Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 29

Гр. София, 26.01.2022 г.


Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. дело № 4918 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 68546 от 10.11.2021 г., подадена по пощата на 09.11.2021 г. от В. Т. Т. чрез адвокат Н. А. от АК – П. срещу Определение № 60372 от 20.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 2126/2021 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ г.о.
Препис от частната жалба е връчен на ответниците по нея – В. А. П. и М. Г. П. чрез адвокат К. А.. Не е постъпил отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Обстоятелствата са следните:
С въззивно Решение № 555 от 08.06.2020 г. по в.гр.д.№ 233/2020 г. по описа на ОС – Пловдив е потвърдено първоинстанционно решение на РС – Асеновград, с което е отхвърлен предявеният от В. Т. Т. срещу В. А. П. и М. Г. П. иск по чл. 76 ЗН и е постановено, че се допуска делба на процесния по делото недвижим имот по предявения от В. А. П. и М. Г. П. срещу В. Т. Т. иск по чл. 34 ЗС. В мотивите на въззивното решение е обсъдено заявеното от В. Т. Т. възражение за възстановяване на запазената й част от наследството, оставено от баща й Т. Т.. Въззивният съд е приел, че е спазено изискването по чл. 30, ал. 2 ЗН, тъй като В. Т. е приела наследството по опис. Изложил е, че в полза на В. А. П. наследодателят е извършил множество безвъзмездни разпоредителни сделки с имоти, част от които не са предмет на делбата и поради това е налице пречка за прилагането на чл. 34 ЗН. Не може да се приложи и чл. 33 ЗН, както и е недопустимо възстановяване на запазена част чрез намаление на дарението чрез обикновена дроб.
Недоволна от така постановеното въззивно решение, В. Т. Т. е подала касационна жалба с вх.№ 21224 от 27.07.2020 г. Последната е върната с разпореждане № 261 037 от 28.09.2020 г., срещу което не е подадена частна жалба, респ. е влязло в сила на 20.10.2020 г.
Наред с това, с молба вх.№ 20842 от 23.07.2020 г. В. Т. Т. е поискала въззивното решение да бъде допълнено, като се постанови изричен диспозитив по възражението й за възстановяване на запазена част. Въззивният съд се е произнесъл с Определение № 260 155 от 18.09.2020 г., постановено на основание чл. 250 ГПК. Посочено е, че възражението за възстановяване на запазена част е обсъдено като неоснователно, поради което и с оглед задължителните указания, дадени с Решение № 17 от 29.01.2020 г. по гр.д.№ 1748/2019 г. на ВКС, І г.о., следва да се допълни диспозитива на въззивния акт, като възражението бъде оставено без уважение. В този смисъл е постановено допълване на въззивното Решение № 555 от 08.06.2020 г.
Последвало е депозирането на касационна жалба с вх.№ 264 137 от 06.10.2020 г., подадена от В. Т. Т. чрез адвокат Н. А. и насочена срещу допълнително Решение от 18.09.2020 г., обозначено от съда като Определение № 260 155 от 18.09.2020 г. Въз основа на тази жалба е образувано гр.д.№ 2126/2021 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
Преди да пристъпи към обсъждане на въпроса дали са налице предпоставките по чл. 288 ГПК по отношение на атакувания въззивен акт, предходният състав на ВКС, ІІ г.о. е приел, че разглеждането на касационната жалба с вх.№ 264 137 от 06.10.2020 г. е процесуално недопустимо.
Изложено е, че възражението по чл. 30 ЗН за намаляване на дарение и възстановяване на запазената част от наследството, оставено от Т. Т., има преюдициален характер по отношение спора за собственост и квотите в съсобствеността. В случая решението на въззивния съд в частта, с която процесните имоти са допуснати до делба при квоти 1/4 ид.ч. за В. А. П., 1/2 ид.ч. за В. А. П. и М. Г. П. при условията на СИО и 1/4 ид.ч. за В. Т. Т., е влязло в сила. Същото се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение правата на страните от съсобствеността, който въпрос не може повече да бъде пререшаван в настоящото производство. След като В. Т. Т. не е атакувала решението в тази му част, същата не може да обжалва постановеното решение по чл. 250 ГПК. С влизане в сила на решението по чл. 344, ал. 1 ГПК е преклудирано правото й да иска намаляване на дарението на допуснатия до делба имот и възстановяване на запазената й част. Спорът във връзка с направеното възражение по чл. 30 ЗН следва да се счита приключен с влизане в сила на решението по допускане на делбата при определените от съда права на съделителите от съсобствеността. Така мотивиран, предходният състав на ВКС, ІІ г.о. е оставил без разглеждане касационната жалба с вх.№ 264 137 от 06.10.2020 г. и е прекратил производството по гр.д.№ 2126/2021 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ г.о.
С разглежданата от настоящия състав на ВКС частна жалба се поддържа, че така обжалваното определение е неправилно. Произнасянето по чл. 30 ЗН има преюдициално значение по въпроса за квотите, при които следва да се допусне делбата. След като с основното решение няма произнасяне по чл. 30 ЗН, то не може да се приеме, че въпросът за квотите е решен с влязло в сила решение. Изводът, че основното решение по обусловения иск за делба е влязло в сила поради връщане на подадената срещу него касационна жалба, е неправилен. При това положение, ако се приеме, че ОС неправилно е отхвърлил възражението по чл. 30 ЗН, то това ще доведе до промяна и на определените квоти в съсобствеността. След като е налице връзка на преюдициалност, логично е да се приеме, че подаването на жалба срещу неправилното отхвърляне на преюдициалното искане по същество означава подадена жалба и досежно определения размер на квотите. Моли Определение № 60372 от 20.10.2021 г. по гр.д.№ 2126/2021 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ г.о. да бъде отменено.
Разглеждайки частната жалба по същество, настоящият състав на ВКС намира, че същата е основателна, макар и не по съображенията, изложени в нея. Проверката на законосъобразността на атакуваното определение на основания, извън изложените в частната жалба, е задължение на съда, произтичащо от разясненията, дадени с ТР № 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д.№ 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК. В тази връзка настоящият състав на ВКС намира следното:
Правото да се иска възстановяване на запазената част от наследството представлява потестативно право, упражняването на което е допустимо както с иск, така и с възражение. В практиката на ВКС последователно се приема, че независимо от процесуалното средство за упражняването му, съдът дължи произнасяне по съществуването на това право със самостоятелен диспозитив. Последният представлява източник на силата на пресъдено нещо в отношенията между страните по делото, като разрешава спора относно съществуването на правото по чл. 30 ЗН и неговото съдържание с последиците по чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В случаите, когато правото е упражнено чрез възражение, заявено в производство по съдебна делба относно конкретно имущество, така формираната сила на пресъдено нещо надхвърля значението на произнасяне по преюдициален въпрос. Тя е противопоставима на участниците в производството и извън рамките на конкретното гражданско дело. Това е така, защото правото по чл. 30 ЗН е едно и веднъж упражнено наследникът не разполага с друго потестативно право да иска възстановяване на запазената си част. Произнасянето по това право – било в резултат от предявен иск, било в резултат от заявено възражение, следва да бъде зачетено и в евентуални последващо възникнали спорове между същите страни относно ликвидирането на съсобственост, съществуваща по отношение на други вещи. Наред с това следва да се има предвид, че самата запазена част не съставлява дял в натура от наследството, а е цифрова величина, дроб от една стойност, която се изчислява чрез извършване на регламентираните в закона действия. Възстановяването на запазената част може да доведе до придобиване за наследника със запазена част на вещни права от безвъзмездно разпореденото имущество (когато възстановяването се извършва в натура по правилата на чл. 32 и сл. ЗН), но може и да няма такива последици (когато се извършва чрез парично допълване на запазената част съгласно чл. 36, ал. 1, изр. 2 ЗН). Изложеното мотивира извод, че правото да се поиска възстановяване на запазена част от наследство е самостоятелно субективно потестативно право и неговата природа не се променя и в случаите, когато е упражнено с възражение в рамките на конкретен делбен процес. Съответно – влизането в сила на решението по иск за делба на конкретно имущество не съставлява отрицателна процесуална предпоставка както за произнасянето по спора по чл. 30 ЗН, така и за упражняването на самостоятелен инстанционен контрол по отношение на това произнасяне. Независимо от влизането в сила на решението по допускане на делбата (каквото в случая е налице, считано от влизане в сила на разпореждането за връщане на касационната жалба с вх.№ 21224 от 27.07.2020 г.), съдът дължи произнасяне по съществуването на правото по чл. 30 ЗН, респ. – упражняването на правомощията по чл. 288 ГПК от касационната инстанция. При евентуално допускане на касационното обжалване обстоятелството, че въпросът за съсобствеността върху процесния СО № ***** и 1/3 ид.част от ПИ № *** и размера на квотите в нея е непререшаем, подлежи на съобразяване, но (доколкото от една страна са извършени няколко акта на безвъзмездно разпореждане, а от друга - правилата, регламентиращи действията, имащи за резултат възстановяването на запазената част, са императивни) не предопределя извода относно способа, по който (при положителен извод, че е налице накърняване на запазената част) запазената част следва да бъде възстановена – в натура по правилата на чл. 32 и сл. ЗН или чрез присъждането на парична сума.
По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия

О П Р Е Д Е Л И :


ОТМЕНЯВА Определение № 60372 от 20.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 2126/2021 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ г.о.
ВРЪЩА делото на предходния състав на ВКС, ГК, ІІ г.о. за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: