистото съдебно минало на Д., действията му по оказване помощ на пострадалия, съдействието му за бързо приключване на разследването, изразеното от него разкаяние и критично отношение към собственото си виновно поведение, добрите характеристични данни и постоянната му трудова ангажираност, както и провокативното поведение на пострадалия. Законосъобразно е определено наказанието при условията на чл. 54 НПК. В конкретния случай не се констатират многобройни смекчаващи отговорноста обстоятелства, нито изключително такова. Признаването на фактите по обвинителния акт е отчетено от законодателя в процедурата по съкратеното съдебно следствие, а с оглед обстоятелствата по извършване на деянието и наличието на свидетели не е било необходимо самопризнанието на подсъдимия, за да се установи авторството и механизма на осъществяване на престъплението и от там – допълнително да се смекчи отговорността на извършителя по разкриване на истината. Доколкото умишлено нанесената средна телесна повреда е довела до непредпазливо причинената смърт като по-тежък резултат, законодателят е приел, че се касае до непредпазлива форма на вината за извършване на престъплението по чл. 124 НК. Съгласно посоченото и настоящата инстанция счита, че определеното наказание от три години лишаване от свобода, редуцирано по чл. 58а, ал. 1 НК на две години е справедливо и ще постигне целите специалната и генералната превенция. От страна на подсъдимия се обжалва присъдата като явно несправедлива, и поради отказа на контролираните съдебни инстанции да приложат института на условното осъждане. Това касационно основание се обосновава със законовите предпоставки по чл. 66, ал. 1 НК и наличието им в конкретния случай. Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно и справедливо е отказано отлагане на изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода. Да се преповтарят изключително подробните и задълбочени мотиви на апелативния съд, отразени на две страници, не е необходимо, доколкото защитата не сочи обстоятелства, извън възприетите от предходната инстанция за решаване на въпроса за ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Определянето на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия и на начина на неговото изтърпяване са различни дейности на съда, подчинени съответно на правилата и преценката по чл. 54-55 НК и на тези по чл. 66 НК. Приложението на условното осъждане е възможност, която се преценява на базата на всички обстоятелства по делото и целите на наказанието. В този смисъл, възприетите смекчаващи отговорността обстоятелства и чистото съдебно минали на подсъдимия, обосновали налагането на наказание под три години лишаване от свобода, не са абсолютно условие за условна присъда. Приложението на чл. 66, ал. 1 НК зависи от редица други обстоятелства, свързани с индивидуалната и генерална превенция, като ръстът и динамиката на даден вид престъпления, очакванията в обществото да се преодолеят определени престъпни посегателства, характерови особености на даден извършител и др. Също толкова подробно и аргументирано съдът е решил въпроса и за присъдените обезщетения на наследниците на починалия М.. На задълбочените разсъждения на второинстанционния съд защитата противопоставя общи твърдения за несправедливост и един конкретен довод, че присъдените суми не са съобразени с имотното състояние на Д.. Този довод е несъстоятелен. Размерът на обезщетението при деликатната отговорност зависи единствено от причинените действителни и доказани морални болки и душевни страдания, причинени на наследниците на починалия. По смисъла на закона той не е обвързан с имотното състояние на извършителя на деликта. Противното означава, на първо място, неравностойно третиране на извършителите на дадено престъпление на базата на различни финансови възможности. На второ място, гражданската обезвреда да зависи от възможността дадено лице да я заплати. Във връзка с посоченото по-горе касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради което въззивното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 149 от 25.10.13 год., постановено по ВНОХД № 153/13 год. по описа на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................