Р Е Ш Е Н И Е № 108 гр.София, 20 април 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети март, две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участие на секретаря Аврора Караджова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 695 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.73 ЗЧСИ. Образувано е по жалба на М. на п. на Република България, представлявана от главен юрисконсулт С. К. срещу решение от 26.01.2016 г. по дисциплинарно дело № 40/2014 г. на Д. комисия към К. на Ч., образувано срещу ЧСИ И. М. - К., рег. № ..... в К.и район на действие Софийски градски съд, с което не са наложени дисциплинарни наказания за допуснати нарушения по изпълнителни дела № 372 и № 373 от 2014 г. В жалбата са изложени съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила при извършената финансова проверка, въз основа на което е образувано дисциплинарното производство, които комисията не е съобразила. Иска се решението да бъде отменено като неправилно и необосновано, а на съдебния изпълнител да се наложи дисциплинарно наказание „глоба” в размер на 1000 лева. Отделно са изложени доводи, че решенето е неправилно, тъй като изводите на комисията не съответстват на доказателствата по делото и виновното поведение на ЧСИ И. М. - К., което е основание за нейната дисциплинарна отговорност по чл.67 ЗЧСИ. К. на ч.с.и. чрез юрисконсулт А. Д. счита жалбата за неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение. От частен съдебен изпълнител И. М. К., чрез адвокат Г. А. от САК са постъпили писмени бележки, в които оспорват доводите в жалбата и искат присъждане на разноски по представения списък. Жалбата е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.73, ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като взе предвид изложените доводи и данните по делото намира жалбата за неоснователна поради следните съображения: М. на п. е отправил искане до К. на Ч. за образуване на дисциплинарно производство срещу частен съдебен изпълнител И. М. - К., с рег. № ..... в К. и район на действие Софийски градски съд за нарушения по изпълнително дело № 20148390400372 и изпълнително дело № 20148390400373, а именно: 1. В нарушение на чл.434 ГПК, ЧСИ не е съставил протоколи, в които да са посочени извършените изпълнителни действия, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението; 2. В нарушение на чл.455, ал.2 ГПК, ЧСИ не е предприела действия за превеждане в 7 дневен срок на постъпилите суми от длъжника по сметка на взискателя; 3. В нарушение на чл.79 ЗЧСИ е начислила и събрала суми за такси и разноски по ТТРЗЧСИ, за които не е издала сметки, от които да е видно какво е основанието за тяхното начисляване и дали не са прекомерни разходите; 4. ЧСИ е приел пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в които няма яснота относно извършеното плащане на адвоката. Д. състав към К. на ч.с.и. е образувал дисциплинарно дело № 40/2014 г. и след като е разгледал доводите и възраженията е приел, че действията и бездействията, които се сочат в искането, не дават основание да се наложи дисциплинарно наказание на частния съдебен изпълнител. Доводите за нарушения по пункт първи са несъстоятелни, тъй като финансовите документи за извършените плащания от постъпилите и преведени суми на взискателя по изпълнителното дело се удостоверяват с екземляр от тези документи и отбелязване на сумата в изпълнителния лист, без да е необходимо съставяне на протокол за конкретния ден и място на извършването им, доколкото данните за това се съдържат в самия платежен документ. Удостоверяване на изпълнителните действия на съдебния изпълнител е предвидено за случаите, когато страните по изпълнението /в това число присъединените по право или по тяхна молба кредитори/ е необходимо да бъдат уведомявани, за да упражнят предоставените им от закона процесуални права. В този смисъл, доводите в жалбата за констатирани нарушения на разпоредбата на чл.434 ГПК са несъстоятелни, тъй като непредставянето на копия от финансовите документи не представлява нарушение на изискванията за съставяне на протокол за извършените в производството изпълнителни действия, по смисъла на чл.434 ГПК. Неоснователни са доводите за допуснато нарушение на чл.455, ал.2 ГПК. От данните по преписката се установява, че изпълнителни дела № 20148390400372 и № 20148390400373 са били образувани от ЧСИ И. М.-К. на 07.04.2014 г., а искане за издаване на удостоверение по чл.191, ал.4 ДОПК до ТП на Н. Р. е изпратено на 10.04.2014 г. с оглед необходимостта, преди провеждане на индивидуално принудително изпълнение частният съдебен изпълнител да получи информация за публичните задължения на длъжника към държавата, която се счита за присъединен по право взискател за тези публични задължения и след получаване на информацията да пристъпи към удовлетворяване на вземането по изпълнителния лист. По изключение, съгласно чл.191, ал.5, изр.2 ДОПК, независимо от това дали е получено удостоверението след изтичане на 30 дни от изпращане на съобщението, съдебният изпълнител може да продължи производството. В случая, исканото удостоверение от Н. е върнато на частния съдебен изпълнител не по-рано от 20.05.2014 г. и в него се съдържат актуални данни към 13.05.2014 г. След като срокът от 30 дни от изпращане на съобщението, в който съдебният изпълнител може да продължи производството, според чл.191, ал.5 ДОПК, е изтекъл на 10.05.2014 г., а сумата е преведена на взискателя в 7 дневен срок от изтичане му – на 16.05.2014 г., няма нарушение на чл.455, ал.2 ГПК. Правилни са изводите на дисциплинарния състав и по отношение на твърденията за нарушение на разпоредбата на чл.79 ЗЧСИ, че ЧСИ е начислила и събрала суми за такси и разноски по ТТРЗЧСИ, за които не е издала сметки, от които да е видно какво е основанието за тяхното начисляване и дали не са прекомерни разходите. Когато се твърди, че е платено адвокатско възнаграждение, което съдебният изпълнител е приел по изпълнителното дело, но е постъпило искане по чл.78, ал.5 ГПК, а отказът на ЧСИ да намали адвокатското възнаграждение е обжалвано по чл.435, ал.2 ГПК, въпросът за разноските се решава окончателно от окръжния съд. Съдебният изпълнител не може да превежда суми на взискателя въз основа на постановление за разноски, което се обжалва, до постановяването на решение от окръжния съд, тъй като в този случай не се обжалва изпълнително действие, а самото задължение за разноски. При обжалване на постановлението за разноски в изпълнението, дължимите такси на ЧСИ и адвокатското възнаграждение се определят окончателно с решението на съда и неизпълнението му ще е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител. Ч. съдебен изпълнител И. М.-К. е съобразила постановените решения на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 7706/2014 г. и ч.гр.д. № 7707/2014 г. за размера на адвокатските възнаграждения и такси по изпълнението като е изготвила сметка № 0012050/25.08.2014 г. и сметка № 0012055/26.08.2014 г. по двете проверявани изпълнителни дела, в съответствие с признатите от съда влезли в сила решения за размера на законосъобразно начислените такси по ТТРЗЧСИ и дължими суми за адвокатско възнаграждение. Не може да се приеме, че ЧСИ неправилно е определил такси за наложени запори, след като действията му са били предмет на проверка в производство по оспорване на тяхната законосъобразност пред съда. В този смисъл, издаването на сметка за разноските по чл.79, ал.1 ЗЧСИ, след като съдът се произнесъл окончателно решение по отношение на техния размер, не е основание за дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител. Изложеното в жалбата по пункт четвърти от искането на министъра на правосъдието, за нарушение при приемане на разноските на адвокат по изпълнителното дело, без яснота за размера на платеното адвокатско възнаграждение, също е несъстоятелно. В действителност, приемането на разноските за платеното в брой адвокатско възнаграждение е съобразено с указанията дадени в т.1 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че адвокатско възнаграждение следва да се присъди когато в договора за правна помощ и съдействие по делото е вписан начин на плащане в брой, тъй като в този случай документът има характер на разписка. Предвид изложеното, посочените конкретни нарушения на законови разпоредби не са основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител, поради което жалбата е неоснователна. Ответниците по жалбата са поискали разноски пред настоящата инстанция и с оглед изхода на делото такива следва да се присъдят на частен съдебен изпълнител И. М. - К. по договор за правна защита и съдействие от 07.03.2016 г. в размер на 300 лева, както и юрисконултско възнаграждение в размер на 300 лева в полза на К. на ч.с.и. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение от 26.01.2016 г. по дисциплинарно дело № 40/2014 г. на Д. комисия към К. на частните съдебни изпълнители. ОСЪЖДА М. на правосъдието на Република България да заплати на частен съдебен изпълнител И. М. - К., рег. № 839 в КЧСИ и район на действие Софийски градски съд, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева. ОСЪЖДА М. на правосъдието на Република България да заплати на К. на частните съдебни изпълнители разноските за юрисконсултстко възнаграждение в размер на 300 (триста) лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.