Р Е Ш Е Н И Е № 359 гр.София, 25.09.2012г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1224/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 929/08.06.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 786/2011 г. в частта, с която иска на А. М. С. по чл. 2, ал.1 т. 2 ЗОДОВ против ПРБ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен в размер на 15 000 лв., ведно с лихва, считано от 22.02.2008 г. до окончателното изплащане на главницата. Касационното обжалване е допуснато с определение № 485/19.04.2012 г. при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво разрешаване на въпроса за обезщетението, дължимо за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, определено във въззивното решение и приложените съдебни актове при сходни обстоятелства. По казуса, предмет на настоящата касационна проверка: Предявен е иск по чл. 2, ал. 1, от. 2 ЗОДОВ. С обжалваното решение, въззивният съд е установил, че на 10.04.2002 г. М. А. депозирал жалба против А. С. за отправена последния закана за убийство. С постановление от 29.03.2003 г. С. е привлечен като уличен за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка”. С присъда от 19.12.2005 г. състав на Софийски районен съд е признал А. С. за невиновен и той е бил оправдан по повдигнатото му обвинение. Въззивният съд потвърдил първостепенния съдебен акт с решение от 24.05.2007 г. Съдът, като взел предвид продължителността на производството, тежестта на обвинението, мярката за неотклонение „подписка”, влошеното здравословно състояние – поява на захарен диабет ІІ тип, напрежението в офиса и търговските отношения, приятелите му започнали да го отбягват и изживените с това негативни изживявания, е определил по справедливост обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000. В други сходни случаи съдилищата са определяли обезщетение в по-нисък размер. Съставът на Върховния касационен съд намира, че в обжалваното въззивно решение размерът на определеното обезщетение не съответства на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗЗД. В противоречие със съдебната практика, справедливостта не е изведена от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики, от които се гради заключение и за това в каки морални вреди реално са причинени на увреденото лице; в каква степен и колко подължително са засегнати чусвата на конкретния индивид. В същото време, като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда e следвало да послужи и икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта. Осъждането само по себе си също има ефекта на овъзмездяване. В този аспект, определеното на А. М. С. обезщетение се явява „завишено”, с което е нарушен принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. По касационните оплаквания: Те са за необоснованост и противоречие с материалния закон и са основателни. Необосновано въззивната инстанция е приела, че наказателното производство е продължило близо пет години. От повдигане на обвинението до влизане в сила на решението на въззивния съд са изминали 4 години и 2 месеца. Необосновано, също така е прието, че в резултат на наказателното преследване, А. С. се е разболял от захарен диабет тип ІІ. Съобразно комплексната съдебномедицинска експертиза, болестта е установена през февруари 2006 г. в рамките на метаболитен синдром, включващ освен захарния диабет и затлъстяване, арт. хипертония, дислипидемия. Този тип диабет /възрастов/ е наследствено обременен. Заболяването може да се провокира от високостепенно затлъстяване, неспазване на редуциращ хранителен режим и от стрес. В открито съдебно заседание, съдебният експерт – ендокринолог, е уточнил, че емоционалното негативно повлияние спомага, но не може да бъде самостоятелна причина за проявяването на захарния диабет. Следователно, не може да се приеме за безспорно установено наличието на пряка причинно-следствена връзка между болестта и наказателното преследване. Съставът на Върховния касационен съд намира, че въззивното решение следва да се касира и спора за размера на обезщетението да се разреши от настоящата инстанция: По делото е безспорно, че през 2002 г. [фирма], С. с търговски директор М. Н. имало задължения в размер на около 3 000 лв. към „А. Т. енд Ф.” – Е., в която А. С. е работил като материално отговорно лице. В телефонен разговор на 08.04.2002 г. М. Н. бил заплашен да плати задълженията към „А. Т. енд Ф.” – Е. и, че в противен случай ще бере ядове, че ще му счупят коленцата и ще има разправа със семейството му и е абсолютно възможно да не се види със семейството си. Съдът по наказателното дело /и двете инстанции/ приел, че лице, представило се като А. С. е отправило горните заплахи, но не е установено, че действително С. е дееца. Наложената по време на наказателното производство мярка за неотклонение е на-леката – „Подписка”. Освен обичайните чувства на несигурност, притеснение, обида във връзка с повдигнатото обвинение, се установява, че наказателното производство е повлияло на търговските и личностни отношения на С.. Продължилото наказателно преследване и след февруари 2006 г., когато се проявява заболяването захарен диабет тип ІІ, следва да се отчете, като фактор, който е повлиял зле върху регулирането на нивото на кръвната захар на С.. Според съдебната експертиза, освен редукция на теглото, стресовите ситуации влошават контрола върху стойностите на кръвната захар. В заключение, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение в случая е в размер на 8000 лв. Въззивното решение следва да се касира за присъдената над посочения размер сума, като иска за разликата до 15 000 лв. се отхвърли, ведно с лихвата. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 929/08.06.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 786/2011 г. в частта, с която иска на А. М. С. по чл. 2, ал.1 т. 2 ЗОДОВ против ПРБ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен в размер над 8000 лв., ведно с лихва, считано от 22.02.2008 г. до окончателното изплащане на главницата, като вместо него ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ иска на А. М. С. против ПРБ по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление за разликата над 8000 лв. до 15 000 лв., ведно с лихвата, считано от 22.02.2008 г. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 929/08.06.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 786/2011 г. в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. М. С. по чл. 2, ал.1 т. 2 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер над 8000 лв. В останалата част /по иска за сума над 15 000 лв./ решението не е обжалвано и е влязло в сила. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: