Р Е Ш Е Н И Е № 1 гр. София, 22.04.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА ЧЛЕНОВЕ : НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2750/2014 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Иванов С. - синдик на [фирма] /в несъстоятелност/ със седалище в [населено място], чрез пълномощника адв. Д. Т., срещу въззивно решение № 137 от 23.05.2014 г., постановено по в. т. д. № 288/2013 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 30 от 30.01.2013 г. по т. д. № 119/2013 г. на Добрички окръжен съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която са отхвърлени предявените при условията на евентуалност от синдика на [фирма] /н./ искове с правно основание чл.646, ал.2, т.4 /отм./ ТЗ и чл.647, т.3 ТЗ за прогласяване на нищожността, евентуално за обявяване за недействителен, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./ на договор за покупко - продажба на недвижим имот, сключен между [фирма] и [фирма] с ново наименование [фирма] /в несъстоятелност/ във формата на нотариален акт № 137, т.VІІІ, рег. № 160, т.ХІІ, д. 2434 по описа на Служба по вписванията [населено място]. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че изводът на въззивния съд за еквивалентност на разменените по договора за продажба насрещни престации е необоснован, изграден при неправилна преценка на доказателствата и в нарушение на материалния закон - чл.646, ал.2, т.4 /отм./ ТЗ и чл.647, т.3 ТЗ. Навежда оплаквания, че за да прецени престациите като еквивалентни, съдът се е позовал на извършено от купувача плащане за погасяване на задължения на длъжника към трето лице, произтичащи от договори за залог и поръчителство и влияещи върху уговорената продажна цена, без по делото да са събрани доказателства за сключването на такива договори и за осъществени във връзка с тях плащания, предхождащи по време релевантния за основателността на исковете момент - моментът на сключване на договора за продажба. Предвид въведените с жалбата основания по чл.281, т.3 ГПК, касаторът моли за отмяна на въззивното решение и за уважаване на главния или на евентуалния иск с произтичащите от това последици. В писмените бележки, представени в хода на устните състезания, синдикът е направил изявление, че с оглед законодателното изменение в ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр.20/2013 г., поддържа като главен иска по чл.647, т.3 ТЗ. Ответниците по касация [фирма] /н./ - [населено място], и [фирма] /н./ - [населено място], не заявяват становища по жалбата. С определение № 401 от 09.07.2015 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие със задължителната практика в решение № 111/02.11.2011 г. по т. д. № 893/2010 г. на ВКС, І т. о., при разрешаване на значимия за изхода на делото правен въпрос за момента, към който следва да се преценява еквивалентността на насрещните престации при сделка под режим на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998 г./. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и на поддържаните касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : За да потвърди решението на Добрички окръжен съд в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените при условията на евентуалност от синдика на [фирма] /н./ Т. С. против [фирма] /н./ и [фирма] с ново фирмено наименование [фирма] /н./ евентуално съединени искове с правно основание чл.646, ал.2, т.4 /отм./ ТЗ /отм./ и чл.647, т.3 ТЗ, Варненски апелативен съд е приел, че сключеният между ответниците договор за продажба от 15.10.2010 г., обективиран в нотариален акт № 137, т.VІІІ, рег. № 160, т.ХІІ, д. 2434, с който [фирма] е прехвърлило на [фирма] правото на собственост върху свой недвижим имот в [населено място], не е нищожен или недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./ на поддържаните във въззивното производство основания по чл.646, ал.2, т.4 /отм./ ТЗ и чл.647, т.3 ТЗ. При произнасянето по исковете е съобразен приетия в хода на делото ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр.20/2013 г., с който е отменена т.4 на чл.646, ал.2 ТЗ, като в § 15 ПЗР е предвидено образуваните преди изменението на закона производства по искове с правно основание чл.646, ал.2, т.4 ТЗ /каквато е процесната хипотеза/ да се разглеждат по досегашния ред, и е изменена разпоредбата на чл.647, т.3 ТЗ с предвидено в § 14, ал.1 във вр. с § 9 и § 10 ПЗР на ЗИДТЗ приложение на новата редакция и за заварени производства. От фактическа страна по делото е установено, че договорът за продажба е сключен на 15.10.2010 г., след определената с решение по т. д. № 399/2011 г. на Добрички окръжен съд начална дата на неплатежоспособност на длъжника - продавач [фирма] /н./ - 06.04.2010 г. С договора длъжникът е прехвърлил на купувача правото на собственост върху поземлен имот в индустриалната зона на [населено място], целият с площ 19 335 кв. м., заедно с намиращите се в него 14 бр. обекти - мелница, пакетажен цех, гаражи, работилница, склад за брашно, авторазтоварище с метални силози, метален склад, склад за зърно, тоалетна и трафопост, административна сграда, хлебопекарна и пристройка към нея, срещу заплащане на цена 1 000 000 лв. Предвид основанията на разглежданите евентуално съединени искове въззивният съд е счел, че разрешаването на правния спор е обусловено от преценката дали уговорените в договора насрещни престации на страните са еквивалентни. За изясняване на спорния по делото въпрос съставът на Варненски апелативен съд се е позовал на приетото в първоинстанционното производство и неоспорено от страните заключение на съдебнотехническа експертиза, изготвена от вещо лице Н. Л.. Със заключението, чрез използване на сравнителни методи за оценка и прилагане на съответните корекционни коефициенти, е установена действителната пазарна стойност на продадения имот - земя и сгради, към датата на сключване на договора за продажба. Според заключението и обясненията на вещото лице в съдебно заседание, пазарната стойност на имота към 15.10.2015 г. възлиза на 1 170 000 лв. без ДДС, а с ДДС - на 1 404 000 лв. Въззивният съдебен състав е възприел експертното заключение, но е преценил, че несъответствието между посочената в него действителна пазарна стойност на имота и уговорената в договора продажна цена не води до извод за нееквивалентност на насрещните престации с последиците по чл.646, ал.2, т.4 /отм./ ТЗ, евентуално по чл.647, т.3 ТЗ. Така изразеното становище е мотивирано със съображения, че по-ниската продажна цена в договора е уговорена поради наличие на вещна тежест върху имота - ипотека в полза на [фирма], обезпечаваща задължения по банкови кредити на продавача, които са погасени от купувача [фирма]. Посочените съображения са основани на констатациите в заключението на съдебносчетоводната експертиза по делото, според които през финансовата 2010 г. закупеният имот е заприходен в счетоводните книги на купувача [фирма] като актив на стойност 178 773.29 лв. - за земята, и 674 560.05 лв. - за сградите, но през м. януари 2011 г. стойността на активите е увеличена счетоводно със сумата 582 649.64 лв., платена от [фирма] на [фирма] за погасяване на задълженията на [фирма] по сключени с банката договори за кредит, на основание договори за залог на вземания и за поръчителство. Като е взел предвид констатациите на счетоводната експертиза, съставът на Варненски апелативен съд е направил решаващия извод, че не е налице „неравновесие на престациите на двете страни по сделката като основание за противоправност в хипотезите на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ и чл.647, ал.1, т.3 ТЗ”, и е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК в решение № 111 от 02.11.2011 г. по т. д. № 893/2010 г. на ВКС, І т.о. С цитираното решение е даден отговор на правния въпрос, чието разрешаване е обусловило отхвърлянето на предявения от синдика на [фирма] /н./ главен иск по чл.646, ал.2, т.4 /отм./ ТЗ - въпросът за момента, към който следва да се преценява еквивалентността на насрещните престации при сделка под режим на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998 г./. Отговорът на въпроса е в смисъл, че оценката на престациите по сделка под режима на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ се извършва към момента на сключването й; Когато сделката съставлява възмездно разпореждане с недвижим имот - това е моментът, в който се поражда вещно-прехвърлителното й действие. В обжалваното решение стойността на насрещните престации е преценявана към различни моменти във времето, като оценката на престацията на купувача е обвързана с обстоятелства, настъпили след сключване на разпоредителната сделка, в което се изразява противоречието със задължителната практика на ВКС. В зависимост от отговора на релевантния за делото правен въпрос въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон - чл.646, ал.2, т. 4 /отм./ ТЗ, приложим към спорното правоотношение по силата на § 15 ПЗР на ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр.20/2013 г. Предмет на въззивното производство по т. д. № 288/2013 г. на Варненски апелативен съд са били поддържаните при условията на евентуалност от синдика на [фирма] /н./ искове с правно основание чл.646, ал.2, т.4 /отм./ ТЗ и чл.647, ал.1, т.3 ТЗ. Исковете са основани на твърдения, че с извършена след началната дата на неплатежоспособност разпоредителна сделка - договор за продажба, длъжникът в производство по несъстоятелност [фирма] /н./ е прехвърлил на [фирма], сега [фирма] /н./, правото на собственост върху свой недвижим имот, като реалната стойност на прехвърления имот значително надхвърля уговорената в договора продажна цена. Въззивният съд се е произнесъл по исковете в поредността, в която са заявени, разглеждайки иска по чл.646, ал.2, т.4 /отм./ ТЗ като главен, а искът по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ като евентуален. Поредността на разглеждане на исковете от въззивната инстанция обвързва касационната инстанция и е недопустимо да бъде променяна за пръв път в хода на устните състезания пред ВКС, каквото искане е направено в писмените бележки на синдика на [фирма] /н./. В константната практика на ВКС по приложението на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ е прието, че преценката дали имуществото, отчуждено от длъжника в производство по несъстоятелност чрез възмездна разпоредителна сделка след началната дата на неплатежоспособност, надхвърля значително по стойност полученото, е винаги конкретна. При разпоредителни сделки с недвижим имот еквивалентността на престациите се преценява чрез съпоставяне на реалната пазарна стойност на имота към момента на сключване на договора със стойността на насрещната престация на приобретателя, уговорена при сключване на сделката. Договорът за продажба, с който длъжникът в производство по несъстоятелност [фирма] е прехвърлил на [фирма] собствения си недвижим имот в [населено място], е сключен след началната дата на неплатежоспособност на дружеството - продавач, определена в решението по чл.630 ТЗ, поради което попада в приложното поле на чл.646, ал.2, т.4 /отм./ ТЗ. В нотариалния акт, с който е оформен договорът, е посочено, че уговорената от страните продажна цена е 1 000 000 лв. и че същата е изплатена напълно от купувача по банков път. От заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че според съставените за продажбата фактури цената от 1 000 000 лв. включва ДДС, а без ДДС цената е 833 333.34 лв. Нотариалният акт не съдържа изявления на страните, че уговарянето на цена в посочения размер е обвързано от страните с наличие на вещни тежести върху имота, конкретно - с наличието на вписана ипотека в полза на трето лице. В срока за отговор на исковата молба ответниците по исковете не са въвели твърдения за уговаряне на по-ниска продажната цена по причина на обремененост на имота с тежести и/или обезпечения. Поради това изводът на въззивния съд, че постигането на съгласие имотът да бъде продаден на по-ниска цена е продиктувано от налична ипотека върху имота, учредена за обезпечаване на кредитен дълг на продавача, не кореспондира с доказателствата по делото и е необоснован. Според неоспореното от страните заключение на съдебнотехническа експертиза, изготвено от вещо лице Н. С., към момента на сключване на договора за продажба реалната пазарна стойност на продадения имот е 1 170 000 лв. без ДДС или 1 404 000 лв. с ДДС. Съпоставена с продажната цена, която формира стойността на престацията на купувача - 833 333.34 лв. без ДДС, действителната стойност на имота, с която се съизмерява престацията на продавача - 1 170 000 лв. без ДДС, превишава уговорената цена с 336 666.66 лв. Превишението от 336 666.66 лв. е значително спрямо получената от продавача насрещна престация на купувача, което налага извод, че със сключената разпоредителна сделка е осъществен фактическият състав на чл.646, ал.2, т.4 /отм./ ТЗ и разпоредителната сделка е нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./. В нарушение на чл.646, ал.2, т.4 /отм./ ТЗ въззивният съд е оценявал престацията на купувача към момент, следващ сключването на договора за продажба, като е изхождал от обстоятелства, които не произтичат от съдържанието на договора и за които не са събрани доказателства в хода на процеса. Оценката на престацията на купувача е посочена в самия договор и е в размер на уговорената продажна цена. Необоснован и незаконосъобразен е изводът в обжалваното решение, че стойността на престацията на купувача включва не само цената, но и други суми, които купувачът е заплатил в полза на [фирма] за погасяване на кредитни задължения на продавача. В предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове за възражения срещу исковете ответникът [фирма] не е твърдял и не е ангажирал доказателства към момента на сключване на договора продавачът [фирма] да е имал непогасени задължения по сключени с [фирма] договори за кредит и тези задължения да са погасени чрез плащане от негова страна преди или най-късно към момента на сключване на договора за продажба при постигнато с продавача съгласие с платените суми да бъде намалена продажната цена на прехвърления имот. Единствено в заключението на счетоводната експертиза се съдържат констатации, че през м. януари 2011 г. в счетовоните регистри на [фирма] е вписано завишение на отчетната стойност на закупените с договора от 15.10.2010 г. сгради със сумата 582 649.64 лв. Вещото лице е пояснило, че към момента на закупуването му целият имот е заприходен като актив на стойност 853 333.34 лв. /продажна цена без ДДС 833 333.34 лв. и 20 000 лв. данък за придобиване на имущество/, а последвалото през м. януари 2011 г. завишение на отчетната стойност с 582 649.64 лв. е вследствие на извършено от [фирма], на основание договори за залог на вземания и за поръчителство, погасяване на кредитни задължения на [фирма] към [фирма] в размер на същата сума. Констатациите в заключението не са подкрепени с доказателства както за съществуването на кредитните задължения и техния размер, така и за погасяването им от [фирма] за сметка на [фирма], поради което въз основа на тях не би могло да се направи извод, че купувачът е погасил задължения на продавача към трето лице. Освен това, дори задълженията да са платени от купувача, при липса на доказателства за постигнато от страните по договора съгласие платените суми да бъдат взети предвид при уговаряне на продажната цена на имота, плащанията са ирелевантни за оценката на престацията на купувача. Следва да се има предвид и това, че според данните в заключението на счетоводната експертиза плащанията са направени след сключването на договора за продажба и с оглед задължителната практика на ВКС по въпроса за момента, към който се оценяват насрещните престации при разпоредителна възмездна сделка под режима на чл.646, ал.2, т.4 /отм./ ТЗ, те не следва да се вземат предвид при оценяване на престацията на купувача. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно на основание чл.293, ал.2 ГПК в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.646, ал.2, т.4 /отм./ ТЗ, и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по делото, спорът следва да се разреши по същество от настоящата инстация като на основание чл.646, ал.2, т.4 /отм./ ТЗ във вр. с § 15 ПЗР на ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр.20/2013 г., се признае за нищожен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./ договорът за продажба на недвижим имот, сключен между [фирма] и [фирма], сега [фирма] /н./. Предвид уважаването на поддържания като главен иск с правно основание чл.646, ал.2, т.4 /отм./ ТЗ, въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на евентуалния иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, и евентуалният иск да бъде оставен без разглеждане. В исковата молба синдикът е направил искане в случай на уважаване на някой от предявените при условията на евентуалност отменителни искове съдът да постанови връщане на имота, предмет на договора за продажба, в масата на несъстоятелността на [фирма] /н./. Съгласно разпоредбата на чл.649, ал.2 ТЗ в редакцията след изменението от ДВ бр.20/2013 г., синдикът е легитимиран да предявява и осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността, обусловени от исковете по чл.646 ТЗ и чл.647 ТЗ. Искът за връщане на даденото по признатата за нищожна разпоредителна сделка попада в приложното поле на чл.649, ал.2 ТЗ и предвид уважаването на иска по чл.646, ал.2, т.4 /отм./ ТЗ ответникът [фирма] /н./ следва да бъде осъден да върне в масата на несъстоятелността на [фирма] /н./ полученият по договора за продажба недвижим имот. В зависимост от изхода на делото и на основание чл.649, ал.6 ТЗ ответникът [фирма] /н./ следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВКС дължимите за всички съдебни инстанции държавни такси върху иска по чл.646, ал.2, т.4 /отм./ ТЗ и върху иска за връщане на даденото в масата на несъстоятелността, в т. ч. и държавна такса по чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, или общо сумата 33 529.80 лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК същият ответник следва да бъде осъден да заплати в полза на масата на несъстоятелността на [фирма] /н./ направените от синдика разноски за вещи лица в размер на 790 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 137 от 23.05.2014 г., постановено по в. т. д. № 288/2013 г. на Варненски апелативен съд, и вместо него постановява : ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/, на основание чл.646, ал.2, т.4 /отм./ ТЗ във вр. с § 15 ПЗР на ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр.20/2013 г., сключеният на 15.10.2015 г. между [фирма] като продавач и [фирма] като купувач договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 137 на нотариус П. А. с рег. № 496, т.VІІІ, рег. № 160, т.ХІІ, д. 2434 по описа на Служба по вписванията [населено място], по предявен от Т. Иванов С. - синдик на [фирма] /н./, против [фирма] /н./ с ЕИК[ЕИК] - [населено място],[жк], [жилищен адрес] и [фирма] /н./ с ЕИК[ЕИК] /с предишно фирмено наименование [фирма]/ - [населено място], кв. В., [улица], иск с правно основание чл.646, ал.2, т.4 /отм./ ТЗ. ОСЪЖДА [фирма] /н./ с ЕИК[ЕИК] да върне в масата на несъстоятелността на [фирма] /н./ с ЕИК[ЕИК] следния недвижим имот, получен по договор за покупко - продажба от 15.10.2015 г. във формата на нотариален акт № 137 на нотариус П. А. с рег. № 496, т.VІІІ, рег. № 160, т.ХІІ, д. 2434 по описа на Служба по вписванията [населено място] : ДВОРНО МЯСТО с площ от 19 335 кв.м., находящо се в [населено място], Промишлена зона, съставляващо според кадастралната карта на [населено място] поземлен имот с идентификатор 73626.504.559, стар идентификатор пл. № № 3089, 3284, кв. 9, парцели XXX и VI (партида в Служба по вписванията № 2091), заедно с построените в него СГРАДИ, както следва : Сграда с идентификатор 73626.504.559.1, със застроена площ от 539.000 кв. м., двуетажна - мелница (партида № 2092); Сграда с идентификатор 73626.504.559.2 със застроена площ от 149.000 кв. м. - склад (партида № 2093); Сграда с идентификатор 73626.504.559.3 със застроена площ от 391.000 кв. м. - склад (партида № 2094); Сграда с идентификатор 73626.504.559.4 със застроена площ от 171.000 кв. м. - склад (партида № 2095); Сграда с идентификатор 73626.504.559.5 със застроена площ от 61.000 кв. м. (партида № 23558); Сграда с идентификатор 73626.504.559.6 със застроена площ от 308.000 кв. м. (партида № 2096); Сграда с идентификатор 73626.504.559.7 със застроена площ от 189.000 кв. м. - склад (партида № 2097 ); Сграда с идентификатор 73626.504.559.8 със застроена площ от 21.000 кв. м. - тоалетна (партида № 2098); Сграда с идентификатор 73626.504.559.9 със застроена площ от 343.000 кв. м. - склад (партида № 2099); Сграда с идентификатор 73626.504.559.10 със застроена площ от 192.000 кв. м. - административна (партида № 2115); Сграда с идентификатор 73626.504.559.13 със застроена площ от 317.000 кв. м. - склад стоманобетонен (партида № 2114); Сграда с идентификатор 73626.504.559.14 със застроена площ от 507.000 кв. м. - цех за производство на хляб (партида № 2101); Сграда с идентификатор 73626.504.559.15 със застроена площ от 125.000 кв. м. - пристройка към цех (партида № 2102); Сграда с идентификатор 73626.504.559.16 със застроена площ от 26.000 кв. м . - трафопост (партида № 2100). ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от Т. Иванов С. - синдик на [фирма] /н./, против [фирма] /н./ и [фирма] /н./ евентуален иск с правно основание чл.647, т.3 ТЗ за обявяване за относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сключения между [фирма] като продавач и [фирма], сега [фирма] /н./, като купувач договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 137 на нотариус П. А. с рег. № 496, т.VІІІ, рег. № 160, т.ХІІ, д. 2434 по описа на Служба по вписванията [населено място]. ОСЪЖДА [фирма] /н./ с ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на масата на несъстоятелността на [фирма] /н./ сумата 790 лв. /седемстотин и деветдесет лв./ - разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК. ОСЪЖДА [фирма] /н./ с ЕИК[ЕИК] да заплати по сметката на Върховен касационен съд сумата 33 529.80 лв. /тридесет и три хиляди петстотин двадесет и девет лв. и осемдесет ст./ - държавна такса, на основание чл.649, ал.6 ТЗ. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :