Р Е Ш Е Н И Е № 401 гр.София, 21.10.2011 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 483/ 2011 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 678/ 10.05.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 483/ 2011 г., по жалба на П. на Р. Б. е допуснато касационното обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 103 от 17.01.2011 г. по гр.д.№ 325/ 2010 г. в частта му, в която П. е осъдена да заплати на С. Т. Н. на основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ сумата 7 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на неоснователно повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление по чл.308 от НК. Обжалването е допуснато поради наличие на противоречива практика относно размера, в който се определя обезщетението за неимуществени вреди от неоснователно водено наказателно преследване. С обжалваното в настоящето производство решение е присъдено обезщетение от 7 000 лв, толкова е присъдено и с решение на ВКС, І г.о. № 506/ 29.05.2009 г. по гр.д.№ 587/ 2008 г., но по двете дела фактическите предпоставки са различни. По отношение на С. Н. е повдигнато обвинение, което не е за тежко престъпление, по което не е вземана мярка за неотклонение „задържане под стража” и с продължителност на наказателното производство под 1 година, докато ВКС е присъдил 7 000 лв за обвинение, което е тежко, по което обвиняемият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест” и производството е продължило повече от 1 година. Правилна е практиката в решението на ВКС. Когато се претендира обезщетяване на неимуществени вреди по чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ, съдът съобразява най-напред каква е тежестта на повдигнатото обвинение, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца и близките му. Възможно е да има и други обстоятелства, които оказват влияние върху размера на обезщетението, както е възможно също при еднакви по тежест обвинения и взети мерки за процесуална принуда да е справедливо да се определят различни по размер обезщетения, ако се установи че отражението на наказателното преследване върху живота на неоснователно обвинението лице е по-тежко, в сравнение с общите случаи. Обаче по отношение на лице, което е обвинено в извършването на по-леко наказуемо престъпление, което не е било задържано (с постоянна мярка) и поставено под домашен арест и спрямо което наказателното производство е продължило по-малко от година, не следва да се присъди същото по размер обезщетение, каквото по отношение на лице с тежко обвинение, разследвано повече от една година и задържано над четири месеца под стража или у дома си, ако не са установени драстични разлики в отражението на обвинението върху емоционалната сфера на обвинените лица. След така приетия отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу атакуваното въззивно решение за основателна. Това решение е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като определеното обезщетение не е съразмерно на вредите, търпени от неоснователно обвиненото лице. Съгласно чл.281 т.3 пр.1 от ГПК обжалваният съдебен акт подлежи на отмяна в неправилната му част. По аргумент от чл.293 ал.3 от ГПК и доколкото няма необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът трябва да бъде решен по същество от касационната инстанция. От фактическа страна по делото е установено, че ищецът е бил задържан за 24 часа от органите на МВР по подозрение в извършено документно престъпление, с прокурорско постановление срокът на предварителното задържане е удължен със 72 часа. След изтичането му ищецът е бил изправен пред съдия, който е преценил, че достатъчна мярка за неотклонение спрямо ищеца е най-леката предвидена в процесуалния закон – „подписка”. Въз основа на съдебния акт ищецът е бил освободен, като му е наложена забрана да напуска пределите на страната. Спрямо него са предприети следствените действия „претърсване и изземване” и „разпит на обвиняем”. Претърсването на офиса, в който е работил, е придобило известност в професионалната му среда, а обвинението срещу него е било публично огласено. То е имало неблагоприятно отражение върху психиката на обвиняемия, който станал по-затворен и е ограничил нормалните си социални контакти. Обвинението срещу него е снето след 9 месеца, когато с постановление на прокуратурата наказателното производство срещу Н. е прекратено поради липса на доказателства. Това, че по жалба на ищеца съдът е променил квалификацията на основанието за прекратяване - поради това, че извършеното не съставлява престъпление – не е от значение за размера на обезщетението, тъй като съгласно ТР № 3 от 2005 г. на ОСГК на ВКС двете прекратителни основания са равнозначни относно ангажирането на отговорността на държавата за обезщетяване на вреди. При така установените факти справедливият размер на обезщетението, с което С. Н. трябва да бъде обезщетен за търпените от неоснователното обвинение неимуществени вреди, е 3 000 лв, като в този размер искът следва да бъде уважен, а за разликата – да бъде отхвърлен като неоснователен. Съответно и с огледа изхода от спора съдът приема, че разноските по делото следва да останат в тежест на страните така, както са направени от тях. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски апелативен съд № 103 от 17.01.2011 г. по гр.д.№ 325/ 2010 г. в частта му, в която П. на Р. Б. е осъдена да заплати на С. Т. Н. на основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ сума над 3 000 лв до 7 000 лв и 26,80 лв разноски по делото и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Т. Н. против П. на Р. Б. иск по чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 3 000 лв до 7 000 лв. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 103 от 17.01.2011 г. по гр.д.№ 325/ 2010 г. в частта му, в която П. на Р. Б., [населено място], [улица], е осъдена да заплати на С. Т. Н., Е. [ЕГН], [населено място], [улица] ет.3 ап.3, на основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ сумата 3 000 лв (три хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на неоснователно повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление по чл.308 от НК, със законната лихва върху тази сума от 10.02.2009 г. до окончателното й изплащане. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: