Р Е Ш Е Н И Е № 482 София, 11.01.2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1593 по описа за 2011г. и приема следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.М. като процесуален представител на П. г. по с. с. и х.-в. т. /П./ „А. К.” [населено място] срещу въззивното решение на Разградския окръжен съд /Р./ от 24.VІ.2011г. по в.гр.д. № 106/2011г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 982/10.VІІІ.2012г. на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса по приложението на закрилата по чл.333 ал.4 КТ с оглед липсата на съвпадение на закрилата по посочената разпоредба и по КТД. Ответницата по касационната жалба С. М. В. от [населено място] не е релевирала становище по същество по оплакванията в жалбата пред настоящата инстанция. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното: С атакуваното решение Р. е потвърдил решението на Разградския РС от 08.ІІІ.2011г. по гр.д. № 2027/2010г., поправено с решение от 06.Х.2011г., с което са уважени предявените от С. М. В. срещу П. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ. За да постанови решението, въззивният съд е приел, препращайки на основание чл.272 ГПК и към мотивите на първоинстанционния /подложил на преценка всички доводи за незаконност на уволнението/, че уволнението на ищцата от длъжността „учител по теоретично обучение” на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – поради съкращаване на щата, е незаконно. Ищцата е била член на синдикалната организация на КТ „Подкрепа” към учебното заведение; в КТД за системата на народната просвета, по който е страна и синдиката „Образование” към КТ „Подкрепа”, е предвидено прекратяване на трудовите договори с членовете на синдикатите след предварително становище на съответната синдикална организация в учебното звено; такова становище е дадено еднолично от председателя на синдикалната организация Б., без провеждано събрание и без запознаване на другите членове на организацията; с оглед на това не са налице доказателства за вземане на становище от СО, поради което не е спазена закрилата по чл.344 ал.4 КТ. В решенията на ВКС № 763/14.І.2011г. по гр.д. № 1487/09г. ІV ГО; № 522/24.VІ.2010г. по гр.д. № 653/2010г. ІV ГО; № 846/08.ХІІ.2010г. по гр.д. № 21/2010г. и др. еднозначно е прието, че е въпрос на тълкуване на всеки конкретен КТД дали клаузата в него за даване на становище от синдикалната организация при уволнение е равносилно на предвиденото в чл.333 ал.4 КТ съгласие за това; посочено е, че принципно с думата „съгласие“ в българския език се обозначава обща воля, единодушие, пълно разбирателство; че в правото под съгласие се разбира пълно съвпадане на волеизявите на правни субекти по отношение на проектираните от тях правни последици от волеизявленията им; че „становището“ в българския език има значението на мнение, схващане, позиция по даден проблем, което от правна гледна точка не предполага съвпадане на две воли – то предполага изява на воля на един субект, която за другия субект не е задължителна за възприемане. Когато от уговорките в КТД не следва, че думата „становище” е употребена от договарящите не в общоприетия й смисъл, а в смисъл на съгласие по чл.333 ал.4 КТ, закрилата по тази разпоредба не е приложима. Настоящият състав на ВКС на РБ напълно споделя даденото в посочената практика разрешение на поставения въпрос. Касационната жалба на П. „А. К.“ съдържа оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 б.в ГПК. Касационната жалба е неоснователна, тъй като атакуваното решение като краен резултат е правилно. Незаконосъобразно и в противоречие с доказателствата по делото въззивният съд е приел, че в разглеждания случай уволнението е незаконно поради несъобразяването му със закрилата на ищцата, предвидена в чл.333 ал.4 КТ. В чл.10 ал.5 от КТД за системата на народната просвета от 29.06.2010г. е уговорено, че работодателите прекратяват трудовите правоотношения по чл.328 ал.1 т.2, 3 и 5 КТ с работници и служители, членове на синдикатите – страна по договора, след предварително становище на съответната синдикална организация в учебното звено, изразено в седмодневен срок /чл.11 КТД/. В договора не се съдържат уговорки, позволяващи извод, че в израза „становище“ не е вложен принципният му общоупотребим в българския език смисъл на мнение, позиция по уволнението на работник/служител, а че смисълът му е за необходимост от съвпадане на волята на работодателя и на СО за това, т.е. че изразът е равнозначен на съгласие по смисъла на чл.333 ал.4 КТ. Такъв извод не следва от уговорките в чл.10 КТД /още по-малко от уговорките в останалите клаузи на договора, които нямат отношение към закрилата при уволнение/, предвиждащи задължение на работодателите само да информират социалните партньори за причините за необходимостта от намаляване числеността на персонала, за броя и имената на подлежащите на съкращение по категории персонал, професии и специалности, за възможностите за пренасочване на освободения персонал, но не и за предприемане на съответни действия от работодателите след постигане на единодушие по тези въпроси. Като е приел противното, фактически приравнявайки предвиденото в КТД становище със съгласието по КТ, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. Този извод налага извършването на преценка и на останалите релевирани от ищцата доводи за незаконност на уволнението, тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, само което обуславя отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд. Неоснователен е доводът за липса на реално съкращение, изразяващ се в твърдението на ищцата, че била уволнена от длъжност, която не е заемала. От представените по делото доказателства е видно, че още с допълнителното споразумение от 10.05.2006г. страните са уговорили изменение на трудовото правоотношение относно наименованието на длъжността – от учител по икономика на учител по теоретично обучение, каквато длъжност ищцата е заемала до уволнението й. Несъмнено установено от представените щатни разписания, в сила от 01.04.2010г. и от 15.09.2010г., е и че от 6 бройки за тази длъжност са останали 4, следователно е налице реално съкращение. Неоснователно е и твърдението за незаконност на уволнението поради неспазване на закрилата по чл.333 ал.1 т.3 КТ, тъй като по делото не е установено /видно и от приета съдебно-медицинска експертиза/, че ищцата към момента на уволнението е страдала от диабет. Основателно е обаче твърдението относно подбора. В тази връзка ответникът е представил само съставени от нарочна комисия карти за подбор, в които са поставени цифрови оценки по показателите, по които подборът е извършен. Освен че сред тези показатели има и такива, които нямат отношение към подбора /стаж по специалността, стаж в училище, социално положение и закрила по чл.333 КТ/, по някои от показателите /за участие на ищцата в разработен проект, доказателства за което са представени по делото/ оценки не са поставени, а относно показателя „спазване на дежурства“ по пункт 7 е дадена оценка 2, т.е. че спазва винаги дежурства, а по пункт 20 – че не ги спазва. Това води до съмнения за обективността на подбора, а и картите представляват частни документи, които по силата на чл.180 ГПК имат само формална, но не и материална доказателствена сила, тъй като съставляват само доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от подписалите ги лица. Данни за достоверността на описаните в тези документи обстоятелства не са представени по делото с допустимите по закона доказателствени средства, в т.ч. със свидетели. Ето защо се налага извод, че ответникът, чиято е била тежестта, не е установил извършването на подбор съобразно изискванията на чл.329 КТ, какъвто е бил задължителен в случая, което определя уволнението като незаконно. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 ГПК атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решението на Разградския окръжен съд № 66/24.VІ.2011г., постановено по гр.д № 106/2011г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: