6 Р Е Ш Е Н И Е № 205 София, 16.05. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 219/2011 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение №15 от 09.01.2012г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на С. И. Т., Н. И. С., Т. Д. Д., Д. Г. Г., Д. Д. Г. и Д. Д. Н. чрез пълномощника им адвокат С. Л. , на въззивно решение на В. №1311 от 08.11.2010г., постановено по в. гр. д. № 1221/10г. С последното е потвърдено Решение № 1067 от 29.03.2010г. на В., постановено по гр.д.№ 1150/2009г., с което е отхвърлен предявеният на основание чл.124 от ГПК от И. С. Т./ починал в хода на процеса и заместен от наследниците си С. И. Т. и Н. И. С./, Т. Д. Д., Д. Г. Г., Д. Д. Г. и Д. Д. Н. против И. И. Р. и П. М. Р. отрицателен установителен иск за признаване за установено, че И. И. Р. и П. М. Р. НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на реална част с площ от..... кв.м. от ПИ №..... по ПНИ на СО „М.”, при граници на частта: ПИ №....., ПИ № ....., път и останалата част от ПИ № ....., очертана в червен цвят на скицата на лист .... от първоинстанционното дело, която е приподписана от съда и съставлява неразделна част от решението. В касационната жалбата са изложени оплаквания за недопустимост на въззивното решение. Поддържат се и доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Подробни съображения в подкрепа на горните твърдения са изложени в касационната жалба. Ответниците по касация И. И. Р. и П. М. Р., изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е образувано по предявен от касаторите против ответниците отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК. Спорът по делото е за .... кв.м. от бивш земеделски имот, възстановен на ищците в стари реални граници като имот № ..... по плана на новообразуваните имоти в м. “М.”, землището на[жк], която част попада в имот № ..... . Ответниците претендират придобиване на правото на собственост по отношение на целия имот №..... по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, което обосновава правният интерес от предявяване на отрицателния установителен иск от страна на ищците. При условията на евентуалност претендират придобиване на собствеността на основание изтекла в тяхна полза десетгодишна давност. За да достигне до извода, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен, въззивният съд е приел, че ответниците са осъществили пълно и главно доказване на твърдението си, че са собственици на процесния имот на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Приел е, че са налице предпоставките на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползване в право на собственост: че на ответниците надлежно е отстъпено право на ползване с ПМС, че изградената в периода 1981-1982г. постройка отговаря на изискванията на закона имотът да се счита застроен със сграда, че са заплатили имота в предвидените в закона срокове. За да достигне до извода, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен, въззивният съд е приел, че е основателно и евентуалното възражение на ответниците за придобиване на имота на основание давностно владение. Счел е, че придобивната давност по отношение на имот, подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ започва да тече от 22.11.1997 г. (датата на влизане в сила на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ), като от тази дата до датата на предявяване на иска (03.02.2009г.) в полза на ответниците е изтекъл необходимият 10-годишен давностен срок - те са упражнявали необезпокоявано фактическата власт върху имота като давността не е била прекъсвана или спирана. Касационното обжалване е допуснато във връзка с доводите за разрешаване от въззивния съд на въпроса за началния момент, от който започва да тече придобивна давност за имоти, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, в противоречие с практиката на ВКС , обективирана в решение № 373/21.05.2010 г. по гр. д. № 396/2009 г. на I ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Във връзка с този въпрос, настоящият състав на ВКС намира следното: В. съд по поставения от касаторите въпрос е приел в атакуваното решение, че придобивната давност по отношение на имот, подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ започва да тече от 22.11.1997 г. (датата на влизане в сила на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ). В решение № 373/21.05.2010 г. по гр. д. № 396/2009 г. на I ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК, е прието, че владението, установено след 22.11.1997 г. би могло да доведе до придобиване на земеделски имот по давност, но само ако към датата на установяването му имотът вече е бил възстановен на бившите му собственици, т. е. ако е приключила предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване на собствеността с оглед принципа, че срещу този, който не може да води иск давност не тече. По поставения въпрос настоящият състав на ВКС споделя разрешението, дадено от ВКС в цитираното решение № 373/21.05.2010г. Както е посочено в същото, за давностното владение върху подлежащи на реституция земеделски земи, установено до 22.11.1997 г., е приложима разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, според която изтеклата до влизане в сила на тази разпоредба /22.11.1997 г./ придобивна давност не се зачита, като от този момент започва да тече нова давност. Необходимият за придобиването на такива имоти давностен срок, започнал да тече преди 22.11.1997 г., е винаги 10-годишен, дори и когато владелецът на имота е установил добросъвестно владение върху него преди тази дата. Това владение, установено след 22.11.1997 г., би могло да е добросъвестно и да доведе до придобиването на земеделския имот по кратката придобивна давност на чл.79, ал.2 от ЗС, но само ако към датата на установяване на това владение имотът вече е бил възстановен на бившите му собственици /тоест само ако е приключила предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване на собствеността/. Този извод произтича от общия принцип, че срещу този, който не може да води иск, давност не тече. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, а по същество - правилно и обосновано, постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон. Неоснователни са доводите на касаторите за частична недопустимост на решението, тъй като първоинстанционното решение в частта досежно основното правопогасяващо възражение на ответниците, а именно ,че правото им на ползване се е трансформирало в право на собственост, не е било предмет на въззивната жалба и е влязло в сила, поради което и недопустимо е разгледано от въззивната инстанция. Следва да се има предвид, че решението влиза в сила по спорния предмет, но не и по възраженията на ответника в процеса, като от това общо правило законодателят е предвидил изрично само две изключения /чл.298 ГПК/,които са неотносими към процесния случай. Поради това въззивната жалба създава висящност и по двете правопогасяващи възражения на ответниците: основното, че са придобили правото на собственост по отношение на целия имот №445 по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, и поддържаното при условията на евентуалност, че са придобили придобиване на собствеността на основание изтекла в тяхна полза десетгодишна давност. С оглед тази висящност въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по основното правопогасяващо възражение. При съобразяване на начина на съединяване на възраженията, при обосноваване извод за неоснователност на главното, за въззивният съд се поражда задължение да разгледа и да се произнесе и по поддържаното при евентуалност възражение. В случая след като е приел за основателно основното правопогасяващо възражение на ответниците, съдът не е следвало да се произнася по заявеното такова като евентуално. Този порок на решението обаче в конктекста на изложеното по-горе не обосновава извод за недопустимост на решението. В подкрепа на този извод е и факта, че мотивите на съдебния акт не формират сила на присъдено нещо. Неоснователен е и доводът за неправилност и необоснованост на решението. За да приеме, че искът е неоснователен и да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е обсъдил задълбочено в тяхното единство и логична последователност всички събрани писмени доказателства и свидетелски показания, като с оглед поддържаните от страните доводи и възражения, е направил извода, че са налице предпоставките на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползване в право на собственост: по делото е установено, че на ответниците надлежно е отстъпено право на ползване с ПМС. Правопораждащия факт за учредяване на ползването е решението на колективния административен орган - ИК на ОНС . Неправилно изключеното от доказателствения материал удостоверение не представлява административен акт, а е официален свидетелстващ документ . Неговата валидност не е зависима от подписалото го лице, защото възпроизвежда възникналото волеизявление на компетентния административен орган. Установено е също, че изградената в периода 1981-1982г. постройка отговаря на изискванията на закона имотът да се счита застроен със сграда- същата не попада под ограничителните критерии на § 1в, ал. 3 от ПЗР на ППЗПСЗЗ. Установено е и това, че ответниците са заплатили имота в предвидените в закона срокове. В. съд на основата на самостоятелна преценка на имащите значение за спора факти, установени от събраните по делото доказателства, правилно е приел, че ответниците са осъществили в процеса пълно и главно доказване на основното си правопогасяващо възражение. В тази връзка всички доказателства са обсъдени в съвкупност и при спазване правилата на процесуалния закон досежно начина на извършване на преценка на писмените и гласните доказателства. Изложеното е достатъчно да обоснове извод, че не са налице онснования за отмяна на атакуваното въззивно решение. За пълнота на изложението следва да се посочи, че неправилно въззивният съд се е произнесъл в мотивите на решението и по поддържаното при условие на евентуалност правопогасяващо възражение на ответниците, а именно, че са придобили имота на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. Този порок на решението обаче не е основание за отмяна на решението предвид констатираното съвпадане в решаващите изводи на съдебните инстанции досежно основателността на основното поддържано правопогасяващо възражение – наличие на предпоставките по §4а ЗСПЗЗ. С оглед изхода разноски в полза на касаторите не се следват, а ответниците по касационната жалба не са претендирали такива. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №1311 от 08.11.2010г. на Варненски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 1221/10г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: