Р Е Ш Е Н И Е № 182 Гр. София, 17 май 2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря ЕЛЕОНОРА МИХАЙЛОВА с участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия Грозданова н.д. № 31/2023 година по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 НПК и е образувано по касационната жалба на защитника на подс. П. Г. С. – адв. М. П. от АК Шумен, срещу решение № 169/04.12.2022 година по в.н.о.х.д. № 266/2022 година на Варненския апелативен съд. С него е изменена присъда № 13/25.07.2022 година по н.о.х.д. № 213/2022 година на ОС Шумен и наложеното на подс. С. наказание е увеличено на петнадесет години лишаване от свобода. В касационната жалба е релевирано само касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изложени са подробни съображения в подкрепа на оплакването за явна несправедливост на увеличеното наказание, включително и на първоначално определеното от ОС Шумен, които се свързват с възрастта на подсъдимия С., здравословното му състояние и установеното по делото психическо изтощение, в което се е намирал, когато е извършил престъплението. Според касатора тези обстоятелства не са оценени от решаващия съд според тяхната действителна тежест. Апелативният съд безмотивно е отхвърлил изводите на първата инстанция за наличие на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия С. обстоятелства и неоснователно е счел още, че разкаянието и заявеното от него съжаление за извършеното били декларативни и неискрени, а деянието е било проявление на егоизма и егоцентризма му. Изразява се несъгласие с въззивния съд, че с така увеличеното наказание би се постигнала корекция в поведението на подсъдимия, доколкото тази корекция би била теоретична и практически неизпълнима с оглед актуалната възраст на подс. С. и статистическите данни за продължителността на живота на мъжете в България. От върховната инстанция се иска да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК и да намали наложеното на подс. С. наказание на десет години лишаване от свобода, каквото е било и искането към въззивния съд в подадената срещу първоинстанционната присъда жалба. В съдебното заседание пред ВКС защитникът и подсъдимият С. поддържат касационната жалба и направеното с нея искане. Прокурорът от ВКП счита, че въззивната инстанция подробно се е аргументирала защо по отношение на подс. С. не са налице изключителни и многобройни смекчаващи неговата отговорност обстоятелства по смисъла на чл. 55 НК. Сочи, че на подсъдимия е наложено минималното предвидено за престъплението по чл. 116 НК наказание и моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението – в сила. В последната си дума подсъдимият С. моли за снизхождение по отношение на размера на наложеното му наказание Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 350, ал. 2 НПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 1 НПК и е частично основателна, по следните съображения: С присъда № 13/25.07.2022 година по н.о.х.д. № 213/2022 година, във второ по ред първоинстанционно производство и след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 1 НПК, Шуменският окръжен съд признал подс. П. Г. С., 75 годишен, за виновен в това, че на 17.12.2020 година в гр. Смядово умишлено умъртвил намиращата се в безпомощно състояние своя съпруга – К. С. на 74 години и на основание чл. 116, ал. 1, т. 5, вр. чл. 115 НК му наложил наказание, индивидуализирано по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, от дванадесет години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, с приспадане на предварителното задържане, считано от 17.12.2020 година. С присъдата съдът се произнесъл и по въпросите за разноските, които възложил на подс. С. и веществените доказателства. По жалба на защитника на подс. С. с искане за намаляване на наказанието на десет години лишаване от свобода и по протест на прокурор от шуменската окръжна прокуратура с искане за увеличаване на наказанието на петнадесет години лишаване от свобода, присъдата била проверена от Варненския апелативен съд. С решението по в.н.о.х.д. № 266/2022 година, предмет на настоящия касационен контрол, подаденият протест бил уважен и наказанието на подс. С. било увеличено до поискания от прокурора размер. Въззивната инстанция не се съгласила с изводите на първоинстанционния съд, че ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, който не е осъждан и няма криминални прояви, здравословното му състояние при наличните заболявания – хипертония, язва и заболяване на троичния лицев нерв, фактът, че е полагал грижи за болната си съпруга, направените самопризнания и установеното психично изчерпване и умора са многобройни смекчаващи неговата отговорност обстоятелства, позволяващи наказанието му да бъде индивидуализирано по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Отделно от това според съда нито едно от тези обстоятелства не било и изключително по своя характер. Варненският апелативен съд счел, че подсъдимият не е показал искрено разкаяние за стореното, тъй като твърдял, че причина да извърши деянието били изключително силните болки, които изпитвал от заболяването на троичния лицев нерв съвместно с наличната умора и безсъние. Приел е, че подсъдимият е разполагал с подкрепата на семейството си при полагането на грижи за пострадалата, тъй като неговият син и снаха са ги посещавали, носели са им храна, желаели са да наемат жена, която да полага грижи за пострадалата. Освен това подсъдимият доброволно бил изразил желание да полага грижи за пострадалата без никакъв натиск или чужда намеса при вземане на решението за това и е имал възможност да потърси медицинска помощ по повод на здравословното си състояние. Въз основа на тези фактически изводи, въззивният съд оценил деянието на подсъдимия като проява на егоизъм и егоцентризъм. Счел, че с оглед личността на подсъдимия и за да бъде постигната неговата лична корекция - осъзнаване, че следва да спазва закона и етичните правила за поведение, а така също и за да се въздейства предупредително и възпитателно на останалите членове на обществото, наказанието следва да бъде определено в минималния размер, предвиден за престъплението по чл. 116 НК от петнадесет години лишаване от свобода. ВКС не споделя съображенията на контролираната инстанция, с които е увеличила наказанието на подс. С.. Така то е станало явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Решаващият съд е индивидуализирал наказанието, прилагайки чл. 54 НК, отдавайки значителен превес на обществената опасност на деянието на подсъдимия С., но без да прецени вярно обстоятелствата, които разкриват както нея, така и личната степен на обществена опасност на дееца, подбудите му да извърши убийството и всички други смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. На някои от тях е придадена тежест каквото нямат, други са подценени, а трети – превратно интерпретирани. Фактът, че подсъдимият последователно в обясненията си като причина да извърши престъплението е посочвал умората от денонощните грижи за обездвижената пострадала, безсънието, породено от непрекъснатите й викове и стенания през нощта и изключително силните болки от възпалението на троичния лицев нерв, са относими единствено към подбудите за извършване на престъплението. Неправилно от тях въззивният съд е извел извод, че подсъдимият не е демонстрирал по време на наказателното производство искрено съжаление за стореното. Този извод е и неверен, тъй като вън от вниманието на съда е останало критичното отношение на подсъдимия към собствената му деятелност, което е намерило израз не само в заявеното от него съжаление за стореното пред първоинстанционния съд, но е изводимо и от поведението му след деянието – той сам е потърсил и разказал за извършеното на св. И., а след това и на сина си – св. Г., посочил е още тогава средството, с която е задушил пострадалата, оказал е пълно съдействие за разкриване на обективната истина, включително и чрез даваните от него обяснения в досъдебното и съдебното производство. На следващо място въззивната инстанция неправилно е интерпретирала както обяснението на подсъдимия за причините да извърши престъплението, така и заключението на допълнителната комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза. Неглижирана е частта от него, според която към момента на извършване на деянието подс. С. се е намирал в психичен дистрес от натрупаната психична и физическа умора, свързана с обгрижването на болната му съпруга, трудностите в битов план и липсата на пълноценен сън, които сами по себе си са довели до психично изчерпване, поява на раздразнителност, телесен и психичен дискомфорт и повишена тревожност. Към тях се е прибавило и неврологичното му заболяване – невралгия на троичния нерв, което също не е получило необходимата и точна съдебна оценка във връзката му с обстоятелството, което е подлежало на внимателно обсъждане - че деянието е извършено от подсъдимия броени часове преди пострадалата да бъде настанена в хоспис. Подценено е и заключението на експертите, според което неврологичното заболяване, от което подсъдимият страда, е едно от най-болезнените състояния, тъй като болката е много силна, със стрелкащ характер и разпространение по хода на съответния клон на нерва, интензивна и пронизваща подобно на електрически шок, както и с внезапно начало, провокирано от шум, полъх на вятър, докосване, силна светлина, дъвкане на храна и т.н. Необмислен достатъчно задълбочено е и изводът на експертите, че това неврологичното страдание е довело до снижаване на прага на поносимост и издръжливост и безспорно е улеснило подсъдимия С. при извършване на деянието, тъй като са били затормозени годностите за диференцирано отчитане на сложните взаимовръзки, действия и последици, без последното да е довело до неговата невменяемост. Тази част на заключението опровергава извода на контролираната инстанция, че деянието на подсъдимия е породено от неговия егоизъм и егоцентризъм. Този извод се оборва и от други факти, които имат значение за индивидуализацията на наказанието на подсъдимия като смекчаващи неговата отговорност, но са подценени или необсъдени от решаващия съд. Такова е обстоятелството, че подсъдимият С. се е съгласил по молба на синовете си да ги отмени в изпълнението на техния синовен дълг към болната им майка, въпреки че двамата са се отчуждили един от друг, тъй като не живели заедно повече от десет години. Поемането на подобно задължение с категоричност не характеризира подсъдимия като егоист и егоцентрик. Контролираната инстанция е недооценила и относителната тежест на обстоятелството, че подсъдимият сам целодневно е хранел, обличал, къпел и сменял памперсите на съпругата си, а всички тези грижи са изисквали полагането на прекомерни за неговата напреднала вече възраст физически усилия. Вън от вниманието на решаващия съд е останало и обстоятелството, че подсъдимият е бил поставен от синовете си в ситуацията да се грижи и живее сам с майка им през зимата в жилище, в което се отоплява само стаята, в която тя пребивава, на студено, при липса на използваема баня и тоалетна и практическа невъзможност да си почине, изкъпе и наспи, тъй като никой от тях не е дошъл да го смени поне за една нощ. Затова не може да бъде споделен и изводът на Варненския апелативен съд, че подс. С. разполагал с ресурси, на които можел да разчита и с възможност да потърси медицинска помощ във връзка с неврологичното си заболяване. Оказаната помощ от сина Г. Г. и съпругата му, изразяваща се в посещения в жилището през ден, донасяне на супи и памперси, както и предложението им да се търси жена за гледане, е несъществена и несъпоставима с личните усилия, които подсъдимият е вложил в грижите за пострадалата и неудобствата, които е изпитвал. Той не е бил реално подпомогнат и облекчен в тях от синовете си, при положение че заради тях е поел подобно непосилно заради възрастта и здравословното му състояние задължение към жена, с която не живее от дълги години като семейство, от която се е отчуждил и не поддържа отношения с нея, а брачната им връзка е формална. Затова въззивният съд не е имал основание да коригира наложеното от първоинстанционния съд наказание лишаване от свобода в посока на неговото увеличаване. С основание Шуменският окръжен съд е заключил, че независимо, че процесното деяние се отличава с висока степен на обществена опасност, тъй като се касае за квалифициран случай на убийство по чл. 116 НК, личната степен на обществена опасност на подсъдимия е ниска, липсват отегчаващи отговорността му обстоятелства и са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, които коректно са посочени – чисто съдебно минало, направените самопризнания и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина в досъдебното и съдебното производство, констатираното психично изчерпване и умората към момента на деянието вследствие на безсъние и неврологичното заболяване, които са го улеснили при извършването на деянието, зрялата му възраст и влошеното му здравословно състояние и заради хипертоничната и язвената болест, последната обострила се в хода на наказателното производство, както и фактът, че подсъдимият сам е полагал основните грижи по отношение на отчуждената си съпруга К. С.. Правилно първоинстанционният съд е отмерил подс. С. да изтърпи наказание от дванадесет години и шест месеца лишаване от свобода, като е счел, че наказание в този размер би постигнало целите на чл. 36, ал. 1 НК. До този размер следва да бъде коригирано и наказанието, наложено с обжалваното решение от Варненския апелативен съд. Проявата на по-голяма снизходителност към подс. С., каквото е отправеното от касатора искане за смекчаване на наказанието на десет години лишаване от свобода, със сигурност би постигнало личната корекция на подсъдимия, но би компрометирало постигането на генералната превенция на наказанието – да въздейства възпитателно и предупредително на останалите членове на обществото. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 169/04.12.2022 година, постановено по в.н.о.х.д. № 266/2022 година по описа на Варненския апелативен съд и НАМАЛЯВА НАКАЗАНИЕТО на подс. П. Г. С. от петнадесет години на дванадесет години и шест месеца лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.