О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
гр. София, 02. 06. 2010 г.
Върховен касационен съд на
Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на шестнадесети април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
като изслуша докладваното от съдия
Илиева
ч.гр.д. № 705
по описа за 2009 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от адв. Н пълномощник на Д. Д. Б., срещу определение № 2870/20.07.2009 г., по ч.гр.д. № 1619/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила определение № 2879/24.02.2009 г. по гр.д. № 5123/2006 г. на 21-ви с-в на ВРС, с което производството по искът на Д. Б. , с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, насочен срещу Д. Ж. Я., Ж. М. Г., Р. М. Г. , Ю. К. И., М. И. Я. и Д. И. Б. е прекратено като недопустимо с оглед липсата на правен интерес.
Касаторката се позовава като основание за допускане на касационния контрол на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК: допустимостта на установителните искове като елемент от защитата на законните права и интереси на гражданите през принципа на смисъла на правораздаването, както и дали задължителната сила на влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е основание ПК да промени титуляра, в чиято полза е постановила реституция на земеделски земи, с оглед нормата на чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ.
Ответникът по частната касационна жалба – Ж. М. Г., чрез процесуалния си представител адв. Р, в подадения от него в срок писмен отговор, моли същата да бъде оставена без уважение, по подробно изложени съображения.
Ответниците по частната касационна жалба - Д. Ж. Я., Р. М. Г. , Ю. К. И., М. И. Я. и Д. И. Б. не са депозирали писмен отговор по чл. 276, ал. 1 от ГПК.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Въззивният съд е приел, че ищцата е предявила иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено между страните по делото, че към датата на коопериране на земеделските земи в землището на гр. Б. г., спорните земеделски имоти са били собственост на всички наследници на дядо й Б. И. Х. , починал на 13.09.1935 г. – Димитър, Ж. и И. Б. , а не само на последните двама. Прието е също така, че доколкото ищцата не е подавала заявление за възстановяване на собственост по реда и в преклузивния срок на чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ, нито е налице висящо административно производство, респективно висящо производство по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ или поне възможност да бъде образувано такова, и поради невъзможността да се инициира производство по реда на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, е налице липса на правен интерес от водене на производство по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, поради което така предявеният иск по гр.д. № 5123/2006 г. по описа на Варненски районен съд е недопустим.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора-частен жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Посочените от частната жалбоподателка въпроси относно допустимостта на установителните искове, като елемент от защитата на законните права и интереси на гражданите, през принципа на смисъла на правораздаването, както и дали задължителната сила на влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е основание ПК да промени титуляра, в чиято полза е постановила реституция на земеделски земи, с оглед нормата на чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ, са релевантни за конкретния спор, тъй като се отнасят до допустимостта на предявения иск.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Процесуалният въпрос, по който са се произнеси съдилищата и който е от значение за изхода на конкретното дело не е принципната допустимост на установителните искове, като елемент от правото на защита на законните права и интереси на гражданите, а въпросът за наличието на правен интерес, като една от процесуалните предпоставки за допустимост на установителния иск за материално право по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. По отношение на този въпрос е налице трайна, безпротиворечива и правилна съдебна практика, в смисъл, че е налице интерес от предявяването му, ако по заявление на ищеца или такова на друг наследник е образувано и е висящо административно производство за възстановяване на собствеността пред ОСЗ, ако е налице възможност такова производство да бъде образувано, както и ако в негова полза е издадено окончателно решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване, съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ. В случая липсва каквато и да е непълнота в закона, която да изисква неговото тълкуване.
От друга страна, по отношение на въпроса дали задължителната сила на влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е основание ПК, респ. ОСЗ да промени титуляра, в чиято полза е постановила реституция на земеделски земи, с оглед нормата на чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ, е налице богата и безпротиворечива съдебна практика (напр. ТР № 1 по гр.д. № 11/97 г. на ОСГК на ВС, т. 2), която не се основава на изискваща тълкуване непълнота на закона. Но този въпрос е предпоставен от посочения по-горе - от допустимостта на производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, а не представлява сам по себе си предпоставка за допустимост на същото и не може да обоснове правен интерес от неговото провеждане.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 2870/20.07.2009 г., по ч.гр.д. № 1619/2009 г. на Варненски окръжен съд, по частната касационна жалба на адв. Николай Т. – пълномощник на Д. Д. Б., с вх. № 31210/18.09.2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: