Ключови фрази
Съставяне на официален документ с невярно съдържание * Документни престъпления * недоказаност на авторството на деяние * превратна оценка на доказателства * графологична експертиза

Р Е Ш Е Н И Е

№ 335

гр. София, 10.02.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ГАЛИНА ЗАХАРОВА

при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 995/2014 г. по описа на ВКС, ІІ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационен протест на ОП – Благоевград срещу присъда № 1197 от 19.03.2014 г. на Благоевградския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 22/2014 г. по описа на същия съд.
В протеста са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като към ВКС е отправено искане на основание чл. 354, ал. 3, т. 3, вр. ал. 1, т. 4 от НПК да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В постъпило по делото допълнение към протеста се твърди, че атакуваната оправдателна присъда на Благоевградския окръжен съд е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила – превратен доказателствено-правен анализ, довел до нарушение на процесуалните права за качествено участие на държавното обвинение, в резултат на което при оправдаването на подсъдимия се стигнало до нарушение на материалния закон. В разрез с житейската логика били направени изводи, че се касаело до копие на подправен официален документ, в който били пренесени ръкописно изписан подпис и текст от подсъдимия. Пред нотариуса св. Й. бил представен оригинален документ – удостоверение за наследници № 132/21.08.2008 г., в което не била вписана като наследник М. С. К., дъщеря на починалия С. П. В., от който документ били изготвени две заверени копия. Според прокурора, представеното копие отразявало точно документ, издаден по съответния ред от подсъдимия в качеството му на длъжностно лице – кмет на [населено място], община Г. Доказателствата по делото изключвали възможността да е имало манипулации и интервенции по оригиналния документ преди заверката от нотариус. Липсвали следи от прекопирване, заличаване, забелване на елементи от оригиналния текст. Материализираният в нотариално завереното копие документ бил издаден на бланка, различна от останалия в кметството оригинал, под същия номер и дата, с различно съдържание, като ръкописната част била изготвена отново от подсъдимия, но по различен начин, изписан, разположен и изпълнен с различен пишещ инструмент. Тъй като ръкописните части и подписите на удостоверението, останало в кметството, и на удостоверението, представено пред нотариус Й., били изпълнени от подсъдимия Б., прокурорът счита, че е изключено нотариално завереното копие да е било сътворено, без издаването на друг документ, различен от съхранявания в кметството.
Въз основа на експертизите било нелогично да се приеме, че ставало дума за документна подправка на официален документ. От момента на издаване на удостоверението за наследници до представянето му за заверка не била възможна манипулация или каквато и да е интервенция на официалния документ за промяна на съдържанието му без участието на подсъдимия. Никой друг не можел да изпише ръкописно името му и да положи подписа му, от което следвало, че самият той е издал друг документ, в чието съдържание имало един наследник по-малко. Именно този оригинален документ бил представен на св. Й.. Ако сегменти от документа са били ксерокопирани, сканирани или размествани следствие на компютърна обработка, на нотариуса е щяло да бъде представено за заверка копие, а не оригинал. При разпита си в хода на въззивното съдебно следствие вещото лице заявило, че било принципно възможно да се създаде копие от различни части от документ чрез разместване или премахване на сегменти. Според експерта тези манипулации можели да се установят, но не му била поставена подобна задача. Въпреки че това обстоятелство не било изследвано, въззивната инстанция приела безпрекословно, че в случая имало преправяне на съдържанието на официален документ.
В съдебно заседание на ВКС прокурорът от ВКП поддържа касационният протест по подробно изложените в допълнението към него съображения.
Подсъдимият О. Б., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Неговият защитник адв. В. моли ВКС да остави протеста без уважение като неоснователен.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:
С присъда № 3971 от 13.12.2013 г., постановена по НОХД № 523/2012 г., РС – Гоце Делчев (ГДРС) е признал подсъдимия О. С. Б. за виновен в това, че на неустановена дата и месец през 2008 г. в [населено място], област Бл., в качеството си на длъжностно лице – кмет на [населено място] – в кръга на службата си съставил официален документ, в който удостоверил неверни обстоятелства, с цел документът да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства, поради което и на основание чл. 311, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК го е осъдил на наказание пробация, като е възложил в негова тежест направените по делото разноски.
По жалба на подсъдимия Б. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 22/2014 г. по описа на Благоевградския окръжен съд (БлОС), като с присъда № 1197 от 19.03.2014 г. на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК въззивният съд е отменил осъдителната присъда на ГДРС и е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
Присъдата на БлОС е обявена в открито съдебно заседание на 19.03.2014 г., като касационният протест е постъпил на 03.04.2014 г. (вх. № 1253 на БлОС), поради което ВКС намира, че е подаден от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 1 от НПК в законоустановения от чл. 350, ал. 1, вр. чл. 319, ал. 1 от НПК срок срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 2 от НПК.
Разгледан по същество, касационният протест е неоснователен.
На първо място, настоящият съдебен състав следва да уточни недвусмислено обхвата на настоящата касационна проверка. В допълнението към протеста от 19.09.2014 г. (л. 2 и л. 3) е пространно описана фактологията на деянието, която прокурорът счита за доказана въз основа на събраните по делото доказателствени материали. Изложена е дадената от обвинителната власт собствена интерпретация на наличните доказателствени източници, кореспондираща с приетите от първоинстанционния съд фактически констатации и доказателствения анализ на районния съд, въз основа на който те са изведени. По същество с протеста се изразява несъгласие с направените от въззивния съд различни изводи, което възражение представлява оплакване за необоснованост. То не е възведено като касационно основание и не може да бъде обсъдено от ВКС, който няма правомощие да анализира и оценява самостоятелно доказателствените материали, замествайки суверенното право на БлОС като инстанция по фактите да прави собствена преценка на доказателствената съвкупност при съобразяване с процесуалните изисквания за това.
В този контекст настоящият съдебен състав може да обсъди релевираното възражение на прокурора по чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК единствено от гледна точка на спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на предходната инстанция при установяването на обстоятелствата, относими към предмета на доказване. В тази връзка в протеста (л. 2) и допълнението към него (л. 2) е изтъкнато оплакване за „превратен доказателствен анализ” на доказателствената съвкупност. По принцип приетите от съдебните инстанции факти действително могат да бъдат преценени като съмнителни, в случаите когато съдът е извратил доказателствени материали – основал е убеждението си върху доказателства, които не се съдържат в съответните доказателствени средства, на които се е позовал. Затова настоящата касационна проверка следва да бъде концентрирана върху изследване на съответните доказателствени материали, чието съдържание според прокурора е било изопачено. Отговорът на този въпрос пък обуславя крайния извод дали при оценката на доказателствения материал съдът е нарушил законите на обективната логика на изследваните факти, обстоятелства и събития, свързани с очертаното в наказателноправната норма престъпно деяние.
В допълнението към протеста не са изрично конкретизирани изопачените доказателствени материали. При внимателния прочит на съдържанието на този процесуален документ обаче може да се изведе, че представителят на обвинителната власт очевидно визира показанията на нотариуса св. Р. Й. и заключенията на графическите и технически експертизи, в частност изготвената от вещото лице И. С..
На практика значителна част от основните фактически моменти по делото са безпротиворечиво възприети от двете съдебни инстанции, а не са оспорени и от представителя на обвинителната власт.
Така, установено е, че:
- За периода 07.06.2008 г. до 24.09.2008 г. подсъдимият О. С. Б. е бил кмет на [населено място]. В това свое качество на 21.08.2008 г. той издал по искане на св. К. В. удостоверение за наследници на починалия С. П. В. № 132/21.08.2008 г., вторият екземпляр от което останал на съхранение в кметството. В това издадено и подписано от подсъдимия удостоверение като наследници на С. П. В. фигурирали М. К. В. – съпруга (починала), св. К. С. В., живущ в [населено място] – син и М. С. К. – дъщеря, живуща в [населено място].
- С нотариално заверено пълномощно от нотариус св. Й. св. К. В. упълномощил св. Р. М. да го представлява пред Общинска администрация [населено място] и ОС „Земеделие” [населено място], като от негово име и за негова сметка подава молби и получава удостоверения за данъчни оценки и скици за наследствените му недвижими имоти, да го представлява пред нотариус, да се разпорежда (продава, дарява, заменя) с посочените недвижими имоти по отношение на лица, условия и цена, каквито намери за добре, както и да преупълномощава трети лица с дадените му права.
- С оглед упълномощаването св. К. В. предал на св. М. (чрез неустановено лице) комплект документи относно възстановени имоти в землището на [населено място], както и удостоверението за наследници.
- На 12.02.2009 г. св. Н. С. (познат на св. В. и на В. Т., бъдещ приобретател на възстановените наследствени имоти) представил на нотариуса св. Й. удостоверение за наследници на починалия С. П. В., в което фигурирали М. К. В. – починалата съпруга и синът св. К. В., а дъщерята М. К. била пропусната. Св. Й. копирала документа, поставила знак „Z” на копието от удостоверението и го заверила с рег. № 491/12.02.2009 г., като били изготвени два преписа.
- Св. М. в качеството му на пълномощник на св. В. подал заверен препис от това удостоверение за наследници пред нотариус св. В. Б. с молба св. В. да бъде признат на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК за собственик на възстановените недвижими имоти. С нотариален акт № 19 от 09.03.2009 г., т. ІІ, рег. № 2246, нот. дело № 206 на св. Б. св. К. В. бил признат за собственик на недвижимите имоти на основание наследство и възстановено право на собственост.
- С нотариален акт № 25 от 10.03.2009 г., т. 2, рег. № 2280, нот. дело № 211 на нотариус св. Б. св. Р. М. в качеството си на пълномощник на продавача св. В. продал на В. А. Т. недвижимите имоти. Купувачът Т. продал част от имотите на [фирма] с управител св. Н. С., а друга част – на св. Д. М., дъщеря на св. В..
Същественият спорен въпрос по делото всъщност касае обстоятелството какъв именно документ е представил св. Н. С. на нотариуса св. Й., която го копирала и заверила два преписа от него (като един от тях впоследствие е бил подаден пред нотариус Б. при издаването на нотариалния акт № 19 от 09.03.2009 г. за признаване на св. В. за собственик на недвижимите имоти). Според обвинителната теза, възприета и от първоинстанционния съд, св. Й. е изготвила преписи от друг оригинал на удостоверение за наследници на С. П. В. № 132/21.08.2008 г., съставено и подписано от подсъдимия Б. на неустановена дата през 2008 г., но различно по съдържание – „с един наследник по-малко” (л. 3 от допълнението към касационния протест) – от удостоверението за наследници със същата дата, чийто втори екземпляр се съхранявал в кметството, в което наследниците на починалия С. В. били вярно отразени. Съгласно мотивите на атакуваната въззивна присъда (стр. 7-8), въззивният съдебен състав е приел, че по делото не може да се установи нито как, нито от кого е бил създаден този втори оригинал, нито има преки и косвени доказателства подсъдимият Б. да е манипулирал по някакъв начин удостоверението за наследници (с вярно съдържание), чрез което „по-късно да е създаден инкриминираният документ”.
Касационната инстанция намира, че доказателствените материали по делото са коректно, обективно и аргументирано анализирани от БлОС стриктно според действителния им смисъл и съдържание, без да се допуска превратната им интерпретация. В хода на събирането и проверката на доказателствата е спазен регламентираният процесуален ред, като липсват процесуални нарушения, които да дадат основания за ревизия на проверявания съдебен акт. Доказателствените материали по делото са оценени съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, обуславящи съмнителност на оправдателните изводи на съда.
В допълнението към протеста, както и в обвинителния акт, презумптивно се твърди, че пред нотариуса св. Й. е бил представен съставен от подсъдимия оригинален документ – удостоверение за наследници № 132/21.08.2008 г., в което не е била вписана като наследник дъщерята на починалия С. П. В., от който документ били изготвени заверените преписи. Няма спор, че удостоверението за наследници № 132/21.08.2008 г. с вярно съдържание (с посочване на всички наследници на починалия С. П. В.), вторият екземпляр от което се е намирал в кметството, е съставено от подсъдимия Б.. Съгласно заключението на допълнителната техническа експертиза № 13/08.06.2012 г. двата преписа на удостоверение за наследници № 132/21.08.2008 г. (заверени от св. Й.) са с идентично съдържание, но не са копия на оригинала, приложен по делото (на издаденото от подсъдимия удостоверение за наследници с вярно съдържание), а на друго удостоверение за наследници, издадено под същия номер. Самите преписи също имат характера на самостоятелни документи. В разглеждания случай не може да се твърди, че те съдържат неверни обстоятелства, тъй като въз основа на неопроверганите показания на нотариуса св. Й. е прието, че копията буквално възпроизвеждат (чрез ксерокопиране) документа, от който са снети. Нотариусът е удостоверила идентичността на заверените копия с представения й оригинал, но не и истинността на последния, нито съответствието на съдържанието му с обективната действителност, защото тези обстоятелства не могат да бъдат установени в нотариалното производство по заверка на препис.
Представеният на св. Й. оригинален документ – „другото удостоверение за наследници, издадено под същия номер” – обаче липсва по делото. Налице са заверените ксерокс копия от него, но не и самият документ – материалната основа, върху която е било материализирано писменото изявление, че наследник на починалия С. В. е единствено синът му св. К. В.. В тази насока в допълнението към протеста неоснователно се поддържа, че било изключено нотариално завереното копие да е било сътворено, без издаването от страна на подсъдимия Б. на друго удостоверение за наследници, различно по съдържание от останалия в кметството екземпляр. Доказателствената съвкупност не изключва възможността на св. Й. да е бил представен като оригинал документ, на който е придаден вид, че е съставен от подсъдимия, или документ с преправено съдържание (със заличаване на наследницата М. К.).
Вярно е, че принципно е възможно за липсващия документ да се правят изводи и въз основа на изследване на ксерокс копия от същия. Този въпрос обаче е от изключителна компетентност на експертите графолози, които могат с оглед притежаваните от тях специални знания да преценят дали съответните ксерокопия са годен обект за сравнително изследване, дали са налице или липсват данни за манипулация – заличаване, забелване, прекопирване на фрагменти от оригиналния текст, дали могат да бъдат установени достатъчно частни признаци при изписването на отделните букви и т.н. В разглеждания случай заключенията на назначените по делото графически и технически експертизи са разнопосочни: Вещото лице Г. М. (л. 33 от НОХД № 523/2012 г. по описа на ГДРС) е изследвал авторството на подписа, положен върху копието от удостоверението за наследници, като не е могъл да даде отговор дали е положен от подсъдимия Б. – констатирал е прекъсване на подписа при преснимането на документа, като е допуснал възможността върху документа да има въздействие и подписът да е пренесен от друг документ. Вещото лице А. С. (л. 33 и гърба на л. 33 от НОХД № 523/2012 г. по описа на ГДРС) не е открил по копията следи от поправки, дописвания или заличавания и е констатирал достатъчно графически елементи в подписа и почерка, с оглед на което е заключил, че са изпълнени от подсъдимия Б.. Съгласно заключението на назначената от първоинстанционния съд тройна графическа и техническа експертиза, изготвена от вещите лица В. С., В. Щ. и Т. Т., приета в съдебно заседание на 09.01.2013 г. (гърба на л. 92 – л. 93 от НОХД № 523/2012 г. по описа на ГДРС), не можело да се установи кое по ред било изследваното ксерокопие на удостоверението за наследници и не можело да се отговори категорично дали кореспондира с оригинала, нито можело да се установи кое лице е положило подписа и изписало ръкописния текст поради възможност от манипулация, забелване, сканиране, наслагване на два документа.
При оценката на описаните противоречиви експертни констатации въззивният съдебен състав е възприел законосъобразен подход, като ги е анализирал поотделно и в контекста на цялата доказателствена съвкупност. На стр. 7 и стр. 8 от въззивното решение БлОС изчерпателно е констатирал всички налични несъответствия в експертните заключения и е изложил съгласно чл. 305, ал. 3 от НПК убедителни съображения защо кредитира заключението на тройната експертиза. В процесуалната дейност на втората инстанция не могат да бъдат съзрени едностранчивост или селективност, нито превратност при анализа на доказателствените материали. Щом такива недостатъци на оценъчната дейност на съда не са налице, касационниият съд няма правомощия да променя суверенното вътрешното убеждение на инстанцията „по фактите” относно достоверността на доказателствената съвкупност. Страните също не могат да оспорват и заместват законосъобразно осъществената от въззивния съд оценъчна дейност със собствената си субективна интерпретация на доказателствените материали.
Освен че релевираните с протеста неоснователни възражения се основават само на изолирания прочит на заключението на вещото лице С., мотивирано отхвърлено от БлОС, представителят на обвинителната власт неоправдано претендира, че на вещото лице не е била поставена задача да изследва дали представеното нотариално заверено копие от удостоверението за наследници е било манипулирано по някакъв начин (л. 4 от допълнението към протеста). Макар и без да конкретизира съответното вещо лице, прокурорът очевидно има предвид вещото лице И. С., чийто допълнителен разпит е бил допуснат в хода на проведеното от БлОС съдебно следствие. Експертът С. е бил повторно изслушан пред въззивния съд (гърба на л. 14 от ВНОХД № 22/2014 г. по описа на БлОС), като е посочил различни практически варианти за престъпно манипулиране на липсващия документ, представен на нотариус Й., при изготвяне на преписите (наслагване на част от документ върху бланка от друг документ, сканиране и пренасяне на сканиран текст върху сканирана бланка от същия тип и др.). Вещото лице е обяснил, че не е извършил специализирано изследване на представените му ксерокопия от удостоверение за наследници за наличието на белези, сочещи на техническо пренасяне на текстове. Заявил е обаче, че не може да се ангажира категорично със заключение в такава насока, защото се касаело за копие на документ (л. 15 от ВНОХД № 22/2014 г. по описа на БлОС). С оглед неговото изявление въззивният съд не е допуснал нарушение на чл. 13 и чл. 107, ал. 3 от НПК, като не му е възложил допълнителна задача. Обвинителният акт, поставил началото на съдебното производство, не съдържа твърдения за подправка на заверените от нотариус Й. преписи, поради което изследването на подобни обстоятелства е поначало безпредметно. В доказателствен план от значение е въпросът дали при изследването на преписа е възможно да се изведат заключения за истинността, респ. за нанасянето на евентуална подправка върху липсващия документ, но в тази насока експертът С. не се е обвързал с категорично мнение.
Настоящата инстанция не констатира превратно тълкуване и на показанията на св. Р. Й. (гърба на л. 91 – л. 92 от НОХД № 523/2012 г. по описа на ГДРС). Свидетелката действително е заявила, че е заверила преписа от удостоверението за наследници (с посочен наследник само св. К. В.) „след удостоверяване на оригинала”, донесен й от св. Н. С.. Това обстоятелство е коректно отразено на стр. 3 от мотивите на атакуваната въззивна присъда. То обаче не изяснява в по-голяма степен въпроса дали на свидетелката е бил представен като оригинал истински документ с невярно съдържание – удостоверение за наследници № 132/21.08.2008 г., в което не е била вписана като наследник дъщерята на починалия С. В., или преправен документ. Впечатленията на св. Й., която не притежава специални графически и технически знания, не представляват сигурна основа за изводи относно автентичността на представения й документ, на подписа на автора, на изпълнителя на ръкописния текст и наличието или отсъствието на въздействие върху съдържанието на документа. Свидетелката е изяснила с категоричност единствено, че преписите са били напълно идентични с представения й за оригинал документ.
Следва да се отчете също така, че изводът на БлОС за недоказаността на авторството на деянието не е обоснован само с експертните заключения. Съдебният състав е обсъдил комплексно и в пълнота всички установени по делото факти, добросъвестният анализ на които не е довел дори до косвени указания за евентуална връзка на подсъдимия Б. с инкриминирания липсващ документ, от който св. Й. е изготвила преписите. Прието е за безспорно доказано, че подсъдимият е издал по искане на св. К. В. удостоверение за наследници на починалия С. П. В. № 132/21.08.2008 г. с вярно съдържание, вторият екземпляр от което останал на съхранение в кметството и е приложен по делото. Самият св. К. В. и дъщеря му св. Д. М. с категоричност са заявили пред съда, че са получили от подсъдимия единствено удостоверението за наследници, в което е фигурирала и другата наследница на С. В. М. К.. За периода от издаването на удостоверението за наследници № 132 (с вярно съдържание) на 21.08.2008 г. до издаването на преписите от св. Й. на 12.02.2009 г. е изтекъл значителен срок от време, през който документът последователно се е намирал при св. В., при св. М., при неустановено лице (на което св. В. оставил удостоверението за наследници, за да го даде на св. М.), при св. С.. Всички тези лица са били обвързани помежду си от определени интереси във връзка с продажбата на възстановените имоти, на които св. К. В. е бил признат за едноличен собственик – чрез пълномощника си св. М. той продал недвижимите имоти на В. Т., който продал част от тях на св. С. в качеството му на управител на [фирма], а друга част продал чрез пълномощника св. М. на дъщерята на св. К. В., св. М.. За периода от 24.09.2008 г. до 21.02.2009 г. подсъдимият Б. въобще не е изпълнявал длъжността на кмет на [населено място], тъй като изборът му е бил касиран с решение на ВАС. Оригиналът на документа, преписи от който заверила св. Й., й е бил донесен от св. С., а той бил познат със св. К. В. и с приобретателя на имотите Т., но не и с подсъдимия Б.. При изследването на машинописния текст върху заверения от св. Й. препис е било установено, че не е изготвен на нито една от пишещите машини, налични в кметството в [населено място] в инкриминирания период.
Всички тези факти не само не подкрепят, но и на самостоятелно основание опровергават обвинителната теза за авторството на деянието в лицето на подсъдимия Б.. В допълнението към протеста прокурорът няколкократно се позовава на „житейската логика”, която изключвала възможността друг, освен подсъдимият, да е съставил и издал инкриминирания документ, тъй като никой друг не можел да изпише ръкописно името му и да положи подписа му. Житейската логика обаче не замества доказателствата. Отсъствието на обективни положителни фактически данни, които да разкрият авторството на деянието, не могат да бъдат запълвани с недопустими за наказателния процес предположения. Поради това на основание чл. 304 от НПК подсъдимият О. Б. е бил законосъобразно оправдан от БлОС по предявеното му обвинение по чл. 311, ал. 1, пр. 1 от НК.
Релевираното с протеста касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК също не е налице. То е изведено единствено въз основа на претендираните нарушения при установяване на фактологията на деянието, каквито ВКС не констатира да са допуснати.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 1197 от 19.03.2014 г., постановена по ВНОХД № 22/2014 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
Настоящото решение не подлежи на протестиране и обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.