Р Е Ш Е Н И Е
№ 95
С о ф и я , 11 май 2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 а п р и л 2016 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
РУМЕН ПЕТРОВ
при секретар Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Ивайло Симов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 259/2016 година.
Производството пред ВКС е инициирано с касационна жалба от защитника на подсъдимия П. З. Б. от В. адв.О.А. от АК-В., с която се обжалва въззивна присъда № 16 от 28.01.2016 г., постановена по ВНОХД № 1501/2015 г. на Окръжен съд-Варна с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и искане за отмяната й и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Частният обвинител и граждански ищец Ж. М. Ж. от В., редовно уведомен, не взема лично участие в касационното производство, като чрез повереника си адв.Св.Б. от АК-В. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без уважение.
Подсъдимият П. Б., чрез защитника си адв.О.А. поддържа жалбата си и моли да бъде уважена по изложеното в нея.
Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната въззивна присъда в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, като съобрази следното :
С присъда № 328 от 23.09.2015 г. по НОХД № 403/2015 г. на Районен съд-Варна подсъдимият П. З. Б. от В. е признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение по чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК.
Отхвърлен е предявеният от пострадалия Ж. М. Ж. от В. граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 5 000 лева, претендирано обезщетение за причинени му неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането му, като неоснователен.
Недоволни от присъдата са останали прокурорът и частният обвинител и граждански ищец Ж., които са я обжалвали с оплаквания за нейната необоснованост и незаконосъобразност и искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна за подс.Б. присъда по предявеното му обвинение и уважаване в пълния му размер предявеният граждански иск на пострадалия.
С присъда № 16 от 28.01.2016 г., постановена по ВНОХД № 1501/2015 г. на Окръжен съд-Варна подсъдимият Б. е признат за виновен в това на 22.10.2014 г. във В. да се е заканил на Ж. М. Ж. от В. с убийство и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му и на основание чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК е осъден на 1 година лишаване от свобода, което същият да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено подс.Б. да изтърпи и наложеното му по НОХД № 1934/2010 г. на Районен съд-Варна наказание от 8 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата (определението за одобряване на споразумението за осъждането му – 17.05.2010 г.), но в който през м.януари 2011 г. е извършил друго умишлено престъпление от общ характер, за което с одобрено по НОХД № 721/2012 г. на Районен съд-Варна споразумение е осъден на наказание пробация с ангажиране на трите пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1, 2 и 6 от НК за различни срокове.
На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК е постановено отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на престъплението, а именно газов пистолет марка „Е. специал 99”, калибър 9 мм и 1 бр.патрон за него.
В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски общо в размер на 190 лв.
Уважен е предявеният граждански иск, като подсъдимият Б. е осъден да заплати на пострадалия Ж. сумата от 2 000 лв като обезщетение за причинените му неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от 22.10.2014 г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 5 000 лв е отхвърлен като неоснователен. Присъдена е и дължимата се от него държавна такса върху уважения размер на иска от 80 лева.
Новата въззивна присъда е обжалвана от защитника на подс.Б. адв.О.А. с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и искане за отмяната й и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационната жалба за подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК, поради което е допустима, а разгледана по същество, за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА и не само по изложените в нея съображения :
Макар да навежда на първо място доводи за нарушение на материалния закон, с тях защитникът оспорва преценката на въззивния съд за достоверност на показанията преди всичко на св.Р.П., депозирани на досъдебното производство и тези пред двете съдебни инстанции, както и на показанията на онази част от „свидетелите, които не обслужват обвинителната теза”, което сочи на другото ангажирано от него касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. В негова подкрепа пък се развива оплакване за липса на мотиви във връзка с „превратната оценка” от съда на събраните от първоинстанционния съд доказателства и за неоснователността на възраженията им срещу въззивния протест и въззивната жалба на частния обвинител и граждански ищец, което ограничило правото им на защита и заради което се претендира отмяната на въззивната присъда и ново разглеждане на делото от въззивния съд.
Като съд по правото, ВКС дължи отговор за правилното приложение на материалния закон едва след проверка на това доколко правно релевантните факти са процесуално издържано изведени от инстанциите по фактите. Настоящият касационен състав не намира фактологичния анализ на окръжния съд да страда от пороци.
Въззивният съд с основание не се е съгласил с възприетата от районния съд фактическа обстановка, като е могъл да бъде значително по-критичен към изложението му (за посоченото, че „между св.И. и подсъдимия Б. възникнал словесен конфликт”, че „подс.Б. бил придружаван от св.И. и св.Р.”, че „по време на конфликта между подсъдимия и св.И. не е имало физически контакт между подс.Б. и св.Ж.”), при очевидното объркване на участниците и присъстващите на въпросния инцидент. От друга страна, неоснователно защитникът на касатора подминава допуснатото от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила с отказа му да приложи разпоредбата на чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.1 от НПК при наличните съществени противоречия между депозираните на досъдебното производство и в съдебното следствие пред него показания от св.Р.П., което въззивният съд е отстранил чрез повторния й разпит в проведеното въззивно съдебно следствие, а не „с единствената цел ….. не да се убеди в достоверността им, … а единствено … да осъди подсъдимия”. Невярно е и следващото твърдение в касационната жалба – че това съдът е сторил не по инициатива на прокуратурата – довод за такова процесуално нарушение е изрично наведен в допълнението към въззивния протест на стр.2, абз.5-ти, а така също и в жалбата на частното обвинение.
Неоснователни са укорите на жалбоподателя, че „необосновано и немотивирано” съдът е кредитирал показанията на св.П. от досъдебното производство, както и че е отрекъл доверие на подкрепящите обясненията на подс.Б. свидетели (без те да са конкретизирани). Обратно, окръжният съд се е отнесъл твърде внимателно към тях, убедително опирайки се освен на тези на св.П., и на св.Ж., св.Н., св.М., св.Х., присъединявайки към тях и показанията от досъдебното производство на св.Р.. Тези гласни доказателствени средства са съотносени с изводите на СППЕ, даващи в частта за проведеното психологическо изследване отговор на „житейски необяснимото” оттегляне на пострадалия Ж. от мястото на инцидента и потърсената от него на тел.112 помощ при състояние на стрес, обяснено научно в заключението на експертите Р.Б. и Р.Г.. И не на последно място, съдът надлежно е извел от доказателствената съвкупност факта, че подс.Б. е бил въоръжен с газов пистолет, ползван за осъществяване на деянието, което още преди оттеглянето на повиканата от св.И. група „помощници” прибрал в черна чантичка и където при задържането му той е открит, а впоследствие доброволно предаден не в ресторанта му, а във ІІ РУП-В.. Именно при съвкупния анализ на доказателствените материали, посочвайки кои от тях приема за достоверни и обуславящи изводите му относно значимите фактически обстоятелства и кои отхвърля и защо, съдът е дал достатъчен и ясен отговор на доводите на страните както в депозираните въззивни протест и жалба на повереника на частния обвинител, така и на тези, наведени пред него от страните в съдебните прения. Изложеното в мотивите на обжалваната присъда удовлетворява изискванията на чл.339, ал.2 и чл.305, ал.3 от НПК, като доказателствените източници са анализирани според действителното им съдържание, няма превратно оценени или пренебрегнати, поради което ВКС приема, че не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на въззивния съдебен акт и за връщане на делото за новото му разглеждане от окръжния съд.
При очертаната фактическа рамка съдът е приложил закона, който е следвало да бъде приложен. Всъщност, основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК се поддържа единствено заради оспорването на фактическата констатация на съда, че подс.Б. е извадил пистолет, заредил го и го опрял в дясното слепоочие на св.Ж., предизвикало пребледняването и изпадането му в стрес и незабавното му оттегляне зад жилищния блок. Съдът законосъобразно е изтълкувал случилото се между двамата, съобразил е наличието на изискуемите се елементи както от обективната, така и от субективната страна на състава на престъплението по чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК и е отхвърлил тезата на защитата (която понастоящем не се поддържа), че освен вербални действия, за съставомерността на деянието като закана с убийство следвало да има и отправени от подсъдимия словесни закани. Ясно и категорично е изразено и становището на съда защо действията на последния са били достатъчни, за да може да възбудят основателен страх у пострадалия за осъществяването им, още повече, че в конкретния казус се е стигнало и до това. Тези му правни изводи са в синхрон и разясненията, дадени и в ТР № 53 от 18.09.1989 г. по н.д.№ 47/1989 г. на ОСНК на ВС. Няма основание за корекция на присъдата в тази й част.
При преценката на съдебното минало на подс.Б. и приложението на чл.68, ал.1 от НК обаче въззивният съд е проявил неразбиране, заради което е нарушил закона.
Б. е бил осъден по НОХД № 1934/2010 г. от Районен съд-Варна на 8 месеца лишаване от свобода с приложението на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години, считан от 17.05.2010 г. Впоследствие е осъден по НОХД № 721/2012 г. на същия съд за извършено през м.януари 2011 г. престъпление по чл.206, ал.1 от НК на наказание „пробация”, което на 12.06.2013 г. е било изтърпяно изцяло (справка л.22 от НОХД), т.е. не е било заменено при хипотезата на чл.43а, т.2 от НК по реда на чл.451 и сл. от НПК с наказание „лишаване от свобода” (т.е. не са налице обвързващите предписания в ТР № 79 от 11.11.1983 г. по н.д.№ 76/1983 г. на ОСНК на ВС и тези в ТР № 6 от 30.06.2014 г. по т.д.№ 6/2013 г. на ОСНК на ВКС).
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от НК, за отпадане на позитивните за осъденото лице последици се изисква не просто условно осъденият в изпитателния срок да е извършил друго умишлено престъпление от общ характер, но за което обаче и след този срок му бъде наложено наказание лишаване от свобода, поради което окръжният съд незаконосъобразно е отрекъл за първото осъждане подсъдимият да е реабилитиран по право.
Като е приел подс.Б. за осъждан, а не реабилитиран, окръжният съд е подминал обсъждането на въпроса за приложението на чл.66, ал.1 от НК. Макар в жалбата да не е наведено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, ВКС намира за необходимо да изрази становището си в тази насока. Извършеното от касатора е със завишена обществена опасност, довело е до стресово за пострадалия Ж. състояние, извършено е демонстративно със съответен отзвук сред присъстващите. От събраните по делото характеристични данни (л.46-47 от ДП) е видно, че подсъдимият е с трайно изградени престъпни навици. Предишните му осъждания и изтърпени наказания не са довели до целения превъзпитателен ефект. Поради това ВКС намира, че наложеното му наказание от 1 година лишаване от свобода не се явява явно несъответно на извършеното и личната му обществена опасност и няма основание както за намаляване на размера на наказанието, така и за приложението на чл.66, ал.1 от НК.
Настоящето престъпление жалбоподателят Б. е извършил на 22.10.2014 г., т.е. след изтичане на 17.05.2013 г. на изпитателния срок по присъдата му по НОХД № 1934/2010 г., поради което не е налице основание за приложението на чл.68, ал.1 от НК за изтърпяване на наказанието от 8 месеца лишаване от свобода, което неправилно и незаконосъобразно е постановено от окръжния съд и което съгласно правомощието на касационната инстанция по чл.354, ал.2, т.1 от НПК следва да се отстрани с изменяне на обжалваната присъда.
Въпреки настъпилата реабилитация по право за първото осъждане на Б. на лишаване от свобода условно, няма основание за промяна на първоначалния режим и типът пенитенциарно заведение за изтърпяване на наложеното му по настоящето дело наказание лишаване от свобода. В много свои решения ВКС е изяснил при какви обстоятелства се прилагат съответните разпоредби на чл.59-61 от ЗИНЗС, като касаторът следва да се счита за „рецидивист” по смисъла на § 3, ал.3 вр.ал.2, т.1 от ДР на ЗИНЗС, тъй като е извършил инкриминираното деяние в 5-годишния срок от деня, в който е изтекъл изпитателният срок, определен по предходната му присъда. А щом това е така, наказанието лишаване от свобода той следва да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, както е постановил окръжният съд.
Няма наведени оплаквания и доводи срещу присъдата в гражданско-осъдителната й част, което определя и обхвата на касационната проверка съгласно чл.347 от НПК.
ВКС намира, че обжалваната присъда следва да бъде изменена в посочената част, а в останалата следва да бъде оставена в сила, съответно касационната жалба в коментираната част следва да бъде оставена без уважение.
Поискани са и доказани като направени 1 000 лв като разноски от частния обвинител и граждански ищец Ж. Ж. за адвокатска защита пред ВКС, поради което същите следва да му бъдат възстановени.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 и 3 вр.ал.2, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 16 от 28.01.2016 г., постановена по ВНОХД № 1501/2015 г. от Окръжен съд-Варна, като ОТМЕНЯ приложението на чл.68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на наказанието от 8-осем месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия П. З. Б., със снета по делото самоличност, с влязла в сила присъда по НОХД № 1934/2010 г. от Районен съд-Варна.
ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата част.
ОСЪЖДА П. З. Б. да заплати на Ж. М. Ж., двамата от В., сумата от 1 000-хиляда лева направени от него разноски за адвокатска защита пред касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |