Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                             № 240                                   София, 12 май 2009 г.                                       В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                          Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на 27 април две хиляди и девета година в състав:                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЕН НЕНКОВ                                        ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                              НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ     при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н.дело № 205/09 год.     Производството е образувано по повод искане на осъденото лице Б. И. Г. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 6/ 28.01.2009 год., постановено по в.н.о.х.д. №361/09г. на Видинския окръжен съд. В искането, поддържано в съдебно заседание от защитника му, са развити съображения за нарушения на процесуалния и материален закон. Отправено искане за изменение на съдебния акт, с преквалифициране на извършените от молителя деяния и приложение разпоредбата на чл.78АНК. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането.   Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази становището на страните, провери въззивното решение в пределите на искането за възобновяване на наказателното дело, за да се произнесе взе предвид следното: С атакуваният съдебен акт е изменена присъда № 854 / 02.12.2008 год., постановена по н.о.х.д. № 1172/08 год. на Районен съд-гр. Видин, досежно размера на пробационните мерки, а в останалата част-потвърдена. С първоинстанционната присъда е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Б. И. Г. за извършени престъпления по чл.326, ал.1 и чл.205,ал.1,т.1,във вр. с чл.201 НК и му е наложено общо наказание при условията на чл.55,ал.1,т.2, б”б”НК -”пробация”, със следните пробационни мерки:задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото-100 часа. Искането е процесуално допустимо. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 28.01.2009год, а искането-постъпило във ВКС на РБ на 16.03.2009год., т.е. в законоустановения по смисъла на чл.421, ал.3 срок.   Разгледано по същество е неоснователно. Съдебното производство е проведено по диференцираната процедура на глава 27 НПК. Въззивният съд, който съд е последен по установяване на фактите, е възприел фактическите положения, въз основа на самопризнанието на молителя, подкрепено от събрания по установения процесуален ред доказателствен материал. Съдилищата в съответствие с разпоредбата на чл.305,ал.3 НПК, са посочили обстоятелствата, които приемат за безспорно установени и въз основа на какъв доказателствен материал и при съвкупната му преценка е изграден категоричният и несъмнен извод, относно авторството и вината на дееца. Окръжният съд в синхрон с процесуалните изисквания на чл.339,ал.2 НПК, е отхвърлил аналогичните доводи на защитата, свързани с искане за преквалифициране на извършеното от Г. по реда на чл.204,б”б” НК. Законосъобразни са изводите на Съдилищата, че присвоителната дейност на молителя, не представлява”маловажен случай” по смисъла на чл.93, т.9 НК. Паричният еквивалент на предмета на престъпното посегателство е само един от елементите на настъпилите вредни последици, но не единственият и определящият. Комплексната оценка на обстоятелствата, извършена от решаващия съд – в кратък отрязък от време са извършени две разпоредителни действия, сумите са използвани не за задоволяване на жизнено необходими нужди, извършено е друго престъпление, прикриващо присвояването, престъпното поведение е в началото на трудовата дейност на молителя – всичко това не води до извод за незначителност на вредните последици. Смекчаващите отговорността обстоятелства-млад човек, трудово ангажиран, с необременено съдебно минало, оценени съвкупно, не обосновават по ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на престъпление от същия вид. Неотносимо към наказателната отговорност на Г. е възстановяването на присвоените пари, съгласно чл.56НК и за това настоящият съдебен състав не счита за необходимо да обсъжда тези доводи. Не може да бъде удовлетворено искането на защитата усложнената престъпна дейност на Г. да бъде квалифицирана като едно престъпление по смисъла на 204, б”б” НК. Съобразно ПП 3/70г на Пленума на ВС на РБ, улесняващо престъпление по чл.202,ал.1,т.1 НК е това, което създава благоприятни условия за извършване на самото присвояване. То трябва да се изразява в друга дейност, самостоятелно и независимо от разпоредителните действия и да е извършено с цел да се улесни присвояванетолесняващото престъпление може да се осъществи преди или едновременно с присвояването, но не и след като последното е довършено, с цел прикриването му /какъвто е конкретният случай/. В тази насока е и решение №1/25.01.1973г. на ОСНК. За това е и несъстоятелен доводът на защитата, относно приложимостта на чл.78аНК, предвид изричната забрана на ал.6 на тази правна разпоредба. Неоснователни са възраженията на защитата, относно „неправилния” отказ престъпното поведение на молителя да бъде квалифицирано като „продължавано престъпление”. Вън и независимо от обстоятелството, че с такова искане се утежнява наказателно-правното положение на Г. , обвинение в същата посока липсва, а и поведението на молителя не сочи на продължавано престъпление по смисъла на чл.26,ал.1НК.   По изложените съображения, касационната инстанция намира,че искането на осъдения Г. следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.   Водим от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице Б. И. Г. за отмяна по реда на възобновяването на възивно решение № 6 от 28.01.2009г., постановено по в.н.о.х.д № 361/08г. на Видинския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: