7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
София,25.02.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ТАТЯНА ВЪРБАНОВА |
ЧЛЕНОВЕ: | КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА |
 | БОНКА ЙОНКОВА |
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 48/2013 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Р. (България)” АД, [населено място] срещу определение № 1886 от 18.07.2012 г. по ч. гр. д. № 1195/2012 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Бургаски районен съд разпореждане № 10224 от 26.04.2012 г. по ч. гр. д. № 3504/2012 г. С обжалвания акт е обезсилено първоинстанционното разпореждане в частта, с която подаденото от банката заявление по чл. 417, т. 2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/, С. Т. П. от [населено място] и [фирма], [населено място], Област Б. е отхвърлено за разликата от 176 000 лева до 176 000 евро и е потвърдено в частта, с която заявлението е отхвърлено за сумата 176 000 лв., представляваща главница по сключен между страните договор за револвиращ банков кредит от 21.09.2004 г., изменен и допълнен с 19 бр. анекси, както и договор за поръчителство от 28.07.2008 г., изменен и допълнен с 2 бр. анекси, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението до изплащането й.
Частният касатор поддържа, че въззивното определение е неправилно и моли за отмяната му и за уважаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК по съображения за неправилно приложение на чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ. Изразява несъгласие с изводите на решаващия състав за недопустимост да бъде проведено заповедно производство срещу длъжник в открито производство по несъстоятелност и срещу поръчителите, отговарящи солидарно за поетия от него дълг.
Като релевантни за допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са поставени въпросите: 1. Приемането на вземането на кредитор в производството по несъстоятелност, образувано по отношение на главния длъжник от страна на синдика, процесуална пречка ли е за образуване на заповедно производство и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу този длъжник, когато същото това вземане е обезпечено с имущество на трети лица, което не е част от масата на несъстоятелността; 2. Допустимо ли е издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу поръчителите, (които са и длъжници по обезпеченото от тях вземане), когато главният длъжник е обявен в несъстоятелност и вземането е прието в производството по несъстоятелност; 3. Кой е надлежен ответник по заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено в хипотезата на чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ, когато срещу длъжника е открито производство по несъстоятелност, а вземането на кредитора е обезпечено с имущество на трети лица извън масата на несъстоятелността – длъжникът по вземането, обезпечено с имущество на трети лица, или ипотекарните длъжници, които не са длъжници по обезпеченото вземане; 4. На кое от основанията по чл. 417 ГПК кредиторът следва да основе вземането си в случай, че главният длъжник е в открито производство по несъстоятелност, вземането на кредитора е прието в това производство, но същевременно е обезпечено с имущество на трети лица извън масата на несъстоятелността, за да може кредиторът да се удоволетвори от това имущество.
По отношение на първите два въпроса частният касатор поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, аргументирано с твърдението за липса на съдебна практика, а по отношение на другите два въпроса – че се решават противоречиво от съдилищата, за което се позовава на: определение от 27.05.2011 г. по в. ч. т. д. № 926/2011 г. на Варненски окръжен съд /недопуснато до касационно обжалване с определение № 1079 от 30.2.2011 г. по ч. т. д. № 730/2011 г. на ВКС, ІІ т. о./; определение от 30.03.2012 г. по ч. т. д. № 929/2012 г. на Варненски окръжен съд; определение № 177 от 06.04.2012 г. по в. гр. д. № 299/2012 г. на Пазарджишки окръжен съд; определение № 1043 от 13.07.2011 г. по ч. гр. д. № 646/2011 г. на Пловдивски апелативен съд; определение № V-1608 от 19.06.2012 г. по ч. гр. д. № 1180/2012 г. на Бургаски окръжен съд /отменено с определение № 531 от 25.09.2012 г. г. по ч. т. д. № 498/2012 г. на ВКС, І т. о./ и решение от 01.06.2011 г. по гр. д. № 2764/2011 г. на Софийски градски съд. Освен това, по въпроса, свързан с допустимостта да бъде издадена заповед за изпълнение срещу поръчителите, частният касатор твърди, че е налице противоречие с практиката на ВКС – определение № 809 от 29.11.2011 г. по ч. т. д. № 674/2011 г. на І т. о.
Ответниците – [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/, С. Т. П. от [населено място] и [фирма], [населено място], Област Б. – заявяват становище за недопустимост и неоснователност на частната касационна жалба по съображения, изложени в молба от 28.01.2012 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана от легитимирана страна, в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди постановеното от Бургаски районен съд разпореждане, с което е отхвърлено подаденото от “Р. (България)” АД, [населено място] срещу [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/, С. Т. П. от [населено място] и [фирма], [населено място], Област Б. заявление по чл. 417, т. 2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за револвиращ банков кредит от 21.09.2004 г., изменен и допълнен с 19 бр. анекси и от договор за поръчителство от 28.07.2008 г., изменен и допълнен с 2 бр. анекси, въззивният съд е приел, че не са налице основания за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за заявената сума 176 000 лв., като част от главницата 1 361 279.91 лв., тъй като същото вземане вече е предявено от банката-кредитор в производството по несъстоятелност на главния длъжник [фирма] и е включено в списъка на приетите вземания. Решаващият състав е преценил, че в случая е неприложимо визираното в чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ изключение от забраната да се образуват нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника – когато предмет на делото са парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица. Този извод е аргументиран с обстоятелството, че в заповедното производство процесното вземане е претендирано на същото основание, на което е предявено и в производството по несъстоятелност – като възникнало по договор за револвиращ банков кредит /чл. 417, т. 2 ГПК/, а не като вземане, обезпечено с ипотека на трети лица /чл. 417, т. 6 ГПК/, като в тази връзка е отчетено, че в т. 14 на заявлението банката само е посочила факта на обезпеченост на вземането от трети лица, без обаче ипотечният акт да е заявен като основание на вземането и без ипотекарните длъжници да са посочени като лица, срещу които да се издаде заповед за изпълнение. Поради наличието на пречка вземането срещу главния длъжник да бъде претендирано в настоящото заповедно производство и да бъде събирано от кредитора извън производството по несъстоятелност, въззивният съд е счел, че не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение и срещу поръчителите С. П. и [фирма], независимо от обстоятелството, че тяхната отговорност възниква на лично основание.
С оглед констатацията, че заповедният съд се е произнесъл за сумата 176 000 евро, а не за заявената сума 176 000 лева, с обжалваното определение е постановено обезсилване на първоинстанционното разпореждане за разликата над сумата 176 000 лева до сумата 176 000 евро.
Настоящият състав намира, че от значение за изхода на конкретното дело е само единият от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, а именно – въпросът за допустимостта да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу поръчителите, когато главният длъжник е обявен в несъстоятелност и вземането е прието в производството по несъстоятелност. Останалите три въпроса не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като нямат характер на обуславящи за изхода на конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Този извод произтича от обстоятелството, че в случая подаденото от банката-кредитор заявление е основано на извлечение от счетоводните й книги и е насочено срещу кредитополучателя и поръчителите /чл. 417, т. 2 ГПК/, а не е основано на ипотечен акт и не е насочено срещу третите реално задължени лица /чл. 417, т. 6 ГПК/, в която хипотеза би подлежала на преценка приложимостта на разпоредбата на чл. 637, ал. 6, т. 3 ГПК. Предвид липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се извършва преценка относно наличието на конкретно заявените от частния касатор основания. Поради това, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника [фирма] /в несъстоятелност/, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
В тази връзка, само за прецизност следва да се посочи, че по част от тези въпроси вече е налице и задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК – определение № 531 от 25.09.2012 г по ч. т. д. № 498/2012 г. /постановено по заявление на “Р. (България)” АД, [населено място] срещу част от лицата, обезпечили вземането по процесния договор за кредит с ипотека върху свой имот/. В същото определение е прието, че ипотекарното имущество, което служи за обезпечаване на вземането, може да бъде предмет на индивидуално принудително изпълнение без да се води такова срещу титуляра на самото вземане и че няма пречка да се издаде заповед по чл. 417, т. 6 ГПК срещу ипотекарния длъжник.
По отношение на приетия за релевантен за делото въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като същият е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС – определение № 809 от 29.11.2011 г. по ч. т. д. № 674/2011 г. на І т. о. С цитирания акт е уважено заявление по чл. 417, т. 2 ГПК срещу поръчителите за вземане, произтичащо от договор за кредит, длъжник по който е дружество в несъстоятелност. Настоящият състав споделя изразеното в посоченото определение становище /макар и не изрично, а чрез постановения резултат/, че е допустимо издаването на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК срещу поръчителите, независимо, че длъжникът е обявен в несъстоятелност. Доколкото отговорността на поръчителя произтича от самостоятелното му правоотношение с кредитора, то реализирането на тази отговорност също е самостоятелно и не е в зависимост от реализирането на отговорността на главния длъжник. Следователно, откриването на производство по несъстоятелност на главния длъжник, обосноваващо приложимост на нормата на чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ, е обстоятелство, напълно ирелевантно по отношение завеждането на дела срещу поръчителя. Приетото от въззивния съд в обратен смисъл е в противоречие със закона и съдебната практика и не може да бъде споделено.
Независимо от това обаче, крайният извод за неоснователност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 е правилен.
Съгласно чл. 418 ГПК, за да постанови незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение, съдът е длъжен да извърши проверка дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В случая тези предпоставки не са осъществени, тъй като от представените по делото доказателства не се установява твърдението на банката-заявител за надлежно уведомяване на поръчителите за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението на главния длъжник / [фирма] /в несъстоятелност/ по процесния договор за кредит и за отправено до тях писмено искане за погасяване на това задължение, което, съгласно чл. 2.4.1. от договора за поръчителство, е условие за възникване отговорността на поръчителите С. Т. П. и [фирма].
В представената по делото нотариална покана рег. № 2590 от 13.12.2011г., чрез която е отправено искане до поръчителя С. Т. П. за плащане дълга на търговското дружество, е удостоверено единствено, че връчването на екземпляр от същата е чрез “уведомление чл. 47, ал. 5 ГПК, краен срок за получаване 28.12.2011г.”, без да е посочена причината, наложила връчването по този начин. С оглед на това, не може да се извърши преценка дали по отношение на адресата наистина са били налице предпоставките за приложение на чл. 47 ГПК и съответно – дали връчването е редовно. В този смисъл е и съдебната практика, формирана по реда на чл. 273, ал. 3 ГПК – определение № 47 от 17.01.2011 г. по ч. т. 0. № 719/2010 г. на ІІ т. о., определение № 857 от 09.12.2011 г. по ч. т. д. № 623/2011 г. на І т. о. и др.
Извод за надлежно писмено искане за плащане на процесните суми не може да бъде направен и по отношение на ответника [фирма]. В представеното по делото известие /обратна разписка/ от 16.12.2011 г., удостоверяващо изпращането на покана изх. № 90 237/12.12.2011 г., е отбелязано, че същата е получена на 11.12.2011 г. Освен тази дата, графа „Получател” съдържа и подпис, без обаче да е посочено кое е лицето, което го е положило. Същевременно, в известието е вписан и „свидетел на отказа за получаване” – лицето С. Г., но подпис от същия не е положен. При тези данни настоящият състав намира за недоказано настъпване на условието по чл. 2.4.1. от договора за поръчителство и по отношение на поръчителя-търговец.
Изложените съображения налагат извод за отсъствие на предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу ответниците-поръчители. Ето защо, в частта, с която е отхвърлено подаденото от банката заявление по чл. 417, т. 2 ГПК срещу тях, обжалваният акт следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1886 от 18.07.2012 г. по ч. гр. д. № 1195/2012 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е отхвърлено заявлението на “Р. (България)” АД, [населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК срещу длъжника [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място].
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1886 от 18.07.2012 г. по ч. гр. д. № 1195/2012 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е отхвърлено подаденото от “Р. (България)” АД, [населено място] заявление по чл. 417, т. 2 ГПК срещу поръчителите С. Т. П. от [населено място] и [фирма], [населено място], Област Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |