2 Р Е Ш Е Н И Е N 142 гр. София ,05.08.2011г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гр. дело N 151 / 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. И. Т. Темельотов е обжалвал въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 925 от 02.07.2009г. по гр.д.№ 1117/2006г. в частта, в която е отменено първоинстанционното решение за установяване, че ищецът е собственик на 15/16 ид.ч. от бивша нива в м.”Орехите” , която попада в парцелите, образувани по реда на чл.45 ал.3 ППЗСПЗЗ съответно 1800 кв.м. в парцел ХХVІІІ с обща площ 3375.54 кв.м. , в парцел ХХІХ 1700 кв.м. с обща площ на парцела 3019.16 кв.м., в парцел ХХХІ с площ от 1723.12 кв.м, и в парцел ХХХІІ 640 кв.м. от 1603.97 кв.м. с местоположение на тези части съгласно скицата към решението по адм. д. 513/2001г. и на стр.266 от въззивното дело; в частите, с които са признати на [фирма] подобрения в размер на 600 000лв. и право на задържане върху парцел ХХІ-1723.12 и парцел ХХХІІ и на [фирма] в размер на 13213лв. и право на задържане върху парцел ХХVІІІ-1800 кв.м.; в частта, в която е отхвърлено искането за отмяна на нот.акт № 172/1999г. и нот.акт № 50/2000г. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от Б. Л. К. в частта, в която е уважен ревандикационния иск за 1700 кв.м. от парцел ХХІХ , целият от 3019.16 кв.м. Доводите са , че ищецът не е доказал твърдяното придобивно основание, тъй като не е доказано наследодателката му да е била собственик на претендирания имот към момента на откриване на наследството, както и че решението на Общинската служба по земеделие е нищожно – не е подписано от определените съобразно закона членове и не е придружено със скица, която да идентифицира имота. [фирма] със седалище [населено място] , Б. област е подал касационна жалба срещу решението, с което е уважен ревандикационния иск за УПИ ХХХІ-1723 кв.м. и УПИ ХХХІІ-ХХХІІ – 640 кв.м. от 1603.07. Оплакванията са, че съдът е бил длъжен да извърши косвен контрол за законосъобразност на решението за възстановяване на собствеността К 170/27.10.2003г. на Общинската служба по земеделие и да провери на какво основание е придобила собствеността наследодателката на ищеца и съществуват ли законни пречки за реституцията . Развити са и доводи, че ищецът не може да се легитимира като собственик, тъй като не е завършила процедурата за възстановяване на собствеността – липсва заверена от ОСЗ скица на имота. Поддържа се необоснованост на изводите на съда, че в УПИ ХХХІ и ХХХІІ не е имало построени сгради , тъй като не е преценена характеристиката на имота към релевантния за възстановяване на собствеността момент – влизане в сила на ЗСПЗЗ. Решението е обжалвано и от [фирма] [населено място] в частта, в която са уважени исковете срещу дружеството с доводи, че не могат да се установят по безспорен начин реалните граници на реституирания терен, както и че не е спазено изискването на чл.14 ал.1 т.1 ЗСПЗЗ предл.трето за прилагане на скица на имота към решението, без която ищецът не може да се легитимира като собственик. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса може ли да се приеме за завършена процедурата по въстановяване на собствеността върху земеделските земи ако няма изготвена и заверена от Общинската служба за земеделие скица на възстановените имоти поради противоречие на обжалваното решение с решение № 24/1999г. по гр.д.№ 1912/1997г. на ВКС, ІV г.о. По подадените касационни жалби Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: С обжалваното решение Благоевградският окръжен съд е отменил решението на Районен съд Гоце Делчев № 640 от 08.05.2006г. по гр.д.№ 95/2004г. в установителната част и е приел за установено по отношение на И. Д. С., А. С. С., Н. М. К. , Б. Л. К., П. И. С. [фирма] и [фирма] , че И. Т. Темельотов е собственик на 1/16 ид.ч. на бивша нива в м.”Орехите”, която попада в парцелите, образувани по реда на чл.45 ал.3 ППЗСПЗЗ , съответно 1800 кв.м. в парцел ХХVІІІ с обща площ 3375.54 кв.м. , в парцел ХХІХ 1700 кв.м. с обща площ на парцела 3016.19 кв.м., в парцел ХХХІ с площ от 1723.12 кв.м, и в парцел ХХХІІ 640 кв.м. с местоположение на тези части съгласно скицата на вещото лице на стр.266 Осъдил е [фирма] да предаде владението на И. Темельотов на парцел ХХХІ с площ от 1723.12 кв.м и в парцел ХХХІІ-640 кв.м. от 1603.97 кв.м. като е признал право на задържане на В. О. върху имотите до заплащане на сумата 600 000лв. за подобрения багрилно с апретурен цех и част от плетачен цех. Осъдил е И. Т. Темельотов да заплати 24 000лв. държавна такса по сметка на Благоевградския окръжен съд . Осъдил е [фирма] да предаде владението на 1800 км. от парцел ХХVІІІ целия 3375.54 кв.м. като е признал право на задържане в размер на 13213лв. Осъдил е Б. Л. К., Н. М. К. и Р. И. С. да предадат владението върху 1700 кв.м. от ХХІХ целият от 3019.16 кв.м. По въпроса , по който е допуснато касационното обжалване на основание чл.291 ал.1 т.1 ГПК Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ в редакция от 1995г. . възстановяването на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници се извършва с решение на Общинската поземлена комисия, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността . Към решението се прилага скица на имота. Влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. От изричното изискване на закона към решението за възстановяване на собствеността да се приложи и скица на имота следва, че тя е необходим елемент от административната процедура за възстановяване на собствеността, защото има за предназначение да индивидуализира имота не само чрез граници, но и според нанасянето й в кадастъра и заснемането по действащ план. При обжалване на отказа на Общинската служба по земеделие /Поземлена комисия/ на основание чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ пред съда, производството за възстановяване на собствеността остава административно. Решението на съда замества това на административния орган и възстановяването на собствеността в реални граници следва да се извърши при спазване на предпоставките, които ЗСПЗЗ установява за отделните хипотези. Когато отнетите земеделски земи към влизане в сила на ЗСПЗЗ са попаднали в стопанския двор на бивше ТКЗС съгласно чл.10 ал.12 ЗСПЗЗ се възстановяват ако не са застроени или не представляват представляват прилежащи площи към сгради. Преценката за това кои от земите подлежат на възстановяване се извършва не от поземлената комисия, а от техническата служба на общината при условията на чл. 11 ал.4 ППЗСПЗЗ, решенията за което се одобряват със заповед на кмета на общината и могат да се обжалват по административен ред пред съда, а след влизането им в сила се издава удостоверение по чл. 13 ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ , въз основа на което се възстановява собствеността. Следователно Общинската служба по земеделие съответно и съдът в производството по чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ няма правомощия с помощта на вещо лице да определя кои са частите попадащи в стопанския двор, подлежащи на възстановяване. Те следва да бъдат определени от техническата служба на общината . Само в тази хипотеза решението на съда заедно с предхождащото го скица може да има реституционен ефект и да легитимира като собственици правоимащите лица. При обжалване на отказ на Общинската служба по земеделие преди изготвянето на скица по чл. 13 ППЗСПЗЗ съдът няма правомощия да възстанови собствеността в реални граници като установи с помощта на вещо лице свободните, подлежащи на възстановяване части от имоти, а следва да върне преписката на административния орган за произнасяне след възникване на предпоставките на чл.11 ал.4 ППЗСПЗЗ. В тази насока е практиката на ВКС , обобщена по реда на чл.291 ГПК – решение 501/2010г. по гр.д.№ 933/2009г. на ВКС, ІІг.о. ,, решение 254/2010г. по гр.д.№ 1134/2009г. на ВКС ІІ г.о. и др. По основателността на жалбите. По изложените съображения по чл.291 ГПК е основателен доводът на касационните жалби на ответниците, че ищецът не се е легитимирал като собственик на имотите и частите от имоти, предмет на ревандикационния иск. Незаконосъобразно въззивният съд е приел, че неточното възстановително решение на съда по чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ не е пречка за възстановяване на собствеността след като възстановените части от имотите са определяеми и са част от изготвения парцеларен план по чл.45 ал.3 ППЗСПЗЗ. От заключението на вещото лице Л. /л.177 от въззивното производство/ е установено, че е изготвен план на новообразуваните имоти на сградите в стопанския двор на ТКЗС , въз основа на който Ликвидационния съвет на ТКЗС е извършил продажба на сградите и прилежащия терен., а през 2002г. е одобрен подробен устройствен план на стопанския двор на база на новообразуваните имоти. , в който парцелите вече са обединени. Собствеността обаче не е възстановена по действащия подробен устройствен план нито по парцеларния план , както е приел въззивния съд, защото са реституирани не цели имоти, а части от тях въз основа на определени от вещото лице прилежащи площи на съществуващите сгради. Както вече се посочи процедурата по възстановяване на зедемелските земи е изцяло административна което означава точна индивидуализация на земята с граници и заверена от Общинската служба за земеделие и гори скица или предхождаща решението скица на техническата служба на общината. В. съд е бил дължен да проведе косвен контрол за законосъобразност на решението на съда, заместващо решение на ОСЗ като приеме, че не са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността поради липса на издадена скица по чл.11 ал.4 и удостоверение по чл.13 ал.4 ППЗСПЗЗ. Решението на съда би могло да породи правно действие само ако след постановяването му има произнасяне на Общинската служба по земеделие с решение, с което възстановените части са индивидуализирани със скица по чл.11 ал.4 ППЗСПЗЗ. С оглед на изложеното следва да се приемат за основателни доводите в касационните жалби на ответниците, че ищецът не се е легитимирал като собственик на спорните имоти, защото не е изпълнен фактическият състав на чл. 14 ал.1 т.1 ЗСПЗЗ. Предявеният иск е процесуално недопустим като преждевременно предявен /решение на ВКС, 5 членен състав № 410 от 10.01.1994г. по гр.д.№ 397/1993г. /. Ето защо постановеното решение следва да се обезсили, а производството по делото – да се прекрати. При този изход на спора не се дължи произнасяне по касационната жалба на И. Т. Темельотов, която засяга по същество правилността на изводите на въззивния съд. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 925 от 02.07.2009г. по гр.д.№ 1117/2006г. и прекратява производството по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: