Ключови фрази
Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * обезщетение за ползване * съсобственост


6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 185
гр. София, 03.08. 2011 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на пети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: А. С.
Е. Т.
при участието на секретаря И. .
изслуша докладваното от съдията Е. Т. гр. дело № 1223/2010 година.
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Ж. М. чрез адв. М. М. срещу решение №ІІ 46 от 25.05.2010г по гр.дело № 310/2010г. на Бургаски окръжен съд ,с което след частична отмяна на решение от 21.12.2009г по гр.д. №2534/2009г на Бургаски районен съд е уважен иск срещу касатора на основание чл. 59 от ЗЗД до размера на сумата 2552,33лева като обезщетение за лишаване от ползване на съсобствената на ищцата 1 /3 ид. част от имота .В останалата част , с която е потвърдено отхвърляне на иска до пълния предявен размер , въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила .
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения .Не е съобразено ограничението по чл. 266 ал.1 от ГПК , допълнителни гласни доказателства не е следвало да се допускат , въз основа на тези доказателства неправилно е приет броя на членовете на семейството на ответника , живеещи в имота, което е дало основание за погрешни изводи относно фактически заеманите като брой стаи от жилището. Касаторът моли Върховния касационен съд да отмени постановеното решение ,като отхвърли иска и в тази част Съображения са развити в жалбата .

Ответницата в касационното производство П. Ж. Видова от [населено място] изтъква в отговор, че свидетелите са допустимо изслушани и решението е правилно,тъй като ответникът не е предал ключ от жилището на ищцата , след като е бил поканен.Коментират се гласните доказателства в подкрепа на изводите по обжалваното решение .Съображения са развити от адв. М. К. от АК Б. . Претендират се разноски .

Касационната жалба е допусната до разглеждане по същество с определение №123от 02.02.2011г при основанията на чл. 280 ал.1 т 3 от ГПК по въпроса за точното съдържание на ограничението по чл. 266 ал.1, предл. второ от ГПК страните да сочат доказателства , които са могли да посочат в срок , когато искането за допускане на свидетел е обосновано с твърдението ,че въззивника е открил свидетеля едва в тази фаза на процеса

По процесуалноправният въпрос ,обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане , Върховен касационен съд , ІІІ г.о ,намира следното :

При искането за допускане на гласни доказателства страната поначало има задължението да посочи обстоятелствата , които ще установява с тях , а в случай , че с въззивната жалба се прави искане за изслушване на нов свидетел , когато събирането на гласни доказателства по спорните обстоятелства е приключило в първа инстанция , изключение от принципа на чл. 266 ал.1 от ГПК при основанието на чл. 266 ал.2 т.1 от ГПК ще мотивират единствено обстоятелствата , които страната не е могла да узнае, или свидетел , който не е могла да посочи . Наред с обстоятелствата , които ще подлежат на доказване , изисква се жалбоподателят да обоснове искането си с факти, предпоставящи извод за тази невъзможност, като се ангажира с нейното положително установяване. Поради това изключението не обема случаите , при които с жалбата се сочи допълнителен свидетел за заявени още с исковата молба обстоятелства , с обосновката , че едва след постановяване на обжалваното решение страната е провела разговор с тази свидетелка , същата в родствени отношения с двете страните по делото и съседка на имота ,за чието ползване се спори , осведомявана от отправилата искането страна ,както и от насрещната страна за възникналия спор преди завеждането на иска , но свидетелката не е била доведена пред първа инстанция поради това ,че ищцата не е желаела да я „замесва” в спорните отношения .
Като е въприел гореизложените доводи на обжалвалата страна при допускането на допълнителен свидетел, въззивният неправилно неправилно е тълкувал нормата на чл. 266 ал.2 т.1 от ГПК
Жалбата по същество е основателна .
Искът за установяване на предпоставките по чл. 59 от ЗЗД е бил предявен от П. Ж. Видова срещу нейния брат с твърдение,че същият ползва изцяло жилище , на което не е собственик и така лишава ищцата от ползването на собствената й 1 /3 ид. част. Безспорно по делото и известно на последната е обстоятелството , че ответникът е допуснат в имота от другия съсобственик , майката на страните А. Г. ,притежаваща 2/3 от процесния апартамент . Спорен от фактическа страна е бил въпроса ползва ли ответника всички стаи на жилището, или една от тях е свободна , за да я ползва ищцата , ако пожелае. Спорът от правна страна е за значението на факта , че ищцата няма ключ за външната врата и достъп , след като е отправила нотариална покана до ответника да заплаща обезщетение, а последният не е доказал ключ да е бил предлаган или предаден от негова страна . Изслушана като свидетел , майката на страните заявява ,че е допуснала ответника да ползва част , съответна на притежаваните от нея права в съсобствеността ,а на настоящата ищца не е отказвано ползване и това е потвърдено в проведен по повод отправената нотариална покана разговор между двете съсобственички Ищцата не е заявила желание да ползва оставената свободна част (стая), настоявала е съсобствеността да бъде прекратена чрез продажба на имота . Ключ от апартамента не е получила , тъй като не е пожелала. Свидетелката Р. сочи , че ответникът не ползва една от стаите и тя е празна .Показанията на св. М. са възприятия, които не засягат спорните факти , ответникът не оспорва да е извършил ремонт на целия апартамент. При решаваща преценка на гласните доказателства въззивният съд е отдал решаващо значение на показанията на изслушаната в нарушение на чл. 266 ал.1 от ГПК свидетелка ,като наред с това нейните показания не подкрепят направените в решението изводи . Като е заявил пред св. П. по повод отправената му нотариална покана с искане за месечно обезщетение , че си ползва апартамента и ищцата „няма да види и стотинка” от него , ответникът не е дал основание за извод ,че се обогатява неоснователно и че ползва повече от отстъпеното му.
При обсъждането на гласните доказателства изводите на решаващия съд са опорочени не само поради това ,че въззивният съд е основал преценките си на недопустими доказателства .Неправилно въззивният съд е обвързал решаващо насрещно доказване на твърденията на ответника с факта на предприети активни действия от негова страна , в отговор на поканата ,т.е щом последният не доказва да е предложил и предал ключ , ще дължи обезщетение. Не ответникът ,допуснат да ползва , а съсобственикът , който го е допуснал , е адресат на задължението ,обичаен израз на което е предаването на ключ от входната врата. На писмената покана е отговорено , като допусналата ответника съсобственичка е потърсила и провела с ищцата разговор, в който е изтъкната осигурената фактически възможност последната да ползва частта си и готовност достъпът да бъде осигурен. Въззивният съд е следвало обсъди доводите за тази фактическа възможност и нейната осигуреност . Следвало е да отчете конкретните обстоятелства , при които ищцата се е оказала без ключ от външната , входна врата на жилището . Въззивният съд неправилно е преценил значението на този отрицателния факт в конкретния случай.
Ето защо обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено .Съображенията ,вече изложени при обсъждане на касационните оплаквания ,са основание при разглеждането и решаването на спора по същество да бъдат решаващо съобразени доказателствата , събрани от първостепенния съд . От съществено значение за настоящия спор е , че в отговор на отправената покана,независимо че не е била адресирана до него , другият съсобственик е осигурил правото на ищцата по чл. 31 от ЗС и не се установява фактическото положение при ползването на имота да поставя ответника,допуснат да ползва, в положението да дължи и заплаща обезщетение за исковия период от 17.07.2006г до 06.04.2009г , на основание чл. 59 от ЗЗД . Искът е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло с решение по съществото на спора ,постановено от настоящата инстанция, като се присъдят и разноски .Тъй като въззивният съд е призчислил разноските , а решението следва да бъде отменено в тази част изцяло, на ответника по иска следва да се присъдят сторените разноски за всички инстанции , или 1682 лева ,които включват и разноските за адвокатска защита на първа инстанция
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Р Е Ш И :

Отменява решение №ІІ 46 от 25.05.2010г по гр.дело № 310/2010г. на Бургаски окръжен съд в частта ,с която е отменено решение от 21.12.2009г по гр.д. №2534/2009г на Бургаски районен съд и е постановено друго , с което е уважен иск на П. Ж. Видова срещу П. Ж. М. на основание чл. 59 от ЗЗД до размера на сумата 2552,33лева като обезщетение за лишаване от ползване на съсобствената на ищцата 1 /3 ид. част от недвижим имот , апартамент в [населено място] ,както и в частта за разноските и вместо това постановява :
Отхвърля иска ,предявен от П. Ж. Видова с адрес [населено място] ул.”Ш. планина № 36 ет.5 ап.№9 срещу П. Ж. М. от [населено място] , ж.к. Изгрев бл.65 вх.4 ар.№16 за присъждане на сумата 2552,33лева обезщетение за лишаване от ползване на съсобствената на ищцата 1 /3 ид. част от недвижим имот , апартамент в [населено място] , за периода от 17.07.2006г до 06.04.2009г на основание чл. 59 от ЗЗД .
Осъжда П. Ж. Видова , ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място] ул.”Ш. планина № 36 ет.5 ап.№9 да заплати на П. Ж. М. от [населено място] , ж.к. Изгрев бл.65 вх.4 ар.№16 за сумата 1682 лв разноски за всички инстанции.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: