4 Р Е Ш Е Н И Е № 153 гр. София, 27 юни 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на девети юни, две хиляди и шестнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Шекерджиев ЧЛЕНОВЕ: Лада Паунова Мая Цонева при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №359 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия Я. М. З. срещу решение №48 от 26.02.2016 г., постановено по ВНОХД №582/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр.Пловдив. С присъда №99, постановена на 20.11.2015 г. по НОХД №815/2015 г. по описа на Окръжен съд- гр.Пловдив, подсъдимият Я. М. З. е признат за виновен в това, че на 12.12.2013 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, е използвал данни от платежен инструмент- дебитна карта №/номер/, издадена от [фирма], без съгласието на титуляра С. И. Д., като деянието не представлява по- тежко престъпление, като на основание чл.249, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 и чл.54 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от две години и 400 лева „глоба“. На основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение и наложеното на З. по НОХД 5609/2011 г. по описа на Районен съд- гр.Пловдив, наказание три месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на двете наказания „лишаване от свобода“ в затвор или затворническо общежитие от „закрит“ тип. С въззивното решение постановената първоинстанционна присъда е изцяло потвърдена. В касационната жалба се сочат всички касационни основания. Поддържа се, че решаващите съдилища са допуснали съществени нарушения на процесуални правила, като са направили погрешен анализ на събраните доказателства. Оспорват се това, че са кредитирани обясненията на З., дадени в началото на съдебното следствие за сметка на тези, депозирани в съдебното заседание на 08.07.2015 г., като се твърди, че вторите се подкрепят от показанията на свидетеля Д.. Твърди се, че неправилно са кредитирани показанията на свидетелите Д. и Д., дадени в хода на досъдебното производство за сметка на тези, дадени в хода на съдебното следствие. Поддържа се, че при направен неправилен анализ на доказателствените източници въззивният съд не е установил вярно фактите по делото и погрешно е приел, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.249, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК На тези основания се предлага да бъде отменен постановения въззивен съдебен акт и З. да бъде оправдан. При условията на алтернативност се предлага наказанието му да бъде намалено, като се твърди, че то е явно несправедливо и не отговаря на обществената опасност на извършеното престъпление и данните за личността му. Поддържа се, че неправилно решаващите съдилища не са отчели като смекчаващи отговорността обстоятелства това, че З. се грижи за болната си майка и невръстното си дете, наред с това, че му осигурява издръжка. Предлага се да бъде намалено наказанието на подсъдимия, като същото бъде определено под минималния размер, посочен в разпоредбата на чл.249, ал.1 НК. В хода на касационното производство защитникът поддържа касационната жалба, като възпроизвежда отразените в нея оплаквания. Моли постановения първоинстанционен акт да бъде отменен, като подсъдимият бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При условията на алтернативност предлага наложеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде намалено, като същото бъде определено при приложението на чл. 55 НК. Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение. Подсъдимият твърди, че е невинен и моли да бъде оправдан. В случай, че бъде признат за виновен моли да му бъде намалено наложеното наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е частично основателна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съд прецени, че предходните съдебни състави са направили пълен и верен анализ на събраните доказателствените материали. Правилно са били установени релевантните за изхода на производството факти и законосъобразно са възприети част от гласните доказателства, а други не са кредитирани. При преглед на настоящото производство може да бъде направен извод, че част от свидетелите, а и подсъдимият З., в различни негови стадии, в разпитите си дават информация, която е взаимнопротиворечива и очертава диаметрално противоположна фактическа обстановка по делото. Първоначално в обясненията, дадени в началото на съдебното производство, подсъдимият изцяло признава извършването на престъплението и изразява разкаяние, като тези негови обяснения се подкрепят и от показанията на свидетелката Д.. Впоследствие З. поддържа различна теза, като твърди, че е използвал чуждата банкова карта със знанието и съгласието на свидетеля Д.. От своя страна този свидетел депозира в хода на съдебното следствие показания, кореспондиращи с последните обяснения на подсъдимия, но различаващи се съществено от тези дадени в досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 НПК. При преценката на тези две групи доказателствени източници решаващите съдилища правилно са кредитирали тези, дадени непосредствено след извършването на инкриминираното деяние и тези, дадени в началото на съдебното следствие. Вярно са преценили, че не съществува причина свидетелят Д. да сезира органите на полицията, след като е констатирал липсата на банкова карта, ако е дал доброволно същата на подсъдимия с цел да изтегли пари, които той му е дал назаем. В тази връзка правилно са кредитирани и показанията на свидетелката Д., която твърди, че след като брат й установил липсата на картата, а впоследствие и това, че е теглено от сметката му посредством нея, се усъмнил в подсъдимия и е сезирал органите на полицията, съзнавайки, че З. е имал достъп до дома, в който живеел. Тези гласни доказателства се подкрепят и от показанията на свидетелите Д. и Я., които категорично установяват, че Д. не е знал какво се е случило със средствата му, бил е ядосан след като е разбрал за случилото се и сам е сезирал полицията за действията на подсъдимия. При тези доказателства правилно решаващите съдилища са кредитирали тези, сочещи на липса на предварително съгласие за използване на банковата карта от страна на подсъдимия, а не тези, подкрепящи изразената в края на съдебното производство негова теза. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че е налице класическа защитна теза е и обстоятелството, че между З. и свидетелите Д. и Д. са били налице близки отношения, предвид това, че са живеели в едно домакинство и това, че подсъдимият е баща на дете на свидетелката. Ето защо е обяснима и промяната в показанията на Д., за когото съществува мотив да желае да подкрепи очертаната в хода на съдебното производство защитна теза на З.. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че в хода на воденото наказателно производство първостепенния и въззивния съд не са допуснали неточности при оценка на събраните доказателства и са установили правилно релевантните за изхода на делото факти. Ето защо и атакувания въззивен съдебен акт не следва да бъде отменен, поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила. По оплакването за неправилно приложение на материалния закон: При внимателен преглед на касационната жалба може да бъде направен извод, че с нея не са направени конкретни оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1 т.1 НПК. Единствено е посочено, че в резултат на неправилен анализ на събраните доказателства е постановена незаконосъобразна осъдителна присъда, при липса на осъществено престъпление. Настоящият съдебен състав приема, че в отсъствието на конкретни оплаквания за приложението на материалния закон не е необходимо да бъде обсъждано приложението му, защото от разпоредбите на чл.347 НПК и чл.351 НПК пределите на касационното производство се определят от направените с жалбата конкретни възражения. При липсващи такива за съда не съществува задължение да провери изцяло правилността на атакувания въззивен съдебен, тъй като в касационното производство по отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК служебно начало няма. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационният съд прие, че правилно при индивидуализация на наказанието, наложено на подсъдимия З., като смекчаващи отговорността му обстоятелства са ценени невисокия размер на сумата- предмет на престъплението и затрудненото му материално положение. Като такива обстоятелства трябва да бъдат ценени и сравнително младата му възраст и това, че той полага грижи за малолетното си дете. Правилно е преценено като отегчаващо отговорността обстоятелство предходното осъждане на подсъдимия З., но категорично не може да бъде споделен извода, че като такова трябва да бъдат ценени и тези осъждания, за които е настъпила реабилитация. Касационният съд прецени, че в основата на института на реабилитацията се съдържа разбирането, че след настъпването й се заличават всички последици на осъждането. Ето защо не следва да има различно третиране по отношение подсъдим с чисто съдебно минало и реабилитирано лице, той като това налагат разпоредбите на чл.85 и сл. НК. Това е и основанието да се прецени, че предходните осъждания на З. (извън това, което налага приложението на чл.68 НК) не следва да имат отношение към индивидуализация на наказанието му. При тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, касационният съд прецени, че са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК. По делото са налични множество смекчаващи отговорността обстоятелства и едно единствено отегчаващо, като предвиденото в санкционната част на нормата на чл.249, ал.1 НК наказание е несъразмерно тежко за извършеното конкретно престъпление. В подкрепа на този извод е и това, че предмет на посегателство е парична сума, която е близка до минималната работна заплата и по отношение на която пострадалият поддържа, че няма претенции. Всички тези обстоятелства сочат на една по- ниска степен на обществена опасност на извършеното престъпление в сравнение с други престъпления със сходна правна квалификация, която позволява определяне на наказанието под предвидения в закона минимум. Ето защо касационният съд прецени, че изтърпяването от страна на подсъдимия на наказание в размер на една година „лишаване от свобода“ е съответно на извършеното от него престъпление и достатъчно за постигане на целите на чл.36 НК. На тези основания съдът прецени, че атакувания въззивен съдебен акт следва да бъде изменен, като наказанието, наложено на подсъдимия З. трябва да бъде определено по при приложението на чл.55, ал.1, т.1 НК и бъде намалено от две на една година „лишаване от свобода“. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение №48 от 26.02.2016 г., постановено по ВНОХД №582/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр.Пловдив, КАТО НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Я. М. З. наказание от две на една година „лишаване от свобода“. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.