Р Е Ш Е Н И Е № 208 гр. София, 26.04.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 април, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 453/2012 година. Производството по чл. 419 и следващите от НПК, е образувано по искане на осъдения Г. О. Б. от гр. Стамболийски, чрез неговият защитник – адвокат П. К., за възобновяване на нохд № 8580/2010 г., на Пловдивския районен съд. Сочи се, че съдебният акт – присъда, е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Исканията са за неговата отмяна и: оправдаване на осъдения, връщане на делото за ново разглеждане, намаляване на определеното наказание и присъдени обезщетения. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че искането е неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано. Върховният касационен съд, в производството по чл. 419 и следващите НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 229/02.05.2011 г., постановена по нохд № 8580/2010 г., на Пловдивския районен съд, 16-ти наказателен състав, потвърдена с решение № 388/05.12.2011 г., на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение, по внохд № 1273/2011 г., подсъдимият Г. О.Б., е бил признат за виновен в извършено на 20.07.2010 г., в гр. Ст., престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК и при условията на чл. 54 НК осъден на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението му е отложено за изпитателен срок от три години. Осъдил го е да заплати общо сумата от 10 000 лв., за претърпени неимуществени вреди, за двете средни телесни повреди от пострадалия А. Ц., заедно със законната лихва, отхвърлил е иска за имуществени вреди и е присъдил държавна такса и разноски. По довода в искането, за допуснато нарушение на закона: Посоченото основание - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Направените възражения във връзка с този довод, се свеждат до твърденията, че съдилищата неправилно са дали вяра на показанията на част от разпитаните свидетели и от там са направили незаконосъобразен извод за виновността на подсъдимия, че неправилно не са приложени разпоредбите на чл. 12, ал. 1 НК. При приетите за установени фактически положения и от двете съдебни инстанции, които не подлежат на контрол в настоящото производство, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, към които препраща чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК изводът, че подс. Г. Б., е осъществил състава на престъплението, за което е бил обвинен и осъден, е напълно законосъобразен. Установените данни от преките доказателствени източници, каквито са отчасти обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите очевидци: Ц. – пострадал, Ц., П. Д., В. Д., Х., И., частично на показанията на св. П. Д. и Б. от досъдебното производство, подкрепени и допълнени от заключението на съдебно-медицинската експертиза и приложените писмени доказателства, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване процесуалното изискване на чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че подсъдимият, е осъществил от обективна и субективна страна, състава на престъплението. Посочените обяснения, свидетелски показания, експертно заключение и писмени доказателства, са безпротиворечиви, последователни, взаимно допълващи се и налагат единствено възможния извод, че е извършено престъплението от този подсъдим. Обясненията на подс. Б. и показанията на св. П. Д., Б. и Д. от една страна, както и показанията на останалите разпитани свидетели посочени по - горе, приложените писмени доказателства и експертно заключение от друга, са били преценени в съответствие с разпоредбите на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК и от двете съдебни инстанции, и са изложени подробни и убедителни съображения в мотивите, кои се кредитират изцяло, кои отчасти и защо не останалите. Точно е посочено, че първите, разгледани и преценени помежду си и в съвкупност с останалите, не кореспондират по между си, че са противоречиви поради което не им се дава вяра. Другите данни от доказателствените средства ги опровергават и от своя страна водят до несъмнения извод, че този подсъдим е извършител на престъпното деяние. Следователно, вътрешното убеждение на съдилищата, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на данните от всички доказателствени средства. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, изводите, че се касае за извършено престъпление по посочения текст от НК, са напълно законосъобразни. Посочените в искането конкретни възражения във връзка с този довод, подробно са били обсъдени в мотивите на инстанционните съдилища, при постановяване на съдебните актове. Направен е бил законосъобразен извод, че същите са неоснователни и, че е осъществен състава на престъплението от подсъдимия. Изложените съображения защо не ги възприемат са убедителни, логични, основаващи се на пълна преценка, на всички събрани доказателства и не се нуждаят от преповтаряне. По своята същност, видно от съдържанието на искането, е налице оспорване обосноваността на съдебните актове, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в това производство, с оглед препращащите норми на чл. 426 НПК и нормите на чл. 348 НПК. Настоящата инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова, НПК не е предвидил необосноваността като основание за възобновяване на наказателното производство. Настоящата инстанция по реда на посоченото производство, споделя изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Точни са направените изводи за формата на вината – стр. 10 от мотивите – евентуален умисъл, където са изложени убедителни съображения във връзка с това заключение. Правилно е било прието също така, че се явява неоснователно и искането от осъдения да бъде оправдан, с приложение на института на неизбежна отбрана. Видно от приетите данни по делото, по никакъв начин не може да се приеме, че поведението на пострадалия Ц. спрямо подс. Б. е било нападателно, а само и единствено като опит да защити съпругата си. Поради това й подсъдимият не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, позовавайки се на неизбежна отбрана. Проверката, за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от съдилищата фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил престъплението по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането, за възобновяване на производството, отмяна на решението и оправдаването му. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Възраженията по това касационно основание, по същество се свеждат до твърденията, за допуснати нарушения по чл. 313 и 314 НПК и неспазване правилата за оценка на доказателствата. Настоящата инстанция счита и тези възражения за неоснователни. Съдебните актове, не страдат от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, към които препраща чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, наличието на които са само основания за неговото възобновяване, отменяването им и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт на доказване в процеса. При това инстанциите, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подсъдимия, съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, подробно посочени по – горе, на които е дадена вяра, приложените писмени доказателства и експертно заключение. Чрез тях е установено точно, поведението и действията му през инкриминирания период. След като са приели по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на деянието, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и че състава на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна, че е налице института на неизбежната отбрана. Затова възражението, че не са били обсъдени всички доказателства, че се е действувало избирателно и от там, че е допуснато съществено процесуално нарушение, е неоснователно. При положение, че съдилищата не са допуснали нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е да се подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като се дават указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. В случая, осъденият в искането си поставя въпроса за достоверността на една част от доказателствените материали, който обаче не подлежи на преобсъждане в това производство. По този ред се следи само за правилното приложение на закона и не може да се установяват нови фактически положения. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверена изцяло от въззивния съд правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обсъдени са били всички направени доводи и възражения. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. Понеже съдилищата са изпълнили и задълженията си по чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК при постановяване на съдебните актове, настоящият съдебен състав счита, че липсват нарушения свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, поради което искането и в тази си част се явява неоснователно. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание и присъдени обезщетения: Лишени от основание са лаконичните възраженията и по този направен довод. При определяне размера на наказанието са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца. Правилно е било прието наличие на превес, на смекчаващите вината обстоятелства и наказанието е било наложено, при условията на чл. 54 и 66 НК, при строго спазване принципите на индивидуализацията им. Точно за това и определения му размер е в близост до минимума, като изпълнението му е било отложено за изпитателен срок от три години. Индивидуализацията на наказанието при условията на чл. 54 НК и приложението на чл. 66 НК, напълно съответства на тежестта, на конкретното посегателство, на начина на осъществяването му, на данните за личността на дееца. По-голяма снизходителност няма да способства за постигане целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК. Справедливи и съобразени с принципите по чл. 52 ЗЗД са присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди – общо 10 000 лв., за две средни телесни повреди. В тази връзка точно са били преценени тежестта на уврежданията, претърпените болки и страдания, възрастта на пострадалия, възстановителния период. Поради това и искането и в тази си част се явява неоснователно. С оглед на всичко изложено, искането се явява изцяло неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. О. Б. от гр. Ст., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 8580/2010 г., на Пловдивския районен съд, 16-ти наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: