4 Р Е Ш Е Н И Е №20 София, 06 февруари 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 34 по описа за 2017 година. С присъда по нохд № 1726/15 г. Специализираният наказателен съд осъдил подсъдимия М. Д. К. на основание чл.214, ал.2, т.1, във връзка с чл.213а, ал.2, т.4, чл.20, ал.ал.2 и 1, чл.55, ал.1, т.т.1 и 3 от НК на 1 година лишаване от свобода условно за срок от три години, като зачел предварителното му задържане от 31.10. до 17.12.2014 г. За част от първоначално предявеното му обвинение, подсъдимият е оправдан. Съдът се произнесъл и по деловодните разноски, които поставил в тежест на подс.К.. С решение № 29 от 12.12.2016 г. по внохд № 245/16 г., образувано по жалба на подсъдимия, Апелативният СНС отменил присъдата и оправдал подсъдимия за определени фактически действия. В останалата част присъдата на СНС е потвърдена. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от защитника на подсъдимия – адв.Е. М., с която се претендира наличието на всички основания по чл.348, ал.1 от НПК и иска оправдаване по възведеното обвинение или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС подсъдимият и защитата не вземат лично участие, редовно призовани. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Пределите на настоящата проверка са стеснени предвид инициативата за образуване на касационното производство, като вън от тях стои оправдаването на подсъдимия за част от първоначалното обвинение. 1. По основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК: В жалбата е заявено декларативно, че въззивното решение е постановено при липса на каквито и да било доказателства и непълнота на доказателствения материал, без да са посочени данни, които позволяват такива изводи. При съображенията на АпСНС, изложени в мотивите на решението, на л.15 и сл., твърдението, че не са налице доказателства, е неоснователно. На същото място е видно, че за изясняване на фактите, от кръга по чл.102 от НПК, съдът е събрал доказателства от различни по вид доказателствени източници и всички те, поотделно и във взаимната им връзка, са били анализирани детайлно. Заявената непълнота на доказателствата е възражение, което не може да получи отговор от настоящата инстанция. Най-напред непълнотата на доказателствата не е от кръга на основанията, посочени в чл.348, ал.1 от НПК. От друга страна, претенцията за непълнота на доказателствата, може да се свързва с фактите, от значение за правилното решаване на делото, ако се оспорваше, че част от тях или всички те не са изяснени надлежно, въпреки наличието на възможност за това, в който случай тя само привидно стои вън от касационните основания. Както се посочи, в жалбата липсват каквито и да било данни, дали основание на жалбоподателя да възрази наличието на непълнота на доказателствата. Доколкото пределите на касационната проверка се определят от иницииралия образуването на производството по реда на глава двадесет и трета, а ВКС, поначало няма право на служебна проверка, в тази част, жалбата на подсъдимия не може да получи отговор, съответен на изискванията на чл.354, ар.4, във връзка с чл.339, ал.2 от НПК. Възразява се, че при изготвяне на решението въззивният съд е нарушил изискванията на чл.303 от НПК – присъдата да не почива на предположения и подсъдимият да бъде признат за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. И това възражение е направено декларативно. От изложените в жалбата съображения не става ясно кои факти (всички или част от тях), съдът е приел за установени въз основа на предположения (чл.303, ал.1 от НПК). Още по неясно е възражението, свързано с чл.303, ал.2 от НПК. Аналогично с казаното по-горе, относно заявената непълнота на доказателствата, и по това възражение настоящата инстанция е злепоставена да изпълни задълженията, произтичащи от чл.354, ал.4, във връзка с чл.339, ал.2 от НПК. 2. По основанието по чл.348, ал.1 от НПК: В жалбата, свързано с това касационно основание, е изложено следното: „считам, че е налице индиция в атакуваното съдебно решение сочеща на нарушение на закона, като доводите ми в тази насока са следните –„ (изречението е недовършено – виж л.5) и „Пороците на коментираното решение се състоят в неправилно приложен материален закон”. Повече от очевидно е, че данни в подкрепа на обсъжданото касационно основание, не се съдържат в подадената жалба. Не е ясно каква точно индиция е налице във въззивното решение, нито пък в какво се състои неправилното приложение на закона. Идентично с вече изложеното, макар и по друг повод, ВКС не може да извърши възложената му от закона проверка по реда на глава двадесет и трета от НПК, нито пък да даде надлежен отговор. 3. По основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК: Това основание само е посочено в началната част на жалбата. Сред съображенията, изложени в последната, не се съдържа никакъв аргумент, който би могъл да се отнесе към заявената претенция за явна несправедливост на наложеното наказание. Място за друг извод, различен от направения по т.2, няма. При тези съображения ВКС не установи да са налице основанията по чл.348, ал.1 от НПК, поради което оспореният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 29 от 12.12.2016 г., постановено по внохд № 245/16 г. на Апелативния специализиран наказателен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: