Р Е Ш Е Н И Е № 60171 гр. София, 15.03.2022 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар ..……………...….…. ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА..……… и с участието на прокурор….…...................……....... ЯВОР ГЕБОВ …………………………..… разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 765/2021 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалба от защитника на подсъдимия Д. Н. С. – адв. Г. Ч. срещу решение № 236 от 07.07.2021 година по ВНОХД № 469/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд. В касационната жалба от защитника на подсъдимия С. изрично са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК, но от съдържанието й се извлича и оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения. Според касатора от мотивите към решението на въззивният съд следва, че възприемайки изцяло установената от ОС – гр. Благоевград фактическа обстановка, САС е направил превратна оценка на обстоятелствата по делото, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че фактът на намиране в дома и автомобила на подсъдимия на монети, които приетите по делото съдебно-нумизматични и археологически експертизи определят като археологически обекти, представляващи културни ценности по смисъла на ЗКН, неправилно е оценен като престъпление по чл.278, ал.6, изр.1, пр.3 от НК. В подкрепа на тази теза се сочи, че от доказателствените материали по делото не може да се направи обоснован извод за придобиване на тези монети в резултат на целенасочена иманярска дейност от страна на подсъдимия С., а става ясно, че са намерени случайно. Наред с това се твърди, че липсват каквито и да било доказателствени източници, които да опровергаят тезата на последния, че монетите, открити в автомобила му са намерени 3 – 4 дни преди претърсването в дома му, поради което не е бил изтекъл предоставеният му от закона 7-дневен срок за съобщаване на властите, което прави деянието несъставомерно по повдигнатото му обвинение. Според защитника на подсъдимия С. несъставомерно е и второто инкриминирано деяние – противозаконното държане на металдетектор, възприет като оръдие (специално техническо средство) по смисъла на чл.277а, ал.7, пр.2 от НК. Тази теза на защитата се обосновава с недоказаност по изискуемия от закона начин на субективната страна на състава на престъплението, което отново се дължи на превратната оценка на доказателствените източници и от двете предходни инстанции. Въз основа на изложено, адв. Ч. е отправил искане за отмяна на решението на САС и оправдаване на подсъдимия С. поради липса на основания да се ангажира неговата наказателна отговорност. В съдебното заседание на ВКС подсъдимият С. редовно призован, не се явява. Явява се защитникът му - адв.Ч., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и отправя същото искане. Представителят на ВКП намира, че при разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения, постановеният съдебен акт на въззивния съд е законосъобразен и справедлив, поради което предлага същият да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 7 от 12.03.2021 г., постановена по НОХД № 521/2020 г., Благоевградският окръжен съд (БлОС) е признал подсъдимия Д. Н. С. за виновен в това, че на 21.02.2018 г. в [населено място], [община] е държал в жилището си и в лекия си автомобил повече от три археологически обекта по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за културното наследство (ЗКН), представляващи движими културни ценности по смисъла на чл.7 от ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по реда на чл.96, чл.97, ал.3 и чл.98 от ЗКН и Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности, издадена от Министерство на културата, на обща стойност 59 лева, а именно: - в лекия си автомобил, марка и модел „Фолксваген Голф“ с ДК [рег.номер на МПС] : К., Т. 324 г. – монета, отсечена от бронз, на стойност 15.00 лв.; Костанции Т. 336-337 г. – монета отсечена от бронз, на стойност 15.00 лв.; Елинистическа монета ІІІ-ІІ век преди Х., на стойност 12.00 лв.; Римска бронзова монета, на стойност 8.00 лв.; Елинистическа бронзова монета, на стойност 8.00 лв.; - в жилището си, находящо се в [населено място], [община], [улица], ет.* – бронзова антична монета, на стойност 1.00 лв.; поради което и на основание чл.278, ал.6, изр.1, пр.3 във вр.чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ и ал.3 от НК му наложил наказание „пробация“ за срок от 1 /една/ година с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“. Със същата присъда БлОС признал подсъдимия Д. Н. С. за виновен и в това, че по същото време и на същото място противозаконно е държал оръдие (специално техническо средство) – металдетектор, състоящ се от пулт за управление „Фактор 3000“ и търсеща сонда, марка „B.“, за който знаел, че е предназначен за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл.277а, ал.7, пр.2 във вр.чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК му наложил наказание 10 /десет/ месеца „пробация“ с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“. На основание чл.23 ал.1 от НК ОС – гр. Благоевград наложил на подсъдимия С. (съгласно диспозитива на присъдата) едно общо, най-тежко наказание, а именно „пробация“ за срок от 1 /една/ година с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“. Съдът не се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. По жалба от защитника на подсъдимия С. – адв.Ч. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 469/2021 г. по описа на САС, НО, 7 състав, като с решение № 236 от 07.07.2021 г. на основание чл.334 т.3 и т.6 вр.чл.338 от НПК въззивният съд изменил присъдата на ОС – гр. Благоевград, като намалил размера на наложените наказания „пробация“ за отделните престъпления както следва: - за престъплението по чл.278, ал.6, изр.1, пр.3 във вр.чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ и ал.3 от НК от 1 /една/ година на 6 /шест/ месеца и за двете пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК; - за престъплението по чл.277а, ал.7, пр.2 във вр.чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК от 10 /десет/ месеца на 6 /шест/ месеца и за двете пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК; САС намалил и определеното на основание чл.23, ал.1 от НК общо наказание (съгласно диспозитива на присъдата на БлОС) „пробация“ за двете престъпления от 1 /една/ година на 6 /шест/ месеца с двете пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК. В останалата й част присъдата на БлОС била потвърдена Касационната жалба от адв.Ч., защитник на подсъдимия С. е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба на подсъдимия Д. С. е основателна. Основното възражение, отправено срещу въззивното решение касае правилното приложение на материалния закон, което според защитата се дължи на превратна оценка на фактите, която е изградена въз основа на доказателствени източници, лишени от конкретика, последователност и логичност. Твърди се, че до този резултат се е стигнало поради напълно безкритичното възприемане от страна на САС на извършените от първоинстанционния съд анализ и оценка на доказателствената съвкупност, възпроизвеждайки в решението си отразените в мотивите към присъдата изводи за съставомерност на инкриминираните деяния и тяхната доказателствена обезпеченост. Касационната инстанция извърши внимателна проверка на атакуваните съдебни актове и доколкото тезата на касатора е за неправилно приложение на материалния закон, дължащо се на допуснати нарушения в доказателствената дейност на инстанциите по същество, настоящият съдебен състав намира за необходимо да обсъди най-напред последните, тъй като те имат за последица незаконосъобразно формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдебни органи. В атакувания съдебен акт е прието от фактическа страна, че на 21.02.2018 г. в дома на подсъдимия С. бил извършен оглед, придружен с претърсване и изземване по повод получен оперативен сигнал в ГД „Национална полиция“ гр. София за извършено от него престъпление, свързано с културни ценности. При огледа, който обхванал както жилището, така и автомобила на подсъдимия, марка „Фолксваген Голф“ с ДК [рег.номер на МПС] , намиращ се в гаражно помещение към къщата, били намерени и иззети като веществени доказателства следните предмети: обект № 1 – металдетектор, състоящ се от пулт за управление „Фактор 3000“ и търсеща сонда, марка „B.“; обект № 2 – 26 бр. монети с различна големина и форма, от които 21 бр. от жълт метал и 5 бр. от бял метал; обект № 3 – 5 бр. монети от жълто-сив метал с различна големина и форма, открити в лекия автомобил. От изслушаните и приети съдебно-нумизматична и археологическа експертиза и допълнителна такава било установено, че от всички 31 бр. монети, иззети с протокол за претърсване и изземване, само 6 бр. представлявали археологически обекти и движими културни ценности по смисъла на ЗКН и като такива са подлежали на идентификация и регистрация по реда на Наредба № Н-3/2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности – К., Т. 324 г. – монета, отсечена от бронз, на стойност 15.00 лв.; Костанции Т. 336-337 г. – монета отсечена от бронз, на стойност 15.00 лв.; Елинистическа монета ІІІ-ІІ век преди Х., на стойност 12.00 лв.; Римска бронзова монета, на стойност 8.00 лв.; Елинистическа бронзова монета, на стойност 8.00 лв.; бронзова антична монета, на стойност 1.00 лв. Общата стойност на тези монети по оценка на вещото лице възлизала на 59.00 лв. За тези археологически обекти подсъдимият С. не е подавал заявления за идентификация и регистрация, което било установено от приложените по делото писма от председателите на нумизматични дружества „С.“, [населено място], Ф.“, [населено място] и „Съюз на нумизматичните дружества в България“, [населено място], имащи право да извършват идентификация и регистрация на монети и монетовидни предмети съгласно ЗКН. Изслушана и приета била и техническа експертиза, според която иззетият от жилището на подсъдимия металдетектор с пулт за управление „Фактор 3000“ и търсеща сонда, марка „B.“, предназначен за откриване на метали (включително монети) в земната повърхност, бил изправен и технически годен за употреба по предназначение. От писмата на представителите на нумизматичните дружества в [населено място] и [населено място] било установено, че подсъдимият С. бил активно ангажиран с нумизматична дейност като любител, членувал в нумизматично дружество и бил с трайно проявен интерес в тази сфера. А от писма от директора на историческия музей в [населено място] било видно, че подсъдимият е дарявал на музея вещи – предмети и съдове в периода преди 2004 г. Подсъдимият С. е дал обяснения в хода на съдебното следствие по НОХД № 521/2020 г., в които заявил, че иззетите от автомобила му 5 бр. монети намерил „три – четири дни преди да дойдат полицаите“, а монетите, иззети от жилището му били наследство и ги притежавал от преди повече от 10 – 15 години. Притежаването на инкриминирания металдетектор обяснил с членството си в „Сдружение Българска национална федерация по металдетектинг“, което упражнявал активно. При така установената фактология на събитията инстанциите по същество са приели, че подсъдимият Д. С. е извършил престъпленията чл.278, ал.6, изр.1, пр.3 и по чл.277а, ал.7, пр.2 от НК. Внимателното запознаване с материалите по делото дава основание да се приеме, че единствените обективно установени факти, отразени в решението на въззивния съд, възприети изцяло от мотивите към присъдата на първата инстанция са: притежаването от страна на подсъдимия на 6 бр. монети, представляващи археологически обекти и движими културни ценности по смисъла на ЗКН, подлежащи на идентификация и регистрация по реда на Наредба № Н-3/2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности, за които подсъдимият не бил подал заявления по реда на чл.96 – 99 от ЗКН и Наредба № Н-3/2009 г., както и притежаването на технически изправен металдетектор с пулт за управление „Фактор 3000“ и търсеща сонда, марка „B.“, предназначен за откриване на метали (включително монети) в земната повърхност. Всички останали фактически обстоятелства, значими за установяване на обективната истина са възприети при превратно тълкуване на доказателствените източници, позоваване на такива, които не са приобщени към доказателствената маса по реда на НПК и игнориране на други, а неяснотата за някои от обстоятелствата е запълвана с предположения и констатации на съда, лишени от доказателствена основа. В решението си САС безкритично е възприел тезата на първата инстанция за това, че кредитираните гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите К. М. и О. К., подкрепени със заключенията на основната и допълнителна съдебно-нумизматична и археологическа експертизи по категоричен начин изключват възможността за достоверност на поддържаната от защитата теза за случайно намерени и все още непредставени за идентификация и регистрация монети поради неизтеклия 7-дневен законен срок. Нещо повече, този извод се мотивира допълнително с доводи за противоречие в обясненията на подсъдимия С. от досъдебното производство и пред съда, както и за противоречиви показания на посочения от защитата свидетел Г. А.. Внимателното запознаване с доказателствените източници по делото дава основания на настоящия касационен състав да констатира наличие на пороци в доказателствената дейност на инстанциите по същество. Особено внимание изискват изводите за доказателствената стойност на показанията на полицейските служители К. М. и О. К., тъй като са изведени в противоречие с основни процесуални правила, гарантиращи законосъобразното формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдебни органи. Преди всичко прави впечатление, че на тези доказателствени източници се придава съдържание, каквото те реално нямат. Например, както въззивният съд, така и първоинстанционният приемат, че показанията на двамата полицейски служители категорично опровергават твърденията на подсъдимия С. за това, че е намерил монетите 3-4 дни преди полицейската акция в дома му. Прецизният прочит на депозираните от тези свидетели показания сочи, че единствените факти, които те възпроизвеждат са: знанието им относно интереса на подсъдимия С. към нумизматиката и активността му за търсене на антични монети с цел търговия; наличието на оперативна информация за предстояща сделка с такива движими културни ценности на 21.02.2018 г., което наложило провеждане на оглед, претърсване и изземване при условията на неотложност на няколко адреса едновременно в различни населени места; за намерени 6 бр. монети, имащи характеристика на археологически обекти и движими културни ценности по смисъла на ЗКН, както и 1 бр. технически изправен металдетектор с пулт за управление „Фактор 3000“ и търсеща сонда, марка „B.“, предназначен за откриване на метали (включително монети) в земната повърхност в дома на подсъдимия С.; за това, че при претърсването в дома на подсъдимия е участвал единствено св.К., докато св.М. е бил на адреса на друго лице в [населено място]; както и за това, че св.О. К. лично е извършвал претърсването в дома и автомобила на подсъдимия под ръководството на разследващия орган и лично е иззел монетите от автомобила. Анализът на тези факти дава основание за извод, че те не съдържат придадената им от двете съдебни инстанции информация за времето и начина на придобиване на инкриминираните монети от подсъдимия С.. В тази връзка следва и констатацията, че тезата за опровергаване обясненията на подсъдимия чрез показанията на тези свидетели противоречи на обективно установените по делото факти. Това е така, защото извън оперативната информация, която няма доказателствена стойност (нещо декларирано и от самите свидетели – полицейски служители), по делото няма нито един доказателствен източник, който да изяснява тези обстоятелства, поради което твърденията на подсъдимия С. за времето, мястото и начина на придобиване на инкриминираните културни ценности не могат да бъдат отхвърлени. Нещо повече, некоректен е и изводът, че обясненията на подсъдимия съдържат вътрешни противоречия, които са обосновани чрез съпоставки с: изявлението му в протокола за претърсване и изземване; възпроизведените от св.К. негови твърдения по време на проведена в рамките на досъдебното производство беседа; както и с показанията на св.Г. А.. Първите два от тези източници не притежават доказателствената стойност, тъй като не съответстват на изискванията на НПК за надлежно приобщени гласни доказателства. Саморъчно отразеното изявление от подсъдимия в протоколите за оглед и за претърсване и изземване нямат характер на обяснения, защото не са дадени от лице, привлечено в качеството на обвиняем и не са депозирани по предвидения в НПК ред за провеждане на разпит на обвиняем след разясняване на правата му, произтичащи от това процесуално качество. Колкото до възпроизведените от св.К. изявления на подсъдимия пред него в качеството му на полицейски служител, провеждащ беседа в досъдебното производство с лице, което все още няма установено процесуално качество, гарантиращо му съответните процесуални права, то няма спор, че не могат да бъдат ценени като надлежен доказателствен източник за проверка обясненията на подсъдимия. В този смисъл не само практиката на ВКС, но и тази на ЕСПЧ е категорична и безспорна В този смисъл: Решение на ЕСПЧ по делото Д. М. срещу България, както и Р № 202 от 01.09.2020 г. по к.н.д.№ 712/2019 г. на ВКС, ІІ н.о.; Р № 303 от 30.01.2017 г. по к.н.д. № 1159/2016 г., ІІ н.о.; Р № 14 от 30.01.2017 г. по к.н.д. № 1180/2016 г. и т.н. . Що се отнася до показанията на посочения от защитата свидетел Г. А., същите не съдържат категоричност относно периода, изминал от момента на намиране на инкриминираните монети от подсъдимия до проведената полицейска акция в дома му, с оглед на което не само не опровергават неговата теза, но дори възпроизвеждат факти в нейна подкрепа. Извън обсъдените източници, на които решаващите съдебни инстанции са се позовали, останалите аргументи в подкрепа на тезата на обвинението са изведени от данни за личността на подсъдимия С. (оперативна информация, криминалистическа регистрации) или негови действия, обективиращи интереса му към археологични находки и в частност нумизматика (осъществени дарения на музея в [населено място], членство в нумизматично дружество и в „Сдружение Българска национална федерация по металдетектинг“, депозиране на заявление до Министерство на културата за регистриране на металдетектор с цел търсене на метални предмети като хоби, без да се използва за извършване на теренни археологически проучвания). Въз основа на тях инстанциите по същество са направили извод, че знанието на подсъдимия относно изискванията за законно държане на археологически предмети и за реда за тяхната идентификация и регистрация категорично опровергават тезата му за случайно намиране на монетите – предмет на престъплението. Този подход е недопустим, защото базира вътрешното убеждение на решаващите съдебни органи на предположения, а не на доказателствени източници, пряко установяващи престъпното поведение на подсъдимия, поради което е в пълно противоречие с императивната норма на чл.303, ал.1 от НПК. Нито един от цитираните източници не съдържа информация за времето, мястото и начина на придобиване на монетите – предмет на делото от подсъдимия и неговото отношение към тяхното притежаване. Нещо повече, някои от тях (оперативната информация, криминалистическите регистрации) принципно нямат характер на доказателствени средства, а други (интересите и хобито) нямат пряко отношение към конкретно инкриминираните деяния и не допринасят за тяхното изясняване. Не на последно място касационният съд намира за необходимо да отбележи, че не споделя аргументите на двете съдебни инстанции за свидетелската годност на полицейския служител О. К.. За да бъдат кредитирани неговите показания, е била обсъдена допустимостта им съобразно разпоредбата на чл.118 ал.1 т.3 от НПК, като е прието, че същите напълно съответстват на изискванията на тази процесуална норма. С този извод настоящият състав на ВКС не може да се съгласи. Вярно е, че съгласно посочения законов текст показания на полицейски служители могат да се ценят при възпроизвеждане на факти, станали им известни по време на извършени претърсвания и изземвания, на които са присъствали, защото тези процесуално-следствени действия са от кръга такива, посочени в разпоредбата на чл.118 ал.1 т.3 от НПК, очертаваща изчерпателно действията по разследването, присъствието на които не изключва съвместимостта на служителите на МВР с качеството им на свидетели в същото наказателно производство. В конкретния случай обаче, св.К. не само е присъствал на тези процесуално-следствени действия, а е взел активно участие в тях. Нещо повече, от изявленията му става ясно, че лично е претърсил автомобила на подсъдимия и е иззел намерените там 5 бр. монети, които след това разследващият орган е отразил в протокола за претърсване и изземване. И още, непосредствено след тези действия е провел беседа с подсъдимия, изявленията на когото също е възпроизвел в показанията си. Всички тези обстоятелства дават основание да се приеме, че св.К. е бил активен участник в неотложните действия по разследването и не попада в кръга полицейски служители по смисъла на чл.118, ал.1, т.3 от НПК. За разлика от него, за св.М. не съществува такъв проблем и неговите показания законосъобразно са кредитирани по отношение на относимите към настоящото дело факти. Все във връзка с доказателствената дейност на инстанциите по същество следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че като доказателство в подкрепа на субективния елемент на престъплението по чл.277а, ал.7 от НК е ценено писмо от Министерство на културата (МК) до Д. С. по повод депозирано от него заявление за регистрация на металдетектор с цел търсене на метални предмети като хоби, без да се използва за извършване на теренни археологически проучвания (т.І, л.111 от ДП № 314 ЗМ-95/2018 г. по описа на РУ МВР [населено място]). Съдържащият се в писмото на Министерство на културата отказ е некоректно интерпретиран в посочения по-горе смисъл, тъй като от една страна както заявлението, така и отговорът на МК касаят друго техническо средство и друг период – заявлението е от 19.01.2019 г., а отговорът му е от 28.01.2019 г. – т.е. почти година след датата на инкриминираното по настоящото дело деяние. От друга страна – отказът е постановен не поради законова забрана да се притежава металдетектор, а поради факта, че според посочената от С. цел за неговото използване, невключваща теренни археологически проучвания, металдетекторът не подлежи на регистрация в МК. Всичко изложено до тук дава основание на настоящия състав на ВКС да приеме, че поради констатираните нарушения на правилата по допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата инстанциите по същество не са изяснили в необходимата степен фактическите обстоятелства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, с което са допуснали нарушение на основните принципи в наказателния процес по чл.13 и чл.14 от НПК, изискващи обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, значими за нейното установяване. Като последица от това тяхното вътрешно убеждение, формирано при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, е незаконосъобразно. Отстраняването на така констатираното касационно основание налага отмяна на проверявания въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. При преценка на етапа, от който новото разглеждане на делото следва да започне, ВКС констатира допуснато процесуално нарушение при изготвяне и постановяване на първоинстанционната присъда, което е от категорията на съществените и представлява касационно основание по чл.348 ал.3, т.1 вр.ал.1 т.2 от НПК, като по необходимост предпоставя отмяна както на въззивното решение, така и на присъдата на окръжния съд. То се свежда до противоречие между мотивите и диспозитива на първоинстанционния съдебен акт досежно определеното общо наказание на подсъдимия С. по реда на чл.23, ал.1 от НК. В мотивите към присъдата е записано, че то следва да бъде 1 /една/ година лишаване от свобода, а в диспозитива е записано 1 /една/ година пробация с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“. Ефектът на така констатирания порок на съдебния акт, неотстранен от въззивния съд, се изразява в неяснота за волята на съдебните инстанции по отношение на действителното наказание, което подсъдимия следва да изтърпи. Няма спор нито в доктрината, нито в практиката на съдилищата, че съдебните актове трябва недвусмислено, конкретно и без вътрешни противоречия да уточняват и индивидуализират както престъплението, за което подсъдимият е осъден, така и наказанията, които той следва да изтърпи. Постигането на това изискване е възможно само като се съблюдава единството между отделните части на присъдата като вид съдебен акт, очертани в разпоредбата на чл.305 от НПК. Недопускането на противоречия между мотиви и диспозитив е изключително важно предвид значението, което всяка една от тези части на присъдата има. Мотивите изясняват волята на решаващия съд досежно приетите за установени обстоятелства, доказателствените материали, на които се основава това решение, правните съображения за него и отговорността, която виновните лица следва да понесат. В същото време диспозитивът съдържа отговора на съда по въпросите, регламентирани в чл.301 от НПК, без наличието на които не е възможно постановяване на законосъобразна присъда. Предвид естеството си, допуснатото процесуално нарушение може да бъде отстранено единствено чрез провеждане на ново първоинстанционно производство, защото противоречието между мотиви и диспозитив, довело до неяснота относно волята на решаващия съдебен орган за общото наказание, което жалбоподателят следва да изтърпи, е заложено в първоинстанционната присъда. Анализираните в настоящото изложение процесуални нарушения, допуснати както от първоинстанционния, така и от въззивния съд, са дали отражение и върху правилното приложение на материалния закон, но предвид наложилия се изход на делото не се налага обсъждане на доводите в жалбата в тази й част. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.3 т.2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 236 от 07.07.2021 г., постановено по ВНОХД № 469/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, седми състав и присъда № 7 от 12.03.2021 г. по НОХД № 521/2020 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Благоевградския окръжен съд от стадия на съдебното заседание. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.